Как да отгледате щастливи деца?
Какво най-вече желаеме за нашите деца? Да бъдат здрави и щастливи, на първо място друго!
Десетки препоръки са изписани по какъв начин да създадем децата си по-успешни, по-умни. Как обаче да ги създадем по-щастливи? На този просторен въпрос пробва да откри отговор създателят в американското списание The Week Ерик Бейкър. Той преглежда подробна литература, изследваща факторите, които способстват за детското благополучие, проучва голям брой интернационалните педагогичен проучвания и книги и обобщава 10 стъпки, с които да отгледаме щастливи деца.
Те са:
1. Вие самите станете по-щастливи . Това е решаващо за щастието на децата ви. Ето ви случай, в който егоизмът може да направи другите щастливи. Множество проучвания потвърждават забележителна връзка сред майките, които се усещат депресирани и отрицателния процес в живота на децата им. Родителската меланхолия е мотив за поведенчески проблеми на децата в бъдеще и загуба на успеваемост на регулацията и помощта на родителите, когато тези проблеми се появят. Каква е първата стъпка ние самите да станем по-щастливи, с цел да бъдат и децата ни такива? Бейкър поучава: Отделяйте време един път седмично да се срещате с другари и да се смеете и забавлявате. Правете го, макар че сте родители.
2. Научете ги да основават връзки. Никой не отхвърля, че построяването на контакти е значимо, само че какъв брой родители в действителност отделят време да учат децата си по какъв начин да завързват запознанства. Може да започнете като окуражавате децата си да правят дребни добрини, с цел да градят благосклонност към себе си. Това освен ще им помогне да придобият съществени умения и да станат по-добри хора, само че и ще ги накара да се почувстват по-щастливи.
3. Очаквайте старания, не съвършенство. Поощрявайте желанието да се направи нещо и дейностите в тази тенденция, не естествената дарба, която дефинира какъв брой добре то ще бъде осъществено.
4. Учете ги на оптимизъм още преди да станат тинейджъри. 10-годишните деца, които са научени да мислят и интерпретират света позитивно, са доста по-малко податливи на меланхолия в пубертета. Оптимизмът е тясно обвързван с щастието.
5. Учете ги на прочувствена просветеност. Тя е умеене, не вродена линия. Мисленето, че децата „ по натурален метод ” ще схванат личните си страсти (както и тези на другите) не ги приготвя за триумфа. Проста първа стъпка да ги научите на прочувствена просветеност е като „ наблегнете, окачествите и потвърдите ” страстите им, когато усещат яд и отчаяние. Например:
Ана споделя: „ Толкова доста съм ти ядосана! ”
Родителят: „ На мен ли си толкоз ядосана? Разкажи ми. Може би се чувстваш и разочарована, тъй като не те пущам да си играеш през днешния ден? ”
Ана: „ Да! Искам през днешния ден да ми е ден за игра! ”.
Свържете се с детето, помогнете му да дефинира по какъв начин се усеща и му позволете да разбере, че да се усеща по този начин е нещо, което се приема като положение. Това е методът на дейното слушане и окачествяване при първите мощни прояви на детски емоции и при осъзнаването на детето, че е личност със лични стремежи и усеща.
6. Сформирайте привички за реализиране на цели . Поставете цел. Не прекалено много цели, а една, съществена, към която то да насочи цялата си воля. Премахнете изкушенията от околната среда, които пречат за реализирането й. Направете нещата обществени – дано за осъществяването на задачата да е нужна обществена поддръжка – помощ от други хора – или битка със обществения напън. Не очаквайте съвършено осъществяване неотложно. Ще бъде належащо време. Така обаче ще се оформи табиет на извършване на задачата. Когато тя бъде осъществена, ще се породи в детето задоволство от личните усилия и благополучие.
7. Учете ги на самодисциплина . Тя е определяща за бъдещия успех. Децата, които умеят по-добре да устояват на изкушенията, се оправят по-добре в живота когато пораснат и са по-щастливи. Способността им в предучилищна възраст да устоят забавянето на възнаграждението им с бонбон дефинира интелигентността им, триумфа им в бъдеще в учебно заведение и обществените им умения, когато станат възрастни.
8. Давайте им повече време за свободна игра. Все повече се приказва през днешния ден за смисъла на наличието с мисълта, с изключение на с тялото, в сегашния миг, и какъв брой огромно отношение има то към чувството за благополучие. Изследователи имат вяра, че на забележителното понижаване на времето за безредна игра на актуалните деца се дължи най-малко отчасти забавянето на когнитивното им и прочувствено развиване, по отношение на това на децата в предишното. Играта с други деца в неструктурирана среда, каквато е да вземем за пример тази на детската градина или на учебното заведение, им оказва помощ да се учат по какъв начин да работят в групи, да поделят, да договарят и позволяват спорове, да контролират страстите и държанието си и да се пазят.
9. Осигурете им среда, която подтиква щастието, с по-малко гледане на телевизия. Проучвания демонстрират, че непрекъснатото, всекидневно дълготрайно гледане на телевизия натъжава.
10. Вечеряйте дружно. Понякога модерните педагогичен проучвания удостоверяват това, което бабите и дядовците ни са знаели от самото начало. Да, фамилните вечери имат значение. Тази простичка традиция оказва помощ в развъждането на по-добри деца и прави малчуганите в къщата по-щастливи, прочувствено постоянни и по-малко податливи на бъдещи злоупотреби с опиати или алкохол.
