Каменоделец основава Сан Марино през 301 година и сбъдва мечтата

Каменоделец основава Сан Марино през 301 година и сбъдва фантазията засвобода Високи приходи,празни затвори,приказни крепости и успокоение: да живееш на върха на Монте Титано
Една от най-малките страни в света в действителност е най-старата в Европа. Сан Марино е толкоз дребна, че дистанцията от север на юг възлиза на 12 километра - почти толкоз, колкото от центъра на София до летището. А броят на жителите, 33 785 души, е колкото популацията на виенския окръг Виден.Обградена е напълно от Италия и се простира единствено на 61 кв. км повърхност. За страна с такава дребна територия, тя разполага с прелестна архитектура, невероятни гледки и впечатляваща история. ИЕ..с безмитна търговията, което прави стопанската система й устойчива на рецесиите.

Появата на републиката е обвързвана с забавна легенда, съгласно която нейният създател е елементарен каменоделец Марин от Далмация (сега остров Раб, Хърватия). Бил е подложен на религиозно гонене поради християнските си вярвания и през към 300 година е заставен да избяга на Апенините със съидейници. Известно време той реконструира стените към град Римини, опустошен от либурнския цар Демостин. Марин обаче считал за своя задача духовното мъжество и саможертвата, както и основаването на чудеса. В търсене на уединение, той построява дребна килия на върха на планината Титано (Монте Титано) и по-късно изцяло се изолира от светския живот. Славата му се разгръща надалеч из региона и доста негови почитатели се заселват към него като построяват лични жилища. Така се образува самобитен планински манастир, кръстен на Света Марина(на италиански - Сан Марино).  Това населено място афишира самостоятелност на  3 септември 301 година, а политическата самостоятелност едвам през 6-ти век, когато Италия се разпада на разнообразни територии.

Историята на Сан Марино от този момент до през днешния ден е прелюбопитна като

републиката устоя през вековете на набезите на враговете.

През първите пет века от своето битие, Сан Марино е била под въздействието на по-могъщ комшия - херцогството Урбино, което е негов протекторат. Републиката получава цялостна самостоятелност едвам през 855г. По модела на консулите на Древен Рим, в Сан Марино са основани постове на капитани-регенти с функционалности на групов държавен глава, само че не устоят дълго.

Мощните стени на манастира Св. Марина са леговище на жителите им, откъдето се отбраняват от сарацините и маджарите през ранното средновековие. През 951 година и херцог Беренгар II се укрива в планинския отшелнически манастир, преследван от император Отон.

Приблизително по същото време се състоя териториалното образуване на страната. Сан Марино закупи дребни имоти земя от съседи и се разшири с огромна мощ. В резултат на това " разширение " републиката се оказа сред два пожара. От една страна имаше владения на графското семейство Монтефелтро, а от друга, земите на Римини. И двамата съседи имаха политическа омраза между тях, защото първият поддържаше гибелините, а вторият - гвелфите. Сан Марино направи своя избор и влезе в съюз с графовете на Монтефелтро. Това решение вбеси папа Инокентий IV и той прокле дребната страна.

Омразата на папите към свободолюбивата република, поставило началото си с проклятието на папа Енокентий IV върху дребната страна, неведнъж отеква към жителите й, само че те отстояват свободата си. Най-голяма опасност идва по време на ръководството на семейство кондотиериМалатеста в Римини. За да се отбрани републиката, фамилията подписва съглашение с неаполитанския крал Алфонсо V от Арагон. Благодарение на този съюз Сан Марино придобива замъка Фиорентино. През 1462 година републиката още веднъж уголемява територията си, към нея са присъединени селата Фаетано, Серравал и Монтеджиардино. Това се случи, откакто папа Пий II, който се беше борил против владетелите на Римини, се обърна за помощ към Сан Марино.

Впрочем римските понтифитака и не са съумели да сложат ръка на Сан Марино. През 1543 година папската войска възнамерявала да нахлуе в града под прикритието на нощта, само че бойците, 500 души, се изгубили в клисурите на Монте Титано. Гражданите на Сан Марино и до през днешния ден честват тази победа, която спечелили без нито една жертва.

