Критиките към Симеоне са чиста снобария
Киселините от загубата се издигаха от стомаха към гърлото на Юрген Клоп и човек можеше да види, че той се пробва да ги преглътне, преди да се качат още по-нагоре. „ Зная, че не мога да изгубвам – призна той. – Те ни победиха и би трябвало да го приемем. Приемаме го, несъмнено. “
Предвид това, което въпреки всичко сподели след провалянето от Атлетико Мадрид с 2:3 в сряда вечерта, няма по какъв начин обаче да не се замислиш какво ли би било, в случай че не го приемеше. Шок, отчаяние, чувство за тлееща неправда – всичко това е задоволително като изразни средства за треньор на тим с отправени 34 удара към съперниковата врата и спечелил по предстоящи голове (xG) с 3.52 на 1.18, а най-после въпреки всичко останал изхвърлен от най-големия европейски шампионат още в първата елиминационна фаза.
Имаше обаче и още нещо: една подигравателна пренебрежителност, едно амбициозно налагане на морал в съревнование, което въпреки всичко е спонсорирано от компания като „ Газпром “. То бе изразено в думите на Клоп, че не схваща по какъв начин футболисти от международна класа играят този вид футбол. Футбол с бездънен предпазен блок от две линии по четирима и залагане на контраатаки.
Струва си да разчленим какво значи това. За осем години под управлението на Диего Симеоне беше построена с кръв, пот и безпощадни отработвания в тренировките една система, която не е просто част от идентичността на клуба, а и буталото за изстрелването към най-великата епоха в историята му. Клоп всъщност твърди, че Атлетико Мадрид би трябвало да изтрие всичко реализирано в интерес на един самодеен нападателен жанр, който би направил надалеч по-лесна задачата на тимове като Ливърпул да го побеждават. Да, това си е мнение (и всеки има правото на мнение), само че не и такова, което е наложително да се приема насериозно от другите.
Самият Клоп в действителност по-късно сподели, че методът на игра на „ лос рохибланкос “ е „ най-трудният за превъзмогване “, а по този начин самичък обори себе си. Самата причина Атлети да има този метод на игра в такива мачове е, тъй като води противниците в пространства и обстановки, в които те не биха желали да бъдат водени. Както сподели Симеоне, те просто се пробват да употребяват слабостите на съперника и да победят. „ С цялата си душа. “
Изкушаващо е да припишем неодобрението на немския управител на Ливърпул като чиста проба „ гроздето е кисело “. Все отново има голяма разлика сред това да изградиш добра защитна система и това да допуснеш 11 удара във вратата си и още два в гредите. Последното в действителност не е типичната визия за класическата защита на Атлети.
Междувременно в сряда мадридчани за първи път от три години насам вкараха три гола в посещение в Шампионската лига. Това се случи в Ла Лига единствено един път в последната година. Ядът на Ливърпул частично произтича от обстоятелството, че те самите – и изключително вратарят им Адриан – бяха създатели на личното си проваляне. Най-големият грях на Атлетико бе просто този, че извади шанс.
И при все че има едно нещо, което си коства да се разиска: надълбоко заложената злост при говоренето за тимове като „ дюшекчиите “. Идеята, че офанзивата е нещо божествено, а отбраната е нещо скверно; че офанзивният футбол, по-точно основаващият се на притежание на топката нападателен футбол е някак по-чист, по-впечатляващ, по-красив, даже по-морален.
В прочут смисъл тези диспути са остарели колкото самия футбол. До каква степен той е в действителност едно спортно съревнование, чиято единствена цел е да вкараш най-малко един гол повече от противника си? И доколко е изкуство или развлечение, в което въпросите за хармония, усет и даже политика безусловно би трябвало да участват като лакмус за предимство?
По BT Sport Майкъл Оуен надъхано поде тази тематика, въпреки и не с тъкмо тези думи. Според него няма нищо гениално в това да изградиш предпазен тим. Гениалното било стореното от Клоп и Джосеп Гуардиола: да играеш нападателно, без значение кой е отсреща ти. „ Уважавам метода на Симеоне, само че не го намирам за талантлив “, приключи Оуен тирадата си.
