Възраждането на капитализма зависи от данъците
Капитализмът е в рецесия поради неналичието на доходи и тя може да бъде преодоляна само посредством доста нарастване на налозите, пишат Джоузеф Стиглиц, Тод Тъкър и Гейбриъл Цукман във Foreign Affairs - водещо списание за изчерпателен разбор на щатската интернационална политика и връзки с Русия, Северна Корея, Близкия изток и Европа. Предлагаме на читателите разсъжденията и претекстовете им в поддръжка на тази спорна, в това число и за нашата страна, теза.
От хилядолетия пазарите процъфтяват благодарение на страната. Без регулации и държавна поддръжка британските производители на дрехи и португалските винари от ХІХ-и век, които икономистът Давид Рикардо направи известни посредством теорията си за сравнителните преимущества, в никакъв случай не биха постигнали нужния мащаб за водещата си роля в интернационалната търговия. А невидимата ръка на пазара зависи от тежестта на държавната десница.
Държавата изисква нещо напълно просто, с цел да извършва множеството си задания: доходи. Те й трябват и за градежа на пътища и пристанища, и за образование на младите, и за здравна помощ на болните, за финансиране на базови изследвания - изворът на напредъка, и за попълване на редиците на служителите, които поддържат във форма обществата и стопанствата.
Нито един сполучлив пазар не може да оцелее без поддръжката на мощна и добре функционираща страна.
Тази елементарна истина е забравена в наши дни. В Съединени американски щати общият размер на данъчните приходи е намалял през последните две десетилетия от към 32% от Брутният вътрешен продукт през 1999-а до почти 28% през днешния ден - неповторим спад в модерната история на богатите народи. Директните последствия от този поврат са налице: износена инфраструктура, незадоволително бързо развиване на нововъведенията, занимателен напредък, избуяващо неравноправие и възприятие на безизходност измежду огромни елементи от популацията. Всичко това води до нещо надалеч по-мащабно - опасност за устойчивостта на демокрацията и на международната пазарна стопанска система.
Спадът на приноса на държавното управление в Брутният вътрешен продукт е частично резултат от добре премислен избор. През последните десетилетия законодателите във Вашингтон и, до известна степен в доста други западни страни, възприеха самобитен фундаментализъм, съгласно който налозите са пречка за икономическия напредък. Междувременно, нарастването на данъчната конкуренция в интернационален мащаб и подемът на "бизнеса " за укриване на налози, оказаха в допълнение низходящ напън на приходите. Днес мултинационалните компании трансферират близо 40% от облагите си в страни с ниски налози. През последните 20 години, съгласно икономиста Брад Сецър, щатските компании са отчели растеж на облагите само в дребен брой юрисдикции с удобни данъчни системи, до момента в който на множеството огромни пазари те не са се трансформирали изключително. Особено находчив в "спестяването " на данъци е бил "Епъл ": през някои години в Ирландия софтуерният колос е плащал надменно ниските 0.005% годишно.
Корпорациите не са единствените данъчни извършители - измежду свръхбогатите укриването на налози си е напряко спорт
По оценка на специалисти 8% от финансовите активи на най-заможните семейства в света са укрити в данъчни убежища. Каймановите острови, Панама и Швейцария са структурирали своите стопанства особено, за да оказват помощ на милиардерите да държат положенията си надалеч от очите на личните им държавни управления. И даже в места, които не са включени в листата на интернационалните данъчни убежища, в това число американските щати Делауеър, Флорида и Невада, банковата и корпоративната загадка улесняват индивидите и компаниите да укриват налози, да заобикалят регулации и обществена отчетност.
По този метод благосъстоянието се разпределя измежду все по-малък брой участници и се лимитира функционалността на страната да обезпечава обществени услуги на всички. Резултатът е освен задълбочаващо се неравноправие, само че също и рецесия, и увреждане на самата конструкция на капитализма, както и на опцията на пазарите да действат и да разпределят облагите измежду всеобщия консуматор.
Съединените щати основават свят за плутократите
Пагубното положение на делата сега произтича от избора на политиците да разрешават на елитите да лимитират обсега на държавната интервенция, в това число на опцията за данъчно облагане. На държавно ниво желанията за нарастване на Данък добавена стойност за сметка на имотните данъци измества непропорционално данъчната тежест към бедните и цветнокожите, и защищава по-богатите семейства.
От 30-е до края на 70-е години на ХХ-и век Съединени американски щати прилагаха една от най-прогресивните данъчни системи в света, при която оптималната данъчна ставка за налог върху общия приход ( ДОД) надхвърляше 90%, най-високият данък върху недвижимите парцели беше съвсем 80%, а ефикасният налог на най-богатите беше към 60% в средата на предишното столетие. Администрацията на президента Ронелд Рейгън анулира тази система и оряза оптималния ДОД до 28% през 1986-а - най-ниската за това време стойност, прилагана измежду индустриалните страни. Джордж Буш пък наруши всевъзможни исторически правила като понижи през 2001-а и 2003-а най-високите данъчни ставки (специално на тези, които получаваха финансов доход) и в същото време стартира война в Ирак през 2003-а, която е коствала на американците над 3 трлн. щ. $. През 2017-а администрацията на Доналд Тръмп продължи тази наклонност. Белият дом освен понижи най-високите ставки на ДОД и корпоративните данъци, само че сътвори и така наречен схеми за "благоприятни зони ", позволяващи на богатите да не заплащат налог върху финансовите облаги, в случай че влагат в небогати квартали. На процедура обаче строителите използваха новите данъчни тласъци за създаване на първокласни парцели и студия за йога на авторитетни общности наоколо до и даже включени във въпросните зони.
