Историята на българите преди Атила и след него /Част 3/
Към 412 - 414 година кансюбиги на Хон Българ бил Карадан, а малолетния си наследник Урус той оставил за баг (малък княз) на бейлика (княжество) Бургас (Австрия и Бавария). Карадан се страхувал за трона си и редовно разсредоточавал противниците си на управнически постове в разнообразни области. Сина на Монджук - Туки Атилле изпратил в Бургас, под зоркото око на Урус. Оказало се обаче, че това не смутило младия Туки Атилле и той се държал по този начин, все едно той бил баг на Бургас. Той разширил рамките на този бейлик, като присъединил Алъйп Бурджан ( " Алпийска България " - Швейцария), с центрове - учредените от него градове Алъйп-Българ ( " Алпийски Българ " - Берн) и Щен-Българ („ Истинската България”, Женева). Освен това Туки основал в Байгар (Бавария) града Улу-Българчин ( " Голяма Българщина " - Мюнхен), града Българчин малко на изток от Улу-Българчин, а на река Ръйнджа (Рейн) град Ръйнджа-Българ. Карадан обаче, наредил Алъйп-Българ да се назовава Алъйп-Баръйн ( " Алпийски Бик/Овен " - Берн), Щен-Българ – Щен Уба ( " Истинско светилище " - Женева), Улу-Българчин – Менкент („ Менкент” също значи „ Град Българ”, Мюнхен), Българчин – Бурхаз („ Българ на хълма”, Бургхаузен), Ръйнджа-Българ – Менка („ Българско гнездо”, Манхайм). Освен това Туки се договорил с бага (императора) на Рамил (Римската империя) за разселването на 5000 българи южно от Бургас в Алтъйнбаш ( " Златни кули/кубета " - Рим, ЗРИ, Италия) за увеличаване защитата на проходите през Алъйптау (Алпите).
Шейх Мохаммед-Гали (поетът Кул Гали) в своята „ Хон китаби” („ Книга за хуните”) написа, че по негово време в Алтъйнбаш се наброявали 300 български зала (села). „ Например, към Булунгар (Болоня) – зала Българи, към Буляркен (Флоренция) – аул Българай, към Берен (Верона) – аул Българил, към Рамай (Равена) – аулите Ямле Българ и Ляки Българ, покрай Турун-Уба (Торино) – аулите Бани Българ, Нар Българ и Карин Българ, при Май-Алан (Милано) – аулите Сармади Българ, Молла Българ, Саръй Българ, Мен Булгар. Към тях би трябвало да се прибавят и не малко худски (готски) и аланкубарски (лонгобардски) аули, доста от които също се споделят „ Булгар”, тъй като худците и изключително алан-кубарите се считат за българи. Два худски зала към Рамай и Май-Алан се споделят Сюкарай Булгар („ Редови Българ”) и Худ Булгар („ Готски Българ”).
През 422 година Къй удържал своята първа огромна победа над метежните алан-българи, възпротивили се на въздигането на трона на Хон-Българ на Монджук. Къй, извикан от татко си от Истанбул, където той приключил своето обучение, разрушил метежниците и ги преследвал до град Кулян (Кьолн), към който неговите бойци завладели сестрата на главатаря на аланите Ар-Съйла ( " Света Урсула " в западно-европейските източници) дружно с десетина знатни алански девойки. В желанието си да ги избави от продажбата в иго, Къй предложил на Ар-Съйла да стане негова жена, само че тя дружно с другарките си избухнала в ругатни към царския жанр и била убита от възмутените воини. Къй се опитал да спре воините, само че Татяк го спрял с думите: " Тези девойки направиха най-тежкото закононарушение - оскърбиха царския жанр - и поради това по закон следва да умрат. Ако искаш твоите жители да съблюдават закона - ти не го нарушавй самичък! " Оттогава Къй се приучил да сдържа своите пориви и в никакъв случай повече не си разрешил възприятията му да му пречат да извършва законите.
След година (423 г.) Къй, получил за разгрома на метежниците името " Тукъй " ( " Великият Къй ", Туки), към този момент командвал войска от 60 хиляди души. Баща му му заповядал да предотврати прекосяването на Рамил (Западната римска империя) под властта на Урум (Източната римска империя). За да успее в това обединяване, Кан-Урумът (Източно-ромейският император) се възползвал от закон, по който при положение на спиране на династията на рамилските царе, цялата власт над Рамил би следвало да премине в ръцете на Кан-Урумите, а също употребявал и своето лукавство. Кан-Урумът (Теодосий ІІ, 408-450 г.) отровил Кан-Рамила (Констанций III) и оповестил себе си за цар на Рамил и Урум. Въпреки че тези царства били под васалитета на Хон-Българ, кан-сюбиги (императорът) на българите по закон не можел да се меси в техните вътрешни каузи без поканването му от техните владетели. По тази причина Тукъй намерил един рамилец Джан (Йоан,423-425 ), който поради великодушни блага се оповестил за правоприемник на отровения Кан-Рамил и повикал за защитата на Рамил армията на Туки. Кан-Урумът вдигнал своята армия против Джан, само че Къй го разгромил през 425 година За тази победа Тукъй получил от татко си почетното име Атилле - в чест на Атай или Атилле, който разрушил македонците през 339 г.пр.н.е. (Атай Батъйраз, императорът на Велика България, погубен вероломно от Филип Втори, заровен при светилищетоМадара край Шумен).
