Това какво си е хапвала майка ни, а и баба ни, оказва влияние на мозъка ни
Казват, че сте това, което ядете, само че по всяка възможност сте и това, което е яла майка ви, а преди нея – и баба ви.
Ново изследване на бременността при животните добавя от ден на ден доказателства, че околната среда на майката може да повлияе на метаболизма на нейното поколение в дълготраен проект.
Този резултат сред поколенията е следен за първи път през 1909 година измежду млади копринени пеперуди. Поведението на тези молци през зимния сезон не се дължи на характерни унаследени гени, а поражда от метода, по който телата им „ четат “ тези гени или ги включват или изключват. И този резултат се контролира от околната среда на майката.
Възможността за тези „ епигенетични “ промени е видяна и при доста други скотски типове, в това число и при нас, само че по какъв начин те минават през границите на поколенията остава неразбираемо.
Изследователи от университета Монаш в Австралия са разкрили доказателства за това, че женските копринени буби (Caenorhabditis elegans) подаряват децата и внуците си с спомагателна отбрана на мозъка, която получават, когато ядат избрани типове храна, оповестява „ Сайънс Алерт “.
Изследването не е извършено върху хора, само че защото C. elegans има доста общи гени с нашия тип, то дава някои забавни хрумвания за това по какъв начин епигенетичните промени могат да работят в естествения свят.
Ако зародишните кафези, като яйцеклетките или сперматозоидите, се трансформират по някакъв метод от храната на майката, до момента в който са в утробата, изследванията демонстрират, че това може да остане в потомството за положително или неприятно.
Когато учените хранят ларвите на кръгли червеи с молекула, която постоянно се среща в ябълките и билките, наречена урсолова киселина, те виждат, че потомството е ненапълно предпазено от натурален срив в нервната връзка. По-конкретно урсоловата киселина наподобява „ включва “ ген в червеите, който създава характерен тип лой – сфингозин-1-фосфат, прочут като сфинголипид. Тази лой предотвратява отслабването на аксоните на невроните в мозъка, а първичните резултати демонстрират, че мазнината може да се придвижва от червата на червеите-майки до яйцата в матката им.
В потомството на червеите откривателите откриват, че нарасналите равнища на характерните сфинголипиди провокират обилни метаболитни промени, които се резервират по време на развиването и за още едно в допълнение потомство.
„ За първи път се потвърждава, че даден липид/мазнина се предава по завещание “, споделя биомедицинският откривател Роджър Покок от Монаш. „ Освен това храненето на майката със сфинголипид защищава две последващи генерации. Това значи, че хранителният режим на майката може да повлияе освен на мозъка на нейното поколение, само че и на евентуално идващите генерации. Нашата работа поддържа здравословното хранене по време на бременността за оптимално развиване и здраве на мозъка. “
Бъртън отбелязва, че епидемиологичните изследвания при хора демонстрират, че ниското тегло при раждане, от време на време вследствие на хранителни дефицити по време на бременността, може да усили риска от развиване на метаболитни проблеми, като сърдечносъдови болести и диабет вид 2. Бъртън се надява, че „ проучванията на моделни организми като C. elegans могат да проправят пътя за доста нови открития за това по какъв начин и за какво животните свързват метаболизма на майката и потомството “.
