Лиз Тръс: Наследница на Тачър, която иска да внесе радикални промени във Великобритания
Като дете Лиз Тръс е взела участие в демонстрации против консервативната министър-председателка Маргарет Тачър . В зрелост тя се възхищава на първата жена водач на Англия - и в този момент е на път да влезе на " Даунинг стрийт " № 10 с тачъристки порив да промени Обединеното кралство.
Тръс, министърка на външните работи на Англия, беше оповестена в понеделник за победителка в конкуренцията за мястото на затъналия в кавги Борис Джонсън като водач на Консервативната партия и министър-председател на страната. От партията оповестиха, че Тръс е спечелила гласовете на към 57% от членовете на Консервативната партия, до момента в който за някогашния началник на министерството на финансите Риши Сунак са дали своят вот към 43%.
47-годишната Тръс ще стане третата жена министър-председател на Англия след Тачър, която управляваше от 1979 до 1990 година, и Тереза Мей, която заемаше поста от 2016 до 2019 година
Членовете на Консервативната партия одобриха задушевно обещанията на Тръс да понижи налозите и бюрокрацията и да резервира твърдата поддръжка на Англия за Украйна. Някои виждат повтаряне на Желязната лейди, както беше известна Тачър, във визията на Тръс за " мрежа на свободата ", която да свързва демокрациите по света.
За критиците Тръс е нежелаещ взаимни отстъпки идеолог, чиято дясна политика няма да помогне на Англия да преодолее икономическите разтърсвания, провокирани от пандемията, Брекзит и съветската инвазия в Украйна.
Марк Литълуд, коментатор либертарианец, който познава Тръс още от студентските им години, съобщи, че новият водач на Англия е не толкоз реакционер, колкото " радикал ", който сходно на Тачър желае да " свие намесата на страната " в живота на хората.
" Очаквам доста фойерверки, доста разногласия и доста дейности ", сподели той.
Родена в Оксфорд през 1975 година, Мери Елизабет Тръс е щерка на преподавател по математика и здравна сестра, които като дете я водят на митинги против нуклеарната енергетика и против Тачър, където тя си спомня по какъв начин е викала: " Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън! “.
В тирада от 2018 година съобщи, че рано е почнала да развива личните си политически възгледи, " спорейки с моите родители социалисти в нашето ляво семейство ".
Семейството живее първо в Пейсли, Шотландия, след което се реалокира в Лийдс в Северна Англия, където Тръс посещава държавна гимназия - нещо, което я отличава от многото ѝ сътрудници консерватори, получили обучение в частни учебни заведения.
По време на акцията за лидерския пост Тръс наблягаше относително скромния си генезис . Но тя разгневи някои някогашни съученици и учители, когато съобщи, че учениците в нейното учебно заведение са били " разочаровани от ниски упования, неприятни просветителни стандарти и липса на благоприятни условия ". Сред възпитаниците на учебното заведение са учени, съдии и няколко други членове на Народното събрание.
Тръс продължава образованието си в Оксфордския университет, където учи философия, политика и стопанска система - специалността, която избират доста амбициозни политици - и е ръководител на университетския клон на партия " Либерални демократи ". Центристи в стопанската система демократичните демократи поддържат конституционната промяна и гражданските свободи, а Тръс е въодушевен член, като разлепва плакати " Свобода за тревата ", които приканват за декриминализиране на марихуаната, и в една своя тирада се застъпва за унищожаване на монархията.
Литълуд, който е бил сподвижник на оксфордските демократични демократи, а в този момент оглавява Института по стопански въпроси, мозъчен концерн за свободния пазар, си спомня за Тръс като за " твърда, решителна и откровена ".
" Никога нямаше подозрение в нейната позиция по даден въпрос или човек ", споделя той.
След Оксфорд Тръс се причислява към Консервативната партия - " когато това беше напълно немодерно ", споделя тя по-късно.
Работи като икономист в енергийната компания " Шел " и телекомуникационната компания " Кейбъл енд уайърлес ", както и в дясноцентристки мозъчен концерн, до момента в който се включва в политиката на консерваторите и възприема възгледите на Тачър за свободния пазар. Работи като общински консултант в Лондон и два пъти се кандидатира несполучливо за Народното събрание, преди през 2010 година да бъде определена за представител на Югозападен Норфолк в Източна Англия.