В Рамил против Хон-Българ съществувал още един скришен зложелател - това е вуйчото на Тукъй, Хайджи Яучи (Аеций). Хайджи на думи бил правилен прислужник на Хон-Българ, само че нескрито вредил по всевъзможен метод на българската империя, с цел да усилва своята власт, като устройвал метежи против българските императори: ту протести на аланите, ту на алъйп-бурджаните (бургундите), ту на марангите (франките). След успеха на Тукъй Атилле, Джан изискал да се разплати с неговата войска, само че хората на Хайджи умъртвили тоя прислужник на Хон-Българ. За шанс, Атилле намерил различен правоприемник на загиващата династия и той, подложен за Кан-Рамил, заповядал на жителите на Улуг-Урум да се разплатят с воините на Тукъй. Но неблагодарните улуг-урумци, скрито подстрекавани от Хайджи, вдигнали бунт против новия Кан-Рамил. Тогава Атилле, по молба на послушния му Кан-Рамил, се насочил стремглаво към Улуг-Урум и без пердах завзел града, след което заставил жителите му да заплатят на неговите воини дължимата сума. Казват, че когато Атилле се доближил до вратите на Улуг-Урум, градските стражи го запитали: " Кой си ти? " - " Аз съм Урус-Баг ( " Бич Божий " )! " - дал отговор Тукъй и изплашените стражи го пуснали в града. След това Атилле още четири години (425-429 г.) стоял със своята войска в Алтъйн-Баш (Италия), с цел да приучи урумците (римляните) да се подчиняват категорично на хон-българите. През всичките тези години паралелно до него била първата му жена Келга ( " Весела ", " Радостна ", Хелга) - дъщяра на удрям на Къйзъйл-Бурджанския (партянския) жанр Манас Балъйш, другари на Монджук. Владенията на Балъйш се наричали Кавъйлъй-Българ ( " Хвалиси ", Долното Поволжие).
В Алтъйн-Баш при Атилле постоянно от своя удел - от Българ-Кичи ( " Българския брод " - гр. Виена) на Иждар (Дунав) идвала неговата майка Бинаджи, сестрата на Хайджи. Когато тя умряла, Атилле нарекъл с нейното име (Бинаджи. Оттук името на град Виена, след фонетична смяна на Б във В) Българ-Кичи... Монджук починал преди нея, след деветгодишно ръководство (420-429 г.) и император на Хон-Българ станал неговият брат Акдар. Но той управлявал единствено към година (429-430).
Тук е забавно да загатна за името Българ, което по българска традиция е било прилагано доста постоянно за имена на страна и селища. Както се сподели, Атила се е учил седем години, в началото в Рамил, по-късно в Урум (ИРИ), а след това след зова на татко му се връща (428-429 г.) в неговата столица в Алтъйн Българ (Теодосия /Феодосия/, Крим). Джанги Ибн Хакани (български придворен и географ ХІ- ХІІ век) писал: " По пътя от Агарджа (Керч) за Алтъйн-Българ имало пет селища и градове с името " Българ ", а по пътя от Алтъйн-Българ до Багча-Българ (Бахчисарай) - петнадесет. За да разграничат едно от друго тези селища, към тях прибавяли също названията на някои цветя или техните отенъци или други избрания: " Каменен ", " Изворен ", Степен ", " Меден ", " Богат "... Но към скъпото име " Българ " в никакъв случай не е била прибавяна дума, носеща някакъв негативен смисъл. И заради това, че на Атилле му съобщили, че татко му е просто в Българ, той пропътувал всичките градове Българ-и, започвайки от Багча-Българ и до момента в който дойде в Алтъйн-Българ. Той дори се отклонил от основния път, с цел да мине и през Джалда-Българ (Ялта, Крим). От Алтъйн-Българ Атилле през Агарджа дошъл в Улуг-Българ (Велики Болгар на Волга) и научил както за гибелта на Мунджук, по този начин и за открития протест на някои родственици...
Нов император на Хон-Българ станал братът на Монджук и Акдар, Урус-Ружа Бургас (430-434 г.), или Раджил или Руджа (Руа в ромейските източници, Руга, Ругила). Син на Алъйп-бий и княгиня от племето урус-ружа (росомони). Получил прозвището Бургас в памет на мястото „ Бургас” (българския град Бургас), до което Алъп-бий е стигнал в победоносния поход от 378 година Починал на мястото на дунавския град, който получил неговото първо име Урус (град Русе). До тогава той бил югурбек или илхан (наместник) на Агаджир (Източна Европа), където съумял да издигне градовете Батавъйл (Путивл) и Българ-Исаде ( " Български кей ", актуалната столица на Латвия, Рига), който почнали да назовават и по неговото име - Руджа (прибалтийската форма на това име придобива типа " Рига " ). А своето име Руджа или Руджан той получил в чест на река Кичи-Руджа или Руджан ( " Малката Волга " - Рос), на чийто бряг той се родил... Години преди този момент, още при Карадан, Раджил бил отпратен в източната част на Бургас - Баръйнтай (Австрия), основал там крепостта Българ (Пулхарн, към гр. Линц), охраняваща преправата през река Сула, град Раджил или Руджа-Буляр, по пътя от Сула за Менкент (Руджа-Буляр- през днешния ден гр. Рафелщетен, а Менкент е Мюнхен), укрепил остарялата цитадела в Бина-Българ (Виена)...
След като станал император на Хон-Българ, разпростряла се от Къйзъйл Ибер (Испания) и Тамил (Африка) до Именското море (Тихия океан) и неговия остров Аласкай (Аляска, Америка), Руджа сложил за югурбек на Агаджир Атилле. В някогашната столица на Руджа Батавъйл на Атилле не му харесало и той възстановил за себе си остарялата цитадела Балъйн, която почнали да назовават и Къй-Уба и Бащу (Киев). През същата година (430 г.) Атилле подхванал поход против своенравните себери, които правели хищнически нападения над Кавъйлъй-Българ и свещения град Улуг-Българ (Велики Болгар).
Когато Атилле се прибирал от Улуг-Българ към Къй-Уба, Келга го посрещнала на открито и се простудила при пресичането на реката. От тази настинка тя умряла. Тогава Атилле изпаднал в обезсърчение и почнал да се топи от тъга. Татяк уговорил Тукъй да вземе за жена дъщерята на Джуреш, бека на Караджар - Хирка. Но и след женитбата му за Хирка и идването на Баръйс от Джухман (Сухуми) в Къй-Уба Атилле не могъл да разсее опечалението си. Тогава към този момент Баръйс написал на Руджа за бедата на техния племенник. Руджа, като схванал за тъгата на Атилле, предал Агаджир под ръководството на Баръйс, а на Атилле наредил да пристигна при него в Българ-Бистя (Букурещ). Когато Атилле дошъл тук, Руджа го назначил да стане югурбек на Алъйп-Бурджан (Бургундия, Швейцария) и му сложил задача да прекрати разприте сред тамошните български бии (князе). Руджа направил това освен по тази причина, че Тукъй се славил с уменията си да успокоява хората и да побеждава всеки противник, само че и поради това, че се надявал да запознае Атилле с прелестната алъйп-бурджанска бика Коръйм-Килде ( " Красотата пристигна ", Кримхилда от " Песен за Нибелунгите " ), с цел да го избави от мъчителните му прекарвания. Като не се надявал на случайността, Руджа наредил на Тукъй да обкръжи с внимание Коръйм-Килде, която била изгубила брачна половинка си в някакъв недавнашен спор, а на по-малкия брат на принцесата Бел - да насочи вниманието ѝ към Атилле. Надеждите на Руджа се оправдали: Атилле откакто се срещнал с Коръйм-Килде, се влюбил в нея и се излекувал от тъгата. Руджа наредил да не се бавят със сватбата и скоро по-късно Коръйм-Килде станала новата жена на Атилле. И в случай че Келга е родила на Туки един прочут син-масгут (юнак), то Хирка му родила трима - Еллак, Джангиз и Балкъйш, а Коръйм-Килде му родила сина Бел-Кермек ( " Бел-германецът " ) и дъщерята Бегдил...
Съществува и друга версия за жена на Атилле от град Караман, (най-вероятно се разпознава с днешния български град Търговище), остарял търговски град за кожи в Кара Бурджан (Дунавска България). Този град е бил притежание на Бел, наследник на Караман, от рода Алмъйш. Дъщерята на Бел, Марджан (Марияна), с второ име Хирка, която станала брачна половинка на Атила, отгледала лишените от майка Бегдил и Кермек, който приел името на бащата на своята приемна майка. Бел Кермек станал батъйр (родоначалник) на царете на Ак Българ (Волжска България), Кара Бурджан (Дунавска България) и Маджар (Унгария)... През 410 година урумците разрушили града и остарелият Бел, тъстът на Атила, се прибрал в Ялтра-Суба, която заради това назовават също и „ Бел” (оттам гр. Бяла). Той бил абай (старши) на тези керемекци (германци), които постоянно били дружно с българите. Атила толкоз обичал неговата щерка Марджан, или Хирка („ Красавицата”), че заповядал на нейно име да нарекат една река в Кара Бурджан, ляв приток (р. Росица) на река Ялтра (Янтра). Хората споделят, че Марджан имала прелестно лице, рамкирано като слънчеви лъчи със златисти коси (Името на реката идва от " русата " коса на Марджан - " Русица ", а не от роса. По-късно променено по акцент на Росица. Бел. авт). Когато Атила и Марджан се срещнали, си запели любовни песни...
Хайджи популяризирал слуха, че Атилле благодарение на Коръйм-Килде е похитил златото от биите и го е скрил в своя лагер и те се решили при първия комфортен случай да атакуван лагера на Тукъй. В това време Урум подстрекал за бунт против Руджа исагите и бисагите, които се назовават също есегели или есеги ( " есегели " са поделение на унгарците, влизащо в българлъка). Тукъй доста бързо се справил с усмиряването на исагите. Но в отсъствието на Атилле алъйп-бурджанските бии нападнали неговия лагер Аудан (Братислава) и Българ-Кичи (Виена) и заловили Коръйм-Килде. Биите почнали да я изтезават да изкаже за златото и тя умряла. А през това време в Българ-Кичи умряла Бинаджи, майката на Атилле. На Аудан му станало тежко да преживее едновременно две огромни загуби, само че този път на висотата на ситуацията се оказала Хирка. Тя по зова на капагана (премиера) Джангиз, пристигнала при Тукъй и със своята обич и грижи му помогнала да преодолее отчаянието...
