Певецът Васил Найденов пред „Труд“: В музиката и в любовта трябва да има лудост
Какво го избавя от разочарования и изменничества? Васил Найденов дава отговор откровено и прочувствено, че е зодия „ Дева “, само че не постоянно е партерен. „ В изкуството, в случай че доста се приземиш, става ужасно. Започваш да приземяваш и хората към теб и тогава човек има потребност от някаква магия, от някаква виртуалност. Защото любовта е нещо, което не можеш да пипнеш и докоснеш, само че това не значи, че не съществува в пространството.
Човек има потребност от тази виталност. И когато хората си потеглят след концерт, въпреки и с една ария, и са малко по разнообразни малко по- положителни, по влюбени, по- обнадеждени, значи ти си постигнал това, което е твоята задача- задачата на всички актьори “, споделя Васил Найденов.
– Г- н Найденов, по какъв начин се печели и задържа любовта на публиката толкоз години?
– Последният ми концерт беше в Русе. Беше безусловно препълнено. Зрителите бяха доста удовлетворени и в действителност споделиха, че от дълго време не е имало в Русе подобен български концерт. След това, в хотела, много от тях пристигнаха с цветя и давах подписи до 5 сутринта. Говорихме си и това за следващ път потвърждава, че за българската музика си има аудитория и не е инцидентно, че някои от тези песни се пеят към този момент 30-40 години.
– Защо към този момент такива концерти са необичайност?
– Преди години постоянно се пътуваше и имаше българска музика, доста от моите сътрудници пътуваха и правеха концерти по игрища, летни театри, спортни зали и трагични театри. За страдание този интервал поотмина, защото доста хора се „ грижат “ тази българска музика да я няма и въпросната „ грижовност “ за жалост не е единствено поради възрастовата група на тези мои сътрудници, тъй като огромна част са доста по-млади от мен, някои са на 30-40 години, което е една прелестна възраст за един актьор и музикант.
Без да имам право да се окайвам от пътувания, само че приказвам по този начин от името на доста наши актьори. България има доста положителни гласове освен в региона на оперната музика, България е гласовита страна и го е посочила на всички международни подиуми. От тази позиция, може би се постъпи погрешно към част от артистите. Защото всеки един, има един натурален път и в киното, и в театъра, и в музиката е така- в един интервал от време, обикновено е, стартират да не те търсят толкоз, само че е обикновено, отново споделям, когато стане по натурален път.
– Как се раждаха вашите песни през годините?
– Имам авторски песни, само че съм имал шанса да работя със Стефан Димитров, с Бог да го елементарни Тончо Русев, с Митко Щерев, с който съм бил години наред и в „ Диана експрес “, и всички тези хора са ми давали песни. И с най положителните поети, което също е доста огромен късмет, тъй като както споделя Мишо Белчев, доста е значимо какви думички ще ти бъдат поставени в устата. Тези думички би трябвало да стигнат до сърцето на хората и да останат по някакъв метод, и най- значимото, да си кажат: „ А и на мен това ми се е случвало. Аз имам същите любови, същите раздели, същите проблеми в живота, същите триумфи, същите възторзи… “ Когато си на сцената, малко или доста си част от живота на тези хора
– Тончо Русев си отиде, само че песните остават. Какво, съгласно вас, е посланието на песента и за кого е – за създателя, за изпълнителя или за публиката?
– То е взаимно. Много е значимо, както Тончо пишеше- персонално за всеки. Той нормално знаеше всеки реализатор какво съставлява като страст, като разсъдък, като просвета. Което е доста значимо, тъй като всеки е строго самостоятелен. Тончо можеше да работи душевен на артиста- какво желае от него. От друга страна, пишеше по стиховете на известни наши поети, което също е хубаво, тъй като нормално в поп музиката, изключително в днешно време, първото нещо е да измислиш някакво канто, оттова да навържеш някакви думички. Но не постоянно тези думи имат смисъл, тъй като „ обичам те “ и думата „ секс “ могат да се кажат по милион способи, стига да си задоволително образован и ерудиран. Всички приказваме за обич, само че когато думата е първична и когато е поднесена на каруцарско равнище, това е от време на време дори под равнището на хореографията. Често артистите се извиняват че това се харчи. Да, само че той се харчи и опиатът, това значи ли че всеки от нас би трябвало да е дилър, и да убиваш хора? Много споделят, че хранят семейство. Ами значи ли това, че би трябвало да убиваш било с опиати, било в дословния смисъл на думата единствено и единствено да изхранваш своето семейство?
– Това разгневява ли ви, в никакъв случай ли не сте бил най-малко малко пресметлив?
– Това е една много необятна тематика, има хора, които се пробват непрестанно да ни навират в лицето, че всички те имат потребности и по този метод са подготвени да се продадат по допустимо най-евтиния и пошъл метод. Това е било постоянно под моето достолепие. Имал съм опция да се занимавам и с политика, предложили са ми участия в партии и какво ли не, и в случай че съм бил по-комерсиален и по-меркантилен, дето споделяше мой познат- „ Отдавна да си станал заместник-министър “. Но това просто не ме вълнува и това е отвън мене. Не съм уверен, че обезателно би трябвало да отидеш в Народното събрание и обезателно би трябвало да си законотворец и да правиш законите, и орисите на хората. За всяко нещо си има хора и всеки си е прав за себе си. Но тука към този момент ние би трябвало да бъдем толерантни между тях и никой на никого няма право да вреди и никой никому не е задължен. Става дума за една толерантност и приемливост, която в последно време много е поизчезнала и стана мода младежът да бъде безсъвестен и безочлив, с цел да може да оцелее.
