Китай преминава към изостряне на отношенията
Китайският водач Си Цзинпин на срещата на Г-20 в Бали прояви изключителна дипломатическа интензивност. Но най-много международната аудитория беше изумена от дребен епизод, както се споделя, „ на крайник “: някъде в коридорите на срещата на върха другарят Си уверено се скара на Джъстин Трюдо, а камерата уловя, както объркването на канадският министър председател, по този начин и раздразнението на китайския ръководител.
Видеото с тази битка незабавно стартира да разисква водещите международни медии. „ Си Цзинпин унижава Трюдо “, „ Си се скара на Трюдо “, „ Унижението на Трюдо, снимано от камера “, пишат вестниците.
И по този начин, какво се случи в коридорите на срещата на високо ниво? Факт е, че Си Цзинпин беседва с канадския министър-председател предходния ден и на идната заран с удивление видя, че цялото наличие на диалога им е на първите страници на канадските и английските вестници. Така да вземем за пример публикация в британския “Гардиън ” излезе няколко часа след договарянията. Канадската делегация намерено изнесе всички детайлности в пресата.
И въпросът тук не е, че канадците са издали някакви държавни секрети, които Си и Трюдо са обсъждали. Не, изявленията във вестниците се трансфораха в следващ кръг от осведомителната война против КНР, опит за унижение на водача на страната и слагането му в неловко състояние. Според публицистите Трюдо привикал водача на КНР, изразил дълбока угриженост от " китайските намеси " в Канада и уверено се скарал на събеседника си.
Като цяло това е положителната остаряла западна политика: в случай че не можете да спечелите, осмивайте и унижавайте. Уж дреболия, само че в случай че имате разполагаем цяла медийна машина, тя може да раздуха много мощен скандал от това.
И по този начин Си Цзинпин се приближи до Трюдо в профил, като преди този момент се погрижи той да бъде сниман от камера и операторът да откри най-удобната точка за снимане. " Всичко, което обсъждахме, изтече в пресата, непристойно е Така не се водят договаряния ”, уверено сподели той.
Трюдо, който не очакваше да бъде атакуван, примигна, преглътна и измърмори нещо за „ ние в Канада имаме вяра в открития, свободен разговор. “ Си слушаше нетърпеливо, без да го гледа в очите и не криеше раздразнението си. Беше едно такова особено, леко престорено раздразнение в жанр „ Шефът е сърдит, желае да те лиши от бонуса “. Без да изслуша сътрудника си, той го прекъсна по средата на изречението, като измърмори: „ Трябва да създадем условия за всичко това “ и се обърна да си потегля. На излизане той се обърна и безусловно бутна ръката си в Трюдо. Той машинално я раздруса. Си си потегли бързо. Завеса.
Както в пиесите на Шекспир, тази дребна сцена е изпълнена с огромно значение. Дори по американските стандарти държанието на Си Цзинпин беше жестоко. Според китайските показа това е просто необикновен дипломатически демарш. Отвръщайки се от събеседника, прекъсвайки го, обществено правейки мнения - в очите на обществеността Трюдо мигновено загуби добро име. Защо китайският водач направи това шоу?
Е, от една страна, той в действителност кипи във връзка с канадската политика. В какво ли не упрекват през днешния ден Пекин! Ту задържат китайски откривател за шпионаж, без да си създадат труда да съберат доказателства. Ту държат под домакински арест " принцеса Хуавей " - наследницата на известната корпорация. Наскоро ново злощастие: канадските парламентаристи споделиха на силите за сигурност, че подозират Китай в интервенция в изборите през 2019 година Звучи познато, нали?
Освен това без китайските вложения бъдещето на Канада е мрачно и неразбираемо. Богатите китайски предприемачи обичат да строят втори дом тук, купуват недвижими парцели за своите съпруги и родственици, изпращат децата си да учат в локални университети. Китайските пари текат като река в канадската стопанска система. А вместо признателност има непрекъснати офанзиви и опити за прогонване на китайския бизнес.
Освен това Канада интензивно взе участие в Индийско-тихоокеанската тактика на Съединени американски щати, отдалечавайки страните от Югоизточна Азия от китайското въздействие. По този мотив Пекин също има доста искания, има свои проекти за Азиатско-тихоокеанския район.