През същата година (433 г.) Руджа, предчувствайки гибелта си, провъзгласил Атилле за собствен съуправник. Така Тукъй достигал до императорската власт. Със своя първи декрет, той назначил удрям Бел за бек (княз, крал) на Алъйп-Бурджан, с втория декрет възстатовил бейлика (княжеството) на исагите (унгарците), само че към този момент на ново място - на река Тиджа (Тиса), с трети декрет оповестил хон-българските императори за властелини на жителите на Джунгар (хонската част на Хон-Българската империя), по цялата територия на Земята и за владетели на пътищата от Ръйнджа (Рейн) до Амул (Амур) и от Улуг-Българ до Балистан (Палестина) и Улуг-Хин (Индия)...
Тогава Тукъй-Атилле научил, че поради своите локални сметки се били скарали два кара-андашлъйка (автономни васали) на Мен-Българ (Велика България) - Саръйгур (държавата на абдалите и ефталитите) и Хин-Туба (българската страна на територията на Китай, Тоба-Вей или Северен Вей). Тези разногласия били усилвани от обиди на Барджил (Персия), който към момента, както и Улуг-Хин, не могли да решат: да се подчинят ли на Мен-Българ,или не? Атилле, който в никакъв случай не решавал ядосан, се опитал първоначално да сдобри с думи своите кара-андаши (абдалите и туба), само че когато те не подействали, през 434 година се насочил против Саръйгур...
Субагът (царчето) на абдалите Иджелу бил хванат и доведен окован във вериги пред Атилле. След като измолил амнистия за своите недомислени дейности, Атилле го освободил от оковите и той неотложно извел войската си от Тамта-Българ (южно от Тян Шян), която неотдавна бил заграбил. Веднага пристигнали посланици от Улуг-Хин, Хин-Туба, Янчи (Южен Китай), Манчи (Индокитай), Кичи-Бали (Индонезия) и Улуг-Бали (Австралия) със заявки за смиреност и честност на техните страни и страни на Мен-Българ. Заедно с тези посланици Атилле се отправил от Кардар (Хива) в началото в Бухара и Самарканд, а по-късно през 435 година овладял региона Бахта-Българ (Балх, Бактрия), наричана също Тугар (Тохаристан) или Тукал (Афганистан), поради което получил почетното име Тукал ( " Тохол " ). Едновременно с това, по получена по-рано заповед от Атилле, синът на чичото на Атилле Баръйс - Карак (Карък - " Курсих " ) и Бузук или Бозок Арджак (Аршакид) навлезли в Барджил през Хазар-Капа (Дербентския проход) и завзели Бубанадж или Бабил (българските наименования на Вавилон). В памет на това Карак получил почетното име Бабил ( " Вавилонски " ). Този Карак наследил бащините владения в Бистя (Повисленския край) и положил началото на клона на байлакските улугбеци (полските крале).
Барджилският шахиншах се разтревожил, че войските на Атилле с удари от две страни желаят да го обкръжат, и побързал за признае над себе си властта на Мен-Българ. Така Атилле станал глава на целия свят, защото и двете урумски страни още преди този момент се били покорили на Мен-Българ. В Бахта-Българ Атилле в наличието на посланиците на всички акбашски (азиатски) страни показал на всяка страна нейните граници и тези " граници на Атилле " служат за граници на акбашските страни до момента (16-ти век). След това Атилле почнал да раздробява подвластните му страни и почнал със западните. Веднага след завръщането си от Саръйгурския поход Атилле оповестил Маранг (Франция), Алъйп-Бурджан ( " Алпийска България " - Бургундия), Канджал (Вандалия), Утай (Ютландия) и Даряк ( " Земята оттатък реката/протока " ), или Дара- или Улуг-Бурджан ( " Велика България " - Великобритания) за български области.
Братът на майката на Атилле - Хайджи (Аеций), възглавяващ Западният окръг на Хон-Българската империя, бил неудовлетворен от това и подтикнал тургутските и Даря-бурджанските бии (вождове) към протести... Но никой бунт тогава към този момент не можел да разклати единството на Хон-Българ. Самият Атилле приказвал по този начин за мощта на своята империя: "... Всичко в тази страна е подредено, тя е мощна, като талига от желязо, хората са сити, облечени и щастливи, и до момента в който аз я ръководя твърдо, нея никой не може да я спре... "
Все отново Атилле не оставил метежа без внимание. В град Тура (Тур; Труа) неотложно влезнали два тумена (10 хиляди войници) български-алани и барджийци (перси) на Сонгебан. След него Атилле се отправил през градовете Ар-Алан (Орлеан) и Леутъйш ( " Град на Дракона ", Лютеция, Париж) към крайбрежието на Чулманското море (Северно море и океан), заето по негова заповед от марангите (франките) на Райрек, откъдето се трансферира на британски транспортен съд и отплава за Даря-Бурджан. Там при вестта за неговото идване междуособиците неотложно се прекратили. Свикани от него в Карамаджа Тугарак ( " Кръг " - Изглежда това е известното светилище в Стоунхедж) даря-бурджанските (келтските) и британските бии дават клетва за честност на Атилле и му присвояват почетното име Атряч (на българския император от ІV хилядолетие пр.н.е.)... От там Атилле се насочва за Саддум (Скандинавия).
