Кристин Лагард, която предстои да оглави ЕЦБ, и историята как тя беше осъдена през 2016-а
Какво се случва, в случай че против министър, заместник-министър или друго високопоставено длъжностно лице в корумпирана България стартира следствие? Той или подава оставка, или бива отхвърлен от заеманата позиция. Същото преди време се случи и с настоящ подуправител на Българска народна банка - Цветан Гунев. При това напълно не е наложително въпросните лица да бъдат приети за отговорни от съда. Напротив, в множеството случаи той ги намира за почтени, само че това изобщо не води до възобновяване им на заеманата преди служба.
А дали е допустимо лице, против което се води углавен развой, да бъде номинирано за такива високи позиции у нас? Едва ли. Но в Европа и по-точно в претендиращия, че е пазител на върховенството на правото, на високите морални полезности и на положителните практики Европейски съюз един наказан върховен политик и финансист е напът да бъде номиниран за шеф на Европейската Централна Банка. И в този факт необичайно за какво никой досега на вижда нищо скандално или даже неправилно. Нито политиците, нито множеството медии, нито будното публично мнение.
Факт е че сегашният ръководител на Международния валутен фонд Кристин Лагард през декември 2016-а бе наказана от френския Съд на Републиката (Cour de justice de la République). Този факт бе необятно отразен от съвсем всички влиятелни интернационалните медии. Както написа през декември 2016-а " Гардиън ": " Кристин Лагард е приета за отговорна в немарливост, като е одобрила голямо погашение на парите на данъкоплатците на противоречивия френски предприемач Бернар Тапи, само че е избегнала присъда за затвор ".
Според " Индипендънт ": " Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард е наказана за ролята си в противоречиво заплащане от 400 милиона евро на предприемач. Френските съдии откриха, че госпожа Лагард е отговорна за немарливост, защото не е оспорила решението на държавния арбитраж сумата да бъде платена на приятеля на някогашния френски президент Никола Саркози ".
Също на 20 декември 2016-а BBC оповестява: " Френски съд е признал ръководителя на Международния валутен фонд Кристин Лагард за отговорен за немарливост, само че не е наложила никакво наказване. Като френски финансов министър през 2008 година тя утвърди премията от 404 милиона евро (429 милиона щатски $, 340 милиона паунда) за предприемача Бернар Тапи за противоречивата продажба на компания ".
Повечето медии категорично акцентират, че присъдата не е обвързвана с каквото и да е наказване, макар, че нормално за такива нарушавания са плануват парични санкции или до една година отнемане от независимост. Според BBC: " Обяснявайки присъдата, която изненада доста, съдията Мартин Ракт Маду сподели: " Контекстът на международната финансова рецесия, в която се откри мадам Лагард, би трябвало да бъде взета под внимание ". Като аргументи тя също по този начин цитира положителната известност на госпожа Лагард и интернационалната значителност ".
Покрай формалните известия и заявления медиите обаче дават някои детайлности и вършат разбори, които навеждат на други претекстове за удобното за Кристин Лагард развиване на събитията. Мотиви които евентуално са съответстващи и за сегашната номинация за началник на ЕЦБ.
В материала си от 2016-а по случая BBC дава следната последователност на събитията по години:
" 1993: Банка " Креди Лионе " ръководи продажбата на Adidas, с цел да даде опция на господин Taпи да продължи кариерата си на министър по времето на тогавашния президент на социалистите Франсоа Митеран
1993-2007: Г-н Тапи твърди, че " Креди Лионе " е подценила Adidas и че той е излъган. Настъпва продължителна правосъдна борба
1994: Групата на Бернар Тапи, която е мощно задлъжняла, се разпада и се закрива от " Креди Лионе ".
