Поредно танго с Брюксел
Късно във вторник вечерта камарата на общините на английския парламент гласоподава серия от законови оферти, които по някакъв метод да отпушат процеса по Брекзит, откакто две седмици по-рано депутатите отхвърлиха съглашението във типа му контрактуван от министър-председателят Тереза Мей с Европейски Съюз. И в последна сметка министър председателят за първи път взе точка на личен терен. Нейните консерватори се сплотиха зад текст, с който се съгласиха да одобряват договорката, в случай че отпадне правнообвързващият статут на ирландската запасна уговорка и дадоха мандат на Мей да предоговори с Европейски Съюз съглашението, тъй че гаранциите за границата на остров Ирландия да бъдат учредени на „ техническо решение “, което да бъде реализирано сред Ейре и Обединеното кралство.
И до момента в който оттатък Ламанша ликуваха от постигнатият исторически консенсус, от тази му страна всеобщата реакция беше учудване примесено с нескрита скука. Най-малкото тъй като от седмици всички европейски водачи повтарят и натъртват, че съглашението в този му тип не предстои на предоговоряне, изключително що се отнася до правните гаранции за статута на границата сред Ейре и Северна Ирландия, където Европейски Съюз е медиатор в Мирното съглашение от Белфаст от 1998 година Което изначално подсигурява премахването на граничната инфраструктура и свободното придвижване през границата на Смарагдовия остров. Условията, основани още тогава от едновременното участие на Ейре и Англия в Европейски Съюз и оттова в Единния пазар и Митническия съюз, спомогнаха за бързото и сполучливо използване на мирния контракт. И по този начин 20 години до момента в който на прилежащия по-голям остров загледани във върховете на носовете си напълно да не помнят тези детайлности.
Жителите на Северна Ирландия освен гласоподаваха с болшинство за оставане в Европейски Съюз по време на референдума за Брекзит от 2016 година, само че и в огромната си част имат поданство и в република Ейре, право на което им дава същото съглашение от Белфаст. По публични данни единствено за 2018 година от Северна Ирландия са били подадени над 84 000 нови молби за ирландски паспорти. В съпоставяне със приблизително по 50 000 на година преди референдума от 2016 година А за единствено за първия месец на тази година съумяха да се изчерпат формулярите за издаване на ирландски паспорти в по-голямата част от пощенските клонове в огромните градове като Белфаст и Лондондери. Последният сцена на атентат с кола-бомба преди седмица, за благополучие без жертви и потърпевши, отговорност за който пое незнайна до момента дисидентска републиканска секта, нарекла себе се „ нова ИРА “. И въпреки в декларацията изпратена от терористите до медиите да се акцентира, че действието им не е подбудено от неяснотите към статута на границата в Северна Ирландия, а единствено с цел да припомнят че „ битката продължава “, безспорно беше едно от най-предсказуемите последици от забатачването на Брекзит. Паметта на Самарагдовия остров е по-дълга от тази на Албиона, опре ли до общата историята и няма по какъв начин за 20 години да са изтлели всички въглени и от двете страни на остарелия спор А разравянето им неизбежно щеше дръпне тук-таме по-някой пламък, колкото повече се проточва процеса.
Същевременно още в първите часове след вота в Лондон, от ръководителя на Съвета на Европейски Съюз Доналд Туск, през този на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, основният договарящ от името на 27-те Мишел Барние и от името на Европейския парламент Ги Верхофстад, до наблюдаващи и специалисти общото мнение беше, че английските политици още веднъж са изпаднали в редом измерение на действителността. И за никого няма подозрение, че в най-лошия вид тактиката на която ще заложат на Албиона е да се опитат да тупкат топката до последно, с цел да извият ръцете на Европейски Съюз в ХІ-ия час преди приключването на крайния период по член 50 от Договор за Европейския съюз в среднощ на 29 март. За всеки случай обаче, във вторник вечерта английските депутати си гласоподаваха и лична защитна уговорка, с която ангажираха министър-председателят Мей да не напуща Европейски Съюз без договорка на 29 март. Текстът е необвързващ за премиера, само че в полза на аритметиката, повече депутати поддържаха този, в сравнение с гласоподаваха за наново отваряне на договарянията с Брюксел за ирландската уговорка. Пък било то и единствено с един. Лидерът на лейбъристите Дежери Корбин се съгласи в сряда за първи път на среща с премиера Тереза Мей, на която да обсъдят разновидностите за напредването на процеса по Брекзит напред. Или най-малко да обсъдят какво са сънували преди Мей да го опише на европейските водачи.
Защото от своя страна политически Европейски Съюз не може да си разреши да се обвърже с решението да отвори отначало съглашението. Не и при тези условия. Поведението на английските политици от началото на процеса по Брекзит, да не приказваме последните седмици, е квинтесенцията на това, за какво гаранциите за границата в Северна Ирландия би трябвало да са правнообвързващи за Обединеното кралство. И това би трябвало и те към този момент да осъзнават, някъде там зад дебелите си глави. Да не приказваме, че пред Брекзит на финала има още едно затруднение, за което в Лондон сигурно още веднъж за не запомнили. Дори в невъзможната догадка 27-те да се съгласят на каквото и да човъркане по този вид на ирландската запасна уговорка, последна дума върху съглашението ще има Европейският парламент. Който в никакъв случай няма да пропусне договорката без правни гаранции за статута и границата в Северна Ирландия. И по този начин.