През 439 година бият на българите-канджали ( " вандали " ) Кинзя (Гензерих), по заповед на Атилле, завзел град Картаген ( " Стария град " по трьок-български) и Хон-Българ се снабдява с най-хубавия флот в света. Сега Атилле почнал да раздробява Ак-Урум (ИРИ). През 440 година той афишира за българска област част от Имен-Буляр (Далмация) и вкарва в нея армията на сургутите ( " остготите " ). Едновременно с това по негова заповед, Кинзя унищожава целия рамилски (западно-римски) флот и разделя Алтъйнбаш (Италия) на две елементи - Северна и Южна. През 441 година Атилле оповестил Табъйрзай („ Място на лагери “, Добруджа) за българска област.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Шейх Мохаммед-Гали (поетът Кул Гали) в своята „ Хон китаби” („ Книга за хуните”) написа, че по негово време в Алтъйнбаш се наброявали 300 български зала (села). „ Например, към Булунгар (Болоня) – зала Българи, към Буляркен (Флоренция) – аул Българай, към Берен (Верона) – аул Българил, към Рамай (Равена) – аулите Ямле Българ и Ляки Българ, покрай Турун-Уба (Торино) – аулите Бани Българ, Нар Българ и Карин Българ, при Май-Алан (Милано) – аулите Сармади Българ, Молла Българ, Саръй Българ, Мен Булгар. Към тях би трябвало да се прибавят и не малко худски (готски) и аланкубарски (лонгобардски) аули, доста от които също се споделят „ Булгар”, тъй като худците и изключително алан-кубарите се считат за българи. Два худски зала към Рамай и Май-Алан се споделят Сюкарай Булгар („ Редови Българ”) и Худ Булгар („ Готски Българ”).
През 422 година Къй удържал своята първа огромна победа над метежните алан-българи, възпротивили се на въздигането на трона на Хон-Българ на Монджук. Къй, извикан от татко си от Истанбул, където той приключил своето обучение, разрушил метежниците и ги преследвал до град Кулян (Кьолн), към който неговите бойци завладели сестрата на главатаря на аланите Ар-Съйла ( " Света Урсула " в западно-европейските източници) дружно с десетина знатни алански девойки. В желанието си да ги избави от продажбата в иго, Къй предложил на Ар-Съйла да стане негова жена, само че тя дружно с другарките си избухнала в ругатни към царския жанр и била убита от възмутените воини. Къй се опитал да спре воините, само че Татяк го спрял с думите: " Тези девойки направиха най-тежкото закононарушение - оскърбиха царския жанр - и поради това по закон следва да умрат. Ако искаш твоите жители да съблюдават закона - ти не го нарушавй самичък! " Оттогава Къй се приучил да сдържа своите пориви и в никакъв случай повече не си разрешил възприятията му да му пречат да извършва законите.
След година (423 г.) Къй, получил за разгрома на метежниците името " Тукъй " ( " Великият Къй ", Туки), към този момент командвал войска от 60 хиляди души. Баща му му заповядал да предотврати прекосяването на Рамил (Западната римска империя) под властта на Урум (Източната римска империя). За да успее в това обединяване, Кан-Урумът (Източно-ромейският император) се възползвал от закон, по който при положение на спиране на династията на рамилските царе, цялата власт над Рамил би следвало да премине в ръцете на Кан-Урумите, а също употребявал и своето лукавство. Кан-Урумът (Теодосий ІІ, 408-450 г.) отровил Кан-Рамила (Констанций III) и оповестил себе си за цар на Рамил и Урум. Въпреки че тези царства били под васалитета на Хон-Българ, кан-сюбиги (императорът) на българите по закон не можел да се меси в техните вътрешни каузи без поканването му от техните владетели. По тази причина Тукъй намерил един рамилец Джан (Йоан,423-425 ), който поради великодушни блага се оповестил за правоприемник на отровения Кан-Рамил и повикал за защитата на Рамил армията на Туки. Кан-Урумът вдигнал своята армия против Джан, само че Къй го разгромил през 425 година За тази победа Тукъй получил от татко си почетното име Атилле - в чест на Атай или Атилле, който разрушил македонците през 339 г.пр.н.е. (Атай Батъйраз, императорът на Велика България, погубен вероломно от Филип Втори, заровен при светилищетоМадара край Шумен).