1600-та година дава Конституцията на страната, а през 1631 година херцогството Урбино става част от Папската страна и се трансформира в анклав. Светият трон, представляван от папа Урбан VIII, признава неговата самостоятелност и го освобождава от мита при импорт на артикули от неговата територия. Но по-късно връзките на Сан Марино с папите ставата доста постави, защото тя дава леговище за бегълци от папските владения.

По някакво знамение Сан Марино оцелява в ерата на революциите

Френският император-нашественик Наполеон Бонапарт също не е пипал републиката, даже й е предложил съюзнически връзки. Нито пък Виенският конгрес засегнал нейния суверенитет. От 1831 година политическите мигранти са намирали своето леговище в тази планинска страна. Сред тях са били 32 депутати от някогашния римски парламент, както и Гарибалди, водачът на италианските националисти.

През втората половина на XIX век папа Пий IX взема решение да се възползва от нестабилността  в републиката и да причисли Сан Марино към своите владения. Но с помощта на ходатайството на Наполеон III републиката съумя да резервира независимостта си. Сан Марино оцеля и през интервала на обединяването на Италия, като подписа с нея контракт за добросъседство.

Военният суверенитет се оказва печеливша карта за страната. По време на Първата международна война Сан Марино работи като съдружник на Антантата, само че през Втората международна война той афишира неутралитета си. Въпреки това обаче тя не съумя да избегне 14-дневна окупация.

Днешният облик на Сан Марино идва при започване на 50-те години на предишния век, когато републиката взема решение да придобие мощна телевизия и радиостанция и да построи огромно казино. Италия се опълчи на това като афишира невиждана обсада на републиката и Сан Марино отстъпва. Но за сметка на това получава най-голямото си днешно преимущество - статут на свободна икономическа зона с преференциална данъчна система.

Историята на републиката е непокътната на всяка крачка и е магнит на туристите, които обикалят множеството архитектурни монументи и други забележителности. През 2008 година историческият център на столицата - град Сан Марино - и известната планина Монте Титано са включени в листата на ЮНЕСКО за международно завещание. Страната, обитаема от 32 000 индивида, е разграничена на  9 области, които са еднообразно известни, тъй като на всички места климатът  е субтропичен и средиземноморски с дълги слънчеви лета и топли дъждовни зими.  Средно до 3 милиона туристи посещават Сан Марино и изобилието от крепости. Почти цялото население на страната живее в дребни градове-замъци (Aquaviva, Serravalle, BorgoMaggiore, Faetano, Domagnano, Fiorentino, Montegiardino и Chiesanuovo), които са оживели съвсем в първичния си тип. Голяма част от селищата са толкоз живописни, че непрекъснато служат като тип фон за исторически филми.

Най-емблематичните забележителности на Сан Марино са

трите средновековни кули, които от епохи гледат от върха на Монте Титано

и са знаци на свободата и независимостта на античната република. Гуаита или Първата кула е най-живописната и красива средновековна кула на Сан Марино. Построена е през 10-ти век върху скалиста основа без никакви основи. Кулата е подсилена през 15 и 16 век. Към него пресичат два реда бойници с бойници и дребни кули в ъглите. Каменният бароков герб датира от 1600 година и преди този момент е бил на фасадата на кметството. Цеста или Втората кула - среща се на най-високия връх на Монте Титано и е издигната през 11 век. Използва се като наблюдателна кула и затвор до 16 век. Сега там се намира музей на античните оръжия. Монтале или Третата кула - издигната през 13 век и е най-малката от трите. Около Монтале можете да видите огромни камъни от доста антична канара, ситуирани в примитивна форма на стена. Тук е непокътнат и остарял затвор.

Palazzo Pubblico или TownHall е главната постройка на площада на Свободата. Построена е в неоготически жанр от Франческо Адзури в края на 19 век. Фасадата е украсена с гербовете на републиката и четири общини. Площадът на свободата е един от центровете на градския живот. Няколко пъти дневно тук се организира церемонията по промяната на караула.