Възможна маневра
Титаничното съглашение от 585 страници сред Брюксел и Лондон e придружено с политическа декларация за бъдещите връзки и редица механически документи, които да уреждат двустранните връзки по съответни глави от договорката. Последните отразяват взаимнодоговорените правила на съгласие сред Англия и Европейски Съюз за използването на сделките. Отвъд политическото говорене, едно решение на новосъздадената ситуция към Брекзит, може да се окаже предоговаряне на техническия език, с цел да се избегне отваряне на договорката. Доволни, евентуално, отново няма да има.
И до момента в който оттатък Ламанша ликуваха от постигнатият исторически консенсус, от тази му страна всеобщата реакция беше учудване примесено с нескрита скука. Най-малкото тъй като от седмици всички европейски водачи повтарят и натъртват, че съглашението в този му тип не предстои на предоговоряне, изключително що се отнася до правните гаранции за статута на границата сред Ейре и Северна Ирландия, където Европейски Съюз е медиатор в Мирното съглашение от Белфаст от 1998 година Което изначално подсигурява премахването на граничната инфраструктура и свободното придвижване през границата на Смарагдовия остров. Условията, основани още тогава от едновременното участие на Ейре и Англия в Европейски Съюз и оттова в Единния пазар и Митническия съюз, спомогнаха за бързото и сполучливо използване на мирния контракт. И по този начин 20 години до момента в който на прилежащия по-голям остров загледани във върховете на носовете си напълно да не помнят тези детайлности.
Жителите на Северна Ирландия освен гласоподаваха с болшинство за оставане в Европейски Съюз по време на референдума за Брекзит от 2016 година, само че и в огромната си част имат поданство и в република Ейре, право на което им дава същото съглашение от Белфаст. По публични данни единствено за 2018 година от Северна Ирландия са били подадени над 84 000 нови молби за ирландски паспорти. В съпоставяне със приблизително по 50 000 на година преди референдума от 2016 година А за единствено за първия месец на тази година съумяха да се изчерпат формулярите за издаване на ирландски паспорти в по-голямата част от пощенските клонове в огромните градове като Белфаст и Лондондери. Последният сцена на атентат с кола-бомба преди седмица, за благополучие без жертви и потърпевши, отговорност за който пое незнайна до момента дисидентска републиканска секта, нарекла себе се „ нова ИРА “. И въпреки в декларацията изпратена от терористите до медиите да се акцентира, че действието им не е подбудено от неяснотите към статута на границата в Северна Ирландия, а единствено с цел да припомнят че „ битката продължава “, безспорно беше едно от най-предсказуемите последици от забатачването на Брекзит. Паметта на Самарагдовия остров е по-дълга от тази на Албиона, опре ли до общата историята и няма по какъв начин за 20 години да са изтлели всички въглени и от двете страни на остарелия спор А разравянето им неизбежно щеше дръпне тук-таме по-някой пламък, колкото повече се проточва процеса.
Същевременно още в първите часове след вота в Лондон, от ръководителя на Съвета на Европейски Съюз Доналд Туск, през този на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, основният договарящ от името на 27-те Мишел Барние и от името на Европейския парламент Ги Верхофстад, до наблюдаващи и специалисти общото мнение беше, че английските политици още веднъж са изпаднали в редом измерение на действителността. И за никого няма подозрение, че в най-лошия вид тактиката на която ще заложат на Албиона е да се опитат да тупкат топката до последно, с цел да извият ръцете на Европейски Съюз в ХІ-ия час преди приключването на крайния период по член 50 от Договор за Европейския съюз в среднощ на 29 март. За всеки случай обаче, във вторник вечерта английските депутати си гласоподаваха и лична защитна уговорка, с която ангажираха министър-председателят Мей да не напуща Европейски Съюз без договорка на 29 март. Текстът е необвързващ за премиера, само че в полза на аритметиката, повече депутати поддържаха този, в сравнение с гласоподаваха за наново отваряне на договарянията с Брюксел за ирландската уговорка. Пък било то и единствено с един. Лидерът на лейбъристите Дежери Корбин се съгласи в сряда за първи път на среща с премиера Тереза Мей, на която да обсъдят разновидностите за напредването на процеса по Брекзит напред. Или най-малко да обсъдят какво са сънували преди Мей да го опише на европейските водачи.
Защото от своя страна политически Европейски Съюз не може да си разреши да се обвърже с решението да отвори отначало съглашението. Не и при тези условия. Поведението на английските политици от началото на процеса по Брекзит, да не приказваме последните седмици, е квинтесенцията на това, за какво гаранциите за границата в Северна Ирландия би трябвало да са правнообвързващи за Обединеното кралство. И това би трябвало и те към този момент да осъзнават, някъде там зад дебелите си глави. Да не приказваме, че пред Брекзит на финала има още едно затруднение, за което в Лондон сигурно още веднъж за не запомнили. Дори в невъзможната догадка 27-те да се съгласят на каквото и да човъркане по този вид на ирландската запасна уговорка, последна дума върху съглашението ще има Европейският парламент. Който в никакъв случай няма да пропусне договорката без правни гаранции за статута и границата в Северна Ирландия. И по този начин.
Възможна маневра
Титаничното съглашение от 585 страници сред Брюксел и Лондон e придружено с политическа декларация за бъдещите връзки и редица механически документи, които да уреждат двустранните връзки по съответни глави от договорката. Последните отразяват взаимнодоговорените правила на съгласие сред Англия и Европейски Съюз за използването на сделките. Отвъд политическото говорене, едно решение на новосъздадената ситуция към Брекзит, може да се окаже предоговаряне на техническия език, с цел да се избегне отваряне на договорката. Доволни, евентуално, отново няма да има.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