Второ, това е явен сигнал към президента на Франция, с който Си Цзинпин също беседва предходния ден. В Русия е добре известна нездравословната податливост на Еманюел Макрон към дипломатически ексхибиционизъм. Неговият екип нееднократно е изнасял в пресата наличието на диалозите му с президента Путин. След като обществено нашамари Трюдо, Си предизвести Макрон също да не разкрива. В Китай това се назовава „ заколете петела, с цел да изплашите маймуната “.
И най-после, за Си е доста значимо да наподобява враждебен в очите на своята юноша и междинната си класа, която в последно време е поразително войнствена. Нищо чудно, че китайският водач е сниман в камуфлаж, приканва да се готвят за война - той усеща настояването на най-напредналите пластове на своето общество.
Невероятно нещо се случи с китайската междинна класа в последно време. Колко доста очаквания разпореждаха на него на Запад. По-точно, мечтаех, ще израсне ново потомство модерни хора. Ще се огледа, ще се ужаси от „ авторитаризма “, ще унищожи „ диктатурата “ и ще съобщи страната си под външен надзор.
Но в Китай се случи същото, както и в Русия. Израсна ново потомство – свободно, непредубедено, преситено от всички богатства на цивилизацията, пътуващо по света. Огледа се и видя същинска тирания не в Пекин, а във Вашингтон. Изчисли приходите и разноските, беше изумено, че цялата облага отива в чужбина, а " международната работилница " не може да преодолее разликата в виталния стандарт със Съединени американски щати. А ето и наглата изразителност на англосаксонците, събуждаща най-болезнените мемоари от колониалното минало. Освен това има световни начинания, предопределени да забавят икономическия напредък на Китай.
Като цяло, в Китай породиха много постоянни антиколониални настроения. Не, никой не отхвърля да търгува със Запада - неуместно е да губиш облаги. Но отношението към западната политика, дипломация, агитация измежду масите е доста с напрежение. По време на незабравимия полет на Нанси Пелоси до Тайван апелите за събаряне на самолета ѝ в китайските обществени мрежи събраха доста лайкове. Така че китайската интернет общественост приветства демарша на Си Цзинпин на Г-20, както се споделя, с възприятие на надълбоко задоволство.
Срещата на Г-20 се оказа доста печеливш формат за китайския водач. Той можеше да договаря с водачите там поотделно, изграждайки двустранни връзки с разнообразни страни и сполучливо „ разрушавайки съюзите на врага “. По този метод той като че ли раздели блока НАТО, и АУКУС, и Европейски Съюз, и гореспоменатата Индийско-тихоокеанска тактика.
Например китайският водач ненадейно възвърне връзките с Австралия. В продължение на три години имаше изстудяване до заледяване - Пекин реагира остро на основаването на АУКУС. Икономическите връзки обаче не са изчезнали: Китай е главният търговски сътрудник на Австралия и явно има какво да предложи на тази страна, с цел да я измъкне последователно от въздействието на англосаксонците.
Китайският водач предложи своя дневен ред и на водачите на европейските страни - Испания, Франция, Холандия. Изглежда, че в този момент, в интервала на разпадането на еднополюсния свят, такива топли двустранни връзки сред страните са най-надеждният формат на интернационалните връзки. Русия също работи в този дух - по този начин или другояче е безсмислено да се занимаваме с проамерикански блокове като Европейски Съюз. Техните представители са способни единствено да изразят желанията на Вашингтон.
Западната дипломация – и външната политика като цяло – изглеждаше плашещо детска през последните години. Подробностите от договарянията биваха издавани, звучаха глупави имитации (като това, че министър Лавров е бил в болница), слушаха се опровержения, вместо извинения, нервно се кикотеха и даваха всичко това на електората си като победа в осведомителната война. Това в действителност е всичко. Трюдо, който надали не наследи премиерския пост от татко си, е живото олицетворение на това.
Но всички тези номерца са оръжие с две остриета. За неоколониалната неучтивост елементарно и бързо може да влети отговор. И тогава учуденият канадски електорат открива рано сутринта, че видео с техния министър председател, наречено „ Униженият Трюдо “, набира гледания в интернет. И канадските вестници разясняват настойчиво това видео, като даже разгласяват забележката на Си Цзинпин, която преводачът не е имал време да преведе („ Преговорите би трябвало да се водят с почитание, в противоположен случай изходът им е непредвидим “), и обезпокоително разискват какво това значи и какви последици вещае гневът на водача на Китай. Може би в случай че Байдън беше изкрещял на Трюдо, канадците нямаше да са толкоз обезпокоени.