Може би като нападател, освен това демонски добър, Оуен не е напълно осведомен с механиката на това да организираш отбрана. Демонстрираната пренебрежителност обаче сподели образно едно по-широко усещане: че организирането на защитата е фасулска работа или най-малко някаква низша форма на неквалифициран труд.
Игралите под управлението на Симеоне обаче споделят напълно разнообразни неща. Те приказват за неспирния фокус върху тактическите елементи, позиционирането и връзката сред придвижване и пространство. Говорят за подценената роля на Чоло при психическото укрепване, построяването на групово схващане и изкореняването на губенето на централизация и за момент. Това може да наподобява на вашата формулировка за талантливост, може и да не наподобява. Да се отхвърля обаче интелекта зад всичко това подсказва или за незнание, или за снобария.
Дали е грозно? Дали е аморално? Дали е антифутбол? Самият Симеоне сигурно не е светец и постоянно спортсменството на неговите тимове се разказва като „ изкуство на мрака “ или „ престъпна хроника “. В спорт с ниска ефикасност може би беше неизбежно отбранителният футбол да се обвие с ореола на неблагочестивост. Следствието от това в последно време обаче е, че се заема едно все по-фундаменталистко мнение за това какво в действителност съставлява футболът.
Откога той е единствено офанзива? Откога головете, дриблите и фантазията са единствената полезност в него? Откога имането на супервратар излиза от сферата на тактиката и влиза в областта на помощта свише?
Отношението сред формата и функционалността, сред хубостта и резултата вълнува мозъците на мислителите от зората на човешката история. Да, в метода на Чоловия Атлети има груба деловитост, само че има и хубост. Тя е в отборната съгласуваност и хореография, в подчинението на самостоятелното в интерес на груповото, в гледката от това по какъв начин един новобранец в ерата на суперклубовете се изправя горделив против цялата история и мощност на европейските колоси. И, това също се случва понякога, даже ги смъква от техния фундамент.
Е, в случай че това не е същински футбол, кое тогава е?
Джонатан Лю, „ Гардиън “
Предвид това, което въпреки всичко сподели след провалянето от Атлетико Мадрид с 2:3 в сряда вечерта, няма по какъв начин обаче да не се замислиш какво ли би било, в случай че не го приемеше. Шок, отчаяние, чувство за тлееща неправда – всичко това е задоволително като изразни средства за треньор на тим с отправени 34 удара към съперниковата врата и спечелил по предстоящи голове (xG) с 3.52 на 1.18, а най-после въпреки всичко останал изхвърлен от най-големия европейски шампионат още в първата елиминационна фаза.
Имаше обаче и още нещо: една подигравателна пренебрежителност, едно амбициозно налагане на морал в съревнование, което въпреки всичко е спонсорирано от компания като „ Газпром “. То бе изразено в думите на Клоп, че не схваща по какъв начин футболисти от международна класа играят този вид футбол. Футбол с бездънен предпазен блок от две линии по четирима и залагане на контраатаки.
Струва си да разчленим какво значи това. За осем години под управлението на Диего Симеоне беше построена с кръв, пот и безпощадни отработвания в тренировките една система, която не е просто част от идентичността на клуба, а и буталото за изстрелването към най-великата епоха в историята му. Клоп всъщност твърди, че Атлетико Мадрид би трябвало да изтрие всичко реализирано в интерес на един самодеен нападателен жанр, който би направил надалеч по-лесна задачата на тимове като Ливърпул да го побеждават. Да, това си е мнение (и всеки има правото на мнение), само че не и такова, което е наложително да се приема насериозно от другите.
