История на карантината – най-старият и най-ефективен лек срещу епидемии
Карантината е способ, прочут от епохи за битка с разпространяването на заболявания. Той получава името си в чест на първото в историята практическо приложение, осъществено във Венеция през XIV век. Тогава Европа безусловно умирала от пагубната чумна зараза и красивият воден град към момента не се бил сблъскал с тази злина.
Болестта можела да пристигна по море и управляващите в пристанищните градове знаели това доста добре.
Тъй като кораби от доста страни непрекъснато дошли на пристанището във Венеция, началото на епидемията в града била единствено въпрос на време. За да предотврати това, общинският съвет въвел предписание, съгласно което всеки транспортен съд, идващ в пристанището, трябвало да бъде закотвен в морето в продължение на 40 дни, преди да се позволи на екипажа му да слезе на брега. По-късно са издигнати специфични бараки за карантина на островите Лазорето и Повелия.
Това предписание, наложително за всички морски посетители, било наречено „ карантино “, от италианската дума „ четиридесет “. Днес учените не могат да обяснят за какво са избрани 40 дни. Професорът по история на медицината от Оксфордския университет Марк Харисън допуска, че цифрата е обвързвана с 40-те дни, които Исус съгласно Новия завет е прекарал самичък в пустинята.
По-късно карантинният интервал бил понижен, само че правилото му остава неизменен и към момента се употребява. Карантината се е практикувала в цяла средновековна Европа. Най-известният случай, когато изолацията помогнала да се победи заболяването, е историята на британското село Им, в което през 1665-1666 година огромна част от популацията измирало от бубонната чума.
След няколко месеца на чумна зараза, през юни 1666 година новият енорийски духовник на име Уилям Момпесон решил да употребява практиката на венецианците и да затвори селото под карантина. Той събрал оживелите поданици и ги уведомил, че оттук насетне е невероятно да изоставен селото или да одобряват посетители.
Карантинни здания на остров Лазорето във Венецианската лагуна
Свещеникът бил подсилен от херцога на Девъншир, който заречен да поддържа карантинното село с храна, до момента в който чумата не си отиде. От своя страна свещеника Момпесон заречен да направи всичко по силите си, с цел да утеши селяните и да им помогне да се оправят с душевната тъга и горест.
Границите на селото били белязани с камъни, оттатък които жителите му не можели да минават, даже да се усещат изцяло здрави. В камъните били издълбавани кухини, които се пълнели с оцет. В тях слагали монети, които търговците можели да вземат, оставяйки стоките си покрай границата на карантината.
Чумата не пощадила селяните. През август 1666 година смъртността достигнала връх като умирали по 5-6 души дневно. Въпреки това, карантината траяла да се съблюдава и заболеваемостта скоро спаднала. През ноември умрял и последният болен и епидемията изцяло завършила. Резултатът бил ужасяващ. От 344 поданици село Им изгубило 267. Въпреки това, заболяването била спряна и не се популяризирала в други села.
В актуалния свят карантината се вкарва от управляващи или медицински организации. Историкът Марк Харисън твърди, че карантината има освен от здравно съображение:
Когато се вкарват карантинни ограничения, те се основават освен на медицински калкулации дали те ще бъдат ефикасни за прекъсване или закъснение на разпространяването на инфекциозно заболяване. Взимат се такива ограничения за усмиряване на държавните управления на другите страни и за усмиряване на личното им население.
През 1900 година било належащо да се разгласи карантина за китайски имигранти в Сан Франциско, Съединени американски щати. Мерките били подхванати, откакто в една от хотелските стаи е открит мъртвец на мъж от Китай с всички признаци на чума. Чайнатаун незабавно бил отцепен от полицията и по-късно ограден с бодлива тел.
На жителите в карантинната зона било строго неразрешено да я напущат, а вътре можели да влизат единствено служители на реда и лекари. Както постоянно, изолацията дала плод – нямало зараза и жителите на един от най-големите градове в Съединени американски щати били избавени от суматохата.
Нова епоха в контрола на разпространяването на смъртоносни болести стартира през 2002-2003 година с експлоадирането на ковид SARS, прочут на мнозина като атипична пневмония. Хората, които били обвинени, че са били в контакт със инфектираните, са изолирани, с цел да се уверят, че са безвредни. Китайските управляващи даже криминализират неспазването на карантината или възпрепятстването на нейното използване.
Въпреки подхванатите ограничения вирусът от Китай навлязъл в канадския град Торонто, където умъртвил 44 души. В Канада управляващите трябвало да карантинират 7000 души, с цел да спрат разпространяването на SARS. Харисън е уверен, че в случай че не били тези решителни ограничения, които били подкрепени в доста страни, можело да стартира пандемия, която би лишила голям брой животи.
А през днешния ден освен в Китай се постановат карантинни ограничения, с цел да се ограничи разпространяването на вируса.
Автор: Десислава Михалева
