НАТО, Русия и провалените надежди
Като човек, посветил години труд и персонална сила на напредъка на връзките сред НАТО и Русия, няма по какъв начин да съм удовлетворена от положението на тази връзка през днешния ден.
През 2004, когато започнах работа в отдела за връзки с Русия, в НАТО цареше оптимизъм и убеденост, че тежкото завещание от Студената война е останало в предишното. Очакването на мнозина – наивно в ретроспекция – беше, че връзките сред НАТО и Русия могат да се развият сходно на тези с Европейския Съюз, където положителното партньорство в една област става тласък за съдействие по други тематики.
Меденият месец
И по този начин, с оптимизъм за ново начало, НАТО и Русия заработиха дружно в разнообразни области. Например, НАТО даде на Русия новаторска и безвредна технология и влага милиони долари, за неутрализиране на остарели експлозиви в Калининград. В същия дух, НАТО даде на Русия опция за присъединяване в профилирани учения и технология за подводно избавяне, посредством която седем съветски моряка бяха избавени от аварирала подводница край Камчатка през 2005г.
Сътрудничеството мина границите на Алианса и Русия: работихме дружно по стабилизацията на Афганистан, а при започване на 2014г., след съвсем едногодишни и комплицирани договаряния, бяхме покрай решение за взаимно изтегляне на химическите оръжия от Сирия.
Разбира се, не всичко беше цветя и рози. Имахме и съществени различия, да вземем за пример, по отношение на системата за противоракетна защита на НАТО, решение взето в 2009г., или по решението на Русия в 2007г. да спре да ползва Договора за елементарните въоръжени сили в Европа. И все пак, години наред споделяхме желанието да работим дружно по тематики от общ интерес макар разликите посред ни, с вярата че постигане на единодушие по някои въпроси в вероятност би ни помогнало да преодолеем и сериозните ни различия. За жал се случи тъкмо противоположното.
Непреодолими разлики?
Годините на трудоемки договаряния и съществени вложения бяха провалени поради едно решение, взето измежду нощ – 22 против 23 февруари 2014г. от 4-5 души (поне съгласно думите на съветския президент Владимир Путин, излъчени в този документален филм. )
Началото на съветската експанзия против Украйна беше най-драматичния знак, че желанията на Кремъл за това по какъв начин би трябвало да бъде проведена интернационалната сигурност се разграничават доста от вижданията на огромната част от интернационалната общественост. Само един образец – в тирада пред ООНпреди две години, президентът Путин прикани за ред, основан на решенията от Ялтенската конференция; надали са доста европейските страни, които биха приветствали сходна геополитическа уредба през днешния ден. Затова не е учудващо, че освен страните членки на НАТО, само че и на практика всички страни в Европа, в това число и съседите на Русия, отхвърлиха съветските оферти за нов контракт за сигурност в Европа, който Русия се пробва да наложи едностранно от 2009г.
И все пак, мнозина не престават да се питат дали въпреки всичко не е по-добре да сме по-прагматични – да продължим партньорството с Русия в областите от съвместен интерес, и да оставим на страна неуместни тематики, като силовото анексиране на Крим в прорез с интернационалното право и продължаващата съветска експанзия против Украйна. В последна сметка, може би с времето партньорството ще помогне да изгладим разликите?
Ние в НАТО, години наред вярвахме в този метод, само че действителността го опроверга. Партньорството ни с Русия беше по-близко и по-изчерпателно в сравнение с с която и да е друга страна. Но макар нашия възторг, и макар изгодите за Алианса и за Русия, партньорството не съумя да надделее над сериозните разлики посред ни.
Причината е, че НАТО е общественост, построена върху споделени полезности и правила. Няма по какъв начин просто да ги сложим настрани и се съгласим, че е възможно Русия да трансформира едностранно и със мощ европейските граници. Граници, които самата Русия беше признала и се беше непринудено задължила да съблюдава.
Тези правила са и правила, под които Русия също се е подписала – да вземем за пример Основополагащия контракт за връзките сред НАТО и Русия от 1997г., Римската декларация от 2002г., Хартата на Организация на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки от 1975г. и Будапещенския меморандум от 1994г. Какъв сътрудник е страна, която нарушава договорите си и погазва правилата, които твърди, че споделя?
Днес Русия продължава да нарушава суверенитета и териториалната целокупност на Украйна и на Грузия и да държи войските си в Транснистрия срещу волята на молдовското държавно управление. При това състояние, по какъв начин бихме могли са подходим " прагматично " към Русия? След първата насилствена и незаконна смяна на интернационално утвъедените граници в Европа от края на втората международна война, нито съвестта ни, нито историята биха дали прошка това.
Днес е изключително значимо да продължаваме да подсещаме на Русия, че:
1. Принципите, на които в основано актуалното интернационално право, са универсални и постоянно надделават над едностраннато военно принуждение.
2. Суверенитетът на която и да е страна не може да е релативно разбиране, което другите почитат единствено когато ги устройва.
3. Когато някой нарушава отговорностите си по интернационалното право, това не може да остане без последици.
Диалог от мощна позиция
При дадените условия не можем просто да продължаваме прагматично съдействие с Русия все едно че нищо не се е случило. Но това не значи, че сме спрели всички връзки с Русия. НАТО нито желае, нито може да изолира Русия с тактики от времето на Студената война. Силна и ефикасна защита, в композиция с действителен разговор: това е пътят, начертан от водачите на държавите-членки на НАТО във Варшава предходната година.
И без да сме сътрудници, има доста тематики, които можем и би трябвало да обсъждаме с Русия. Особено в условия на засилено военно наличие и чести учения е многоважно да имаме отворени и изпитани канали за връзка, в това число и сред военните, с цел да можем в точния момент да отстраняваме недоразумения и да предотвратяваме произшествия. Такъв разговор служи да понижава риска от възможна ескалация и може да помогне за определяне на по-прозрачни и предсказуеми връзки посред ни при дадените условия.
Тук значима роля играе Съветът НАТО-Русия. В 15-те години от основаването си той продължава да служи като платформа за разговор. Сега с Русия имаме надълбоко принципиални различия, само че също и конгрес, където можем да ги обсъждаме, както и някои тематики от съвместен интерес, да вземем за пример обстановката в Афганистан. И НАТО, и Русия не престават да ценят този конгрес, тъй като полемиките не престават по взаимно единодушие. Това беше базата за задоволително градивни връзки до 2014, която продължава да има стойност и за двете страни.
Мнението на Радослава Стефанова е оповестено в по-обширен вид в списание NATO Review. Изданието прави ангажимента, че изказаните тези не е наложително да изричат формалната позиция на алианса.
Съветът НАТО-Русия работи обикновено единствено 6 години
След края на студената война връзките НАТО-Русия бяха институционализирани през 1991г. с влизането в Северноатлантическия съвет за съдействие и програмата " Партньорство за мир " от 1994г. Преди 20 години бе подписан Основополагащият акт НАТО-Русия, с който тези връзки получиха официална основа. Тя бе подсилена през 2002г. с основаването на Съвета НАТО-Русия като срещите за съвещания по настоящи въпроси на сигурността и директно съдействие.
Ситуацията се промени с военните дейности на руснаците в Грузия през август 2008г. До пролетта на 2009г. бяха замразени всевъзможни срещи в Съвета НАТО-Русия и съдействието в няколко сфери. Алиансът продължава да приканва Москва да се откаже от признаването за самостоятелни страни на отделилите си региони Абхазия и Южна Осетия. Всики на практика взаимни дейности в гражданския и отбранителния бранш бяха замразени през април 2014г. измежду анексирането на Крим.
Каналите за политически и военни връзки остават отворени, от време на време се организират срещи въз основата на взаимност.
През 2004, когато започнах работа в отдела за връзки с Русия, в НАТО цареше оптимизъм и убеденост, че тежкото завещание от Студената война е останало в предишното. Очакването на мнозина – наивно в ретроспекция – беше, че връзките сред НАТО и Русия могат да се развият сходно на тези с Европейския Съюз, където положителното партньорство в една област става тласък за съдействие по други тематики.
Меденият месец
И по този начин, с оптимизъм за ново начало, НАТО и Русия заработиха дружно в разнообразни области. Например, НАТО даде на Русия новаторска и безвредна технология и влага милиони долари, за неутрализиране на остарели експлозиви в Калининград. В същия дух, НАТО даде на Русия опция за присъединяване в профилирани учения и технология за подводно избавяне, посредством която седем съветски моряка бяха избавени от аварирала подводница край Камчатка през 2005г.
Сътрудничеството мина границите на Алианса и Русия: работихме дружно по стабилизацията на Афганистан, а при започване на 2014г., след съвсем едногодишни и комплицирани договаряния, бяхме покрай решение за взаимно изтегляне на химическите оръжия от Сирия.
Разбира се, не всичко беше цветя и рози. Имахме и съществени различия, да вземем за пример, по отношение на системата за противоракетна защита на НАТО, решение взето в 2009г., или по решението на Русия в 2007г. да спре да ползва Договора за елементарните въоръжени сили в Европа. И все пак, години наред споделяхме желанието да работим дружно по тематики от общ интерес макар разликите посред ни, с вярата че постигане на единодушие по някои въпроси в вероятност би ни помогнало да преодолеем и сериозните ни различия. За жал се случи тъкмо противоположното.
Непреодолими разлики?
Годините на трудоемки договаряния и съществени вложения бяха провалени поради едно решение, взето измежду нощ – 22 против 23 февруари 2014г. от 4-5 души (поне съгласно думите на съветския президент Владимир Путин, излъчени в този документален филм. )
Началото на съветската експанзия против Украйна беше най-драматичния знак, че желанията на Кремъл за това по какъв начин би трябвало да бъде проведена интернационалната сигурност се разграничават доста от вижданията на огромната част от интернационалната общественост. Само един образец – в тирада пред ООНпреди две години, президентът Путин прикани за ред, основан на решенията от Ялтенската конференция; надали са доста европейските страни, които биха приветствали сходна геополитическа уредба през днешния ден. Затова не е учудващо, че освен страните членки на НАТО, само че и на практика всички страни в Европа, в това число и съседите на Русия, отхвърлиха съветските оферти за нов контракт за сигурност в Европа, който Русия се пробва да наложи едностранно от 2009г.
