Казват, че научната фантастика има само една история: разказ за

Казват, че научната фантастика има единствено една история: роман за това, по какъв начин инструментите, които използваме, трансформират нас, като ни дават благоприятни условия да ги използваме за нови, до момента недостъпни цели. От хората обаче зависи да ги употребяват вярно. Инструментите са единствено принадлежности.

И неслучайно научната фантастика (НФ) е съумяла да предскаже развиването на технологиите: от подводници и хеликоптери (Жул Верн) през мобилните телефони („ Стар трек “), до управлението на компютри с човешкия мозък, без „ посредничеството “ на клавиатурата. Което, както можем да забележим, се чака до няколко години.

Но научната фантастика има голям брой посоки. Докато в класическата НФ е роман по какъв начин потреблението на нови принадлежности оказва помощ на хората да създадат живота си по-добър, доста нови жанрове, отпред с антиутопиите и киберпънка, демонстрират по какъв начин новите технологии могат да ни „ оказват помощ “ да „ реализираме “ тъкмо противоположното.

Мечтата за директна връзка с машините посредством мисълта наподобява към този момент налична за хората, въпреки че практическото ѝ реализиране към момента е надалеч от фантастичните показа и обещания за телепатия.

Но всяка технология може да се употребява по разнообразни способи. Интернет е най-голямото общественодостъпно вместилище на знания…за който историята ни учи, че е основан с военни цели.

На този стадий няколко лаборатории и компании са потвърдили, че е допустимо да се ръководят компютърни стратегии посредством мисъл, като се употребяват мозъчни импланти. И противоположното: допустимо е да се подтиква мозъкът и да се получи физическа реакция.

Последните достижения досега: през май предходната година в Лозана неподвижен холандец съумя да проходи и да управлява стъпките си с мисъл, с помощта на електроди в мозъка и гръбначния мозък и технологии за изкуствен интелект, които могат да декодират в действително време желанията за придвижване.

Също през май американски учени създадоха „ езиков декодер “, който превежда мислите на човек в писмена форма, откакто дълго време упражняваха мозъка в уред за магнитно-резонансна томография.

Засега проучванията в региона на мозъчно-машинните интерфейси (ММИ) са съсредоточени върху хора с парализа. Устройствата се тестват най-вече в медицински условия, макар че някои от тях към този момент се употребяват по-често. Някои пациенти „ ги употребяват, с цел да ръководят инвалидните си колички “, споделя Майкъл Плат, професор по неврология в Университета на Пенсилвания.

Това наподобява прелестно. В последна сметка това би разрешило на сакати хора както да ръководят машини, по този начин и да възвръщат двигателните си функционалности.

Но какъв брой време ще мине, преди някой да прескочи стадия с прехвърлянето на информация към изкуствения разсъдък, като вместо това мозъкът евентуално ще се конфигурира напряко в машина? В актуалната научна фантастика това носи името „ фул борг “.

Първият подобен човек сигурно ще е жертва на злополука. Но „ фул борговете “ имат някои прерогативи пред хората, изключително за военни цели. Колко време, преди да забележим ръководени от човешки мозък роботи по бойните полета?

„ Но мозъкът не обича да се вкарват неща в него. Затова имунната система нападна тези устройства (…) и с течение на времето качеството на сигнала понижава и вие губите информация “, отбелязва Плат.

Колкото по-близо до невроните се намират Машинно-мозъчното устройство, толкоз по-прецизен и първокласен е сигналът. Но това изискват комплицирана интервенция, скъпи са и са обемисти, а вероятността да устоят в дълготраен проект е по-малка.

Възможна опция е вкарването им през вената на врата, както прави американският стартъп „ Синхрон “. Използваната хирургическа процедура е станала нормална за сърдечните интервенции, като при нея не е належащо да се отваря черепа.

Веднъж сложено, сходно устройството разрешава на пациента да употребява системи за известия или да сърфира в интернет, без да употребява ръцете или гласа си, като клика с мисълта си.

„ Намираме се в повратна точка за мозъчно-компютърния интерфейс “, споделя Том Оксли, съосновател на „ Синхрон “. „ Имаше невероятни демонстрации на това, което е допустимо, и в този момент задачата е да създадем процеса възпроизводим, елементарен и наличен за огромен брой хора “.

През 2021 година стартъпът получи от здравните управляващи на Съединени американски щати позволение за клинични изпитвания. Около 10 пациенти, страдащи от прогресивна мускулна парализа, са получили стент.

„ Целта беше да се ревизира дали можем да записваме мозъчната интензивност и дали няма нежелани резултати, даже и след една година “, изяснява доктор Дейвид Путрино от болничното заведение „ Маунт Синай “ в Ню Йорк. Според него тази задача е реализирана. А за пациентите, даже и „ набирането “ на известие да остава постепенно и трудоемко, върнатата самостоятелност е скъпа.

