Китай увеличава военния натиск срещу Тайван и демонстрира огромното си

Китай усилва военния напън против Тайван и показва голямото си военно предимство, само че в случай че се стигне до същинска война, опциите му може да се окажат лимитирани, твърди специалист по проблемите на Азия.

Военните маневри на Китай дали не са подготовка за вероятно навлизане в Тайван?

Джози-Мари Перкун: Целта на е да показва опциите на Китай. Пекин желае да покаже, че разполага с военната мощност, която ще му разреши да завладее острова и да наложи своите ползи. Не съм уверена, че предприеманите в този момент дейности подсказват какво би направил оттук насетне – военното обучение е просто една прекомерно огромна проява. Китайската войска не би си разкрила дотолкоз картите, че да покаже по какъв начин би превзела острова.

Но в този момент виждаме, че опасността се усилва. Навлизането в зоната от 12 благи към Тайван е оригиналност. Използването на бойни боеприпаси и подчертаването на прецизността, с която ракетите доближиха до своите цели, искаше да покаже, че към този момент се гради нов.

Атаката е едно, завладяването на една страна или на един остров – нещо напълно друго. В положение ли е Китай в този момент не просто да нападна Тайван, само че и в действителност да го превземе?
Редакцията предлага
Джози-Мари Перкун: Това не е невероятно. Но въпросът е дали окупацията ще може да се задържи трайно и на каква опозиция ще се натъкне. Всичко това ще е обвързвано с огромни опустошения, откъдето произтича въпросът – дали Китай фактически би спечелил нещо.

В сходна обстановка Китай ще изгуби редица сфери, на които той на драго сърце би поставил ръка – става дума за икономическите мощности на Тайван и преди всичко за IТ- и телекомуникационната индустрия. Точно толкоз наранена ще бъда и полупроводниковата промишленост. Затова бих споделила следното: в веществен проект надмощието е реалност, само че дали военните благоприятни условия ще са задоволителни и за трайна окупация, не е толкоз несъмнено. Към всичко казано дотук би трябвало да прибавим и това, че популацията на Тайван изобщо не желае да бъде „ освобождавано “.

Какви са качествата на Тайван да се отбрани?

Джози-Мари Перкун: Китайската войска изрично превъзхожда Тайван и в трите посоки – по суша, въздух и вода. Ако бойните самолети на Тайван са 400, китайските са четири пъти повече. По подобен метод стоят нещата с военноморските сили: Китай разполага с над 30 бойни кораба, Тайван има четири. Съотношението при подводниците е 70 към две.

Военният капацитет на Тайван е доста по-ограничен от този на китайската войска. Но пък Тайван се употребява с необятна поддръжка, най-много от страна на Съединени американски щати. Има и тесни контакти с други сътрудници в района. Япония, да вземем за пример, предходната година разгласи, че ще преглежда вероятно нахлуване против Тайван като нахлуване против личната ѝ територия.

С визитата си Нанси Пелоси умишлено обърна погледите на целия свят към този спор. Къде и по какъв начин би могъл Западът да поддържа Тайван?

Джози-Мари Перкун: Това към този момент е форма на поддръжка – да не се допусне този спор да бъде пропуснат. Конкретно Западът би трябвало да покаже, че приветства тази взаимност. Германия би могла да разшири двустранните връзки. И би трябвало да покажем ясно, че поддържаме демокрациите в Азия.

*Джози-Мари Перкун е политоложка, експертка по проблемите на Тайван. Работи в университета в град Трир.

****

Разгледайте и тази снимкова галериа на Дъждовни води: