Късните викторианци и едуардианците преживяли вътрешна революция. Това била смела

...
Късните викторианци и едуардианците преживяли вътрешна революция. Това била смела
Коментари Харесай

От баните до млякото: 9 смъртоносни неща от Викторианската епоха

Късните викторианци и едуардианците претърпяли вътрешна гражданска война. Това била смела и вълнуваща ера на нововъведения, открития и трагични научни промени, доста от които трансформирали живота по домовете на хората по важен метод. Някои промени обаче били искрено ужасни, непредвидени и даже смъртоносни, написа историкът доктор Сузана Липскомб.

10 dangerous things in Victorian/Edwardian homes @homesafetyUK
— Callidus (@WeAreCallidus)
Голяма част от изобретенията са виновни за процъфтяването на градовете. За 100 години градското население на Англия повишено от 2 милиона през 1800 година на 20 милиона при започване на XX-ти век. До 1850 година Лондон бил най-големият град, който светът в миналото бил виждал, и такива големи концентрации от хора на едно място сложили напълно нови проблеми свързани с изхранването, напояването и настаняването.

Освен това, неотдавна забогатялата междинна класа - чиито приходи се повишили, защото всеобщото произвеждане означавало фрапантен спад на разноските за артикули от първа нужда - имала повече пари за от всеки път.

И въпреки всичко доста от продуктите или изобретателните софтуерни решения, които купували били не просто рискови за здравето, някои били смъртоносни. Така прикрити убийци се промъкнали в сърцата на домовете им.

1. Хляб, фалшифициран със стипца

We fought hard in this country for food regulation.

Before 1880 most of the food people ate was adulterated. MOST!

Alum & chalk in bread. Milk diluted with polluted water. Chocolate mixed with Venetian lead which made children vomit.

Let’s not go backwards with US trade deals.
— Dr Louise Raw (@LouiseRawAuthor)
Когато главните артикули като самун почнали да се създават по-евтино и в доста по-големи количества за новите жителите на градовете, викторианските производители се възползвали от опцията да усилят оптимално облагата си, като сменили съставките с по-евтини заместители, които добавяли тегло и размер. Хлябът се подправял с мазилка от Париж, бобено брашно, креда или стипца. Стипцата е съединяване на основата на алуминий, което през днешния ден се употребява в перилни препарати, само че тогава се замесвало в хляба, с цел да го направи по-бял и тежък. Това довело до проблеми с недохранването, с червата като причинявало запек или хронична диария, което постоянно било съдбовно за децата.

2. Борацинова киселина в млякото

Хлябът не е единствената храна, която била подправяна. От тестванията на 20 000 проби от мляко от 1882 година демонстрират, че една пета от него било подправено. По-интересното тук е, че това не е било дело на производителите, а на самите домакини. Смятало се, че борната киселина " пречиства " млякото, премахвайки киселия усет и миризмата. Г-жа Бийтън казвала на потребителите, че това е „ много безобидно допълнение “, само че тя не можела да бърка повече. В дребни количества борната киселина може да аргументи гадене, повръщане, коремни болки и диария, само че по-лошото е това, което скрила. Преди пастьоризация млякото доста постоянно съдържало говежда туберкулоза, която процъфтявала в удобната среда за бактериите, основана от веществото. Туберкулозата по говедата повреждала вътрешните органи и костите на гръбначния дирек, което води до тежки гръбначни деформации. Смята се, че до половин милион деца са умрели от този тип туберкулоза от млякото през Викторианския интервал.

3. Опасни бани

Банята, във типа, в който я познаваме, е викторианско откритие, само че първоначално постоянно се оказвала едно рисково място. Освен ужасните случаи на изгаряне във ваната, има сведения за произшествия със непринудено експлодиращи тоалетни. Причината, заради която това се случвало била, че запалими газове като метан и сероводород, отделяни от човешките боклуци и насъбрани в канализацията и в тоалетните, можели да се върнат назад в дома, където теоретично биха могли да се възпламенят от пламъка на свещ. Промените в тоалетните - почнали в края на XIII-ти век и траяли през Викторианската ера - решили казуса с приключването на газ.

4. Стълби убийци

Тъй като къщите били строени бързо, имало една част от строителството, която постоянно била подценявана - това били стълбищята употребявани от прислужниците. Направени прекомерно тесни и стръмни, със стъпала на друга височина едно от друго, тези стълби били смъртоносна структура. Като добавите тежестта на носените табли или неудобството от дългите поли, стълбите елементарно могат да се окажат съдбовни.

5. Запалим паркезин

But Parkesine cracked and was flammable...
— Sciencetastic (@science_tastic)
Често забравян, английският откривател е Александър Паркс основал формовъчния материала, който през днешния ден назоваваме пластмаса. Той го кръстил паркезин, само че бързо станал прочут с американското си име целулоид. Тези ранни пластмаси били доста мечтан материал, тъй като разрешавали изработката на всичко - от брошки и гребени за коса до билярдни топки, които преди този момент се предложили единствено от скъпата слонова кост. Използвала се даже за изработката на яки и маншети, които елементарно можели да бъдат почиствани. За страдание, паркезинът е мощно запалителен - до момента в който се разгражда, той може да се самозапали и е избухлив при удар. Не е най-идеалната билярдна топка.

6. Отравяне с карболова киселина

Poisonous household substances - ammonia, carbolic acid, even arsenic - were free for anyone to purchase in early Victorian England. It wasn’t gojng well ☠️
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР