Какво щяхме да кажем, ако не можехме да отидем от

„ Какво щяхме да кажем, в случай че не можехме да отидем от един град в различен без паспорт или служител на реда, който да наднича през рамото ни? Със сигурност не сме задоволително признателни на господ за националните привилегии, които имаме “, написа английският публицист Джон Гадсби по време на пътуването си до Европа в средата на XIX век, представен от profit.bg. По това време актуалната система на паспортите към момента не съществува. Ако в миналото сте пресичали границата, това ще ви се стори познато: би трябвало да чакате на опашка и да показвате общоприета брошура на еднообразен сътрудник. Той се взира деликатно в лицето ви, с цел да ревизира дали наподобявате на по-младата си и стройна версия, която гледа от фотографията (ами, тази прическа, какво ви е прихванало тогава?). Може би ще ви зададе някакви въпроси за маршрута ви, до момента в който компютърът му търси името ви в листата с вероятни терористи. В по-голямата част от историята паспортите не са се употребявали във всички елементи на света, нито са били нещо рутинно. В предишното те по-скоро са се възприемали като опасност: писмо, подписано от човек с власт, който моли да се разреши на пасажера да продължи без затруднения...или ще има последици, написа Военновъздушни сили. Паспорт, с цел да излезеш от селото Идеята за паспорта като детайл на отбрана идва от библейските времена. Защитата в предишното е привилегия, а не право – британски джентълмени като Гадсби, които желали паспорт, преди да опитат да преминат Ла Манша, трябвало да употребяват обществените си контакти, с цел да открият способен министър. Но, както споделя Гадсби по време на прекосяването си през Франция, една от най-бюрократичните страни в Европа, си дали сметка за капацитета на паспортите като принадлежности за обществен и стопански надзор. Един век по-рано французите трябвало да демонстрират документи и формуляри освен, с цел да излязат от страната, а с цел да отидат от едно село в друго. Днес богатите страни укрепват границите си, с цел да държат отвън тях неквалифицираните служащи. Исторически общинските управляващи употребявали паспортите, с цел да попречат на квалицифираните си поданици да напущат. На път да изчезнат С течение на времето железницата и корабите създали пътуването по-лек и на ниска цена развой. Тогава паспортите изгубили привлекателността си. Френският император Наполеон III споделял възхищението на Гадсби от английската система, която била по-облекчена. Той определял паспортите като „ потискащо откритие..., позор и затруднение за мирния жител “. Така било решено паспортите да бъдат отстранени през 1860 година Много страни последвали образеца на Франция и отстранили публично условията за паспорти или просто спрели да се тормозят и да наблюдават за тях. Поне в мирни времена. През 1890 година можело да се пътува от Европа за Америка без паспорт, макар че също пособие, в случай че сте бял. В някои южноамерикански страни конституциите включват правото за пътешестване без паспорт. В Китай и Япония този документ бил изискван от чужденците, единствено в случай че желали да се върнат на територията на родината си. В началото на XX век единствено дребен брой страни претендирали паспорт, с цел да разрешат влизане или излизане. Изчезването на тези документи изглеждало допустимо в кратковременен проект. Как щеше да наподобява светът през днешния ден, в случай че това се беше случило? Символ на рецесията с мигрантите Една заран на 2015 година Абдула Курди се качил на надуваема лодка със брачната половинка си и двете си деца на плажа в Бодрум, Турция. Искали да изминат четири километра в Егейско море, което ги разделяло от гръцкия остров Кос. Но морето се оказало бурно и лодката се обърнала. Курди съумял да се задържи на нея, само че фамилията му се удавило. Тялото на най-малкия му наследник, Айлан, който бил единствено на три години, било изхвърлено от морето до турски плаж, където било снимано от публицист на локална осведомителна организация. Снимката на Айлан Курди се трансформира в знак на мигрантската рецесия в Европа. Семейство Курди не възнамерявало да остане в Гърция. Надявало се да стартира нов живот във Ванкувър, Канада, където сестрата на Абдула, Теема, работела като фризьорка. Има доста по-лесни способи за пътешестване от Турция до Канада, които не включват плаването с надуваема лодка към Кос. Сумата от 4000 евро, които бащата платил на трафиканта на хора, можеха да послужат за закупуването на самолетни билети за цялото семейство. Но семейство Курди нямало подобаващ паспорт. Всъщност, защото сирийското държавно управление отказало поданство на кюрдите, нямало никакъв паспорт. Правилният цвят Но даже да имаха сирийски паспорти, нямаше