Кейлът е поредната обявена за супер храна. Богатото семейство на

Кейлът е следващата оповестена за „ супер ” храна. Богатото семейство на Зелеви е дала не е един и двама видни представители, подкрепящи здравословното хранене, само че кейлът излиза гордо пред цялото семейство, с цел да се окичи и с купата - " цар на зеленолистните зеленчуци ", измествайки и братовчеда броколи.

Културата на хранене дотолкоз се е изменила, че учени, нутриционисти и елементарни хора са в търсене на всевъзможни други възможности, забравени обичайни храни, комбинации от хранителни режими и технологии на подготвяне, единствено и единствено да се понижат отрицателните въздействия на модерното хранене. Много хора и съществено трансформираха режима си – минаха към веган хранене, суровоядство и вегетарианство. Но науката ги предизвестява, че, с цел да е здравословна тази съществена смяна, храненето им би трябвало да е извънредно добре планувано и пълноценно.

“Храни като кейлът са същинска гражданска война за здравословното хранене освен за тях, а и за останалите, които в случай че не отхвърлят месото, най-малко ги е грижа какво ядат. Той е наличната за всички суперхрана ”

Кейлът, още листно зеле, е представител на семейство Зелеви и може да се срещне в съвсем целия свят. В Тайван и Малайзия се поставя в супи, а в Европа е желан на задушено с месо – традиция, тръгнала в Скандинавските страни към Средновековието. Действително, най-популярен е кейлът в Северна Европа. У нас не е бил доста публикуван по време на Средновековието, само че към и след Освобождението, когато и доста наши градинари отиват на работа из Европа, зелето без глави идва и в нашата страна.

Полезни свойства на кейла

Кейлът неслучайно е суперхрана – той демонстрира доста високи равнища на най-полезните субстанции за човешкия организъм:

Като всеки листен зарзават, кейлът съдържа доста, фибри и хлорофил – те усъвършенстват работата на храносмилателната система.

Можем умерено да кажем за кейлът, че е „ вегетарианското говеждо ”. Да, месото има повече желязо от него, само че единствено в случай че произходът на месото е обезпечен, както и качеството му. А сравнението сред двете храни във връзка с калориите е еднопосочно – кейлът с неговите 35 калории за 100 гр е надалеч по-диетичен.

Пак съпоставено във връзка с калориите и произхода – кейлът бие млякото по равнища на калций, само че комбинацията с витамин К, прави сравнението напряко безпочвено – кейлът по-добре защищава от остеопороза, инфектиране на ставите, артрит и пази костното вещество доста по-добре от който и да е млечен артикул. Витамин К и служи за превозвач на калция до цялостното му асимилиране. Но и витаминът се грижи калцият да не се натрупва в зоната към сърцето и аретриите, с което се предотвратява развиването на атеросклероза.

Витамин К крие може би най-голямото преимущество на кейла. В зеленчука този витамин надвишава за 100 гр дневната доза два пъти. Витаминът се намира в лимитирани количества в прясната храна и не е толкоз разпросранен, само че има извънредно значими функци – усъвършенства съсирването на кръвта и има противовъзпалителен резултат. Това важи за всички тъкани и органи – от стомашните язви, до ставни възпаления, чревната система. Учени настояват, че е добра предварителна защита против рак и Алзхаймер, само че това остава още не до дъно изследвата област.

Кейлът има мощни антиоксидантни свойства и се включва във всички детоксикиращи и диетични режими. Той чисти стомашно-чревния тракт от отрови. Там роля вземат каретеноидите и флавоноидите.



Витамин С е другото огромно преимущество за кейла. В съпоставяне с морковите равнищата на витамина са 18 пъти по-големи и с 4 пъти повече от на. Другият антиоксидант, витамин А, също има високи равнища в кейла.

“Ползите в кейла за веганите, суровоядците и вегетарианците се виждат елементарно – желязо, калций+витамин К, фибри и витамини. Затова това е една от храните, които наложително би трябвало да употребяват. ”

Отглеждане на кейл

Кейлът се отглежда доста елементарно, тъй като не прави глави и това, което е значимо за вас, с цел да имате прекрасен кейл е той да прави единствено листа. Оглежда се от семена и се сее на разсад пролетта, а порасналите към 10-15 см стръкове се разсаждат на 20-30 см едно от друго в напълно елементарна градинска почва. Нужда от торене няма. Добре е да следите за бялата зелева пеперуда. Оглеждайте задната част на листата и при нужда пръскайте с разредена настойка от коприва или се посъветвайте с агроном.

Листата се режат с ножичка когато са дребни и нежни – тогава не горчат доста и са най-вкусни на салати и, както кейлът е най-полезен. На по-големите листа им се отрязва централната жилка. Можете да режете листата умерено, а в случай че добре поливате и не режете през основата на кейла – ще се радвате на листа до есента и даже след есенните слани. Единствено първият, нормално влажен и тежък сняг пречупва листата, само че другояче – кейлът е доста студоустойчив.

Кулинарна приложимост на кейл

Кейлът е подготвя както листните зеленчуци. На в разнообразни комбинации, добре е да е с лимон, който малко смекчава леко лютивия му усет. Може да се прибавя в салата като или да се готви на яхнии, задушено и разнообразни кишове, фритати. Оптимално за диетичното хранене е добре той да се подготвя на пара, само че това важи за в най-пълна мощ за специфични режими. На усет е с леко пикантен, типично зелев усет, само че е прелестен и лют. Не се колебайте да опитате кейла – цените му приказват задоволително за търсенето, той е естествена европейска, а не някоя екзотична храна и може да се гледа на терасата напълно умерено.