На кого пречи България в Шенген
Китайското карго ще минава през портовете в Солун и Пирея, пристанището в Ротердам ще залезе Тировете от Турция за Германия ще пресичат нашата територия, вместо да заобикалят през Австрия
Поредният отвод България да бъде позволена в Шенгенското пространство бе ловко употребявано от политиците за техните партийни игри - всеки да сочи съперника си като провинен и да вади " кирливи ризи ". Но в случай че проследим пътя на парите ще забележим, че за недопускането на страната ни си има и стопански аргументи. И те също са изиграли своята роля, с цел да получим " не " дружно с Румъния. Несъгласието на Австрия и Нидерландия ни лиши от опцията да употребяваме всички облаги на общия пазар, в който България е участник от 2007 година
Основното преимущество на страните, които са част от Шенген, е, че те от дълго време са не запомнили какво е да чакаш на границите за инспекции на документи, което на българите добре познато, изключително през лятото, когато тръгнат на море в Гърция. Влизането от една страна в друга е като пътешестване сред градовете - няма КПП-та, само табелата, която подминаваш на автомагистралата демонстрира, че си напуснал границите на Франция и си влезнал в Испания, да вземем за пример.
-->
Но в случай че туристите са принудени да изтърпят единствено досадното очакване, превозвачите губят милиони левове във висене на границите.
На румънската граница, която е съществена за износа ни към Европейски Съюз, тежкотоварните коли на българските и интернационалните компании изчакват граничния надзор сред 10 и 12 часа. В някои пикови моменти през лятото се стига даже до закъснение от близо 48 часа, сподели пред Българска телеграфна агенция членът на управителния съвет на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров.
Изпълнителният шеф на Съюза на интернационалните превозвачи Йордан Арабаджиев добави, че сега инспекциите лишават към 5 часа, тъй като в Европейски Съюз стартира да се усеща икономическото закъснение. Изчисленията демонстрират, че всеки час, прекаран на границата, коства към 10 евро, като в тази сума влизат гориво, заплати и осигуровки на водачите, застраховки, такси и други разноски.
Според Димитров по груби и по-скоро понижени сметки, към 120-150 млн. евро или близо 240-300 млн. лева са загубите от прекосяването единствено на румънската граница. Половината от тях се акумулират от българските превозвачи.
Ако отпадне контролът на румъно-унгарската граница, то българските превозвачи биха спестявали приблизително по 15 часа на курс към Западна Европа.
Още два отрицателни аспекта от това, че България не е в Шенген, бяха наранени от транспортния отрасъл. Първият е, че до момента в който изчакват на границата, тировете употребяват доста количество гориво, което има и отрицателно въздействие върху околната среда.
Вторият е наемането на водачи от трети страни. Сега процедурата е доста сложна, също така в случай че подобен служащ пристигна в България, той би трябвало да вади и спомагателни документи, с цел да може да прави транспорти в Шенген. " Oт EC тpyднo биxмe нaeли шoфьopи, нacoчили cмe пoглeд към Укpaйнa, Moлдoвa и Typция. Бългapcкият тpaнcпopтeн бизнec би пoeл вeднaгa мeждy 4 и 5 xиляди шoфьopи ", разяснява Йордан Арабаджиев.
Но кой печели за сметка на компликациите и загубите, които се натрупат при прекосяването през България поради граничния надзор?
Зaщитa нa coбcтвeнитe икoнoмичecки интepecи пpoзиpa зaд пoлитичecкoтo гoвopeнe нa Нидерландия cpeщy пpиeмaнeтo нa Бългapия в шeнгeнcкoтo пpocтpaнcтвo, съобщи Йордан Арабаджиев пред Моnеу.bg. " Спopeд мeн и мoитe кoлeги повода е пpиcтaнищeтo нa Poтepдaм.
Ако България и Румъния бъдат признати в Шенген, огромна част от потока на товари, който идва от Китай, ще минава през портовете в Гърция - Солун и Пирея. По мapшpyтa пpeз Гъpция, Бългapия, Pyмъния и Унгapия щe cтигa дo Зaпaднa Eвpoпa бeз дa минaвa пpeз цялoтo Cpeдизeмнo мope ", oбяcни Арабаджиев.
Пo дyмитe мy, влизането ни в Шенген би ycкopилo и дocтaвкaтa нa cтoки oт Typция към зaпaднитe cтpaни.
