Македонците отхвърлиха новото си име
Катастрофа или просто очевидно непознаване на македонската душа, която и през днешния ден остава вярна на обичаи и се отнася с съмнение, когато я притискат с имагинерни послания. От едната страна, бе апелът на опозиционния водач /ВМРО-ДПМНЕ/ Християн Мицковски с "в неделя се събудете и гласувайте със сърцето си ", а от другата министър председателят Зоран Заев с "аз съм толкоз уверен в триумфа, че не планувам други варианти ", тъй като "зная, че македонците ще гласоподават всеобщо за бъдещето, за децата ни, за участие в Европейски Съюз и НАТО ". Активност от 35% при нужни 50%+1, с цел да се признае за автентичен референдумът от 30 септември, не е нищо друго с изключение на затруднение за македонския министър председател. Ще му се наложи да чака знамение, с цел да успее да убеди Собранието /парламента/ да гласоподават в интерес на промени в конституцията и да ратифицират "преспанския " контракт с Гърция. Договор, който отваря пътя за НАТО, само че откакто се смени името на страната със Северна Македония и се промени конституцията, което е изискване на Атина, с цел да не препятства с ново несъгласие участието в алианса.
Въпросът на референдума "Подкрепяте ли участието в Европейски Съюз и НАТО с приемане контракта сред Р Македония и Р Гърция " сътвори такава поляризация в мненията, че жителите всеобщо взеха решение да останат по домовете си. На Зоран Заев незабавно му се наложи да изтрие саморъчно пуснатия от него в неделя туит с "очаквам Собранието да последва решението на болшинството от жителите ", с цел да не даде опция за спомагателни иронични "задявки ".
Само 250 000 македонци /35%/ са дали своят вот на референдума за името, което прави допитването нелегитимно. От тях 91% са били "за " промяна на името и 6% "против ", с което бе подаден сигнал, че народът не приема новото си име.
Резултатите от референдума, въпреки и с съвещателен темперамент, не дават съображение да бъде именуван "исторически ", "ключов ", "светъл ден за Македония "
- ясно се открои пропастта в оценките
сред ръководещи и жители в Македония. Разбира се, че албанските гласове са тези, които всеобщо поддържаха "да "-то и в общините с преобладаващо албанско население изборната интензивност е по-висока. Изключение прави регион Централен в Скопие - към 40% и Крива паланка /(над 35%/, който е най-близкият град до нашата граница. За някои е изненада, че множеството македонци очевидно са се вслушали в словата на президента Георге Иванов, произнесени със забележителен кураж от трибуната на Общото заседание на Организация на обединените нации на 73-та сесия: "гласуването на референдума е право, а не обвързване и всеки има право да реши дали да гласоподава или да бойкотира ". Според него референдумът ще докара до подчинено състояние Македония и ще се получи "държава единствено по име, а не всъщност ". С "нашата страна е Македония, а ние сме македонци " Иванов удостовери решението си да остане правилен до дъно на концепциите си, без значение "че мнозина ще осъдят речта му ". Той счита, че с подписването на контракта с Гърция, станало зад тила му, е осъществено "юридическо и историческо самоубийство ".
На стр. 14
Какви са ходовете на Зоран Заев след окончателното оповестяване на резултатите? Оптимизмът му очевидно не е привършен, уверен е, че борбата продължава и ще би трябвало да се работи за смяна на конституцията и промяна на името на страната. В противоположен случай може да се отиде на предварителни избори до Нова година. Определено и мислено не му минава, че бойкотиращите референдума /около 60% от гражданите/ са посочили, че не одобряват смяната на името, което отхвърля и бленуваното участие в НАТО и Европейски Съюз. Неговото "да " не се състоя, което в действителност е израз на отрицание на политиката му, а това е сигнал и за политическа неустойчивост. Непремерената ангажираност на Запада с провеждането на референдума имаше противоположен резултат, което на процедура е еднакво и на отрицание на западния напън. А дали от това ще завоюва Москва, както непрестанно се внушава, не е ясно. За Русия участието в НАТО на от ден на ден страни към границите й не е задоволително и Москва не го крие. Както не икономисва на Запада и мнението си, че методът, по който "представители на НАТО и Европейски Съюз в Скопие се застъпваха да съглашението от Преспанското езеро в навечерието на референдума не е нищо друго
с изключение на интервенция във вътрешни каузи ".