Тя печели мястото след пречка по пътя - някои локални консерватори са възмутени, когато излиза наяве, че е имала спекулация с различен народен представител, макар че и двамата са били женени за други хора. Тръс побеждава критиците си и бракът ѝ оцелява. Тя и брачният партньор ѝ Хю О'Лиъри, счетоводител, имат две дъщери.
Основава групата " Свободно предприемачество " на торите тачъристи, които пишат " Британия без окови " - политически етюд, който е прочут с изказванието, че английските служащи са " едни от най-калпавите безделници в света ".
Тръс получи първата си работа в кабинета като министър на храните и околната среда през 2014 година, като направи най-голямо усещане с тирада, в която гръмко съобщи, че е " срамно ", че Англия внася две трети от сиренето си.
На референдума през 2016 година за излизане от Европейския съюз Тръс поддържа изгубилите последователи на " оставането ", макар че споделя, че постоянно е била натурален евроскептик. След вота тя завоюва на своя страна последователите на Брекзит с безкомпромисния си метод към Европейски Съюз.
Тя стана министър на правораздаването, само че през 2017 година Мей я намали на по-нисък пост в министерството на финансите. Когато Мей беше свалена от власт заради многократния ѝ крах да излезе от политическата невъзможност във връзка с Брекзит, Тръс беше един от първите поддръжници на Борис Джонсън , който я размени. Когато той завоюва, Джонсън назначи Тръс за министър на търговията - роля, в която тя подписваше търговски съглашения след Брекзит и повишаваше известността си.
През септември 2021 година тя беше назначена за министър на външните работи , посланик №1 на Англия. Представянето ѝ провокира смесени мнения. Мнозина хвалят твърдия ѝ отговор на нашествието в Украйна и тя обезпечи освобождението на двама английски жители, затворени в Иран, където нейните прародители не съумяха.
Но водачите и чиновниците на Европейски Съюз, които се надяваха, че тя ще внесе по-мек звук в връзките на Англия с блока, бяха разочаровани. В разгара на комерсиалните разногласия Тръс показа законодателство, което в профил елементи от обвързващото съглашение за разлъка сред Англия и Европейски Съюз , подписано от двете страни. В отговор на това 27-те страни от блока започнаха правни дейности против Англия.
Понякога Тръс загатва, че честите съпоставения сред нея и Тачър са сексистки, само че различен път ги предизвиква. Тя е театралничила в танк на английската войска в Източна Европа, пораждайки съпоставения с облика на Тачър от времето на Студената война. По време на ефирен спор за водачеството Тръс носеше блуза с яка, преминаваща във фльонга, известна като яка лавалиер, която ужасно приличаше на носените от Тачър.
Собствената персона на Тръс е скрита зад строгия обществен облик. Приятелите ѝ споделят, че тя има занимателна страна, която рядко се показва на обществени места, обича караоке и си пуска песни на Тейлър Суифт, Уитни Хюстън и " Дестинис чайлд ".
Възприетата от Тръс преданост към Джонсън , който остава известен измежду доста тори, също ѝ оказа помощ да завоюва. Много членове на партията цитираха решението на Сунак да напусне кабинета на Джонсън през юли като черна точка за него. Тръс не подаде оставка, като съобщи, че е „ предан човек “, макар че в продължение на месеци ухажваше членовете на партията по време на срещи „ На шампанско с Лиз “, с цел да набере поддръжка за евентуалната си кандидатура за лидерския пост.
Консерваторите прегърнаха оптимистичното обръщение на Тръс за избавление посредством по-малка интервенция от страна на държавното управление, което припомня за ентусиазма и увереността от зората на Роналд Рейгън.
Вероятно ще се окаже по-трудно да бъде извоюван по-широкият английски електорат. Времената са тежки и стават все по-тежки, защото инфлацията се повишава, а рецесията с разноските за живот във Англия се задълбочава. Фокусът на Тръс върху стимулирането на стопанската система посредством понижаване на налозите надали ще донесе огромно облекчение в кратковременен проект.
Левоцентристкият коментатор Уил Хътън, който написа във вестник " Обзървър ", декларира, че икономическите хрумвания на Тръс са " отвратителни нелепости... настойчиво антиевропейски, захласнати от намаляването на налозите, уверени, че безименни регулации сковават бизнеса ".
На Тръс не ѝ остава доста време да убеди гласоподавателите, че е на прав път. Следващите национални избори би трябвало да се проведат след две години.