Базиликата на светеца е основният храм на Сан Марино, в който се съхраняват мощите на създателя. Построена е през XIX век и е неокласическа постройка с коринтски колони. Интериорът е в типичен жанр базилика с дълъг транспортен съд и две странични пътеки. Сегашната черква е издигната на мястото на антична религиозна постройка от 4 век. Това е сериозна загуба за историята, защото един от първите предромански християнски монументи в Италия е погубен.

Църквата Сан Франческо е учредена през 1361г. В момента това е най-старата религиозна постройка в Сан Марино.

Освен че Сан Марино е най-старата република в света и единствената оживяла до през днешния ден микродържава на Апенинския полуостров, чиято повърхност е останала непроменена през вековете, има и обстоятелства, които са по-малко известни.    Един от тях е, че

властта е в ръцете на двама президенти

- капитан-регенти, които се сменят на 6 месеца и ръководят дружно една година. Те се избират се от Народното събрание на Сан Марино.

Ако си мислите, че в Италия има най-вече коли на глава от популацията. Всеки гражданин на тази микродържава има приблизително по 1,3 транспортни средства, тъй като и приходите там са от най-високите. За съпоставяне - в Швейцария на човек се пада половин кола. В Люксембург на 1000 души се падат 681 автомобила, в Италия - 663 коли на 1000 души, а в Кипър - 645/1000.

Не единствено свободните жители живеят на едно от най-хубавите места в Европа. В пандиза на Сан Марино, помещаващ се в едно от крилата на бивш манастир, през годините се е случвало да има един-единствен пандизчия. Той се е чувствал като на безвъзмезден курорт, защото са му носели храна от непосредствен тузарски ресторант. За съпоставяне: стоте заведения за отнемане от независимост в Швейцария са пренаселени със 7000 пандизчии.  

Един от най-печелившите бизнеси е продажбата на пощенски марки. Той съставлява цели 10 % от брутния вътрешен артикул на страната.

Спокойствието, високите приходи и чистият планински въздух вършат жителите на Сан Марино измежду най-дълголетните. Средната дълготрайност на живота е 81 години за мъжете (европейски връх наред с Исландия) и 85 години за дамите.

Интересно е, че Сан Марино употребява собствен личен календар, който стартира с основаването на Републиката. Затова и до момента в който се разхождане из улиците, ще видите две разнообразни години или две разнообразни дати за исторически събития. Така че с изключение на двама президенти, републиката има и два календара. Смяната на президентът е огромна атракция на всеки 6 месеца, тъй като президентските коли се паркират постоянно пред президентството, само че в последния ден на мандата си президентът излиза от автомобила и потегля пеш, с цел да покаже, че още веднъж става елементарен жител.

Страната употребява еврото като член на Европейския паричен съюз, само че не е част от Европейския съюз. В Същото време Сан Марино изсича и лични монети.

Страната не постанова никакви физически граници, само че да се имигрира тук е доста мъчно. Освен това не признава и двойното поданство.

Някои назовават локалните италианци. Това е огромна засегнатост за тях, тъй като

80 % от локалното население са санмаринци на които възприятието за горделивост е повече от всичко. Обиждат се даже когато чужденците хвалят италианските виновност без да знаят, че Сан Марино изнася прелестни виновност точно за Италия. Може би единственото, което с наслада Сан Марино е предоставило на съседа си е провеждането на Гранд При. Заради планинския релеф, надпреварата е в Имола.

Сан Марино в никакъв случай не е успявада класира футболният си тим на Европейското състезание. Една от аргументите е, че националният спорт в страната е стрелбата с арбалет. Състезанията се организират на блестящия стадион, основан особено за този спорт.

Разбира се, в Сан Марино има впечатляваща сбирка от музеи, измежду които са крепостта " Честа ", Националният музей Сан Марино, музеят на Св. Франциск, Музеят на вампирите и Музей на восъчните фигури и други Най-голямата атракция обаче е в Музея на изтезанията на Сан Марино. Там е изложен апарат, с който в предишното са раздробявали коленете на наказаните. Сякаш с цел да подсети, че свободата би трябвало да се отстоява и в най-свободолюбивата страна.