ЮНЕСКО призна високото пеене от Долен и Сатовча за нематериално културно наследство
Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписана в Представителния лист на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството.
Решението беше взето на съвещание в границите на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира в Париж и онлайн.
Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при Българската академия на науките - проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доцент доктор Николай Вуков и гл.ас. доктор Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област.
В предишното песните " на високо " са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват – от една равнища една група „ ика”, от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се назовава от локалните певици „ пеене на високо”, „ рукане”, „ викане”, „ икане”.
Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие.
Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание – през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Това е шестото регистриране на България в Представителния лист след Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Пернишко (2015) и Първомартенските културни практики (съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, 2017).
Решението беше взето на съвещание в границите на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира в Париж и онлайн.
Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при Българската академия на науките - проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доцент доктор Николай Вуков и гл.ас. доктор Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област.
В предишното песните " на високо " са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват – от една равнища една група „ ика”, от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се назовава от локалните певици „ пеене на високо”, „ рукане”, „ викане”, „ икане”.
Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие.
Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание – през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Това е шестото регистриране на България в Представителния лист след Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Пернишко (2015) и Първомартенските културни практики (съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, 2017).
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