И все пак, мнозина не престават да се питат дали въпреки всичко не е по-добре да сме по-прагматични – да продължим партньорството с Русия в областите от съвместен интерес, и да оставим на страна неуместни тематики, като силовото анексиране на Крим в прорез с интернационалното право и продължаващата съветска експанзия против Украйна. В последна сметка, може би с времето партньорството ще помогне да изгладим разликите?
Ние в НАТО, години наред вярвахме в този метод, само че действителността го опроверга. Партньорството ни с Русия беше по-близко и по-изчерпателно в сравнение с с която и да е друга страна. Но макар нашия възторг, и макар изгодите за Алианса и за Русия, партньорството не съумя да надделее над сериозните разлики посред ни.
Причината е, че НАТО е общественост, построена върху споделени полезности и правила. Няма по какъв начин просто да ги сложим настрани и се съгласим, че е възможно Русия да трансформира едностранно и със мощ европейските граници. Граници, които самата Русия беше признала и се беше непринудено задължила да съблюдава.
Тези правила са и правила, под които Русия също се е подписала – да вземем за пример Основополагащия контракт за връзките сред НАТО и Русия от 1997г., Римската декларация от 2002г., Хартата на Организация на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки от 1975г. и Будапещенския меморандум от 1994г. Какъв сътрудник е страна, която нарушава договорите си и погазва правилата, които твърди, че споделя?
Днес Русия продължава да нарушава суверенитета и териториалната целокупност на Украйна и на Грузия и да държи войските си в Транснистрия срещу волята на молдовското държавно управление. При това състояние, по какъв начин бихме могли са подходим " прагматично " към Русия? След първата насилствена и незаконна смяна на интернационално утвъедените граници в Европа от края на втората международна война, нито съвестта ни, нито историята биха дали прошка това.
Днес е изключително значимо да продължаваме да подсещаме на Русия, че:
1. Принципите, на които в основано актуалното интернационално право, са универсални и постоянно надделават над едностраннато военно принуждение.
2. Суверенитетът на която и да е страна не може да е релативно разбиране, което другите почитат единствено когато ги устройва.
3. Когато някой нарушава отговорностите си по интернационалното право, това не може да остане без последици.
Диалог от мощна позиция
При дадените условия не можем просто да продължаваме прагматично съдействие с Русия все едно че нищо не се е случило. Но това не значи, че сме спрели всички връзки с Русия. НАТО нито желае, нито може да изолира Русия с тактики от времето на Студената война. Силна и ефикасна защита, в композиция с действителен разговор: това е пътят, начертан от водачите на държавите-членки на НАТО във Варшава предходната година.
И без да сме сътрудници, има доста тематики, които можем и би трябвало да обсъждаме с Русия. Особено в условия на засилено военно наличие и чести учения е многоважно да имаме отворени и изпитани канали за връзка, в това число и сред военните, с цел да можем в точния момент да отстраняваме недоразумения и да предотвратяваме произшествия. Такъв разговор служи да понижава риска от възможна ескалация и може да помогне за определяне на по-прозрачни и предсказуеми връзки посред ни при дадените условия.
Тук значима роля играе Съветът НАТО-Русия. В 15-те години от основаването си той продължава да служи като платформа за разговор. Сега с Русия имаме надълбоко принципиални различия, само че също и конгрес, където можем да ги обсъждаме, както и някои тематики от съвместен интерес, да вземем за пример обстановката в Афганистан. И НАТО, и Русия не престават да ценят този конгрес, тъй като полемиките не престават по взаимно единодушие. Това беше базата за задоволително градивни връзки до 2014, която продължава да има стойност и за двете страни.
Мнението на Радослава Стефанова е оповестено в по-обширен вид в списание NATO Review. Изданието прави ангажимента, че изказаните тези не е наложително да изричат формалната позиция на алианса.
Съветът НАТО-Русия работи обикновено единствено 6 години
След края на студената война връзките НАТО-Русия бяха институционализирани през 1991г. с влизането в Северноатлантическия съвет за съдействие и програмата " Партньорство за мир " от 1994г. Преди 20 години бе подписан Основополагащият акт НАТО-Русия, с който тези връзки получиха официална основа. Тя бе подсилена през 2002г. с основаването на Съвета НАТО-Русия като срещите за съвещания по настоящи въпроси на сигурността и директно съдействие.
Ситуацията се промени с военните дейности на руснаците в Грузия през август 2008г. До пролетта на 2009г. бяха замразени всевъзможни срещи в Съвета НАТО-Русия и съдействието в няколко сфери. Алиансът продължава да приканва Москва да се откаже от признаването за самостоятелни страни на отделилите си региони Абхазия и Южна Осетия. Всики на практика взаимни дейности в гражданския и отбранителния бранш бяха замразени през април 2014г. измежду анексирането на Крим.
Каналите за политически и военни връзки остават отворени, от време на време се организират срещи въз основата на взаимност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