По станала към този момент традиция в Скопие, въпросът, както се споделя, е 2 в 1, само че стартира с участие в Европейски Съюз, до момента в който всички в страната и на открито са наясно, че участието в НАТО е предпочитаната задача. Европейски Съюз е цел, само че хоризонтът за постигането й не е доста явен на този стадий. Каквото и друго да приказват ръководещите в Скопие и водачите от Брюксел, които надали ще остават по местата си след европейските избори през 2019 година Правителството на Зоран Заев очевидно е поучило професионален съвет, тъй като е подсигурило преглъщането на горчивия хап от промяната на името с подсладител като привлекателното участие в съюзите на "големите ".
Съседна Гърция по "исторически аргументи " реализира освен смяна на името на някогашната югорепублика, само че и задължението тя да промени конституцията, с цел да си подсигурява стратегически ползи и необратимост на подписания контракт. Договор, който освен бе подписан на историческо за нас място като Преспанското езеро, само че в Македония бе избран като "нов път, който гради другарство и подаване на ръце след изолираност ". В Атина пък споделиха, че "вече гледаме на историята с отворени очи " и намерено признаха, че ролята на Съединени американски щати в преговорния развой сред Атина и Скопие е водещата. Име като Северна Македония устройва Гърция и тя към този момент няма съображение да постанова несъгласие,както през 2008 година в Букурещ. Вашингтон е задоволен, участието в НАТО е "в забрадка вързано ". Европейски Съюз въздъхва с облекчение, тъй като десетилетният спор за името сред Атина и Скопие е колкото неразбираем, толкоз и обременяващ в интервалите на перманентни рецесии, които заливат Брюксел. Могерини сподели, че "Балканите са територия на Европейски Съюз ", само че това надали има значение в този момент, когато македонското общество е толкоз комплицирано и настроенията са толкоз противоположни, че и с просто око се вижда скептицизмът и апатията в очите на множеството хора в Повардарието. Десантът в Скопие през последния месец на западни водачи, дипломати, висши представители от НАТО, някогашни водещи персони на западната интернационална сцена, които агитираха за всеобщо присъединяване в референдума и гласоподаване с "да ", сътвори чувство у някои македонски жители, че страната им още веднъж е пъпът на света и надали не всички се борят за нея. Други пък, озъртайки се плахо, признават, че се безпокоят, че "има нещо гнило ", щом "толкова ни ухажват ". Опасенията, че сходни дейности може да отхвърлен гласоподавателите, се оказаха основателни.
За прощален път се вижда, че Западът не познава Балканите
не проумява за какво спорят България и Гърция със Скопие и приема за изцяло задоволително да се осъществя това, което го устройва - участие в НАТО и елиминиране на съветско или друго въздействие в района. В това отношение поддръжката на албанския етнос в Македония е от значително значение. И 5-те албански партии освен агитираха за "да " на референдума, освен призоваваха своите хора да вземат участие всеобщо, само че намерено оповестиха, че дружно с решението за Преспанския контракт, който съгласно тях е в унисон с Охридския рамков контракт от 2001 година /сложил завършек на въоръжения спор в Македония/, ще бъде подписан и Законът за езиците. По този метод албанският става равнопоставен на така наречен македонски език и ще го има по банкноти, институции, на ръкавите на служителите на реда и на всички места. Ще се сложи и въпросът за определянето на албанците като държавнотворен народ. Агитаторите от ръководещата СДСМ, както и самият Зоран Заев, бяха неразделно придружавани от представители на албанските партии, когато посещаваха селищата с преобладаващо албанско население в Македония и нямаше по какъв начин да не схванат, че настояванията им са единствено в тенденция дефинитивно решение на казуса за албанския език и държавнотворния народ. За "да " на референдума да не берели грижа, те си знаят. Племенните правила не се погазват.