В Рамил против Хон-Българ съществувал още един скришен зложелател - това е вуйчото на Тукъй, Хайджи Яучи (Аеций). Хайджи на думи бил правилен прислужник на Хон-Българ, само че нескрито вредил по всевъзможен метод на българската империя, с цел да усилва своята власт, като устройвал метежи против българските императори: ту протести на аланите, ту на алъйп-бурджаните (бургундите), ту на марангите (франките). След успеха на Тукъй Атилле, Джан изискал да се разплати с неговата войска, само че хората на Хайджи умъртвили тоя прислужник на Хон-Българ. За шанс, Атилле намерил различен правоприемник на загиващата династия и той, подложен за Кан-Рамил, заповядал на жителите на Улуг-Урум да се разплатят с воините на Тукъй. Но неблагодарните улуг-урумци, скрито подстрекавани от Хайджи, вдигнали бунт против новия Кан-Рамил. Тогава Атилле, по молба на послушния му Кан-Рамил, се насочил стремглаво към Улуг-Урум и без пердах завзел града, след което заставил жителите му да заплатят на неговите воини дължимата сума. Казват, че когато Атилле се доближил до вратите на Улуг-Урум, градските стражи го запитали: " Кой си ти? " - " Аз съм Урус-Баг ( " Бич Божий " )! " - дал отговор Тукъй и изплашените стражи го пуснали в града. След това Атилле още четири години (425-429 г.) стоял със своята войска в Алтъйн-Баш (Италия), с цел да приучи урумците (римляните) да се подчиняват категорично на хон-българите. През всичките тези години паралелно до него била първата му жена Келга ( " Весела ", " Радостна ", Хелга) - дъщяра на удрям на Къйзъйл-Бурджанския (партянския) жанр Манас Балъйш, другари на Монджук. Владенията на Балъйш се наричали Кавъйлъй-Българ ( " Хвалиси ", Долното Поволжие).
В Алтъйн-Баш при Атилле постоянно от своя удел - от Българ-Кичи ( " Българския брод " - гр. Виена) на Иждар (Дунав) идвала неговата майка Бинаджи, сестрата на Хайджи. Когато тя умряла, Атилле нарекъл с нейното име (Бинаджи. Оттук името на град Виена, след фонетична смяна на Б във В) Българ-Кичи... Монджук починал преди нея, след деветгодишно ръководство (420-429 г.) и император на Хон-Българ станал неговият брат Акдар. Но той управлявал единствено към година (429-430).
Тук е забавно да загатна за името Българ, което по българска традиция е било прилагано доста постоянно за имена на страна и селища. Както се сподели, Атила се е учил седем години, в началото в Рамил, по-късно в Урум (ИРИ), а след това след зова на татко му се връща (428-429 г.) в неговата столица в Алтъйн Българ (Теодосия /Феодосия/, Крим). Джанги Ибн Хакани (български придворен и географ ХІ- ХІІ век) писал: " По пътя от Агарджа (Керч) за Алтъйн-Българ имало пет селища и градове с името " Българ ", а по пътя от Алтъйн-Българ до Багча-Българ (Бахчисарай) - петнадесет. За да разграничат едно от друго тези селища, към тях прибавяли също названията на някои цветя или техните отенъци или други избрания: " Каменен ", " Изворен ", Степен ", " Меден ", " Богат "... Но към скъпото име " Българ " в никакъв случай не е била прибавяна дума, носеща някакъв негативен смисъл. И заради това, че на Атилле му съобщили, че татко му е просто в Българ, той пропътувал всичките градове Българ-и, започвайки от Багча-Българ и до момента в който дойде в Алтъйн-Българ. Той дори се отклонил от основния път, с цел да мине и през Джалда-Българ (Ялта, Крим). От Алтъйн-Българ Атилле през Агарджа дошъл в Улуг-Българ (Велики Болгар на Волга) и научил както за гибелта на Мунджук, по този начин и за открития протест на някои родственици...
Нов император на Хон-Българ станал братът на Монджук и Акдар, Урус-Ружа Бургас (430-434 г.), или Раджил или Руджа (Руа в ромейските източници, Руга, Ругила). Син на Алъйп-бий и княгиня от племето урус-ружа (росомони). Получил прозвището Бургас в памет на мястото „ Бургас” (българския град Бургас), до което Алъп-бий е стигнал в победоносния поход от 378 година Починал на мястото на дунавския град, който получил неговото първо име Урус (град Русе). До тогава той бил югурбек или илхан (наместник) на Агаджир (Източна Европа), където съумял да издигне градовете Батавъйл (Путивл) и Българ-Исаде ( " Български кей ", актуалната столица на Латвия, Рига), който почнали да назовават и по неговото име - Руджа (прибалтийската форма на това име придобива типа " Рига " ). А своето име Руджа или Руджан той получил в чест на река Кичи-Руджа или Руджан ( " Малката Волга " - Рос), на чийто бряг той се родил... Години преди този момент, още при Карадан, Раджил бил отпратен в източната част на Бургас - Баръйнтай (Австрия), основал там крепостта Българ (Пулхарн, към гр. Линц), охраняваща преправата през река Сула, град Раджил или Руджа-Буляр, по пътя от Сула за Менкент (Руджа-Буляр- през днешния ден гр. Рафелщетен, а Менкент е Мюнхен), укрепил остарялата цитадела в Бина-Българ (Виена)...
След като станал император на Хон-Българ, разпростряла се от Къйзъйл Ибер (Испания) и Тамил (Африка) до Именското море (Тихия океан) и неговия остров Аласкай (Аляска, Америка), Руджа сложил за югурбек на Агаджир Атилле. В някогашната столица на Руджа Батавъйл на Атилле не му харесало и той възстановил за себе си остарялата цитадела Балъйн, която почнали да назовават и Къй-Уба и Бащу (Киев). През същата година (430 г.) Атилле подхванал поход против своенравните себери, които правели хищнически нападения над Кавъйлъй-Българ и свещения град Улуг-Българ (Велики Болгар).
