Като грешка, довела до престъпление. Така президентът на Република Сръбска

Като " неточност, довела до закононарушение ". Така президентът на Република Сръбска Милорад Додик дефинира избиването на хиляди мюсюлмани в Сребреница в четвъртък пред свои поддръжници. Той обаче отхвърли да става дума за геноцид, макар ясното решение на интернационалните съдилища.

През юли 1995 година повече от 8 хиляди мюсюлмански мъже и момчета са убити от босненските сръбски войски в Сребреница. Международният съд в Хага публично признава това като геноцид, а офицери от босненската сръбска войска и от съдии на Организация на обединените нации.

Изказването на Додик в този момент идва, откакто босненският сръбски парламент одобри, че в Сребреница не е имало геноцид. Това се случва преди предстоящата резолюция на Организация на обединените нации, с която 11 юли ще се разгласи за Международен ден в памет на клането в босненския град.

Додик е босненски проруски политик, който е глобен от Съединени американски щати и Англия поради корупция и опити да дестабилизиран Босна и Херцеговина. Той от години омаловажава закононарушенията в Сребреница, като отхвърля те да са представлявали геноцид.

" Искам да изразя специфичното си почитание към всички жертви и съболезнованията си към техните фамилии. Това беше закононарушение ", сподели в този момент Додик на своите поддръжници. Той обаче отхвърли да е геноцид.

Додик заяви, че държавното управление на Република Сръбска ще прекара през целия ден в Сребреница в деня, в който Организация на обединените нации разисква резолюцията за геноцида. Той провежда митинга в Баня Лука, с цел да изрази несъгласието си с документа.

Проекторезолюцията, забелязана от Радио Свободна Европа, приканва за наказание на всяко отказване на геноцида в Сребреница и предизвиква членовете на Организация на обединените нации да основат просветителни стратегии за попречване на бъдещи прояви на геноцид.

Сръбският народ, както и груповата отговорност, не се загатват директно в този документ, иницииран от Германия и Руанда . Очаква се всички 193 страни - членки на Организация на обединените нации, да се произнесат по резолюцията в Общото заседание на Организация на обединените нации при започване на идващия месец.

Още предходната седмица Додик заплаши, че в случай че резолюцията бъде призната, " Република Сръбска ще се отдръпна от процеса на взимане на решения в Босна ".

На митинга в Баня Лука участваха и представители на държавното управление в Сърбия, измежду които Ана Бърнабич , председателка на сръбския парламент, както и Никола Селакович , изпълняващ длъжността министър на труда, заетостта, ветераните и обществените въпроси.

Бърнабич сподели, че Сърбия поддържа спазването на Дейтънското съглашение, подписано през 1995 година, с което се поставя завършек на войната в Босна и Херцеговина.

Хората, присъстващи на митинга, носеха знамената на Република Сръбска и Сърбия. Някои държаха и плакати с облика на съветския президент Владимир Путин. На един от плакатите беше изобразен и Ратко Младич , военният пълководец на босненските сърби, който беше наказан на пожизнен затвор за ролята си в геноцида.

Стотици хора, които участваха на митинга, бяха докарани с рейсове от Сърбия.

През 2007 година Международният съд в Хага заключи, че в Сребреница е осъществен геноцид. Трибуналът в Хага осъди 16 души за закононарушения в предпазената зона на Организация на обединените нации, седем от които за закононарушението геноцид. Досега наказаните за закононарушението са над 50 души.

Сред тях са , първият президент на босненската област Република Сръбска , който беше наказан в Хага на пожизнен затвор, както - Ратко Младич.