От Зоран Заев се желае да съблюдава сделките. За него този референдум бе въпрос на авторитет, доверие и доказателство пред света, че има поддръжката на по-голямата част от популацията в страната, което укрепва властта. Утопичният му оптимизъм е в основата и на декларираното, че в случай че гласувалите с "против " са повече, той ще подаде оставка. Едва ли, тъй като ще би трябвало да продължи плануваните процедури и да внесе в Собранието да се гласоподават измененията в конституцията и ратификацията.
Трябват му най-малко още 9 гласа от опозицията,
с цел да се одобряват такива решения. След неуспеха на референдума надали ще се откри опозиционен народен представител, който да поддържа държавното управление. Вариант са предварителни избори, с цел да се получи вероятно болшинство /заедно с албанските партии/ и да се осъществят поставените цели. Но няма гаранция за триумф в изключителни избори, изключително след подобен референдум.
С гърците реализира, след отвод от античното минало, да се преодолее пречката за НАТО, само че препъни камъните с измененията в конституцията и предпазените с контракта от Преспа гръцки ползи във всички области на история, стопанска система, география, просвета и така нататък вършат проблематично битието му на министър председател. Думи на гръцкия министър на защитата Панос Каменос, който е и водач на "Независими гърци ", че "македонците са българи, които са основали Вътрешна македонска революционна организация " няма по какъв начин да не вгорчават дните на Заев. Допълнително "албанците, които се пробват да вземат и те част от Скопие т.е. Македония и приказват намерено за Велика Албания " няма по какъв начин да не звучат като опасност за бъдещето на Повардарието. Друг въпрос е за какво го споделя Каменос и дали това не е просто за утешение на разтревожени люде в София, които са се тормозили от клаузите в македонско-гръцкия контракт. Атина е постигнала своето и няма потребност от недоразумения със София.
От друга страна, изявления на Зоран Заев, който се базира на "единствената Македония ", че е договорил македонската еднаквост, език и просвета с Атина, нервира гърците, които посредством "Катимерини " декларират, че "поведението на Заев напоследък не е в помощ на тези, които желаят Гърция да ратифицира контракта ". Заев е предизвестен, че "ако желае да разсее напрежението и да добие стратегически изгоди от контракта с Гърция, би трябвало да внимава доста да не отчужди гръцкия народ ", т.е. да заобикаля националистическата реторика. Уловката е, че "установяването на оста Атина-Скопие освен ще има стабилизиращ резултат върху обичайно изменчивия Балкански полуостров, само че и ще увеличи геополитическия и икономическия статут на Македония, която няма изход на море ". Какво стана с нашето "Бургас - пристанище на Скопие " посредством кулоар Д-8? Какво стана с изявления на Зоран Заев за македонския темперамент на Илинденско-Преображенското въстание или признаването на македонския език и еднаквост? Определените от "Катимерини " 10% от "географския район Македония " за България дали не слагат страната ни на последно място във връзка с протичащото се в Скопие? Защото Гърция имала 50%, а Македония - 40% от този " географски район ".
Каквито и да са тълкуванията за резултатите от този референдум, ясно е едно - следва тежък политически интервал за Македония. Ако ВМРО-ДПМНЕ споделя, че "това е победа за народа " това значи ли, че ще откри отговор на питането "Ке я биде ли Северна Македония "? Заев разгласи, че няма да подава оставка и не помни за заканите си в това отношение. Споменава и за изключителни избори. Ще изпълнят ли заканите албанците, че "това е последният министър председател македонец "? Сигурно е единствено, че бурята от Скопие ще прелее и при съседите, най-много в Гърция. Политическата орис на Ципрас е сложена на карта и там изключителни избори чукат на вратата. Поне "Нова народна власт " и съдружният сътрудник Никос Каменос ги желаеха, тъй като не поддържат съглашението от Преспа.