2007 г.: Тапи поддържа консервативния Никола Саркози на президентските избори. Финансовият министър Кристин Лагард се намесва в тази ситуация с Тапи, с цел да подреди наложителен арбитраж
2008: По предписание на арбитража Г-н Тапи би трябвало да получи обезщетение от 404 милиона евро; Г-жа Лагард взема решение да не оспорва решението
2011: Няколко месеца откакто госпожа Лагард е назначена за началник на МВФ, прокурорът предлага следствие на решението й да разпореди арбитраж
2015: Апелативният съд разпорежда на господин Тапи да изплати 404 милиона евро с лихви
2016: Г-жа Лагард е приета за отговорна за немарливост, само че е пощадена от отнемане от независимост и от престъпно досие "
В обявата на " Индипендънт " четем следния коментар: " Следователите подозират, че заплащането на 73-годишния господин Тапи е резултат от съглашение при затворени порти с тогавашния президент Саркози в подмяна на поддръжката за избори.
Управителният шеф на МВФ госпожа Лагард е обвинена в договорка за дейно изкупуване на бизнес магнат с парите на данъкоплатците.
Оттогава гражданските съдилища анулираха извънредно великодушната премия, оповестиха арбитражния развой и договорката за машинация и подредиха на господин Тапи да върне парите ".
Според " Гардиън ": " Детективи са прекарали години, пробвайки се да открият дали премията е била дадена на Тапи по заповед на Саркози в подмяна на поддръжката на предприемача в неговата сполучлива президентска акция през 2007 година ".
В своята обява " Експрес " пък дава следния любопитен подробност: " Адвокатът на госпожа Лагард Патрик Мейсън декларира по радиото Europe-1, че като някогашен финансов министър тя просто е следвала напътствията на нейната администрация и не е имала време да прочете всички 15 години правосъдни каузи по случая.
Въпреки това, някогашният началник на органа на финансовото министерство, отговарящ за ръководството на държавните активи, съобщи по време на процеса, че е предупреждавал неведнъж госпожа Лагард за арбитража.
Той също по този начин твърди, че й е предложил да апелира, откакто решението е било признато ".
След всички тези елементи е логически въпросът за какво без значение от абсурда и неоправдателната присъда Кристин Лагард остава за втори мандат отпред на МВФ? И то откакто нейния съотечественик Доминик Строс Кан бе безусловно изхвърлен от тази позиция - подаде оставка от лидерския пост на МВФ откакто през 2011-а бе упрекнат в Съединени американски щати в полово принуждение. Обвинение, което се срина в съда, само че едвам откакто Доминик Строс Кан бе разсипан и като финансист и като политик. Обяснението е още веднъж в политиката. Този път в огромната.
Скандалът връхлетя Строс Кан когато той се готвеше да конкурира Саркози за президентския пост, а това не бе в полза на Съединени американски щати. Затова провораздавателната система на Щатите направи всичко допустимо да разсипе Строс Кан. А момчетата във Вашингтон умеят да играят тази игра. Точно нас тяхното благоволение, очевидно Кристин Лагард дължи преизбирането си отпред на МВФ за втори мандат.
" Гардиън " недвусмислено показва този факт като написа: " Подкрепата за Лагард пристигна от някогашния секретар на Министерството на финансите на Съединени американски щати Лари Самърс, който сподели, че това е " презрян ден за френското правораздаване ". Лагард беше най-хубавото нещо, което дълго време се случва с МВФ, добави Самърс ".
Пак съгласно " Гардиън " от 2016-а Лагард има поддръжката на тогавашния министър на финансите на Съединени американски щати Тим Гайтнър. Тези констатации за положителните взаимоотношения на Лагард с америкаската администрация се поддържат от обявата на " Ню Йорк Таймс ".
По мотив на писъдата против Лагард вестникът написа на 19 декември 2016-а: " Международният валутен фонд даде поддръжката си за своя водач, Кристин Лагард, в понеделник, макар присъдата във френски съд по обвинявания в корист с обществени средства.
Тъй като интернационалните елити и техните институции са изправени пред популистки рецензии на фона на политически и обществени промени в Съединените щати и Европа, 24-те шефове на фонда взеха решение, че не е време да се остави МВФ без началник ".
Какво излиза в умозаключение? Лице, което е наказано за немарливост, проявена като върховен държавен чиновник, която коства на страната 404 милиона евро, може да оглави ЕЦБ. Лице, за което не са отпаднали подозренията, че е показало тази немарливост, с цел да издейства финансова бизнес поддръжка за политическа идея. Не ви ли звучи като реалити шоу от българската реалност.