Когато Атилле се прибирал от Улуг-Българ към Къй-Уба, Келга го посрещнала на открито и се простудила при пресичането на реката. От тази настинка тя умряла. Тогава Атилле изпаднал в обезсърчение и почнал да се топи от тъга. Татяк уговорил Тукъй да вземе за жена дъщерята на Джуреш, бека на Караджар - Хирка. Но и след женитбата му за Хирка и идването на Баръйс от Джухман (Сухуми) в Къй-Уба Атилле не могъл да разсее опечалението си. Тогава към този момент Баръйс написал на Руджа за бедата на техния племенник. Руджа, като схванал за тъгата на Атилле, предал Агаджир под ръководството на Баръйс, а на Атилле наредил да пристигна при него в Българ-Бистя (Букурещ). Когато Атилле дошъл тук, Руджа го назначил да стане югурбек на Алъйп-Бурджан (Бургундия, Швейцария) и му сложил задача да прекрати разприте сред тамошните български бии (князе). Руджа направил това освен по тази причина, че Тукъй се славил с уменията си да успокоява хората и да побеждава всеки противник, само че и поради това, че се надявал да запознае Атилле с прелестната алъйп-бурджанска бика Коръйм-Килде ( " Красотата пристигна ", Кримхилда от " Песен за Нибелунгите " ), с цел да го избави от мъчителните му прекарвания. Като не се надявал на случайността, Руджа наредил на Тукъй да обкръжи с внимание Коръйм-Килде, която била изгубила брачна половинка си в някакъв недавнашен спор, а на по-малкия брат на принцесата Бел - да насочи вниманието ѝ към Атилле. Надеждите на Руджа се оправдали: Атилле откакто се срещнал с Коръйм-Килде, се влюбил в нея и се излекувал от тъгата. Руджа наредил да не се бавят със сватбата и скоро по-късно Коръйм-Килде станала новата жена на Атилле. И в случай че Келга е родила на Туки един прочут син-масгут (юнак), то Хирка му родила трима - Еллак, Джангиз и Балкъйш, а Коръйм-Килде му родила сина Бел-Кермек ( " Бел-германецът " ) и дъщерята Бегдил...
Съществува и друга версия за жена на Атилле от град Караман, (най-вероятно се разпознава с днешния български град Търговище), остарял търговски град за кожи в Кара Бурджан (Дунавска България). Този град е бил притежание на Бел, наследник на Караман, от рода Алмъйш. Дъщерята на Бел, Марджан (Марияна), с второ име Хирка, която станала брачна половинка на Атила, отгледала лишените от майка Бегдил и Кермек, който приел името на бащата на своята приемна майка. Бел Кермек станал батъйр (родоначалник) на царете на Ак Българ (Волжска България), Кара Бурджан (Дунавска България) и Маджар (Унгария)... През 410 година урумците разрушили града и остарелият Бел, тъстът на Атила, се прибрал в Ялтра-Суба, която заради това назовават също и „ Бел” (оттам гр. Бяла). Той бил абай (старши) на тези керемекци (германци), които постоянно били дружно с българите. Атила толкоз обичал неговата щерка Марджан, или Хирка („ Красавицата”), че заповядал на нейно име да нарекат една река в Кара Бурджан, ляв приток (р. Росица) на река Ялтра (Янтра). Хората споделят, че Марджан имала прелестно лице, рамкирано като слънчеви лъчи със златисти коси (Името на реката идва от " русата " коса на Марджан - " Русица ", а не от роса. По-късно променено по акцент на Росица. Бел. авт). Когато Атила и Марджан се срещнали, си запели любовни песни...
Хайджи популяризирал слуха, че Атилле благодарение на Коръйм-Килде е похитил златото от биите и го е скрил в своя лагер и те се решили при първия комфортен случай да атакуван лагера на Тукъй. В това време Урум подстрекал за бунт против Руджа исагите и бисагите, които се назовават също есегели или есеги ( " есегели " са поделение на унгарците, влизащо в българлъка). Тукъй доста бързо се справил с усмиряването на исагите. Но в отсъствието на Атилле алъйп-бурджанските бии нападнали неговия лагер Аудан (Братислава) и Българ-Кичи (Виена) и заловили Коръйм-Килде. Биите почнали да я изтезават да изкаже за златото и тя умряла. А през това време в Българ-Кичи умряла Бинаджи, майката на Атилле. На Аудан му станало тежко да преживее едновременно две огромни загуби, само че този път на висотата на ситуацията се оказала Хирка. Тя по зова на капагана (премиера) Джангиз, пристигнала при Тукъй и със своята обич и грижи му помогнала да преодолее отчаянието...
През същата година (433 г.) Руджа, предчувствайки гибелта си, провъзгласил Атилле за собствен съуправник. Така Тукъй достигал до императорската власт. Със своя първи декрет, той назначил удрям Бел за бек (княз, крал) на Алъйп-Бурджан, с втория декрет възстатовил бейлика (княжеството) на исагите (унгарците), само че към този момент на ново място - на река Тиджа (Тиса), с трети декрет оповестил хон-българските императори за властелини на жителите на Джунгар (хонската част на Хон-Българската империя), по цялата територия на Земята и за владетели на пътищата от Ръйнджа (Рейн) до Амул (Амур) и от Улуг-Българ до Балистан (Палестина) и Улуг-Хин (Индия)...