Ние пък взехме решение да не се месим и мълчанието на София е типично за политика, която не е избистрила ползите си и метода за постигането им. А можехме да бъдем за Скопие освен минало, само че и бъдеще. Всички сме за Европейски Съюз и НАТО, само че единствено това ли?
Въпросът на референдума "Подкрепяте ли участието в Европейски Съюз и НАТО с приемане контракта сред Р Македония и Р Гърция " сътвори такава поляризация в мненията, че жителите всеобщо взеха решение да останат по домовете си. На Зоран Заев незабавно му се наложи да изтрие саморъчно пуснатия от него в неделя туит с "очаквам Собранието да последва решението на болшинството от жителите ", с цел да не даде опция за спомагателни иронични "задявки ".
Само 250 000 македонци /35%/ са дали своят вот на референдума за името, което прави допитването нелегитимно. От тях 91% са били "за " промяна на името и 6% "против ", с което бе подаден сигнал, че народът не приема новото си име.
Резултатите от референдума, въпреки и с съвещателен темперамент, не дават съображение да бъде именуван "исторически ", "ключов ", "светъл ден за Македония "
- ясно се открои пропастта в оценките
сред ръководещи и жители в Македония. Разбира се, че албанските гласове са тези, които всеобщо поддържаха "да "-то и в общините с преобладаващо албанско население изборната интензивност е по-висока. Изключение прави регион Централен в Скопие - към 40% и Крива паланка /(над 35%/, който е най-близкият град до нашата граница. За някои е изненада, че множеството македонци очевидно са се вслушали в словата на президента Георге Иванов, произнесени със забележителен кураж от трибуната на Общото заседание на Организация на обединените нации на 73-та сесия: "гласуването на референдума е право, а не обвързване и всеки има право да реши дали да гласоподава или да бойкотира ". Според него референдумът ще докара до подчинено състояние Македония и ще се получи "държава единствено по име, а не всъщност ". С "нашата страна е Македония, а ние сме македонци " Иванов удостовери решението си да остане правилен до дъно на концепциите си, без значение "че мнозина ще осъдят речта му ". Той счита, че с подписването на контракта с Гърция, станало зад тила му, е осъществено "юридическо и историческо самоубийство ".
На стр. 14
Какви са ходовете на Зоран Заев след окончателното оповестяване на резултатите? Оптимизмът му очевидно не е привършен, уверен е, че борбата продължава и ще би трябвало да се работи за смяна на конституцията и промяна на името на страната. В противоположен случай може да се отиде на предварителни избори до Нова година. Определено и мислено не му минава, че бойкотиращите референдума /около 60% от гражданите/ са посочили, че не одобряват смяната на името, което отхвърля и бленуваното участие в НАТО и Европейски Съюз. Неговото "да " не се състоя, което в действителност е израз на отрицание на политиката му, а това е сигнал и за политическа неустойчивост. Непремерената ангажираност на Запада с провеждането на референдума имаше противоположен резултат, което на процедура е еднакво и на отрицание на западния напън. А дали от това ще завоюва Москва, както непрестанно се внушава, не е ясно. За Русия участието в НАТО на от ден на ден страни към границите й не е задоволително и Москва не го крие. Както не икономисва на Запада и мнението си, че методът, по който "представители на НАТО и Европейски Съюз в Скопие се застъпваха да съглашението от Преспанското езеро в навечерието на референдума не е нищо друго
с изключение на интервенция във вътрешни каузи ".
