В. Апостолов: В сърцето си #MeToo е поддържана не от реални свидетелства, а от жени, които се чувстват обидени
Кампанията #MeToo е една връхна точка на в културата война, която следим от няколко години в Западния свят. Не може да пренебрегнем ролята на радикалния феминизъм, който завзема все по-големи територии в културния пейзаж на Западния свят и упражнява голямо въздействие в медиите, в университетските среди, в киното развлекателния свят и поп- културата като цяло.
Това сподели за предаването „ 12+4 “ журналистът Владислав Апостолов, който добави:
Една относително дребна и, според мен, оперираща като религиозна фракция група съумя да пласира един много несъвършен, съгласно мен, неотговаряш на действителността разказ за жесток сексизъм на западните мъже и на западните институции. Успя да опакова дамите като колектив, като групови жертви. Разкритията за Харви Уайнстийн, които истината в действителност са потресаващи - той в действителност беше изобличен като сериен полов див звяр, който е правил ужасяващи неща и е упрекнат в обезчестяване - бяха оръжието, което разруши тази на язовирна стена и цялото наводняване и преля в mainstream културата и разказът на тези феминистки, че западът е една потисническата, хетеронормативна патриархална конструкция, която репресира дамите и ги опредметява, употребява единствено за полови обекти и ги унижава стана по- mainstream от всеки път. Всички огромни медии започнаха да описват тази история. За огромно страдание, целият скандал беше политизиран и тревожното е, че достоверни свидетелства за изнасилвания и полови закононарушения напълно нехайно и безконтролно се смесват със загатна на някаква жена, която даже не ощипана, а някой мъж ѝе споделил, че я намира за полово привлекателна и тя не е харесала този комплимент. В момента тя също е жертва на #MeToo! Голяма част от тази акция - на #MeToo, в сърцето си, е поддържана не от действителни, достоверни свидетелства и обвинявания в обезчестяване или в последователен полов тормоз на работното място, а от дами, които се усещат афектирани от някакви похвали или да интерпретирали избрани мнения на мъже в работна среда като унизителни и полово наелектизирани.
Той направи паралел с българските антикомунисти, които са живели добре по времето на Комунизма, а в този момент се пробват да се изкарат негови жертви.
Тук в действителност го има това – опитът на някои хора да се презентират като безспорните жертви, в случай че в действителност са водили удобен живот по време на Комунизма, да демонизират напълно избрани групи от хора, които не са съгласни с тях. Наистина следя една „ беритба за жертви “. Това са мрачнитехоризонти на културна ера на жертвата. Прекалено примамливо е, за жалост, изключително в Западния свят, да се представиш като жертва и от тази позиция да изискваш специфични права и привилегии като в това време оперираш като тоталитарен артист под камуфлажа на репресирания колектив. До това водят политиките на идентичността. Както един човек, който може да се показа като жертва на комунистическия режим, при положени че е бил притежател на привилегии, по този начин и една жена, която по никакъв метод не е била жертва на някакъв полов тормоз - не е живяла в Йемен, Саудитска Арабия, Иран, а в Холивуд и някой път продуцент и е отправил малко по-неприлично предложение и тя има тласък да се презентира като жертва, тъй като разказът за репресирания колектив , за дамите като едно общо хомогенно цяло, лишено от нюанси и характерности, е прекомерно прималив за медиите и за обществениците. Много тъжно е, че точно в свободния и проспериращ Западен свят сходни колективистични и тоталитарни и политики на идентичността разцъфтяват.
Според Апостолов, около крайната нервност на акцията по света е станало извънредно елементарно да бъдат отстранявани политически съперници посредством обвинявания в полови закононарушения
Пастата излезе от тубата и няма по какъв начин да се върне там. Вече всеки човек по един оруелски метод може да бъде упрекнат без да знае в какво. Може би е споделил нещо през 93-та, което тогава е било изцяло обикновено, само че през 2017-а е към този момент полова трансгресия. Той е честен нарушител и би трябвало да бъде излъчен от света, както Кевин Спейси беше безусловно по сталитнистки изрязан от подготвен филм, което сподели до каква степен са подготвени да стигнат на хората в Холивуд, с цел да алармират своите добродетели, още веднъж да се опитат да завладяват тази височина на моралното предимство, която си мислеха, че имат.
Изличаването на мнения поради погрешно съгласно някого мнение е инструмент на цензурата. По сходен метод се употребява и етикетът „ слово на омразата “, счита журналистът:
Т ова факсимиле - за словото на омразата, в действителност е опит за цензура на отзиви , хрумвания и хора, които не се харесват на господстващите прогресивно-либерални елити, да бъдат стигматизирани, демобилизирани и, единствено като се каже, че нещо е „ слово на омразата “ то освен, че не би трябвало да бъде вземано на съществено, а маргинализирано или, в случай че може, даже и напряко изличено.
