Мъж носи 27 защитни костюма в знак на протест срещу Ковид мерки
Китайски художник се опълчи на политиката за нулев Ковид, като носи 27 костюма за отбрана на Таймс скуеър. В неделя сутринта огромна фигура, наподобяваща на човек на Мишлен, се носеше през Таймс скуеър в Ню Йорк, задъхана от усилието да се движи, до момента в който носи 27 костюма за отбрана, оповестява CNN.
Вътре в белия пашкул беше Джишенг Ву, китайски художник, който провежда уличното зрелище, с цел да подлага на критика безмилостната политика на Китай за нулев Ковид.
„ Защитните костюми се трансфораха във образен знак на груповото прекарване и груповата памет на всеки китаец “, сподели Ву, 28-годишен студент в Института по изкуства в Чикаго.
С качулките на костюмите, увити компактно към главата му, разкриващи единствено носа и част от очите му, Ву сподели, че бил трансформиран в „ страшилище “ с притъпени сетива.
Първоначално той възнамерявал да носи 100 костюма, само че се оказало, че може да се побере най-вече в 27. Докато се клати при вървене, художникът се снишава, до момента в който най-после би трябвало да прибегне до пълзене.
В последна сметка той се строполи на земята и трябваше асистентът му да му помогне да се освободи от костюмите. Лицето му беше зачервено и обляно в пот.
„ Искам да го употребявам като метафора за това по какъв начин всеки китаец е удавен от политиките в страната “, съобщи той.
По време на траялото към час зрелище минувачите спираха, с цел да погледнат Ву или да създадат фотоси. Мнозина изглеждаха и комплицирани от това, на което стават очевидци. В Съединени американски щати защитните костюми бяха рядка панорама, даже в разгара на Ковид пандемията.
В Китай обаче служащите, облечени от глава до пети в костюми за отбрана, са към момента честа панорама, макар че минаха три години от появяването на вируса.
Наричани „ дабаи “ или „ огромните бели “, те работят тук-там за тестване на Ковид и карантинни лагери, охраняват летища и гари и пръскат облаци от дезинфектант по улиците и жилищните общности.
За хората в Китай те са знак на метода на държавното управление за нулева приемливост, който разчита на всеобщо тестване, дълга карантина и неочаквани локдауни, с цел да понижи броя на болните непременно, даже когато огромна част от света към този момент продължи напред след пандемията.
За Ву “дабаите ” са и олицетворение на власт и послушание. „ Чувстваш се като че ли в никакъв случай не можеш да се изплъзнеш от техния надзор. Има невидимо възприятие на подтисничество “, споделя той.
Ву живеел в Пекин в края на 2019 година, когато първото огнище на ковид в света се появи на повече от 600 благи в Ухан, Централен Китай. Той си напомни гнева, който е изпитал от гибелта на Ли Венлианг – лекаря, който се опита да предизвести обществеността за вируса. Той беше упрекнат в разпространяване на клюки от полицията. Ву си напомни и възприятието на изтощение на фона на последвалата цензура.
Той беше затворен в Пекин в продължение на две седмици, изпълнен с безпокойствие и боязън за бъдещето. Но обстановката с Ковид в Китай скоро се усъвършенства. До април огнищата бяха значително овладени и животът се върна към някаква нормалност.
Ву беше признат в стратегия в Чикаго, само че заради затварянето на границата на Китай и възбраната на Америка за полети от страната, лекциите му се организираха онлайн.
Доклади на държавните медии по това време разгласяваха триумфа на напъните на Китай за надзор на Ковид, като в същото време подчертаваха възходящите инфекции и смъртни случаи в чужбина и предупреждаваха за тежките последствия от дългия Ковид.
Ву толкоз се страхувал да не хване вируса, че когато дошъл в Съединени американски щати през август 2021 година, маските „ станали част от кожата ми “. На Ву, който е имунизиран, не му лишило доста време да преодолее страха си. В последна сметка той хванал Ковид и имал шанс бързо да се възвърне от признаците.
