Мълчанието на агнетата
Като човек роден, бранш и учтив в годините на социализма, директно след измененията започнах да се интересувам от разнообразни упадъчни и изцяло неправилни буржоазен теории. По-долу следва текст, който извлякох от книгата Public Sector Economics; 4 th Edition: C. V. Brown & P. M. Jackson Wiley-Jackson (1991). Това написа учителят по математика Митко Кунчев.
„ Системата на държавното обучение е част от обществения бранш и черпи запаси, наложително събрани, от частния бранш под формата на налози. От тук успеваемостта при потреблението на ресурсите отделени за обучение е първокачествен проблем на стопанската система на обществения бранш. За данъкоплатците е значимо дали техните пари се употребяват за повишение благосъстоянието на обществото. Те желаят не кой да е резултат, а най-благоприятен. От друга страна страната включва в своята активност функционалността на обществената правдивост. Ето за какво анализът на стопанската система на обществения бранш, включително на образованието, е ориентиран към намирането на салдото, който резервира успеваемостта в потреблението на запаси и в същото време основава известна правдивост в обществото. “
Житейският ми опит включва 30 години работа като шеф на учебно заведение – МГ „ Баба Тонка “ в изискванията на капиталистическо строителство в България, 1988 – 2018 година За страдание, виждам, че както елементарните данъкоплатци, по този начин и техните представители, началници, ръководители и други партийни и държавни ръководители не са чели сходни теории, макар, че са преведени на български език.
От 2008 година се организира наложителен държавен изпит /ДЗИ/ по български език и литература /БЕЛ/ и по определен от ученика най-малко един предмет. Провеждат се и разнообразни национални външни оценения /НВО/. Натрупано е голямо количество информация за обособените възпитаници, за учебни заведения, по общини, области и на национално равнище. Тази информация не е обработена и не е предоставена по понятен и елементарен за достъп метод на българския поданик. Изкушавам се да дам един образец за страна – виновна към данъкоплатците си – Англия. Там също има министерство на образованието, само че стиснатите англичани нямат РУО /какъв пропуск/.
Правителството обаче е длъжно да показва подробна информация за резултатите от изхарчените пари за обучение. Ако имате минимални знания по британски език, направете следния опит: отворете уеб страницата https://www.gov.uk/government/organisations/department-for-education
Веднага ще видите в средата на екрана рубриката “School performance tables”. Чрез нея след няколко кликвания ще можете да разгледате богата информация за представянето на учебните заведения в Англия, страна с население повече от 65 000 000 души. Да продължим с опита. Отворете уеб страницата на родното МОН: https://www.mon.bg/ и се пробвайте да извършите същото – да разгледате информация за представянето на възпитаници от учебни заведения в България, територия с неуточнено население, само че почти 7 000 000 души. Успяхте ли? Сигурно обаче видяхте хубава фотография на министъра и разбрахте, какви огромни старания той поставя за развиване на образованието.
Само дето не е ясно какви са резултатите от тези старания. Моето твърдо разбиране е, че образованието не се прави от и в МОН, то се случва в стотици учебни заведения, където хиляди, към момента отдадени на децата, учители свещенодействат в класните стаи.
За страдание страната е засекретила резултатите от НВО и ДЗИ и в случай че някой поданик се опита да потърси информация за област, община или учебно заведение няма да откри. Няма сравняване, няма разбори, само че по този начин е по-добре за всички – всичко е тъкмо.
По-добре е за учителите – никой не ги подлага на критика, по-добре е за шефовете – никой не ги тормози и ревизира, добре е за МОН – министърът регистрира, че на всички места има шкафчета и интернет, че 20 000 напуснали учебното заведение са върнати назад с ненадейно пламнало любознание /неясно докога/, затова образованието процъфтява.