Подкрепяна от Джеф Безос и Бил Гейтс, „ Синхрон “ набра 75 млн. $ през февруари.

Отново нещо, което наподобява скъпо. Но какъв брой време ще мине, преди тези устройства да стартират да се употребяват за командване на устройства на разстояние?

В последна сметка, в случай че можете да командвате мишка, можете да командвате джойстик. Или геймърска мишка. С нея може да се ръководи, в случай че не аероплан, то автомобил – със сигурност…

И по-късно идва редът на армията, терористичните групи и проведената престъпност. Подобни устройства още веднъж са изцяло „ задоволителни “, в случай че „ разполагате с мозъците “ (което значи, че „ трафикът на хора “ и „ приключването на мозъци “ могат да придобият нови, доста по-мрачни значения). Напълно е допустимо да създадете брониран автомобил с доста по-тежка ризница от досегашната.

И даже и без военни цели – в Югоизточна Азия и сега съществуват места, където хора, принудени от незаконни картели да работят за тях, работят онлайн по десетки часове дневно. В наши дни, от време на време някой от тях съумява да избяга.

А в случай че този някой няма тяло? Чисто хипотетично, схваща се… към този момент това не е допустимо.

Но в случай че е механически допустимо, за проведената престъпност – рано или късно – единственият въпрос ще стане дали е преференциално.

И отговорът може да покърти всички фантасти от остарялата школа.

Невралинк: Телепатия

По-известна с помощта на съоснователя си Илон Мъск, „ Невралинк “ желае да накара парализирани пациенти да вървят още веднъж, да възвърне зрението на слепите и даже да лекува психиатрични болести като меланхолия.

А вероятно – и да продава своите импланти на тези, които просто мечтаят да бъдат киборги.

Според милиардера подобряването на мозъка по този метод ще подсигурява, че човечеството няма да бъде превзето от изкуствения разсъдък, който е „ екзистенциална опасност “. Той загатна и опцията за опазване на мемоари онлайн и изтеглянето им в друго тяло или в робот.

Запазването на мемоари онлайн е отлично. Но „ онлайн “ значи хакери. Представете си по какъв начин някой се е ровил в спомените ви – безусловно.

По-лошото е, че всичко непокътнато онлайн може да бъде и променено онлайн. Представете си по какъв начин някой незнаен може да е получил опцията да промени спомените ви.

А в случай че ги даунлоаднете още веднъж? Е, тогава може сами да не знаете кои са същинските.

А в случай че ги даунлоаднете в машина? О, само че несъмнено – тогава ще имаме машина, която има вашите мемоари.

А в случай че даунлоаднем в друго тяло? Звучи съвършено! Можем да предадем спомените си – безусловно! Стига да се откри доброволец, който да ги желае.

И какво става, в случай че някой бъде принуден принудително да носи спомените на различен?

Иска ми се да спра дотук. Но в случай че допуснем опцията за ъплоад и даунлоад на мемоари, сигурно би трябвало да имаме и опция за изтриването на старите. Изтриване на мемоари и даунлоад на мемоари на различен човек…

Това основава опция за нещо, което е не просто „ кражба на идентичност “, а тъкмо противоположното: идентичност, открадваща тялото на различен.

Шефът на „ Тесла “ и „ Екс “ не изключва и „ телепатия по взаимно единодушие “ сред хората, с цел да се предават „ същински мисли “ в суровото им положение, без да се употребяват думи.

Чудесно. Само че какво е това „ взаимно единодушие “? Да погледнем какво се случва по света през днешния ден, какъв брой време ще отнеме, преди този момент условие да се пренебрегне? В последна сметка, и полагащите рабски труд в ММОРПГ игри не са желали да го вършат, тях все едно ги държат насила…а по време на „ ръководството “ на Ислямска страна в Ирак и Сирия иго имаше. В скандинавските страни от време на време издават присъди на някогашни бойци на тази организация, за осъществените закононарушения против човечеството.

Имплантът на калифорнийския стартъп, получи, зелена светлина за проби от Агенцията за надзор на храните и медикаментите, е с размерите на монета и се слага в мозъка посредством интервенция, осъществена от робот. Засега той е тестван върху маймуни, които са се научили да играят видеоиграта „ Понг “ без джойстик или клавиатура.

Всичко това наподобява като научна фантастика. Но дано не забравяме, че първият патент за хеликоптер е от 1859 година, само че не може да бъде издигнат по механически аргументи. Първата книга, описваща хеликоптер, е от 1886 година – „ Робюр Завоевателя “, на Жул Верн. А първият полет на хеликоптер е от 1907 година – близо 20 години по-късно…

Информация: Българска телеграфна агенция