Матурите – между очакванията и постиженията
Казусът със седмата задача от тазгодишната матура по български език и литература с изключение на напрежение в обществото създаде няколко вести. Парадоксално е, само че множеството от тях наподобяват положителни.
На първо място – здравият разсъдък в Министерството на образованието надви, без значение дали осъзнато или под давлението на недоволните ми сътрудници, родителите, учениците и медиите. Колкото и да увъртаха, че „ който счита, че има неточност в задачата, би трябвало да го потвърди “ и че „ тук става дума за семантика, а в учебно заведение тя не се учи “, специалистите на МОН в последна сметка бяха принудени да признаят, че задача като седмата няма място в изпит като матурата по български език и литература. Най-масовият, дружно с Националното външно оценяване в VII клас. И най-значимият в системата на българското обучение въобще. Та, в последна сметка, всички ще получат точка от сбърканата задача и ощетени зрелостници няма да има.
Което е и втората добра вест.
На трето място идва успокоението, че матурата в този? тип е на доизживяване. Учениците, които в този момент приключват VIII клас, учат по напълно нова стратегия и ще се явяват на изпити два пъти. Веднъж в десети клас, за довеждане докрай на първия стадий от междинното си обучение и повторно (ако решат да продължат) – в дванайсети клас, преди да влязат в университетите.
Всичко това значи, че промяната в образованието е в ход, освен това – необратимо. Същата онази неведнъж отлагана, прекроявана, скривана в килера по политически аргументи промяна, от която имаме насъщна потребност от десетилетия насам.
На четвърто място – станахме очевидци на това, по какъв начин натискът на гражданското общество накара държавната администрация да се поправи. Причината за този триумф е напълно елементарна и сама по себе си е забавен обект за размисъл – седмата задача в матурата по български език беше действителен, различим проблем, изискващ решение. За разлика от подправените вести в жанр „ отрязаха Ботев “, „ заличиха Вазов “, „ отстраниха Паисий “, употребени от знайни и незнайни бранители на „ българското “ за привличане на внимание. Реален проблем докара до действителен напън (а не просто медиен шум) и до действително решение. Което, най-малко съгласно мен, дава някаква, напълно хилава към този момент, вяра за зрелостта на обществото ни.
Сега, в случай че се върнете при започване на този текст, ще си припомните – новините, създадени от проблема със седмата задача, наподобяват положителни. Но единствено наподобяват. Те щяха да са в действителност мотив за облекчение, че нещата в образованието ни са тръгнали на оправяне, в случай че не бяха някои прекомерно досадни, само че явни ангажименти.
На първо място измежду тях ще слага високомерието и инерцията в реакцията на Министерството на образованието. В обществените мрежи казусът с неналичието на правилен отговор на седмата задача беше посочен от зрелостници и родители незабавно след края на изпита. Нещата станаха явни за още повече хора след публикуването на теста в медиите. Първоначалната реакция от МОН беше „ няма такова нещо “, след което специалистите се впрегнаха да потвърждават, че в посочения от тях за правилен отговор Б граматична неточност няма. Което не промени обстоятелството, че задачата няма правилен отговор и стотици или може би хиляди зрелостници са били подведени, комплицирани или обезпокоени – все неща, които никога не са измежду целите на държавните зрелостни изпити. Трябваше да мине денонощие, с цел да вземе някой някъде виновното решение за оповестяването на задачата за техническа неточност, освен това с половин уста и с ангажимента че “ние въпреки всичко сме прави, само че от нас да мине, ще ви създадем компромис “.
На второ място идва самият факт, че сходна неточност може да бъде позволена на такова равнище на изпит. Десетилетие откакто матурите бяха въведени в този им формат, откакто всяка година са гледани под лупа, откакто учебните заведения замязяха на къщата на Биг брат, а равнищата на секретност се конкурират с тези на МОСАД, една глупава и най-вероятно в действителност техническа неточност, вреди на имиджа на изпита, който, като се изключи че е умислен добре, е и в основите на цялата просветителна промяна. Дори и да става дума за нормално човешко недовиждане, остава въпросът за смисъла на цялата секретност и десетте милиона комбинации от въпроси, в случай, че тъкмо сбърканият се оказа в формалния тест. И още един въпрос – дали някой въобще е прегледал прясно генерирания сутринта в наличието на медиите тестов вид преди да бъде разпратен по учебните заведения?
Тревожната констатация, че провеждането на матурите всяка година излъчва повече чувството за нервност, в сравнение с за убеденост, слагам на трето място. Като че ли всяка година от матрицата на злото изпълзява някакъв митичен зложелател и Министерството впряга целия си запас в битката с него. Веднъж това беше изнасянето на изпитните разновидности, по-късно – подсказвачите с телефоните, продавачите на есемеси с отговорите, преписвачите в самите изпитни зали, поради битката с които прекалено много квестори са на успокоителни в майските дни.
Дяволът е в детайлите
И тъкмо когато нещата наподобяват овладени, когато на всички места имаме камери, когато квесторите се оправят, когато разделянето на модули работи и продавачите на отговори удрят на камък… нещо се случва. Нещо като сгрешен цялостен член в изискването на задачата или пък като техническа неточност. Защото „ дяволът е в детайлите “. А системата от изпити, залегнала в основите на промяната в образованието, е прекомерно значима, с цел да й се случват сходни недоразумения.
