Какво си спомням от социализма? От Олимпиадата в Мюнхен (1972)

Какво си припомням от социализма? От Олимпиадата в Мюнхен (1972) българите се връщаха с една торба медали, а в този момент се радваме на едно бронзче! Тогава е основан шедьовърът на нашето кино „ Козият рог “ (1972 г.), непостижим и до момента и неизвестно по кое време ще бъде надминат! Ако не знаете – в едно квартално кино в Мадрид този филм е гледан две години при претъпкан салон! Людмила Живкова отвори вратите на културата към света – интернационалните театрални прегледи, интернационалните писателски срещи, българският глас кънтеше на международните оперни подиуми! Да си създател беше влиятелно, тъй като „ омразната “ соцдържава се грижеше за хората на изкуството. Пак тя харчеше луди пари – за реституция на селища! Тогава бяха приключени реставрациите на Боженци, Жеравна, Стария град в Пловдив, Етъра… Сега това е невероятно! Имахме над три хиляди киносалона – с хиляда повече от страната на киното – Франция, над две хиляди и петстотин библиотеки, стотици самодейни състави… Тогава имах 6000 лв., страната ми даде още толкоз и си направих апартамент в кооперация – 100 квадрата, с гараж и тавански кабинет! Шестте хиляди от страната трябваше да ги погасявам 25 години по 20 лв. на месец – играчка, без значение какво работиш! Баща ми беше основен готвач на най-големия комбинат за телфери на Балканите – в Габрово, 7000 души се хранеха на смени в на стола! А цените бяха: всички постни чорби – 6 стотинки, всички месни чорби – 10 стотинки, всички готвения ястия с месо – 25 стотинки… Сами смятайте елементарните служащи какво плащаха за храна! Почти 90 на 100 от популацията почиваше на смешни цени – картите бяха от 30 до 50 лв., а в санаториумите – 20 лв. за 20 дни! Зъболечението – наложително и гратис! Големите фургони флуорографи обикаляха и най-малките селища за медицински прегледи! Това са единствено някои от по-едрите линии на най-силното българско десетилетие. Нико Николаев