По станала към този момент традиция в Скопие, въпросът, както се споделя, е 2 в 1, само че стартира с участие в Европейски Съюз, до момента в който всички в страната и на открито са наясно, че участието в НАТО е предпочитаната задача. Европейски Съюз е цел, само че хоризонтът за постигането й не е доста явен на този стадий. Каквото и друго да приказват ръководещите в Скопие и водачите от Брюксел, които надали ще остават по местата си след европейските избори през 2019 година Правителството на Зоран Заев очевидно е поучило професионален съвет, тъй като е подсигурило преглъщането на горчивия хап от промяната на името с подсладител като привлекателното участие в съюзите на "големите ".
Съседна Гърция по "исторически аргументи " реализира освен смяна на името на някогашната югорепублика, само че и задължението тя да промени конституцията, с цел да си подсигурява стратегически ползи и необратимост на подписания контракт. Договор, който освен бе подписан на историческо за нас място като Преспанското езеро, само че в Македония бе избран като "нов път, който гради другарство и подаване на ръце след изолираност ". В Атина пък споделиха, че "вече гледаме на историята с отворени очи " и намерено признаха, че ролята на Съединени американски щати в преговорния развой сред Атина и Скопие е водещата. Име като Северна Македония устройва Гърция и тя към този момент няма съображение да постанова несъгласие,както през 2008 година в Букурещ. Вашингтон е задоволен, участието в НАТО е "в забрадка вързано ". Европейски Съюз въздъхва с облекчение, тъй като десетилетният спор за името сред Атина и Скопие е колкото неразбираем, толкоз и обременяващ в интервалите на перманентни рецесии, които заливат Брюксел. Могерини сподели, че "Балканите са територия на Европейски Съюз ", само че това надали има значение в този момент, когато македонското общество е толкоз комплицирано и настроенията са толкоз противоположни, че и с просто око се вижда скептицизмът и апатията в очите на множеството хора в Повардарието. Десантът в Скопие през последния месец на западни водачи, дипломати, висши представители от НАТО, някогашни водещи персони на западната интернационална сцена, които агитираха за всеобщо присъединяване в референдума и гласоподаване с "да ", сътвори чувство у някои македонски жители, че страната им още веднъж е пъпът на света и надали не всички се борят за нея. Други пък, озъртайки се плахо, признават, че се безпокоят, че "има нещо гнило ", щом "толкова ни ухажват ". Опасенията, че сходни дейности може да отхвърлен гласоподавателите, се оказаха основателни.
За прощален път се вижда, че Западът не познава Балканите
не проумява за какво спорят България и Гърция със Скопие и приема за изцяло задоволително да се осъществя това, което го устройва - участие в НАТО и елиминиране на съветско или друго въздействие в района. В това отношение поддръжката на албанския етнос в Македония е от значително значение. И 5-те албански партии освен агитираха за "да " на референдума, освен призоваваха своите хора да вземат участие всеобщо, само че намерено оповестиха, че дружно с решението за Преспанския контракт, който съгласно тях е в унисон с Охридския рамков контракт от 2001 година /сложил завършек на въоръжения спор в Македония/, ще бъде подписан и Законът за езиците. По този метод албанският става равнопоставен на така наречен македонски език и ще го има по банкноти, институции, на ръкавите на служителите на реда и на всички места. Ще се сложи и въпросът за определянето на албанците като държавнотворен народ. Агитаторите от ръководещата СДСМ, както и самият Зоран Заев, бяха неразделно придружавани от представители на албанските партии, когато посещаваха селищата с преобладаващо албанско население в Македония и нямаше по какъв начин да не схванат, че настояванията им са единствено в тенденция дефинитивно решение на казуса за албанския език и държавнотворния народ. За "да " на референдума да не берели грижа, те си знаят. Племенните правила не се погазват.