Междувременно рестриктивните мерки в Китай станаха по-строги след появяването на мощно заразния вид Омикрон.
Семейството и приятелите на художника също са били наранени. Бащата на Ву, професор в източна провинция, бил осъден от своя университет за това, че избягал от иден локдаун. Той се върнал с колата си до дома си в Пекин без утвърждението на работодателя си.
Майка му не могла да посети болната му баба заради ограничавания за пътешестване. Много от приятелите на Ву в артистичната промишленост са загубилил работата си, защото галериите и изложбите останаха затворени на фона на продължаващите локдауни
Ву учил в влиятелната Централна академия за изящни изкуства в Пекин. Той употребявал съоръжения с концептуално изкуство, статуя и снимка, с цел да разкрие проблемите, пред които е изправен сегашен Китай.
Той реши да приказва против политиката на Китай за нулев Ковид, като изнесе своето зрелище на Таймс скуеър на 16 октомври. Това е денят на откриването на 20-ия Национален конгрес на Китайската комунистическа партия, най-важното събитие в политическия календар на страната.
Подобно зрелище би било немислимо в Китай, където артистите са изправени пред все по-строга цензура, откогато водачът Си Дзинпин пристигна на власт през 2012 година Но слагането му в Ню Йорк също носи опасности за Ву и фамилията му.
Художникът сподели, че се тревожи за сигурността на родителите си в Китай, опасявайки се, че могат да бъдат подложени на евентуално възмездие от държавното управление. Но той добави, че все пак се чувствал длъжен да продължи с плана и да изрази години наред потискани страсти към политиката за нулев Ковид.
В неделя Си отбрани своята политика, настоявайки, че тя „ оптимално защитила живота и здравето на хората “ и „ балансирала предварителната защита и контрола на епидемията с икономическото и обществено развиване “.
Някои анализатори одобриха това като знак, че Китай надали скоро ще облекчи своите пандемични ограничавания. За Ву политиката за нулев Ковид е директно обвързвана с политическата среда в страната.
„ Чувствам, че силата (на правителството) непрестанно пораства и става все по-голяма и по-голяма като колос “, сподели той. „ И като характерности нашите усеща и страсти ще бъдат все по-потъпквани, до момента в който ставаме все по-малки и по-малки ”.
Превод: Илина Стоянова
Вътре в белия пашкул беше Джишенг Ву, китайски художник, който провежда уличното зрелище, с цел да подлага на критика безмилостната политика на Китай за нулев Ковид.
„ Защитните костюми се трансфораха във образен знак на груповото прекарване и груповата памет на всеки китаец “, сподели Ву, 28-годишен студент в Института по изкуства в Чикаго.
С качулките на костюмите, увити компактно към главата му, разкриващи единствено носа и част от очите му, Ву сподели, че бил трансформиран в „ страшилище “ с притъпени сетива.
Първоначално той възнамерявал да носи 100 костюма, само че се оказало, че може да се побере най-вече в 27. Докато се клати при вървене, художникът се снишава, до момента в който най-после би трябвало да прибегне до пълзене.
В последна сметка той се строполи на земята и трябваше асистентът му да му помогне да се освободи от костюмите. Лицето му беше зачервено и обляно в пот.
„ Искам да го употребявам като метафора за това по какъв начин всеки китаец е удавен от политиките в страната “, съобщи той.
По време на траялото към час зрелище минувачите спираха, с цел да погледнат Ву или да създадат фотоси. Мнозина изглеждаха и комплицирани от това, на което стават очевидци. В Съединени американски щати защитните костюми бяха рядка панорама, даже в разгара на Ковид пандемията.
В Китай обаче служащите, облечени от глава до пети в костюми за отбрана, са към момента честа панорама, макар че минаха три години от появяването на вируса.
Наричани „ дабаи “ или „ огромните бели “, те работят тук-там за тестване на Ковид и карантинни лагери, охраняват летища и гари и пръскат облаци от дезинфектант по улиците и жилищните общности.