От хилядолетия пазарите процъфтяват благодарение на страната. Без регулации и държавна поддръжка британските производители на дрехи и португалските винари от ХІХ-и век, които икономистът Давид Рикардо направи известни посредством теорията си за сравнителните преимущества, в никакъв случай не биха постигнали нужния мащаб за водещата си роля в интернационалната търговия. А невидимата ръка на пазара зависи от тежестта на държавната десница.
Държавата изисква нещо напълно просто, с цел да извършва множеството си задания: доходи. Те й трябват и за градежа на пътища и пристанища, и за образование на младите, и за здравна помощ на болните, за финансиране на базови изследвания - изворът на напредъка, и за попълване на редиците на служителите, които поддържат във форма обществата и стопанствата.
Нито един сполучлив пазар не може да оцелее без поддръжката на мощна и добре функционираща страна.
Тази елементарна истина е забравена в наши дни. В Съединени американски щати общият размер на данъчните приходи е намалял през последните две десетилетия от към 32% от Брутният вътрешен продукт през 1999-а до почти 28% през днешния ден - неповторим спад в модерната история на богатите народи. Директните последствия от този поврат са налице: износена инфраструктура, незадоволително бързо развиване на нововъведенията, занимателен напредък, избуяващо неравноправие и възприятие на безизходност измежду огромни елементи от популацията. Всичко това води до нещо надалеч по-мащабно - опасност за устойчивостта на демокрацията и на международната пазарна стопанска система.
Спадът на приноса на държавното управление в Брутният вътрешен продукт е частично резултат от добре премислен избор. През последните десетилетия законодателите във Вашингтон и, до известна степен в доста други западни страни, възприеха самобитен фундаментализъм, съгласно който налозите са пречка за икономическия напредък. Междувременно, нарастването на данъчната конкуренция в интернационален мащаб и подемът на "бизнеса " за укриване на налози, оказаха в допълнение низходящ напън на приходите. Днес мултинационалните компании трансферират близо 40% от облагите си в страни с ниски налози. През последните 20 години, съгласно икономиста Брад Сецър, щатските компании са отчели растеж на облагите само в дребен брой юрисдикции с удобни данъчни системи, до момента в който на множеството огромни пазари те не са се трансформирали изключително. Особено находчив в "спестяването " на данъци е бил "Епъл ": през някои години в Ирландия софтуерният колос е плащал надменно ниските 0.005% годишно.
Корпорациите не са единствените данъчни извършители - измежду свръхбогатите укриването на налози си е напряко спорт
По оценка на специалисти 8% от финансовите активи на най-заможните семейства в света са укрити в данъчни убежища. Каймановите острови, Панама и Швейцария са структурирали своите стопанства особено, за да оказват помощ на милиардерите да държат положенията си надалеч от очите на личните им държавни управления. И даже в места, които не са включени в листата на интернационалните данъчни убежища, в това число американските щати Делауеър, Флорида и Невада, банковата и корпоративната загадка улесняват индивидите и компаниите да укриват налози, да заобикалят регулации и обществена отчетност.
По този метод благосъстоянието се разпределя измежду все по-малък брой участници и се лимитира функционалността на страната да обезпечава обществени услуги на всички. Резултатът е освен задълбочаващо се неравноправие, само че също и рецесия, и увреждане на самата конструкция на капитализма, както и на опцията на пазарите да действат и да разпределят облагите измежду всеобщия консуматор.
Съединените щати основават свят за плутократите
Пагубното положение на делата сега произтича от избора на политиците да разрешават на елитите да лимитират обсега на държавната интервенция, в това число на опцията за данъчно облагане. На държавно ниво желанията за нарастване на Данък добавена стойност за сметка на имотните данъци измества непропорционално данъчната тежест към бедните и цветнокожите, и защищава по-богатите семейства.
От 30-е до края на 70-е години на ХХ-и век Съединени американски щати прилагаха една от най-прогресивните данъчни системи в света, при която оптималната данъчна ставка за налог върху общия приход ( ДОД) надхвърляше 90%, най-високият данък върху недвижимите парцели беше съвсем 80%, а ефикасният налог на най-богатите беше към 60% в средата на предишното столетие. Администрацията на президента Ронелд Рейгън анулира тази система и оряза оптималния ДОД до 28% през 1986-а - най-ниската за това време стойност, прилагана измежду индустриалните страни. Джордж Буш пък наруши всевъзможни исторически правила като понижи през 2001-а и 2003-а най-високите данъчни ставки (специално на тези, които получаваха финансов доход) и в същото време стартира война в Ирак през 2003-а, която е коствала на американците над 3 трлн. щ. $. През 2017-а администрацията на Доналд Тръмп продължи тази наклонност. Белият дом освен понижи най-високите ставки на ДОД и корпоративните данъци, само че сътвори и така наречен схеми за "благоприятни зони ", позволяващи на богатите да не заплащат налог върху финансовите облаги, в случай че влагат в небогати квартали. На процедура обаче строителите използваха новите данъчни тласъци за създаване на първокласни парцели и студия за йога на авторитетни общности наоколо до и даже включени във въпросните зони.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