Тогава Тукъй-Атилле научил, че поради своите локални сметки се били скарали два кара-андашлъйка (автономни васали) на Мен-Българ (Велика България) - Саръйгур (държавата на абдалите и ефталитите) и Хин-Туба (българската страна на територията на Китай, Тоба-Вей или Северен Вей). Тези разногласия били усилвани от обиди на Барджил (Персия), който към момента, както и Улуг-Хин, не могли да решат: да се подчинят ли на Мен-Българ,или не? Атилле, който в никакъв случай не решавал ядосан, се опитал първоначално да сдобри с думи своите кара-андаши (абдалите и туба), само че когато те не подействали, през 434 година се насочил против Саръйгур...
Субагът (царчето) на абдалите Иджелу бил хванат и доведен окован във вериги пред Атилле. След като измолил амнистия за своите недомислени дейности, Атилле го освободил от оковите и той неотложно извел войската си от Тамта-Българ (южно от Тян Шян), която неотдавна бил заграбил. Веднага пристигнали посланици от Улуг-Хин, Хин-Туба, Янчи (Южен Китай), Манчи (Индокитай), Кичи-Бали (Индонезия) и Улуг-Бали (Австралия) със заявки за смиреност и честност на техните страни и страни на Мен-Българ. Заедно с тези посланици Атилле се отправил от Кардар (Хива) в началото в Бухара и Самарканд, а по-късно през 435 година овладял региона Бахта-Българ (Балх, Бактрия), наричана също Тугар (Тохаристан) или Тукал (Афганистан), поради което получил почетното име Тукал ( " Тохол " ). Едновременно с това, по получена по-рано заповед от Атилле, синът на чичото на Атилле Баръйс - Карак (Карък - " Курсих " ) и Бузук или Бозок Арджак (Аршакид) навлезли в Барджил през Хазар-Капа (Дербентския проход) и завзели Бубанадж или Бабил (българските наименования на Вавилон). В памет на това Карак получил почетното име Бабил ( " Вавилонски " ). Този Карак наследил бащините владения в Бистя (Повисленския край) и положил началото на клона на байлакските улугбеци (полските крале).
Барджилският шахиншах се разтревожил, че войските на Атилле с удари от две страни желаят да го обкръжат, и побързал за признае над себе си властта на Мен-Българ. Така Атилле станал глава на целия свят, защото и двете урумски страни още преди този момент се били покорили на Мен-Българ. В Бахта-Българ Атилле в наличието на посланиците на всички акбашски (азиатски) страни показал на всяка страна нейните граници и тези " граници на Атилле " служат за граници на акбашските страни до момента (16-ти век). След това Атилле почнал да раздробява подвластните му страни и почнал със западните. Веднага след завръщането си от Саръйгурския поход Атилле оповестил Маранг (Франция), Алъйп-Бурджан ( " Алпийска България " - Бургундия), Канджал (Вандалия), Утай (Ютландия) и Даряк ( " Земята оттатък реката/протока " ), или Дара- или Улуг-Бурджан ( " Велика България " - Великобритания) за български области.
Братът на майката на Атилле - Хайджи (Аеций), възглавяващ Западният окръг на Хон-Българската империя, бил неудовлетворен от това и подтикнал тургутските и Даря-бурджанските бии (вождове) към протести... Но никой бунт тогава към този момент не можел да разклати единството на Хон-Българ. Самият Атилле приказвал по този начин за мощта на своята империя: "... Всичко в тази страна е подредено, тя е мощна, като талига от желязо, хората са сити, облечени и щастливи, и до момента в който аз я ръководя твърдо, нея никой не може да я спре... "
Все отново Атилле не оставил метежа без внимание. В град Тура (Тур; Труа) неотложно влезнали два тумена (10 хиляди войници) български-алани и барджийци (перси) на Сонгебан. След него Атилле се отправил през градовете Ар-Алан (Орлеан) и Леутъйш ( " Град на Дракона ", Лютеция, Париж) към крайбрежието на Чулманското море (Северно море и океан), заето по негова заповед от марангите (франките) на Райрек, откъдето се трансферира на британски транспортен съд и отплава за Даря-Бурджан. Там при вестта за неговото идване междуособиците неотложно се прекратили. Свикани от него в Карамаджа Тугарак ( " Кръг " - Изглежда това е известното светилище в Стоунхедж) даря-бурджанските (келтските) и британските бии дават клетва за честност на Атилле и му присвояват почетното име Атряч (на българския император от ІV хилядолетие пр.н.е.)... От там Атилле се насочва за Саддум (Скандинавия).
През 439 година бият на българите-канджали ( " вандали " ) Кинзя (Гензерих), по заповед на Атилле, завзел град Картаген ( " Стария град " по трьок-български) и Хон-Българ се снабдява с най-хубавия флот в света. Сега Атилле почнал да раздробява Ак-Урум (ИРИ). През 440 година той афишира за българска област част от Имен-Буляр (Далмация) и вкарва в нея армията на сургутите ( " остготите " ). Едновременно с това по негова заповед, Кинзя унищожава целия рамилски (западно-римски) флот и разделя Алтъйнбаш (Италия) на две елементи - Северна и Южна. През 441 година Атилле оповестил Табъйрзай („ Място на лагери “, Добруджа) за българска област.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