Самият Клоп в действителност по-късно сподели, че методът на игра на „ лос рохибланкос “ е „ най-трудният за превъзмогване “, а по този начин самичък обори себе си. Самата причина Атлети да има този метод на игра в такива мачове е, тъй като води противниците в пространства и обстановки, в които те не биха желали да бъдат водени. Както сподели Симеоне, те просто се пробват да употребяват слабостите на съперника и да победят. „ С цялата си душа. “
Изкушаващо е да припишем неодобрението на немския управител на Ливърпул като чиста проба „ гроздето е кисело “. Все отново има голяма разлика сред това да изградиш добра защитна система и това да допуснеш 11 удара във вратата си и още два в гредите. Последното в действителност не е типичната визия за класическата защита на Атлети.
Междувременно в сряда мадридчани за първи път от три години насам вкараха три гола в посещение в Шампионската лига. Това се случи в Ла Лига единствено един път в последната година. Ядът на Ливърпул частично произтича от обстоятелството, че те самите – и изключително вратарят им Адриан – бяха създатели на личното си проваляне. Най-големият грях на Атлетико бе просто този, че извади шанс.
И при все че има едно нещо, което си коства да се разиска: надълбоко заложената злост при говоренето за тимове като „ дюшекчиите “. Идеята, че офанзивата е нещо божествено, а отбраната е нещо скверно; че офанзивният футбол, по-точно основаващият се на притежание на топката нападателен футбол е някак по-чист, по-впечатляващ, по-красив, даже по-морален.
В прочут смисъл тези диспути са остарели колкото самия футбол. До каква степен той е в действителност едно спортно съревнование, чиято единствена цел е да вкараш най-малко един гол повече от противника си? И доколко е изкуство или развлечение, в което въпросите за хармония, усет и даже политика безусловно би трябвало да участват като лакмус за предимство?
По BT Sport Майкъл Оуен надъхано поде тази тематика, въпреки и не с тъкмо тези думи. Според него няма нищо гениално в това да изградиш предпазен тим. Гениалното било стореното от Клоп и Джосеп Гуардиола: да играеш нападателно, без значение кой е отсреща ти. „ Уважавам метода на Симеоне, само че не го намирам за талантлив “, приключи Оуен тирадата си.
Може би като нападател, освен това демонски добър, Оуен не е напълно осведомен с механиката на това да организираш отбрана. Демонстрираната пренебрежителност обаче сподели образно едно по-широко усещане: че организирането на защитата е фасулска работа или най-малко някаква низша форма на неквалифициран труд.
Игралите под управлението на Симеоне обаче споделят напълно разнообразни неща. Те приказват за неспирния фокус върху тактическите елементи, позиционирането и връзката сред придвижване и пространство. Говорят за подценената роля на Чоло при психическото укрепване, построяването на групово схващане и изкореняването на губенето на централизация и за момент. Това може да наподобява на вашата формулировка за талантливост, може и да не наподобява. Да се отхвърля обаче интелекта зад всичко това подсказва или за незнание, или за снобария.
Дали е грозно? Дали е аморално? Дали е антифутбол? Самият Симеоне сигурно не е светец и постоянно спортсменството на неговите тимове се разказва като „ изкуство на мрака “ или „ престъпна хроника “. В спорт с ниска ефикасност може би беше неизбежно отбранителният футбол да се обвие с ореола на неблагочестивост. Следствието от това в последно време обаче е, че се заема едно все по-фундаменталистко мнение за това какво в действителност съставлява футболът.
Откога той е единствено офанзива? Откога головете, дриблите и фантазията са единствената полезност в него? Откога имането на супервратар излиза от сферата на тактиката и влиза в областта на помощта свише?
Отношението сред формата и функционалността, сред хубостта и резултата вълнува мозъците на мислителите от зората на човешката история. Да, в метода на Чоловия Атлети има груба деловитост, само че има и хубост. Тя е в отборната съгласуваност и хореография, в подчинението на самостоятелното в интерес на груповото, в гледката от това по какъв начин един новобранец в ерата на суперклубовете се изправя горделив против цялата история и мощност на европейските колоси. И, това също се случва понякога, даже ги смъква от техния фундамент.
Е, в случай че това не е същински футбол, кое тогава е?
Джонатан Лю, „ Гардиън “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