Какво става, когато Джулия Робъртс интервюира Кейт Бланшет?
Кейт Бланшет е на корицата на мартенския брой на. Интервюирана е от Джулия Робъртс. Разбира се, Кейт има и следващата убийствена фотосесия, дело на Венетия Скот. В тоалетите й се отличават Burberry, Miu-Miu, Manolo...
В този диалог и двете звучат като нас, девойките. Когато се съберем и все нещо мрънкаме, нали, все нещо си разсъждаваме – какъв е смисълът, за какво вършим тъкмо това, не можеше ли да е нещо друго. И те са по този начин. Говорят за 100 неща по едно и също време – един занимателен безпорядък от мисли, които обаче на мен ми звучат подредено, тъй като съм същата с моите приятелки.
Кейт приказва за вегетарианството и по какъв начин желала децата й да са вегетарианци като нея и по тази причина им обяснила, че могат да имат домашни прасенца (Бенсън и Хиджис), само че би трябвало да знаят, че ще ги ядат като наденички. А децата нямали нищо срещу. За Пруст, който чака непрочетен. За функциите, които не желае към този момент (честно и на мен ми писна да е монарх), за театъра, за кокошките. И всичко стартира по този начин:
Джулия Робъртс: Здравей, кралице Кейт.
Кейт Бланшет: Здравей, кинозвезда. Искаш ли да знаеш нещо? Ние таман гледахме твоя филм Ben is Back, не се майтапя. Накара ме да се разплача след пет минути. А после, все едно бях в мозъчна гибел, ненадейно си помислих: „ Кой ден е през днешния ден? “. Алармата зазвъня в главата ми и си споделих: „ Трябва да отивам да приказвам с тази актриса “.
Робъртс : Искаш да си приказваме за това какво е да си в мозъчна гибел? Имах най-щурия ден. Събудих се болна и бях час и половина в незабавна помощ с един от приятелите на сина ми, който си поряза стъпалото, до момента в който караше сърф. Направиха му осем шева.
Бланшет: Ти си добър другар. Аз преди малко изпих половин бутилка алено, след труден ден, прекаран в подготовки за пиеса, която играя в Националния спектакъл. Колкото по-остаряваш, толкоз актьорството става все по-унизително. Когато бях по-млада, все се чудех на възратните артисти, които не спираха да приказват за овакантяване. Сега съзнавам, че е било, защото желаят да запазят връзка с последната капка здрав разсъдък.
Има още...
В този диалог и двете звучат като нас, девойките. Когато се съберем и все нещо мрънкаме, нали, все нещо си разсъждаваме – какъв е смисълът, за какво вършим тъкмо това, не можеше ли да е нещо друго. И те са по този начин. Говорят за 100 неща по едно и също време – един занимателен безпорядък от мисли, които обаче на мен ми звучат подредено, тъй като съм същата с моите приятелки.
Кейт приказва за вегетарианството и по какъв начин желала децата й да са вегетарианци като нея и по тази причина им обяснила, че могат да имат домашни прасенца (Бенсън и Хиджис), само че би трябвало да знаят, че ще ги ядат като наденички. А децата нямали нищо срещу. За Пруст, който чака непрочетен. За функциите, които не желае към този момент (честно и на мен ми писна да е монарх), за театъра, за кокошките. И всичко стартира по този начин:
Джулия Робъртс: Здравей, кралице Кейт.
Кейт Бланшет: Здравей, кинозвезда. Искаш ли да знаеш нещо? Ние таман гледахме твоя филм Ben is Back, не се майтапя. Накара ме да се разплача след пет минути. А после, все едно бях в мозъчна гибел, ненадейно си помислих: „ Кой ден е през днешния ден? “. Алармата зазвъня в главата ми и си споделих: „ Трябва да отивам да приказвам с тази актриса “.
Робъртс : Искаш да си приказваме за това какво е да си в мозъчна гибел? Имах най-щурия ден. Събудих се болна и бях час и половина в незабавна помощ с един от приятелите на сина ми, който си поряза стъпалото, до момента в който караше сърф. Направиха му осем шева.
Бланшет: Ти си добър другар. Аз преди малко изпих половин бутилка алено, след труден ден, прекаран в подготовки за пиеса, която играя в Националния спектакъл. Колкото по-остаряваш, толкоз актьорството става все по-унизително. Когато бях по-млада, все се чудех на възратните артисти, които не спираха да приказват за овакантяване. Сега съзнавам, че е било, защото желаят да запазят връзка с последната капка здрав разсъдък.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