Добре пристигнали в многополюсния свят, момчета.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Видеото с тази битка незабавно стартира да разисква водещите международни медии. „ Си Цзинпин унижава Трюдо “, „ Си се скара на Трюдо “, „ Унижението на Трюдо, снимано от камера “, пишат вестниците.
И по този начин, какво се случи в коридорите на срещата на високо ниво? Факт е, че Си Цзинпин беседва с канадския министър-председател предходния ден и на идната заран с удивление видя, че цялото наличие на диалога им е на първите страници на канадските и английските вестници. Така да вземем за пример публикация в британския “Гардиън ” излезе няколко часа след договарянията. Канадската делегация намерено изнесе всички детайлности в пресата.
И въпросът тук не е, че канадците са издали някакви държавни секрети, които Си и Трюдо са обсъждали. Не, изявленията във вестниците се трансфораха в следващ кръг от осведомителната война против КНР, опит за унижение на водача на страната и слагането му в неловко състояние. Според публицистите Трюдо привикал водача на КНР, изразил дълбока угриженост от " китайските намеси " в Канада и уверено се скарал на събеседника си.
Като цяло това е положителната остаряла западна политика: в случай че не можете да спечелите, осмивайте и унижавайте. Уж дреболия, само че в случай че имате разполагаем цяла медийна машина, тя може да раздуха много мощен скандал от това.
И по този начин Си Цзинпин се приближи до Трюдо в профил, като преди този момент се погрижи той да бъде сниман от камера и операторът да откри най-удобната точка за снимане. " Всичко, което обсъждахме, изтече в пресата, непристойно е Така не се водят договаряния ”, уверено сподели той.
Трюдо, който не очакваше да бъде атакуван, примигна, преглътна и измърмори нещо за „ ние в Канада имаме вяра в открития, свободен разговор. “ Си слушаше нетърпеливо, без да го гледа в очите и не криеше раздразнението си. Беше едно такова особено, леко престорено раздразнение в жанр „ Шефът е сърдит, желае да те лиши от бонуса “. Без да изслуша сътрудника си, той го прекъсна по средата на изречението, като измърмори: „ Трябва да създадем условия за всичко това “ и се обърна да си потегля. На излизане той се обърна и безусловно бутна ръката си в Трюдо. Той машинално я раздруса. Си си потегли бързо. Завеса.
Както в пиесите на Шекспир, тази дребна сцена е изпълнена с огромно значение. Дори по американските стандарти държанието на Си Цзинпин беше жестоко. Според китайските показа това е просто необикновен дипломатически демарш. Отвръщайки се от събеседника, прекъсвайки го, обществено правейки мнения - в очите на обществеността Трюдо мигновено загуби добро име. Защо китайският водач направи това шоу?
Е, от една страна, той в действителност кипи във връзка с канадската политика. В какво ли не упрекват през днешния ден Пекин! Ту задържат китайски откривател за шпионаж, без да си създадат труда да съберат доказателства. Ту държат под домакински арест " принцеса Хуавей " - наследницата на известната корпорация. Наскоро ново злощастие: канадските парламентаристи споделиха на силите за сигурност, че подозират Китай в интервенция в изборите през 2019 година Звучи познато, нали?
Освен това без китайските вложения бъдещето на Канада е мрачно и неразбираемо. Богатите китайски предприемачи обичат да строят втори дом тук, купуват недвижими парцели за своите съпруги и родственици, изпращат децата си да учат в локални университети. Китайските пари текат като река в канадската стопанска система. А вместо признателност има непрекъснати офанзиви и опити за прогонване на китайския бизнес.
Освен това Канада интензивно взе участие в Индийско-тихоокеанската тактика на Съединени американски щати, отдалечавайки страните от Югоизточна Азия от китайското въздействие. По този мотив Пекин също има доста искания, има свои проекти за Азиатско-тихоокеанския район.
Второ, това е явен сигнал към президента на Франция, с който Си Цзинпин също беседва предходния ден. В Русия е добре известна нездравословната податливост на Еманюел Макрон към дипломатически ексхибиционизъм. Неговият екип нееднократно е изнасял в пресата наличието на диалозите му с президента Путин. След като обществено нашамари Трюдо, Си предизвести Макрон също да не разкрива. В Китай това се назовава „ заколете петела, с цел да изплашите маймуната “.