" Ще може ли Лиз да каже през 2024 година: " Не сте ли в този момент по-богати, в сравнение с бяхте, когато станах министър-председател? Възможно е ", споделя Литълуд. " Но не е ясно, че това ще се случи. “
Тръс, министърка на външните работи на Англия, беше оповестена в понеделник за победителка в конкуренцията за мястото на затъналия в кавги Борис Джонсън като водач на Консервативната партия и министър-председател на страната. От партията оповестиха, че Тръс е спечелила гласовете на към 57% от членовете на Консервативната партия, до момента в който за някогашния началник на министерството на финансите Риши Сунак са дали своят вот към 43%.
47-годишната Тръс ще стане третата жена министър-председател на Англия след Тачър, която управляваше от 1979 до 1990 година, и Тереза Мей, която заемаше поста от 2016 до 2019 година
Членовете на Консервативната партия одобриха задушевно обещанията на Тръс да понижи налозите и бюрокрацията и да резервира твърдата поддръжка на Англия за Украйна. Някои виждат повтаряне на Желязната лейди, както беше известна Тачър, във визията на Тръс за " мрежа на свободата ", която да свързва демокрациите по света.
За критиците Тръс е нежелаещ взаимни отстъпки идеолог, чиято дясна политика няма да помогне на Англия да преодолее икономическите разтърсвания, провокирани от пандемията, Брекзит и съветската инвазия в Украйна.
Марк Литълуд, коментатор либертарианец, който познава Тръс още от студентските им години, съобщи, че новият водач на Англия е не толкоз реакционер, колкото " радикал ", който сходно на Тачър желае да " свие намесата на страната " в живота на хората.
" Очаквам доста фойерверки, доста разногласия и доста дейности ", сподели той.
Родена в Оксфорд през 1975 година, Мери Елизабет Тръс е щерка на преподавател по математика и здравна сестра, които като дете я водят на митинги против нуклеарната енергетика и против Тачър, където тя си спомня по какъв начин е викала: " Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън! “.
В тирада от 2018 година съобщи, че рано е почнала да развива личните си политически възгледи, " спорейки с моите родители социалисти в нашето ляво семейство ".
Семейството живее първо в Пейсли, Шотландия, след което се реалокира в Лийдс в Северна Англия, където Тръс посещава държавна гимназия - нещо, което я отличава от многото ѝ сътрудници консерватори, получили обучение в частни учебни заведения.
По време на акцията за лидерския пост Тръс наблягаше относително скромния си генезис . Но тя разгневи някои някогашни съученици и учители, когато съобщи, че учениците в нейното учебно заведение са били " разочаровани от ниски упования, неприятни просветителни стандарти и липса на благоприятни условия ". Сред възпитаниците на учебното заведение са учени, съдии и няколко други членове на Народното събрание.
Тръс продължава образованието си в Оксфордския университет, където учи философия, политика и стопанска система - специалността, която избират доста амбициозни политици - и е ръководител на университетския клон на партия " Либерални демократи ". Центристи в стопанската система демократичните демократи поддържат конституционната промяна и гражданските свободи, а Тръс е въодушевен член, като разлепва плакати " Свобода за тревата ", които приканват за декриминализиране на марихуаната, и в една своя тирада се застъпва за унищожаване на монархията.
Литълуд, който е бил сподвижник на оксфордските демократични демократи, а в този момент оглавява Института по стопански въпроси, мозъчен концерн за свободния пазар, си спомня за Тръс като за " твърда, решителна и откровена ".
" Никога нямаше подозрение в нейната позиция по даден въпрос или човек ", споделя той.
След Оксфорд Тръс се причислява към Консервативната партия - " когато това беше напълно немодерно ", споделя тя по-късно.
Работи като икономист в енергийната компания " Шел " и телекомуникационната компания " Кейбъл енд уайърлес ", както и в дясноцентристки мозъчен концерн, до момента в който се включва в политиката на консерваторите и възприема възгледите на Тачър за свободния пазар. Работи като общински консултант в Лондон и два пъти се кандидатира несполучливо за Народното събрание, преди през 2010 година да бъде определена за представител на Югозападен Норфолк в Източна Англия.
Тя печели мястото след пречка по пътя - някои локални консерватори са възмутени, когато излиза наяве, че е имала спекулация с различен народен представител, макар че и двамата са били женени за други хора. Тръс побеждава критиците си и бракът ѝ оцелява. Тя и брачният партньор ѝ Хю О'Лиъри, счетоводител, имат две дъщери.