От Зоран Заев се желае да съблюдава сделките. За него този референдум бе въпрос на авторитет, доверие и доказателство пред света, че има поддръжката на по-голямата част от популацията в страната, което укрепва властта. Утопичният му оптимизъм е в основата и на декларираното, че в случай че гласувалите с "против " са повече, той ще подаде оставка. Едва ли, тъй като ще би трябвало да продължи плануваните процедури и да внесе в Собранието да се гласоподават измененията в конституцията и ратификацията.
Трябват му най-малко още 9 гласа от опозицията,
с цел да се одобряват такива решения. След неуспеха на референдума надали ще се откри опозиционен народен представител, който да поддържа държавното управление. Вариант са предварителни избори, с цел да се получи вероятно болшинство /заедно с албанските партии/ и да се осъществят поставените цели. Но няма гаранция за триумф в изключителни избори, изключително след подобен референдум.
С гърците реализира, след отвод от античното минало, да се преодолее пречката за НАТО, само че препъни камъните с измененията в конституцията и предпазените с контракта от Преспа гръцки ползи във всички области на история, стопанска система, география, просвета и така нататък вършат проблематично битието му на министър председател. Думи на гръцкия министър на защитата Панос Каменос, който е и водач на "Независими гърци ", че "македонците са българи, които са основали Вътрешна македонска революционна организация " няма по какъв начин да не вгорчават дните на Заев. Допълнително "албанците, които се пробват да вземат и те част от Скопие т.е. Македония и приказват намерено за Велика Албания " няма по какъв начин да не звучат като опасност за бъдещето на Повардарието. Друг въпрос е за какво го споделя Каменос и дали това не е просто за утешение на разтревожени люде в София, които са се тормозили от клаузите в македонско-гръцкия контракт. Атина е постигнала своето и няма потребност от недоразумения със София.
От друга страна, изявления на Зоран Заев, който се базира на "единствената Македония ", че е договорил македонската еднаквост, език и просвета с Атина, нервира гърците, които посредством "Катимерини " декларират, че "поведението на Заев напоследък не е в помощ на тези, които желаят Гърция да ратифицира контракта ". Заев е предизвестен, че "ако желае да разсее напрежението и да добие стратегически изгоди от контракта с Гърция, би трябвало да внимава доста да не отчужди гръцкия народ ", т.е. да заобикаля националистическата реторика. Уловката е, че "установяването на оста Атина-Скопие освен ще има стабилизиращ резултат върху обичайно изменчивия Балкански полуостров, само че и ще увеличи геополитическия и икономическия статут на Македония, която няма изход на море ". Какво стана с нашето "Бургас - пристанище на Скопие " посредством кулоар Д-8? Какво стана с изявления на Зоран Заев за македонския темперамент на Илинденско-Преображенското въстание или признаването на македонския език и еднаквост? Определените от "Катимерини " 10% от "географския район Македония " за България дали не слагат страната ни на последно място във връзка с протичащото се в Скопие? Защото Гърция имала 50%, а Македония - 40% от този " географски район ".
Каквито и да са тълкуванията за резултатите от този референдум, ясно е едно - следва тежък политически интервал за Македония. Ако ВМРО-ДПМНЕ споделя, че "това е победа за народа " това значи ли, че ще откри отговор на питането "Ке я биде ли Северна Македония "? Заев разгласи, че няма да подава оставка и не помни за заканите си в това отношение. Споменава и за изключителни избори. Ще изпълнят ли заканите албанците, че "това е последният министър председател македонец "? Сигурно е единствено, че бурята от Скопие ще прелее и при съседите, най-много в Гърция. Политическата орис на Ципрас е сложена на карта и там изключителни избори чукат на вратата. Поне "Нова народна власт " и съдружният сътрудник Никос Каменос ги желаеха, тъй като не поддържат съглашението от Преспа.
Ние пък взехме решение да не се месим и мълчанието на София е типично за политика, която не е избистрила ползите си и метода за постигането им. А можехме да бъдем за Скопие освен минало, само че и бъдеще. Всички сме за Европейски Съюз и НАТО, само че единствено това ли?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