Министър на образованието - най-сладкото министерско кресло. Изхарчваш милиарди левове национална пара, назначаваш на работа десетки началници и специалисти, а не си задължен да обясняваш, какви параметри на образованието се усъвършенстват, какви са резултатите, а и никой не те пита. Вярно е, че в някой ВУЗ се намират недоброжелатели, които настояват, че равнището на признатите за студенти възпитаници спада, само че тези преподаватели скоро ще се пенсионират и техните заместници евентуално няма да виждат нищо сходно.
Все заради липса на информация няма заплаха след повишение на заплатите на учителите с 20% да се влошат резултатите от образованието, просто тъй като няма такива.
Както пее Висоцки: „... Красота, среди бегущих, первых нет и отстающих, бег на месте общепримиряющий... “. Точно за образованието в България. Чудно е тогава за какви триумфи се награждават началници на РУО, шефове стават шефове на годината, учители получават грамота „ Неофит Рилски “ и така нататък
В началото на септември 2018 година, в Русе се организира заседание с шефовете на всички учебни заведения в област Русе /традиционното есенно съвещание/. Началникът на РУО – Росица Георгиева гордо съобщи: резултатите от НВО и ДЗИ към този момент не са значими, по тази причина няма да ги представям, няма да върша разбор, няма да демонстрирам класиране на учебни заведения, няма да желая да се набелязват ограничения за възстановяване, имаме друга, по-важна работа.
Директорите в залата бурно приветстваха високоотговорната позиция на началника и се успокоиха... Не ме разбирайте неправилно. Образованието не е съревнование по триумф сред учебните заведения. Но действието на толкоз значима система без непрекъснат надзор и разбор на резултатите е цялостен парадокс. За съпоставяне ще споделя опита ми при работата с фондация „ Америка за България “.
Участвах в квалификационна активност на фондацията за шефове на учебни заведения. Това беше най-смислената и добре проведена подготовка в живота ми, за жалост в самия завършек на трудовата ми активност, малко преди да ме принудят да напусна. На едно от занятията чиновник на фондацията показа млад, добре изглеждащ господин, като експерт от компания, наета от фондацията да оцени работата ѝ. Той присъстваше на занятият и наблюдаваше работата. Бях към този момент в Русе, на работното си място, когато получих писмо посредством електронната поща с молба да попълня анкета, към която имаше линк.
Оказа се, че анкетата е анонимна и е от компанията наета да оцени работата на фондацията. Почти половин час отговарях на всевъзможни въпроси, с цел да може да се обясни дали фондацията харчи пари и провежда активността си оптимално. Доколкото си припомням бюджетът за обучение на фондацията беше 2 милиона лв.. За да се ревизира рационалното харчене на тази сума, беше наета външна профилирана компания! Годишен бюджетът за обучение в България е по-голям от 2 милиарда лв. и нараства. Кой проучва резултата от харченето на тези пари, принудително събрани от данъкоплатците и проучва оптималното действие на МОН? За да бъде нещастието цялостна ще напомня, че без да се закриват структури в МОН се основава нова конструкция – Национален инспекторат. Нови щатове, нови разходи за сметка на данъкоплатците.
Новата конструкция ще инспектира учебните заведения. Интересно е по какъв начин ще стане това, откакто няма съхранена и обработена информация за резултатите от НВО и ДЗИ, въз основата на която да се наблюдават достиженията на учениците и учебните заведения. Дали не трябваше тази конструкция да бъде отвън МОН? Дали не би трябвало да се планува премахването на РУО? Инспектирането на учебни заведения е сносно развито в Англия. По-любопитните би трябвало да потърсят “Handbook for inspecting secondary schools”, издание на Office for Standards in Education под редакцията на David Bell, Her Majesty’s Chief inspector of Schools in England.
Образованието в родината ни е неповторима конструкция – голям бюджет, десетки хиляди работещи, стотици хиляди учащи, само че не се регистрират никакви резултати. Никой не знае и не се интересува на добре ли върви или на зле. Доскоро имаше оживена полемика за изхарчването на към 2 милиарда лв. за бойни самолети /вече няма/.