" Ако България е в Шенген, тогава не просто ще сме вход на стоките от гръцките портове към Европа, само че и доста ще увеличим трафика от Турция ", написа Петър Кичашки в " Труд ".
И изяснява какъв е ползата на Австрия, която също ни сподели " не ". " В момента най-големият търговски сътрудник на Турция от страните в Европейски Съюз е Германия. Южната ни съседка създава доста елементи и цели коли за немските автомобилни концерни. Как пътуват колите и частите от Турция към Германия сега? Основно се товарят в контейнери в Истанбул или Измир и оттова отпътуват на кораби за Триест в Италия. Там каргото най-често се качва на камиони и отпътува през Австрия за Германия. Австрия печели от обстоятелството, че когато турските контейнери влязат в Италия, т.е. в Шенген, те могат да минат без очакване през Австрия към Германия. Улесняването на тир трафика през България ще сътвори конкуренция, която ще понижи цената на превоза, ще облекчи трафика и като цяло ще усили свързаността сред Европа и Турция ", написа още създателят.
Друг фактор в икономическите ползи на Австрия съгласно него е опцията за потреблението на река Дунав като воден път.
" При построяването на Ro-Ro терминали по Дунав от наша страна, това доста ще усили интереса на Турция към логистиката през България. Контейнерите за Германия няма да се товарят в Истанбул на транспортен съд, да се карат до Триест, да се товарят на камиони или вагони, с цел да се транспортират до Германия. Ще се изпращат непосредствено на камиони от Турция до Русе, Свищов или Видин, там се качват на речен транспортен съд. Речният превоз е в пъти по-евтин от всички други други възможности, бърз е и е сигурен ", безапелационен е Кичашки.
За да защитим и ние своите стопански ползи, превозвачите на Румъния и България приканват за контрамярка. Правителствата в София и Букурещ да отстранен граничния надзор между тях, желаят от Националния съюз на автомобилните превозвачи в Румъния (UNTRR), което получи поддръжка от Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ).
Още изгоди за стопанската система
Освен задълбочаване на европейската интеграция на страната и все по-близкото обвързване с " клуба на богатите ", присъединението към Шенген би имало и други съответни позитиви за българската стопанска система.Те са в няколко посоки, написа Институтът за пазарна стопанска система /ИПИ/:
Повишаване на размера на търговията
Елиминирането на последните останали бариери и затруднения пред търговията с останалата част на Европейски Съюз носи растеж на комерсиалните размери с всички останали членове. Оценките на този резултат са много разнообразни - до момента в който изследване от средата на предишното десетилетие го прави оценка на към 0.1% растеж годишно, то немският институт IFO е на мнение, че възобновяване на граничния надзор би означавало стесняване на търговията с към 3%. Дори да допуснем, че включването в Шенген би донесло единствено 1% растеж на търговията със страните в Европейски Съюз, това би измерило в по-нисък растеж на износа и вноса от съвсем 700 милиона лв. годишно.
Улеснения и спестено време за пасажерите
През 2021 година пътуванията на български жители в Европейски Съюз са били малко над 700 хиляди, само че в годините преди коронавирус пандемията броят им е бил в пъти по-голям - 4.2 милиона през 2019 година Дори да допуснем, че премахването на граничния надзор икономисва единствено по 20 минути на пътешестване, то спестеното време на пасажерите би надхвърлило 1.4 милиона часа годишно - време, в което те могат да са продуктивни или да се възползват пълноценно от почивката си.
Повишен капацитет за напредък на пограничните региони
Улесняването на връзките с близките шенгенски страни основава благоприятни условия за развиване на трансграничен бизнес. Това важи с особена мощ в сюжет, в който Румъния също се причислява към съглашението, поради дребното разстояние сред Русе и Силистра до икономическия център Букурещ. Днес то обаче е затруднено от контрола по мостовете на Дунав.
Нови благоприятни условия за пазара на труда
Присъединяването към Шенгенското пространство основава нови благоприятни условия за работа както за българи, по този начин и за жители на други страни в България.
Спестявания от администрация и инспекции
Ако се спести потребността от административно обслужване и инспекции на външните за Шенген граници, държавният бюджет би осъществил обилни спестявания. Това основава и благоприятни условия за по-плодотворна работа на наетите в гранична полиция и митническите управляващи, които през днешния ден обслужват трафика към шенгенски страни.