Само, че тази българска реалност е на път да се разиграе по висшите политически и финансови етажи на Европа. Тази Европа която ни чете морал. Все едно педофил да ни упреква, че нарушаваме правата на децата. Щеше да е смешно в случай че не беше тъпо.
А дали е допустимо лице, против което се води углавен развой, да бъде номинирано за такива високи позиции у нас? Едва ли. Но в Европа и по-точно в претендиращия, че е пазител на върховенството на правото, на високите морални полезности и на положителните практики Европейски съюз един наказан върховен политик и финансист е напът да бъде номиниран за шеф на Европейската Централна Банка. И в този факт необичайно за какво никой досега на вижда нищо скандално или даже неправилно. Нито политиците, нито множеството медии, нито будното публично мнение.
Факт е че сегашният ръководител на Международния валутен фонд Кристин Лагард през декември 2016-а бе наказана от френския Съд на Републиката (Cour de justice de la République). Този факт бе необятно отразен от съвсем всички влиятелни интернационалните медии. Както написа през декември 2016-а " Гардиън ": " Кристин Лагард е приета за отговорна в немарливост, като е одобрила голямо погашение на парите на данъкоплатците на противоречивия френски предприемач Бернар Тапи, само че е избегнала присъда за затвор ".
Според " Индипендънт ": " Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард е наказана за ролята си в противоречиво заплащане от 400 милиона евро на предприемач. Френските съдии откриха, че госпожа Лагард е отговорна за немарливост, защото не е оспорила решението на държавния арбитраж сумата да бъде платена на приятеля на някогашния френски президент Никола Саркози ".
Също на 20 декември 2016-а BBC оповестява: " Френски съд е признал ръководителя на Международния валутен фонд Кристин Лагард за отговорен за немарливост, само че не е наложила никакво наказване. Като френски финансов министър през 2008 година тя утвърди премията от 404 милиона евро (429 милиона щатски $, 340 милиона паунда) за предприемача Бернар Тапи за противоречивата продажба на компания ".
Повечето медии категорично акцентират, че присъдата не е обвързвана с каквото и да е наказване, макар, че нормално за такива нарушавания са плануват парични санкции или до една година отнемане от независимост. Според BBC: " Обяснявайки присъдата, която изненада доста, съдията Мартин Ракт Маду сподели: " Контекстът на международната финансова рецесия, в която се откри мадам Лагард, би трябвало да бъде взета под внимание ". Като аргументи тя също по този начин цитира положителната известност на госпожа Лагард и интернационалната значителност ".
Покрай формалните известия и заявления медиите обаче дават някои детайлности и вършат разбори, които навеждат на други претекстове за удобното за Кристин Лагард развиване на събитията. Мотиви които евентуално са съответстващи и за сегашната номинация за началник на ЕЦБ.
В материала си от 2016-а по случая BBC дава следната последователност на събитията по години:
" 1993: Банка " Креди Лионе " ръководи продажбата на Adidas, с цел да даде опция на господин Taпи да продължи кариерата си на министър по времето на тогавашния президент на социалистите Франсоа Митеран
1993-2007: Г-н Тапи твърди, че " Креди Лионе " е подценила Adidas и че той е излъган. Настъпва продължителна правосъдна борба
1994: Групата на Бернар Тапи, която е мощно задлъжняла, се разпада и се закрива от " Креди Лионе ".
2007 г.: Тапи поддържа консервативния Никола Саркози на президентските избори. Финансовият министър Кристин Лагард се намесва в тази ситуация с Тапи, с цел да подреди наложителен арбитраж
2008: По предписание на арбитража Г-н Тапи би трябвало да получи обезщетение от 404 милиона евро; Г-жа Лагард взема решение да не оспорва решението
2011: Няколко месеца откакто госпожа Лагард е назначена за началник на МВФ, прокурорът предлага следствие на решението й да разпореди арбитраж
2015: Апелативният съд разпорежда на господин Тапи да изплати 404 милиона евро с лихви
2016: Г-жа Лагард е приета за отговорна за немарливост, само че е пощадена от отнемане от независимост и от престъпно досие "
В обявата на " Индипендънт " четем следния коментар: " Следователите подозират, че заплащането на 73-годишния господин Тапи е резултат от съглашение при затворени порти с тогавашния президент Саркози в подмяна на поддръжката за избори.