Почти непрекъснато всевъзможни експерти се изказваха и правеха разбори. За последните 10 години в системата на междинното обучение бяха изхарчени 20 /двадесет/ милиарда лв., само че ние не знаем какви са резултатите, каква е изгодата, каква е наклонността. В същина, май резултатите от интернационалното проучване PISA се утежняват, само че по-добре е да мълчим, да се снишим. Ние знаем по какъв начин да замажем ситуацията – ще понижим броя на точите за тройка на матурата, по този начин, че да няма доста двойки, ще променим оценяването на НВО в седми клас – вместо разбираемите от всички цифри от 2,00 до 6,00 ще демонстрираме точки от 0 до 100 и ще се радваме, че ученикът е изкарал 20 точки. И несъмнено ще мълчим. Мълчанието на агнетата.
Вероятно ще ме обвините в обезверение, по тази причина приключвам с откъс от отчет за България на Световната банка по отношение на промяната на образованието:„ Въпреки че измерването на въздействието на промените върху качеството на образованието е значимо, не съществува народен типов тест за тази цел. Националното външно оценяване не е предопределено да мери напредъка на образованието на учениците във времето. Националните изпити правят оценка след 4., 5., 6.,7. и 12.клас, само че не са съпоставими във времето и най-важните – след 7. И 12. клас – са за асортимент в по-високите равнища на обучение.
Може да се употребява народен типов тест за премерване на въздействието на промените върху качеството. Това може да изисква усъвършенствания в националните проби, с цел да се обезпечи сравнимост във времето и издание на резултатите. Алтернатива би било да се сътвори обособен народен типов тест за тази цел. И в двата случая резултатите би трябвало да бъдат обществени, публикувани, оценени и употребявани за политиката и тактиката, и да са съпоставими във времето и по класове/випуски. Така подсилена, системата за оценка следва да бъде съобразена с рамката за отчетност и автономност.
Националното оценяване е належащо за премерване на напредъка и добавената стойност в учебните заведения, и за установяване на способността на родителите и локалните управляващи да държат виновни шефовете. Съществуващото национално оценяване може да бъде направено по-подходящо за наблюдаване на измененията в качеството, произлизащи от промяната.
Автор: Митко Кунчев, Fakti.bg
„ Системата на държавното обучение е част от обществения бранш и черпи запаси, наложително събрани, от частния бранш под формата на налози. От тук успеваемостта при потреблението на ресурсите отделени за обучение е първокачествен проблем на стопанската система на обществения бранш. За данъкоплатците е значимо дали техните пари се употребяват за повишение благосъстоянието на обществото. Те желаят не кой да е резултат, а най-благоприятен. От друга страна страната включва в своята активност функционалността на обществената правдивост. Ето за какво анализът на стопанската система на обществения бранш, включително на образованието, е ориентиран към намирането на салдото, който резервира успеваемостта в потреблението на запаси и в същото време основава известна правдивост в обществото. “
Житейският ми опит включва 30 години работа като шеф на учебно заведение – МГ „ Баба Тонка “ в изискванията на капиталистическо строителство в България, 1988 – 2018 година За страдание, виждам, че както елементарните данъкоплатци, по този начин и техните представители, началници, ръководители и други партийни и държавни ръководители не са чели сходни теории, макар, че са преведени на български език.
От 2008 година се организира наложителен държавен изпит /ДЗИ/ по български език и литература /БЕЛ/ и по определен от ученика най-малко един предмет. Провеждат се и разнообразни национални външни оценения /НВО/. Натрупано е голямо количество информация за обособените възпитаници, за учебни заведения, по общини, области и на национално равнище. Тази информация не е обработена и не е предоставена по понятен и елементарен за достъп метод на българския поданик. Изкушавам се да дам един образец за страна – виновна към данъкоплатците си – Англия. Там също има министерство на образованието, само че стиснатите англичани нямат РУО /какъв пропуск/.