*Авторът е преподавател по български език и литература във Враца
На първо място – здравият разсъдък в Министерството на образованието надви, без значение дали осъзнато или под давлението на недоволните ми сътрудници, родителите, учениците и медиите. Колкото и да увъртаха, че „ който счита, че има неточност в задачата, би трябвало да го потвърди “ и че „ тук става дума за семантика, а в учебно заведение тя не се учи “, специалистите на МОН в последна сметка бяха принудени да признаят, че задача като седмата няма място в изпит като матурата по български език и литература. Най-масовият, дружно с Националното външно оценяване в VII клас. И най-значимият в системата на българското обучение въобще. Та, в последна сметка, всички ще получат точка от сбърканата задача и ощетени зрелостници няма да има.
Което е и втората добра вест.
На трето място идва успокоението, че матурата в този? тип е на доизживяване. Учениците, които в този момент приключват VIII клас, учат по напълно нова стратегия и ще се явяват на изпити два пъти. Веднъж в десети клас, за довеждане докрай на първия стадий от междинното си обучение и повторно (ако решат да продължат) – в дванайсети клас, преди да влязат в университетите.
Всичко това значи, че промяната в образованието е в ход, освен това – необратимо. Същата онази неведнъж отлагана, прекроявана, скривана в килера по политически аргументи промяна, от която имаме насъщна потребност от десетилетия насам.
На четвърто място – станахме очевидци на това, по какъв начин натискът на гражданското общество накара държавната администрация да се поправи. Причината за този триумф е напълно елементарна и сама по себе си е забавен обект за размисъл – седмата задача в матурата по български език беше действителен, различим проблем, изискващ решение. За разлика от подправените вести в жанр „ отрязаха Ботев “, „ заличиха Вазов “, „ отстраниха Паисий “, употребени от знайни и незнайни бранители на „ българското “ за привличане на внимание. Реален проблем докара до действителен напън (а не просто медиен шум) и до действително решение. Което, най-малко съгласно мен, дава някаква, напълно хилава към този момент, вяра за зрелостта на обществото ни.
Сега, в случай че се върнете при започване на този текст, ще си припомните – новините, създадени от проблема със седмата задача, наподобяват положителни. Но единствено наподобяват. Те щяха да са в действителност мотив за облекчение, че нещата в образованието ни са тръгнали на оправяне, в случай че не бяха някои прекомерно досадни, само че явни ангажименти.
На първо място измежду тях ще слага високомерието и инерцията в реакцията на Министерството на образованието. В обществените мрежи казусът с неналичието на правилен отговор на седмата задача беше посочен от зрелостници и родители незабавно след края на изпита. Нещата станаха явни за още повече хора след публикуването на теста в медиите. Първоначалната реакция от МОН беше „ няма такова нещо “, след което специалистите се впрегнаха да потвърждават, че в посочения от тях за правилен отговор Б граматична неточност няма. Което не промени обстоятелството, че задачата няма правилен отговор и стотици или може би хиляди зрелостници са били подведени, комплицирани или обезпокоени – все неща, които никога не са измежду целите на държавните зрелостни изпити. Трябваше да мине денонощие, с цел да вземе някой някъде виновното решение за оповестяването на задачата за техническа неточност, освен това с половин уста и с ангажимента че “ние въпреки всичко сме прави, само че от нас да мине, ще ви създадем компромис “.
На второ място идва самият факт, че сходна неточност може да бъде позволена на такова равнище на изпит. Десетилетие откакто матурите бяха въведени в този им формат, откакто всяка година са гледани под лупа, откакто учебните заведения замязяха на къщата на Биг брат, а равнищата на секретност се конкурират с тези на МОСАД, една глупава и най-вероятно в действителност техническа неточност, вреди на имиджа на изпита, който, като се изключи че е умислен добре, е и в основите на цялата просветителна промяна. Дори и да става дума за нормално човешко недовиждане, остава въпросът за смисъла на цялата секретност и десетте милиона комбинации от въпроси, в случай, че тъкмо сбърканият се оказа в формалния тест. И още един въпрос – дали някой въобще е прегледал прясно генерирания сутринта в наличието на медиите тестов вид преди да бъде разпратен по учебните заведения?
Тревожната констатация, че провеждането на матурите всяка година излъчва повече чувството за нервност, в сравнение с за убеденост, слагам на трето място. Като че ли всяка година от матрицата на злото изпълзява някакъв митичен зложелател и Министерството впряга целия си запас в битката с него. Веднъж това беше изнасянето на изпитните разновидности, по-късно – подсказвачите с телефоните, продавачите на есемеси с отговорите, преписвачите в самите изпитни зали, поради битката с които прекалено много квестори са на успокоителни в майските дни.
Дяволът е в детайлите
И тъкмо когато нещата наподобяват овладени, когато на всички места имаме камери, когато квесторите се оправят, когато разделянето на модули работи и продавачите на отговори удрят на камък… нещо се случва. Нещо като сгрешен цялостен член в изискването на задачата или пък като техническа неточност. Защото „ дяволът е в детайлите “. А системата от изпити, залегнала в основите на промяната в образованието, е прекомерно значима, с цел да й се случват сходни недоразумения.
*Авторът е преподавател по български език и литература във Враца
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