За хората в Китай те са знак на метода на държавното управление за нулева приемливост, който разчита на всеобщо тестване, дълга карантина и неочаквани локдауни, с цел да понижи броя на болните непременно, даже когато огромна част от света към този момент продължи напред след пандемията.
За Ву “дабаите ” са и олицетворение на власт и послушание. „ Чувстваш се като че ли в никакъв случай не можеш да се изплъзнеш от техния надзор. Има невидимо възприятие на подтисничество “, споделя той.
Ву живеел в Пекин в края на 2019 година, когато първото огнище на ковид в света се появи на повече от 600 благи в Ухан, Централен Китай. Той си напомни гнева, който е изпитал от гибелта на Ли Венлианг – лекаря, който се опита да предизвести обществеността за вируса. Той беше упрекнат в разпространяване на клюки от полицията. Ву си напомни и възприятието на изтощение на фона на последвалата цензура.
Той беше затворен в Пекин в продължение на две седмици, изпълнен с безпокойствие и боязън за бъдещето. Но обстановката с Ковид в Китай скоро се усъвършенства. До април огнищата бяха значително овладени и животът се върна към някаква нормалност.
Ву беше признат в стратегия в Чикаго, само че заради затварянето на границата на Китай и възбраната на Америка за полети от страната, лекциите му се организираха онлайн.
Доклади на държавните медии по това време разгласяваха триумфа на напъните на Китай за надзор на Ковид, като в същото време подчертаваха възходящите инфекции и смъртни случаи в чужбина и предупреждаваха за тежките последствия от дългия Ковид.
Ву толкоз се страхувал да не хване вируса, че когато дошъл в Съединени американски щати през август 2021 година, маските „ станали част от кожата ми “. На Ву, който е имунизиран, не му лишило доста време да преодолее страха си. В последна сметка той хванал Ковид и имал шанс бързо да се възвърне от признаците.
Междувременно рестриктивните мерки в Китай станаха по-строги след появяването на мощно заразния вид Омикрон.
Семейството и приятелите на художника също са били наранени. Бащата на Ву, професор в източна провинция, бил осъден от своя университет за това, че избягал от иден локдаун. Той се върнал с колата си до дома си в Пекин без утвърждението на работодателя си.
Майка му не могла да посети болната му баба заради ограничавания за пътешестване. Много от приятелите на Ву в артистичната промишленост са загубилил работата си, защото галериите и изложбите останаха затворени на фона на продължаващите локдауни
Ву учил в влиятелната Централна академия за изящни изкуства в Пекин. Той употребявал съоръжения с концептуално изкуство, статуя и снимка, с цел да разкрие проблемите, пред които е изправен сегашен Китай.
Той реши да приказва против политиката на Китай за нулев Ковид, като изнесе своето зрелище на Таймс скуеър на 16 октомври. Това е денят на откриването на 20-ия Национален конгрес на Китайската комунистическа партия, най-важното събитие в политическия календар на страната.
Подобно зрелище би било немислимо в Китай, където артистите са изправени пред все по-строга цензура, откогато водачът Си Дзинпин пристигна на власт през 2012 година Но слагането му в Ню Йорк също носи опасности за Ву и фамилията му.
Художникът сподели, че се тревожи за сигурността на родителите си в Китай, опасявайки се, че могат да бъдат подложени на евентуално възмездие от държавното управление. Но той добави, че все пак се чувствал длъжен да продължи с плана и да изрази години наред потискани страсти към политиката за нулев Ковид.
В неделя Си отбрани своята политика, настоявайки, че тя „ оптимално защитила живота и здравето на хората “ и „ балансирала предварителната защита и контрола на епидемията с икономическото и обществено развиване “.
Някои анализатори одобриха това като знак, че Китай надали скоро ще облекчи своите пандемични ограничавания. За Ву политиката за нулев Ковид е директно обвързвана с политическата среда в страната.
„ Чувствам, че силата (на правителството) непрестанно пораства и става все по-голяма и по-голяма като колос “, сподели той. „ И като характерности нашите усеща и страсти ще бъдат все по-потъпквани, до момента в който ставаме все по-малки и по-малки ”.
Превод: Илина Стоянова
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