Управителният шеф на МВФ госпожа Лагард е обвинена в договорка за дейно изкупуване на бизнес магнат с парите на данъкоплатците.
Оттогава гражданските съдилища анулираха извънредно великодушната премия, оповестиха арбитражния развой и договорката за машинация и подредиха на господин Тапи да върне парите ".
Според " Гардиън ": " Детективи са прекарали години, пробвайки се да открият дали премията е била дадена на Тапи по заповед на Саркози в подмяна на поддръжката на предприемача в неговата сполучлива президентска акция през 2007 година ".
В своята обява " Експрес " пък дава следния любопитен подробност: " Адвокатът на госпожа Лагард Патрик Мейсън декларира по радиото Europe-1, че като някогашен финансов министър тя просто е следвала напътствията на нейната администрация и не е имала време да прочете всички 15 години правосъдни каузи по случая.
Въпреки това, някогашният началник на органа на финансовото министерство, отговарящ за ръководството на държавните активи, съобщи по време на процеса, че е предупреждавал неведнъж госпожа Лагард за арбитража.
Той също по този начин твърди, че й е предложил да апелира, откакто решението е било признато ".
След всички тези елементи е логически въпросът за какво без значение от абсурда и неоправдателната присъда Кристин Лагард остава за втори мандат отпред на МВФ? И то откакто нейния съотечественик Доминик Строс Кан бе безусловно изхвърлен от тази позиция - подаде оставка от лидерския пост на МВФ откакто през 2011-а бе упрекнат в Съединени американски щати в полово принуждение. Обвинение, което се срина в съда, само че едвам откакто Доминик Строс Кан бе разсипан и като финансист и като политик. Обяснението е още веднъж в политиката. Този път в огромната.
Скандалът връхлетя Строс Кан когато той се готвеше да конкурира Саркози за президентския пост, а това не бе в полза на Съединени американски щати. Затова провораздавателната система на Щатите направи всичко допустимо да разсипе Строс Кан. А момчетата във Вашингтон умеят да играят тази игра. Точно нас тяхното благоволение, очевидно Кристин Лагард дължи преизбирането си отпред на МВФ за втори мандат.
" Гардиън " недвусмислено показва този факт като написа: " Подкрепата за Лагард пристигна от някогашния секретар на Министерството на финансите на Съединени американски щати Лари Самърс, който сподели, че това е " презрян ден за френското правораздаване ". Лагард беше най-хубавото нещо, което дълго време се случва с МВФ, добави Самърс ".
Пак съгласно " Гардиън " от 2016-а Лагард има поддръжката на тогавашния министър на финансите на Съединени американски щати Тим Гайтнър. Тези констатации за положителните взаимоотношения на Лагард с америкаската администрация се поддържат от обявата на " Ню Йорк Таймс ".
По мотив на писъдата против Лагард вестникът написа на 19 декември 2016-а: " Международният валутен фонд даде поддръжката си за своя водач, Кристин Лагард, в понеделник, макар присъдата във френски съд по обвинявания в корист с обществени средства.
Тъй като интернационалните елити и техните институции са изправени пред популистки рецензии на фона на политически и обществени промени в Съединените щати и Европа, 24-те шефове на фонда взеха решение, че не е време да се остави МВФ без началник ".
Какво излиза в умозаключение? Лице, което е наказано за немарливост, проявена като върховен държавен чиновник, която коства на страната 404 милиона евро, може да оглави ЕЦБ. Лице, за което не са отпаднали подозренията, че е показало тази немарливост, с цел да издейства финансова бизнес поддръжка за политическа идея. Не ви ли звучи като реалити шоу от българската реалност.
Само, че тази българска реалност е на път да се разиграе по висшите политически и финансови етажи на Европа. Тази Европа която ни чете морал. Все едно педофил да ни упреква, че нарушаваме правата на децата. Щеше да е смешно в случай че не беше тъпо.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