Основава групата " Свободно предприемачество " на торите тачъристи, които пишат " Британия без окови " - политически етюд, който е прочут с изказванието, че английските служащи са " едни от най-калпавите безделници в света ".
Тръс получи първата си работа в кабинета като министър на храните и околната среда през 2014 година, като направи най-голямо усещане с тирада, в която гръмко съобщи, че е " срамно ", че Англия внася две трети от сиренето си.
На референдума през 2016 година за излизане от Европейския съюз Тръс поддържа изгубилите последователи на " оставането ", макар че споделя, че постоянно е била натурален евроскептик. След вота тя завоюва на своя страна последователите на Брекзит с безкомпромисния си метод към Европейски Съюз.
Тя стана министър на правораздаването, само че през 2017 година Мей я намали на по-нисък пост в министерството на финансите. Когато Мей беше свалена от власт заради многократния ѝ крах да излезе от политическата невъзможност във връзка с Брекзит, Тръс беше един от първите поддръжници на Борис Джонсън , който я размени. Когато той завоюва, Джонсън назначи Тръс за министър на търговията - роля, в която тя подписваше търговски съглашения след Брекзит и повишаваше известността си.
През септември 2021 година тя беше назначена за министър на външните работи , посланик №1 на Англия. Представянето ѝ провокира смесени мнения. Мнозина хвалят твърдия ѝ отговор на нашествието в Украйна и тя обезпечи освобождението на двама английски жители, затворени в Иран, където нейните прародители не съумяха.
Но водачите и чиновниците на Европейски Съюз, които се надяваха, че тя ще внесе по-мек звук в връзките на Англия с блока, бяха разочаровани. В разгара на комерсиалните разногласия Тръс показа законодателство, което в профил елементи от обвързващото съглашение за разлъка сред Англия и Европейски Съюз , подписано от двете страни. В отговор на това 27-те страни от блока започнаха правни дейности против Англия.
Понякога Тръс загатва, че честите съпоставения сред нея и Тачър са сексистки, само че различен път ги предизвиква. Тя е театралничила в танк на английската войска в Източна Европа, пораждайки съпоставения с облика на Тачър от времето на Студената война. По време на ефирен спор за водачеството Тръс носеше блуза с яка, преминаваща във фльонга, известна като яка лавалиер, която ужасно приличаше на носените от Тачър.
Собствената персона на Тръс е скрита зад строгия обществен облик. Приятелите ѝ споделят, че тя има занимателна страна, която рядко се показва на обществени места, обича караоке и си пуска песни на Тейлър Суифт, Уитни Хюстън и " Дестинис чайлд ".
Възприетата от Тръс преданост към Джонсън , който остава известен измежду доста тори, също ѝ оказа помощ да завоюва. Много членове на партията цитираха решението на Сунак да напусне кабинета на Джонсън през юли като черна точка за него. Тръс не подаде оставка, като съобщи, че е „ предан човек “, макар че в продължение на месеци ухажваше членовете на партията по време на срещи „ На шампанско с Лиз “, с цел да набере поддръжка за евентуалната си кандидатура за лидерския пост.
Консерваторите прегърнаха оптимистичното обръщение на Тръс за избавление посредством по-малка интервенция от страна на държавното управление, което припомня за ентусиазма и увереността от зората на Роналд Рейгън.
Вероятно ще се окаже по-трудно да бъде извоюван по-широкият английски електорат. Времената са тежки и стават все по-тежки, защото инфлацията се повишава, а рецесията с разноските за живот във Англия се задълбочава. Фокусът на Тръс върху стимулирането на стопанската система посредством понижаване на налозите надали ще донесе огромно облекчение в кратковременен проект.
Левоцентристкият коментатор Уил Хътън, който написа във вестник " Обзървър ", декларира, че икономическите хрумвания на Тръс са " отвратителни нелепости... настойчиво антиевропейски, захласнати от намаляването на налозите, уверени, че безименни регулации сковават бизнеса ".
На Тръс не ѝ остава доста време да убеди гласоподавателите, че е на прав път. Следващите национални избори би трябвало да се проведат след две години.
" Ще може ли Лиз да каже през 2024 година: " Не сте ли в този момент по-богати, в сравнение с бяхте, когато станах министър-председател? Възможно е ", споделя Литълуд. " Но не е ясно, че това ще се случи. “
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