И най-после, за Си е доста значимо да наподобява враждебен в очите на своята юноша и междинната си класа, която в последно време е поразително войнствена. Нищо чудно, че китайският водач е сниман в камуфлаж, приканва да се готвят за война - той усеща настояването на най-напредналите пластове на своето общество.
Невероятно нещо се случи с китайската междинна класа в последно време. Колко доста очаквания разпореждаха на него на Запад. По-точно, мечтаех, ще израсне ново потомство модерни хора. Ще се огледа, ще се ужаси от „ авторитаризма “, ще унищожи „ диктатурата “ и ще съобщи страната си под външен надзор.
Но в Китай се случи същото, както и в Русия. Израсна ново потомство – свободно, непредубедено, преситено от всички богатства на цивилизацията, пътуващо по света. Огледа се и видя същинска тирания не в Пекин, а във Вашингтон. Изчисли приходите и разноските, беше изумено, че цялата облага отива в чужбина, а " международната работилница " не може да преодолее разликата в виталния стандарт със Съединени американски щати. А ето и наглата изразителност на англосаксонците, събуждаща най-болезнените мемоари от колониалното минало. Освен това има световни начинания, предопределени да забавят икономическия напредък на Китай.
Като цяло, в Китай породиха много постоянни антиколониални настроения. Не, никой не отхвърля да търгува със Запада - неуместно е да губиш облаги. Но отношението към западната политика, дипломация, агитация измежду масите е доста с напрежение. По време на незабравимия полет на Нанси Пелоси до Тайван апелите за събаряне на самолета ѝ в китайските обществени мрежи събраха доста лайкове. Така че китайската интернет общественост приветства демарша на Си Цзинпин на Г-20, както се споделя, с възприятие на надълбоко задоволство.
Срещата на Г-20 се оказа доста печеливш формат за китайския водач. Той можеше да договаря с водачите там поотделно, изграждайки двустранни връзки с разнообразни страни и сполучливо „ разрушавайки съюзите на врага “. По този метод той като че ли раздели блока НАТО, и АУКУС, и Европейски Съюз, и гореспоменатата Индийско-тихоокеанска тактика.
Например китайският водач ненадейно възвърне връзките с Австралия. В продължение на три години имаше изстудяване до заледяване - Пекин реагира остро на основаването на АУКУС. Икономическите връзки обаче не са изчезнали: Китай е главният търговски сътрудник на Австралия и явно има какво да предложи на тази страна, с цел да я измъкне последователно от въздействието на англосаксонците.
Китайският водач предложи своя дневен ред и на водачите на европейските страни - Испания, Франция, Холандия. Изглежда, че в този момент, в интервала на разпадането на еднополюсния свят, такива топли двустранни връзки сред страните са най-надеждният формат на интернационалните връзки. Русия също работи в този дух - по този начин или другояче е безсмислено да се занимаваме с проамерикански блокове като Европейски Съюз. Техните представители са способни единствено да изразят желанията на Вашингтон.
Западната дипломация – и външната политика като цяло – изглеждаше плашещо детска през последните години. Подробностите от договарянията биваха издавани, звучаха глупави имитации (като това, че министър Лавров е бил в болница), слушаха се опровержения, вместо извинения, нервно се кикотеха и даваха всичко това на електората си като победа в осведомителната война. Това в действителност е всичко. Трюдо, който надали не наследи премиерския пост от татко си, е живото олицетворение на това.
Но всички тези номерца са оръжие с две остриета. За неоколониалната неучтивост елементарно и бързо може да влети отговор. И тогава учуденият канадски електорат открива рано сутринта, че видео с техния министър председател, наречено „ Униженият Трюдо “, набира гледания в интернет. И канадските вестници разясняват настойчиво това видео, като даже разгласяват забележката на Си Цзинпин, която преводачът не е имал време да преведе („ Преговорите би трябвало да се водят с почитание, в противоположен случай изходът им е непредвидим “), и обезпокоително разискват какво това значи и какви последици вещае гневът на водача на Китай. Може би в случай че Байдън беше изкрещял на Трюдо, канадците нямаше да са толкоз обезпокоени.
Добре пристигнали в многополюсния свят, момчета.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