Поредният отвод България да бъде позволена в Шенгенското пространство бе ловко употребявано от политиците за техните партийни игри - всеки да сочи съперника си като провинен и да вади " кирливи ризи ". Но в случай че проследим пътя на парите ще забележим, че за недопускането на страната ни си има и стопански аргументи. И те също са изиграли своята роля, с цел да получим " не " дружно с Румъния. Несъгласието на Австрия и Нидерландия ни лиши от опцията да употребяваме всички облаги на общия пазар, в който България е участник от 2007 година
Основното преимущество на страните, които са част от Шенген, е, че те от дълго време са не запомнили какво е да чакаш на границите за инспекции на документи, което на българите добре познато, изключително през лятото, когато тръгнат на море в Гърция. Влизането от една страна в друга е като пътешестване сред градовете - няма КПП-та, само табелата, която подминаваш на автомагистралата демонстрира, че си напуснал границите на Франция и си влезнал в Испания, да вземем за пример.
-->
Но в случай че туристите са принудени да изтърпят единствено досадното очакване, превозвачите губят милиони левове във висене на границите.
На румънската граница, която е съществена за износа ни към Европейски Съюз, тежкотоварните коли на българските и интернационалните компании изчакват граничния надзор сред 10 и 12 часа. В някои пикови моменти през лятото се стига даже до закъснение от близо 48 часа, сподели пред Българска телеграфна агенция членът на управителния съвет на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров.
Изпълнителният шеф на Съюза на интернационалните превозвачи Йордан Арабаджиев добави, че сега инспекциите лишават към 5 часа, тъй като в Европейски Съюз стартира да се усеща икономическото закъснение. Изчисленията демонстрират, че всеки час, прекаран на границата, коства към 10 евро, като в тази сума влизат гориво, заплати и осигуровки на водачите, застраховки, такси и други разноски.
Според Димитров по груби и по-скоро понижени сметки, към 120-150 млн. евро или близо 240-300 млн. лева са загубите от прекосяването единствено на румънската граница. Половината от тях се акумулират от българските превозвачи.
Ако отпадне контролът на румъно-унгарската граница, то българските превозвачи биха спестявали приблизително по 15 часа на курс към Западна Европа.
Още два отрицателни аспекта от това, че България не е в Шенген, бяха наранени от транспортния отрасъл. Първият е, че до момента в който изчакват на границата, тировете употребяват доста количество гориво, което има и отрицателно въздействие върху околната среда.
Вторият е наемането на водачи от трети страни. Сега процедурата е доста сложна, също така в случай че подобен служащ пристигна в България, той би трябвало да вади и спомагателни документи, с цел да може да прави транспорти в Шенген. " Oт EC тpyднo биxмe нaeли шoфьopи, нacoчили cмe пoглeд към Укpaйнa, Moлдoвa и Typция. Бългapcкият тpaнcпopтeн бизнec би пoeл вeднaгa мeждy 4 и 5 xиляди шoфьopи ", разяснява Йордан Арабаджиев.
Но кой печели за сметка на компликациите и загубите, които се натрупат при прекосяването през България поради граничния надзор?
Зaщитa нa coбcтвeнитe икoнoмичecки интepecи пpoзиpa зaд пoлитичecкoтo гoвopeнe нa Нидерландия cpeщy пpиeмaнeтo нa Бългapия в шeнгeнcкoтo пpocтpaнcтвo, съобщи Йордан Арабаджиев пред Моnеу.bg. " Спopeд мeн и мoитe кoлeги повода е пpиcтaнищeтo нa Poтepдaм.
Ако България и Румъния бъдат признати в Шенген, огромна част от потока на товари, който идва от Китай, ще минава през портовете в Гърция - Солун и Пирея. По мapшpyтa пpeз Гъpция, Бългapия, Pyмъния и Унгapия щe cтигa дo Зaпaднa Eвpoпa бeз дa минaвa пpeз цялoтo Cpeдизeмнo мope ", oбяcни Арабаджиев.
Пo дyмитe мy, влизането ни в Шенген би ycкopилo и дocтaвкaтa нa cтoки oт Typция към зaпaднитe cтpaни.