да могат да се качат на аероплан за Канада. За сметка на това, в случай че документите на семейство Курди бяха изпратени от управляващите на Швеция, Словакия, Сингапур или Самоа, то нямаше да има никакви проблеми. Може да наподобява естествено, че името на страната, което попада в паспорта ни, дефинира дали можем да пътуваме или работим (поне легално). Но това е развиване от последните години и в прочут смисъл наподобява необичайно. Много страни се гордеят с обстоятелството, че не разрешават на чиновниците си да дискриминират работещите хора поради характерности, които не могат да трансформират – пол, възраст, полова ориентировка или цвят на кожата. Смяната на паспорта е допустима – да вземем за пример, в случай че имате 250 000 $, можете да купите някой от карибските острови Сейнт Китс и Невис. Но за болшинството хора паспортът зависи от идентичността на родителите и мястото на раждане. А това са две неща, които никой не може да промени. Икономическите имигранти Не са минали и три десетилетия след рухването на Берлинската стена, а миграционният надзор още веднъж се трансформира в мода. Доналд Тръмп желае да има стена на границата с Мексико. Шенгенската зона, която разрешава свободво напредване на хора сред множеството страни от Европа, се огъва под натиска на миграционната рецесия на Стария континент. В същото време европейските водачи разискват по какъв начин да разграничат бежанците от „ икономическите мигранти “. Теоретично би трябвало да се отхвърля достъп на хора, които не са преследвани, и да се одобряват единствено хора, които търсят по-добра работа, с цел да могат да имат по-добър живот. На политическата сцена логиката на рестриктивните мерки за мигрантите става все по-трудна за дебатиране. Но в икономическата сфера логиката води в противоположната посока. Теоретично продуктивността се усилва, когато се разреши на индустриалните фактори да следват търсенето. На процедура миграционният развой основава спечелили и губещи. Но проучвания демонстрират, че първите са повече от последните. В богатите страни ситуацията на пет от всеки шест жители се усъвършенства с идването на нови поданици. Тогава за какво няма поддръжка за отварянето на границите? Лошо ръководство Съществуват на практика и културни аргументи за неприятното ръководство на имиграцията. Например, когато държавните служби не актуализират бързо системите си, с цел да се оправят с увеличението на потребителите. Съжителството на хора с разнообразни религии също се оказва мъчно. Освен това загубите са по-видими от изгодите. Да разгледаме един образец: група мексиканци идва в Съединени американски щати, с цел да бере плодове против по-ниско възнаграждение от това на локалните служащи. В резултат на това цената на плодовете леко ще спадне и всички ще могат да си ги купуват за по-малко пари. Но някои американци ще изгубят работата си. Ползата от по-евтиния плод ще бъде толкоз дребна, че съвсем никой няма да я забележи. Но фактът, че някои американци ще останат без работа, ще сътвори сериозен проблем. Данъците и държавните разноски би трябвало да могат да се трансформират, с цел да компенсират засегнатите. Но това не постоянно се случва. За сметка на това икономическата логичност на имиграцията наподобява по-убедителна, когато не включва прекосяване на граници. През 80-те години на предишния век Англия мина през криза, която засегна някои области повече, в сравнение с други. Министър Норман Тебит съобщи, че безработните „ ще се качат на велосипедите си “, с цел да търсят работа. Колко ще се усъвършенства световната икономическа продуктивност, в случай че човек може да се качи на колелото си, с цел да отиде на работа на което и да е място. Според изчисленията на някои икономисти ще се удвои. Повече благосъстояние без паспорти Това ще значи, че нашият свят през днешния ден щеше да е доста по-богат, в случай че паспортите бяха изчезнали при започване на XX век. Причината, заради която това не се случи, е елементарна – Първата международна война. Безпокойството за сигурността надви по отношение на улеснението на пътуването. Правителствата постановиха нов, прецизен надзор върху напредването и след постигането на мир, не се отхвърлиха от този нов източник на власт. През 1920 година новосформираното Общество на народите привиква Международна конференция за паспортите, митниците, формалностите и пресичането на границите. От това събитие произлиза и паспортът, подобен какъвто го познаваме през днешния ден. Постановява се, че от 1921 година паспортите ще са с размери 15,5 x 10,5 сантиметра, ще имат 32 страници и ще включват фотография. Този формат се е трансформирал доста малко от този момент. Подобно на Джон Гадсби, човек, който има паспорт в верния цвят, би трябвало да е доста признателен.