Най-новата граница в Европа?
Какво ще се случи с ирландската граница, откакто Англия напусне Европейски Съюз? Това е един от горещите въпроси в продължаващите договаряния. Защото Република Ирландия е членка на Европейски Съюз и ще си остане такава и след Брекзита, само че не и Северна Ирландия, която е част от Англия. Тоест, през средата на зеления остров ще се появи една нова външна граница на Европейски Съюз, което ще има съществени отблясъци върху целия район.
За какво става дума? Ще се спрем на някои от най-важните аспекти на въпроса, които в исторически проект обгръщат последните 100 години.
Разделението на Ирландия
По време на Първата международна война ирландският блян към самостоятелност, изразен както посредством политическа, по този начин и посредством въоръжена битка, доближава връхната си точка. Лондон дава отговор със закони, целящи по-скоро да децентрализират властта, в сравнение с да дадат самостоятелност на ирландците. Първите опити за основаване на общ за целия район парламент в Дъблин се провалят поради съпротивата на северноирландските юнионисти. Те се афишират за оставане в Обединеното кралство, заради това, че не желаели да бъдат ръководени от един център на ирландския шовинизъм.
Вместо това се основават два обособени Народното събрание и на картата се появяват Северна и Южна Ирландия. След 3-годишна война за ирландска самостоятелност държавното управление в Лондон признава провалянето си, след което през 1922 година Южна Ирландия се отделя от свободната ирландска страна и престава да бъде част от Англия.
300 гранични пункта
За да бъдат понижени отрицателните отблясъци от раздялата, през 1923 година е основана по този начин наречената Common Travel Area – нещо като днешното Шенгенско пространство, единствено че в много смален тип. Тя давала право на жителите на района да минават вътрешноирландската граница без паспортни инспекции. Това е било огромно облекчение, защото границата лъкатушела мощно и нерядко се налагало пресичането ѝ на няколко места, с цел да се стигне от едно обитаемо място до друго.
По протежението на 499-километровата граница сред Република Ирландия и Северна Ирландия има към 300 по-малки и по-големи гранични пункта. Човек постоянно и не вижда, че е минал от едната в другата част на острова. Дори осведомителните табели с надписи "Добре пристигнали " - в Република Ирландия или във Англия - са рядко срещани.
Не постоянно обаче тази граница е била по този начин невидима. Когато през 1969 година в Северна Ирландия ескалира насилието, Лондон изпраща там войски. Контролът по границата тогава е затегнат, с цел да не се допусне незаконното прекачване на оръжие от Република Ирландия към Северна Ирландия. Британската войска затваря някои от по-малките гранични пунктове, унищожава някои от подстъпите към тях и взривява мостове. Някои общини били изключително мощно наранени от тези ограничения, което довело до усилването на национализма по тези места.
Търговска война с тежки последствия
Споразумението от 1923 година за Common Travel Area е облекчавало частните пътувания сред двете елементи на острова, само че товарният превоз е бил значително стеснен. Първоначално единствено избрани артикули са били обмитявани, само че след английско-ирландската комерсиална война през 1930-те години се вкарват мита и за аграрните артикули, както и за въглищата и стоманата. Мерките на държавните управления в Лондон и Дъблин тогава нанасят големи стопански вреди на граничните региони, което довежда до подем на черния пазар и контрабандата.
Търговската война завършва публично през 1936 година, само че митническите инспекции остават в действие. Те се резервират даже и след 1973 година, когато Ирландия и Англия дружно влизат в Европейската Икономическа Общност - предшественичката на днешния Европейски Съюз. Контролите са отстранени чак през 1993 година с отварянето на Европейския вътрешен пазар. След излизането на Англия от Европейски Съюз този интервал на свободно напредване на хора и артикули може да остане в историята.
За какво става дума? Ще се спрем на някои от най-важните аспекти на въпроса, които в исторически проект обгръщат последните 100 години.
Разделението на Ирландия
По време на Първата международна война ирландският блян към самостоятелност, изразен както посредством политическа, по този начин и посредством въоръжена битка, доближава връхната си точка. Лондон дава отговор със закони, целящи по-скоро да децентрализират властта, в сравнение с да дадат самостоятелност на ирландците. Първите опити за основаване на общ за целия район парламент в Дъблин се провалят поради съпротивата на северноирландските юнионисти. Те се афишират за оставане в Обединеното кралство, заради това, че не желаели да бъдат ръководени от един център на ирландския шовинизъм.
Вместо това се основават два обособени Народното събрание и на картата се появяват Северна и Южна Ирландия. След 3-годишна война за ирландска самостоятелност държавното управление в Лондон признава провалянето си, след което през 1922 година Южна Ирландия се отделя от свободната ирландска страна и престава да бъде част от Англия.
300 гранични пункта
За да бъдат понижени отрицателните отблясъци от раздялата, през 1923 година е основана по този начин наречената Common Travel Area – нещо като днешното Шенгенско пространство, единствено че в много смален тип. Тя давала право на жителите на района да минават вътрешноирландската граница без паспортни инспекции. Това е било огромно облекчение, защото границата лъкатушела мощно и нерядко се налагало пресичането ѝ на няколко места, с цел да се стигне от едно обитаемо място до друго.
По протежението на 499-километровата граница сред Република Ирландия и Северна Ирландия има към 300 по-малки и по-големи гранични пункта. Човек постоянно и не вижда, че е минал от едната в другата част на острова. Дори осведомителните табели с надписи "Добре пристигнали " - в Република Ирландия или във Англия - са рядко срещани.
Не постоянно обаче тази граница е била по този начин невидима. Когато през 1969 година в Северна Ирландия ескалира насилието, Лондон изпраща там войски. Контролът по границата тогава е затегнат, с цел да не се допусне незаконното прекачване на оръжие от Република Ирландия към Северна Ирландия. Британската войска затваря някои от по-малките гранични пунктове, унищожава някои от подстъпите към тях и взривява мостове. Някои общини били изключително мощно наранени от тези ограничения, което довело до усилването на национализма по тези места.
Търговска война с тежки последствия
Споразумението от 1923 година за Common Travel Area е облекчавало частните пътувания сред двете елементи на острова, само че товарният превоз е бил значително стеснен. Първоначално единствено избрани артикули са били обмитявани, само че след английско-ирландската комерсиална война през 1930-те години се вкарват мита и за аграрните артикули, както и за въглищата и стоманата. Мерките на държавните управления в Лондон и Дъблин тогава нанасят големи стопански вреди на граничните региони, което довежда до подем на черния пазар и контрабандата.
Търговската война завършва публично през 1936 година, само че митническите инспекции остават в действие. Те се резервират даже и след 1973 година, когато Ирландия и Англия дружно влизат в Европейската Икономическа Общност - предшественичката на днешния Европейски Съюз. Контролите са отстранени чак през 1993 година с отварянето на Европейския вътрешен пазар. След излизането на Англия от Европейски Съюз този интервал на свободно напредване на хора и артикули може да остане в историята.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