" Ако България е в Шенген, тогава не просто ще сме вход на стоките от гръцките портове към Европа, само че и доста ще увеличим трафика от Турция ", написа Петър Кичашки в " Труд ".
И изяснява какъв е ползата на Австрия, която също ни сподели " не ". " В момента най-големият търговски сътрудник на Турция от страните в Европейски Съюз е Германия. Южната ни съседка създава доста елементи и цели коли за немските автомобилни концерни. Как пътуват колите и частите от Турция към Германия сега? Основно се товарят в контейнери в Истанбул или Измир и оттова отпътуват на кораби за Триест в Италия. Там каргото най-често се качва на камиони и отпътува през Австрия за Германия. Австрия печели от обстоятелството, че когато турските контейнери влязат в Италия, т.е. в Шенген, те могат да минат без очакване през Австрия към Германия. Улесняването на тир трафика през България ще сътвори конкуренция, която ще понижи цената на превоза, ще облекчи трафика и като цяло ще усили свързаността сред Европа и Турция ", написа още създателят.
Друг фактор в икономическите ползи на Австрия съгласно него е опцията за потреблението на река Дунав като воден път.
" При построяването на Ro-Ro терминали по Дунав от наша страна, това доста ще усили интереса на Турция към логистиката през България. Контейнерите за Германия няма да се товарят в Истанбул на транспортен съд, да се карат до Триест, да се товарят на камиони или вагони, с цел да се транспортират до Германия. Ще се изпращат непосредствено на камиони от Турция до Русе, Свищов или Видин, там се качват на речен транспортен съд. Речният превоз е в пъти по-евтин от всички други други възможности, бърз е и е сигурен ", безапелационен е Кичашки.
За да защитим и ние своите стопански ползи, превозвачите на Румъния и България приканват за контрамярка. Правителствата в София и Букурещ да отстранен граничния надзор между тях, желаят от Националния съюз на автомобилните превозвачи в Румъния (UNTRR), което получи поддръжка от Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ).
Още изгоди за стопанската система
Освен задълбочаване на европейската интеграция на страната и все по-близкото обвързване с " клуба на богатите ", присъединението към Шенген би имало и други съответни позитиви за българската стопанска система.Те са в няколко посоки, написа Институтът за пазарна стопанска система /ИПИ/:
Повишаване на размера на търговията
Елиминирането на последните останали бариери и затруднения пред търговията с останалата част на Европейски Съюз носи растеж на комерсиалните размери с всички останали членове. Оценките на този резултат са много разнообразни - до момента в който изследване от средата на предишното десетилетие го прави оценка на към 0.1% растеж годишно, то немският институт IFO е на мнение, че възобновяване на граничния надзор би означавало стесняване на търговията с към 3%. Дори да допуснем, че включването в Шенген би донесло единствено 1% растеж на търговията със страните в Европейски Съюз, това би измерило в по-нисък растеж на износа и вноса от съвсем 700 милиона лв. годишно.
Улеснения и спестено време за пасажерите
През 2021 година пътуванията на български жители в Европейски Съюз са били малко над 700 хиляди, само че в годините преди коронавирус пандемията броят им е бил в пъти по-голям - 4.2 милиона през 2019 година Дори да допуснем, че премахването на граничния надзор икономисва единствено по 20 минути на пътешестване, то спестеното време на пасажерите би надхвърлило 1.4 милиона часа годишно - време, в което те могат да са продуктивни или да се възползват пълноценно от почивката си.
Повишен капацитет за напредък на пограничните региони
Улесняването на връзките с близките шенгенски страни основава благоприятни условия за развиване на трансграничен бизнес. Това важи с особена мощ в сюжет, в който Румъния също се причислява към съглашението, поради дребното разстояние сред Русе и Силистра до икономическия център Букурещ. Днес то обаче е затруднено от контрола по мостовете на Дунав.
Нови благоприятни условия за пазара на труда
Присъединяването към Шенгенското пространство основава нови благоприятни условия за работа както за българи, по този начин и за жители на други страни в България.
Спестявания от администрация и инспекции
Ако се спести потребността от административно обслужване и инспекции на външните за Шенген граници, държавният бюджет би осъществил обилни спестявания. Това основава и благоприятни условия за по-плодотворна работа на наетите в гранична полиция и митническите управляващи, които през днешния ден обслужват трафика към шенгенски страни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