Тайфур Хюсеин: В Турция по-съществен проблем от тоталитарния режим е самата опозиция
Какво демонстрираха локалните избори в Турция, разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " Тайфур Хюсеин, зам.-главен редактор на " Обзорнюз ".
" Наистина в опозиционната партия на кмета на Истанбул (Народно-републиканска) промяна има, само че това е развой, който би трябвало да продължи. Партията би трябвало да се развива, като се отвори към техни симпатизанти, които не са членове на самата партия. Защото се оказа, че не единствено симпатизанти са дали своят вот за тях на тези избори, а и демократи, а даже и симпатизанти на Ердоган. Също така кюрдски гласоподаватели, които, макар че нямаше съответен апел към тях, кюрдите демонстрираха демократическа зрялост и гласоподаваха за Екрем Имамоглу, само че не толкоз с цел да го поддържат, а за да санкционират Ердоган и репресивните му политики по отношение на тях, а и освен. Наистина водачът на опозицията уточни, че партията би трябвало да се отвори към друго мислещите и ясно да построи политика на обединяване на друго мислещите.
Най-вече опозицията би трябвало да спре да окачествява другите като терористи или като предатели. " Кюрдин " да не е равно на терорист. Защото Ердоган не стопира да ги назовава по този начин. В доста от смесените региони бяха закарани бойци да гласоподават под строй, можем да се сетим за кого – към 36 хиляди индивида бойци гласоподаваха под строй. Въпреки това би трябвало да кажем, че този път изборната интензивност беше по-ниска и сигурно негласувалите са симпатизанти на Ердоган, изключително в по-малките обитаеми места и обществено слабите, които преди постоянно заставаха зад него. Въпреки че Ердоган обещаваше по време на акцията да усили доста ниските пенсии на пенсионерите.
За разлика от президентските избори, в този момент опозицията демонстрира какво би трябвало да се прави, че не е задоволително да спечелиш изборите в Турция, а би трябвало да накараш ръководещите да признаят твоята победа. И това в този момент се случи. "
Местната власт е подвластна от централната
" Така е, и с цел да бъдат прокарани избрани планове, би трябвало утвърждението на министъра. Имаше недоволство на Екрем Имамоглу, че години наред не може да си уреди среща с министъра на районното ръководство, с цел да изиска дадени планове да се случат. Но в очите на турските граждани все отново бе разрушен митът за непобедимостта на Ердоган на избори. Това вдъхва вяра, че е допустимо да има смяна по либерален път. "
Проблемът на опозицията
" Може би по-съществен проблем в Турция , даже и от тоталитарния режим, е самата съпротива. Опозицията в Турция би трябвало да се трансформира от съпротива на режима в съпротива против режима. Най-вече да спрат да жигосват разнообразни групи от обществото, както го прави Ердоган. Същественият проблем е, че може би главният конкурент, който може да се опълчи на последващи избори против Ердоган, е кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Немалко анализатори виждат прилики сред Имамоглу и Ердоган. Големите опасения на всички са дали в бъдеще, ако допуснем, че Имамоглу заеме мястото на Ердоган, няма да се трансформира във втори Ердоган. Но опозицията би трябвало да построи такива механизми, които да не позволен втори Ердоган в миналото на власт. Най-вече претендентите за поста на Ердоган би трябвало да потвърдят, че в действителност биха били политици и водачи, които могат да обхванат всички прослойки на популацията в Турция.
Защото президентските избори през предходната година не бяха извоювани от Ердоган, а изгубени от опозицията. Опозицията " направи всичко допустимо " да се случи това, тъй като не направи това, което се очакваше от нея – да бъде обединена съпротива. Сега локалните избори бяха изгубени от Ердоган, а не извоювани от опозицията. Самата съпротива се изненада от резултатите си в този момент. В най-смелите си фантазии Народнорепубликанската партия надали си е представяла, че ще стане първа политическа мощ. Имат още доста път да извървят въпреки всичко. "
Демократичните рефлекси на турското общество
" Няма власт, която може да устои на празните тенджери. Хората са небогати и когато тенджерите са празни, демократичните рефлекси в действителност са приспани. Върховенството на закона или свободата на говорене не значат нищо за огромна част от тези небогати хора. "