Това сподели за предаването „ 12+4 “ журналистът Владислав Апостолов, който добави:
Една относително дребна и, според мен, оперираща като религиозна фракция група съумя да пласира един много несъвършен, съгласно мен, неотговаряш на действителността разказ за жесток сексизъм на западните мъже и на западните институции. Успя да опакова дамите като колектив, като групови жертви. Разкритията за Харви Уайнстийн, които истината в действителност са потресаващи - той в действителност беше изобличен като сериен полов див звяр, който е правил ужасяващи неща и е упрекнат в обезчестяване - бяха оръжието, което разруши тази на язовирна стена и цялото наводняване и преля в mainstream културата и разказът на тези феминистки, че западът е една потисническата, хетеронормативна патриархална конструкция, която репресира дамите и ги опредметява, употребява единствено за полови обекти и ги унижава стана по- mainstream от всеки път. Всички огромни медии започнаха да описват тази история. За огромно страдание, целият скандал беше политизиран и тревожното е, че достоверни свидетелства за изнасилвания и полови закононарушения напълно нехайно и безконтролно се смесват със загатна на някаква жена, която даже не ощипана, а някой мъж ѝе споделил, че я намира за полово привлекателна и тя не е харесала този комплимент. В момента тя също е жертва на #MeToo! Голяма част от тази акция - на #MeToo, в сърцето си, е поддържана не от действителни, достоверни свидетелства и обвинявания в обезчестяване или в последователен полов тормоз на работното място, а от дами, които се усещат афектирани от някакви похвали или да интерпретирали избрани мнения на мъже в работна среда като унизителни и полово наелектизирани.
Той направи паралел с българските антикомунисти, които са живели добре по времето на Комунизма, а в този момент се пробват да се изкарат негови жертви.
Тук в действителност го има това – опитът на някои хора да се презентират като безспорните жертви, в случай че в действителност са водили удобен живот по време на Комунизма, да демонизират напълно избрани групи от хора, които не са съгласни с тях. Наистина следя една „ беритба за жертви “. Това са мрачнитехоризонти на културна ера на жертвата. Прекалено примамливо е, за жалост, изключително в Западния свят, да се представиш като жертва и от тази позиция да изискваш специфични права и привилегии като в това време оперираш като тоталитарен артист под камуфлажа на репресирания колектив. До това водят политиките на идентичността. Както един човек, който може да се показа като жертва на комунистическия режим, при положени че е бил притежател на привилегии, по този начин и една жена, която по никакъв метод не е била жертва на някакъв полов тормоз - не е живяла в Йемен, Саудитска Арабия, Иран, а в Холивуд и някой път продуцент и е отправил малко по-неприлично предложение и тя има тласък да се презентира като жертва, тъй като разказът за репресирания колектив , за дамите като едно общо хомогенно цяло, лишено от нюанси и характерности, е прекомерно прималив за медиите и за обществениците. Много тъжно е, че точно в свободния и проспериращ Западен свят сходни колективистични и тоталитарни и политики на идентичността разцъфтяват.
Според Апостолов, около крайната нервност на акцията по света е станало извънредно елементарно да бъдат отстранявани политически съперници посредством обвинявания в полови закононарушения
Пастата излезе от тубата и няма по какъв начин да се върне там. Вече всеки човек по един оруелски метод може да бъде упрекнат без да знае в какво. Може би е споделил нещо през 93-та, което тогава е било изцяло обикновено, само че през 2017-а е към този момент полова трансгресия. Той е честен нарушител и би трябвало да бъде излъчен от света, както Кевин Спейси беше безусловно по сталитнистки изрязан от подготвен филм, което сподели до каква степен са подготвени да стигнат на хората в Холивуд, с цел да алармират своите добродетели, още веднъж да се опитат да завладяват тази височина на моралното предимство, която си мислеха, че имат.
Изличаването на мнения поради погрешно съгласно някого мнение е инструмент на цензурата. По сходен метод се употребява и етикетът „ слово на омразата “, счита журналистът:
Т ова факсимиле - за словото на омразата, в действителност е опит за цензура на отзиви , хрумвания и хора, които не се харесват на господстващите прогресивно-либерални елити, да бъдат стигматизирани, демобилизирани и, единствено като се каже, че нещо е „ слово на омразата “ то освен, че не би трябвало да бъде вземано на съществено, а маргинализирано или, в случай че може, даже и напряко изличено.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