Правителството обаче е длъжно да показва подробна информация за резултатите от изхарчените пари за обучение. Ако имате минимални знания по британски език, направете следния опит: отворете уеб страницата https://www.gov.uk/government/organisations/department-for-education
Веднага ще видите в средата на екрана рубриката “School performance tables”. Чрез нея след няколко кликвания ще можете да разгледате богата информация за представянето на учебните заведения в Англия, страна с население повече от 65 000 000 души. Да продължим с опита. Отворете уеб страницата на родното МОН: https://www.mon.bg/ и се пробвайте да извършите същото – да разгледате информация за представянето на възпитаници от учебни заведения в България, територия с неуточнено население, само че почти 7 000 000 души. Успяхте ли? Сигурно обаче видяхте хубава фотография на министъра и разбрахте, какви огромни старания той поставя за развиване на образованието.
Само дето не е ясно какви са резултатите от тези старания. Моето твърдо разбиране е, че образованието не се прави от и в МОН, то се случва в стотици учебни заведения, където хиляди, към момента отдадени на децата, учители свещенодействат в класните стаи.
За страдание страната е засекретила резултатите от НВО и ДЗИ и в случай че някой поданик се опита да потърси информация за област, община или учебно заведение няма да откри. Няма сравняване, няма разбори, само че по този начин е по-добре за всички – всичко е тъкмо.
По-добре е за учителите – никой не ги подлага на критика, по-добре е за шефовете – никой не ги тормози и ревизира, добре е за МОН – министърът регистрира, че на всички места има шкафчета и интернет, че 20 000 напуснали учебното заведение са върнати назад с ненадейно пламнало любознание /неясно докога/, затова образованието процъфтява.
Министър на образованието - най-сладкото министерско кресло. Изхарчваш милиарди левове национална пара, назначаваш на работа десетки началници и специалисти, а не си задължен да обясняваш, какви параметри на образованието се усъвършенстват, какви са резултатите, а и никой не те пита. Вярно е, че в някой ВУЗ се намират недоброжелатели, които настояват, че равнището на признатите за студенти възпитаници спада, само че тези преподаватели скоро ще се пенсионират и техните заместници евентуално няма да виждат нищо сходно.
Все заради липса на информация няма заплаха след повишение на заплатите на учителите с 20% да се влошат резултатите от образованието, просто тъй като няма такива.
Както пее Висоцки: „... Красота, среди бегущих, первых нет и отстающих, бег на месте общепримиряющий... “. Точно за образованието в България. Чудно е тогава за какви триумфи се награждават началници на РУО, шефове стават шефове на годината, учители получават грамота „ Неофит Рилски “ и така нататък
В началото на септември 2018 година, в Русе се организира заседание с шефовете на всички учебни заведения в област Русе /традиционното есенно съвещание/. Началникът на РУО – Росица Георгиева гордо съобщи: резултатите от НВО и ДЗИ към този момент не са значими, по тази причина няма да ги представям, няма да върша разбор, няма да демонстрирам класиране на учебни заведения, няма да желая да се набелязват ограничения за възстановяване, имаме друга, по-важна работа.
Директорите в залата бурно приветстваха високоотговорната позиция на началника и се успокоиха... Не ме разбирайте неправилно. Образованието не е съревнование по триумф сред учебните заведения. Но действието на толкоз значима система без непрекъснат надзор и разбор на резултатите е цялостен парадокс. За съпоставяне ще споделя опита ми при работата с фондация „ Америка за България “.
Участвах в квалификационна активност на фондацията за шефове на учебни заведения. Това беше най-смислената и добре проведена подготовка в живота ми, за жалост в самия завършек на трудовата ми активност, малко преди да ме принудят да напусна. На едно от занятията чиновник на фондацията показа млад, добре изглеждащ господин, като експерт от компания, наета от фондацията да оцени работата ѝ. Той присъстваше на занятият и наблюдаваше работата. Бях към този момент в Русе, на работното си място, когато получих писмо посредством електронната поща с молба да попълня анкета, към която имаше линк.
Оказа се, че анкетата е анонимна и е от компанията наета да оцени работата на фондацията. Почти половин час отговарях на всевъзможни въпроси, с цел да може да се обясни дали фондацията харчи пари и провежда активността си оптимално. Доколкото си припомням бюджетът за обучение на фондацията беше 2 милиона лв.. За да се ревизира рационалното харчене на тази сума, беше наета външна профилирана компания! Годишен бюджетът за обучение в България е по-голям от 2 милиарда лв. и нараства. Кой проучва резултата от харченето на тези пари, принудително събрани от данъкоплатците и проучва оптималното действие на МОН? За да бъде нещастието цялостна ще напомня, че без да се закриват структури в МОН се основава нова конструкция – Национален инспекторат. Нови щатове, нови разходи за сметка на данъкоплатците.
Новата конструкция ще инспектира учебните заведения. Интересно е по какъв начин ще стане това, откакто няма съхранена и обработена информация за резултатите от НВО и ДЗИ, въз основата на която да се наблюдават достиженията на учениците и учебните заведения. Дали не трябваше тази конструкция да бъде отвън МОН? Дали не би трябвало да се планува премахването на РУО? Инспектирането на учебни заведения е сносно развито в Англия. По-любопитните би трябвало да потърсят “Handbook for inspecting secondary schools”, издание на Office for Standards in Education под редакцията на David Bell, Her Majesty’s Chief inspector of Schools in England.
Образованието в родината ни е неповторима конструкция – голям бюджет, десетки хиляди работещи, стотици хиляди учащи, само че не се регистрират никакви резултати. Никой не знае и не се интересува на добре ли върви или на зле. Доскоро имаше оживена полемика за изхарчването на към 2 милиарда лв. за бойни самолети /вече няма/.
Почти непрекъснато всевъзможни експерти се изказваха и правеха разбори. За последните 10 години в системата на междинното обучение бяха изхарчени 20 /двадесет/ милиарда лв., само че ние не знаем какви са резултатите, каква е изгодата, каква е наклонността. В същина, май резултатите от интернационалното проучване PISA се утежняват, само че по-добре е да мълчим, да се снишим. Ние знаем по какъв начин да замажем ситуацията – ще понижим броя на точите за тройка на матурата, по този начин, че да няма доста двойки, ще променим оценяването на НВО в седми клас – вместо разбираемите от всички цифри от 2,00 до 6,00 ще демонстрираме точки от 0 до 100 и ще се радваме, че ученикът е изкарал 20 точки. И несъмнено ще мълчим. Мълчанието на агнетата.
Вероятно ще ме обвините в обезверение, по тази причина приключвам с откъс от отчет за България на Световната банка по отношение на промяната на образованието:„ Въпреки че измерването на въздействието на промените върху качеството на образованието е значимо, не съществува народен типов тест за тази цел. Националното външно оценяване не е предопределено да мери напредъка на образованието на учениците във времето. Националните изпити правят оценка след 4., 5., 6.,7. и 12.клас, само че не са съпоставими във времето и най-важните – след 7. И 12. клас – са за асортимент в по-високите равнища на обучение.
Може да се употребява народен типов тест за премерване на въздействието на промените върху качеството. Това може да изисква усъвършенствания в националните проби, с цел да се обезпечи сравнимост във времето и издание на резултатите. Алтернатива би било да се сътвори обособен народен типов тест за тази цел. И в двата случая резултатите би трябвало да бъдат обществени, публикувани, оценени и употребявани за политиката и тактиката, и да са съпоставими във времето и по класове/випуски. Така подсилена, системата за оценка следва да бъде съобразена с рамката за отчетност и автономност.
Националното оценяване е належащо за премерване на напредъка и добавената стойност в учебните заведения, и за установяване на способността на родителите и локалните управляващи да държат виновни шефовете. Съществуващото национално оценяване може да бъде направено по-подходящо за наблюдаване на измененията в качеството, произлизащи от промяната.
Автор: Митко Кунчев, Fakti.bg
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