– Има ли някаква история, преживелица с Тончо Русев, за която постоянно си мислите?
– Той споделяше постоянно: „ Василе, не се радвай, когато всички стартират да приказват за тебе хубаво. Независимо дали в медии, дали публицисти или аудитория. Трябва да има несъгласие и би трябвало да има хора, които те утвърждават и други- които не те харесват. Запомни от мене: Когато всички стартират да приказват добре за тебе: че си доста популярен и огромен, това е началото на края. “ В думите му има огромна логичност. Защото, в случай че това стане, в случай че стартират прекомерно да те ласкаят, би трябвало да се замислиш, че нещо не е наред.
И друго, което се сещам- преди години отивам да протоколирам „ Клоунът “, която е негова ария. Чу „ Клоунът “, хареса го и в един миг се сетих, че имам една авторска моя ария, която в никакъв случай не стана огромен шлагер, тъй като просто редакторите не я завъртяха, въпреки че тя е доста приятна. Той два-три пъти я пуска, още веднъж и още веднъж я слуша, и сподели: „ Това е страхотна ария, на кого е? “ Казах му че е моя. Така че, Тончо беше човек, който можеше да прави оценка триумфите и на другия, което е доста значимо Да съумяваш да оценяваш какво може до тебе другия, без значение каква конкуренция е.
– Към какво не можете да се адаптирате в живота?
– Не мога да се приспособявам към простотията и към нахалството във всичките му измерения. Много мъчно можеш да намериш допирни точки с простака и с нападателния човек. Независимо от това, че един човек до теб може да не е приключил Кембридж, да се е родил в някое оскъдно село, когато той е доброжелателен, може да е безпаричен, може всичко, само че това не значи че е духовно беден… С такива хора можеш да намериш допирни точки и да си кажеш милион неща, което от време на време с богати хора не става. И това е една от аргументите да не вървя по коктейли, тъй като е губене на време и по-хубаво е да гледаш един филм, или да прочетеш книга, или да приказваш с някой, който ти е другар, в сравнение с да си участник в едно паркетно бърборене, цялостно безсмислие.
– Мъдростта и уединението пазят ли ни от суетата?
– Аз не съм човек, който може са се уединява, дори това ми е огромен недостатък. Аз съм човек, който в случай че остана 5 минути без някой до мене, ще полудея. Така съм свикнат от дребен и доста преди да стана прочут, това е до темперамент. Има хора, които умеят да са си себедостатъчни. Аз от време на време съм подготвен да върша взаимни отстъпки единствено и единствено до мене да има някой, с който да мога да си приказвам, с който да мога да се карам, дори да се удрям, само че да има някой, с който да има какво да си кажеш.
– Защо не се раждат огромни нови шлагери от положителни млади композитори?
– Българинът е извънредно музикален. Има извънредно кадърни хора, само че ситуацията с тези, които композират, никога не е толкоз елементарно. Много хора си фантазираха, че това е доста елементарен поминък и всеки, който пее под душа, към този момент е подготвен да написа и да композира. В този вид национално творчество нищо неприятно няма, само че не постоянно това е гаранция за качество. И може би звучи подценяващо, само че да сте ме чули да приказвам, че аз съм композитор или създател на музики? Макар, че има доста неща, които се пеят през годините, само че постоянно съм стоял до Стефан Димитров, до Митко Щерев, и сме работили било като артист, било като инструменталист, учил съм се от тях по какъв начин се написа тази музика, учил съм се по какъв начин се прави музикална форма. На доста от младите в действителност тази материя не им е толкоз известна, тъй като те са улеснени с днешните компютри. Така че правенето на шлагери не е елементарна работа.
– С какво още бе по- друго вашето потомство?
– Нашето потомство не беше толкоз нападателно към парите. Не умеехме да се молим на спонсори, да вървим да търсим билбордове, да вършим рекламни акции. Докато младежът може много-много да не го бива, само че в това отношение ще има 5 цвята коси, ще има специфични бради, ще има облекло, което е извънредно екстравагантно. Макар че аз съм човек, който постоянно съм се обличал съвременно, в края на краищата „ кецовете “ за пръв път ги сложихме аз и Косьо от група „ Тангра “, напряко ги въведохме в интернационален проект, дори и в Русия. Бях индивидът, който пръв постави обеци, на конкурс на Евровизия на така наречен Белгийска Евровизия. В Белгия си купих диамантени обеци, тъй че в това отношение аз не съм бил Дева Мария и индивидът, който е бил не-модерен, не-агресивен в някаква посока, само че всяко нещо има мярка.
– Смятате, че сега няма такава мярка?
– В момента всичко е доста подчинено единствено на външен резултат и на думата „ плащаш “, „ плащаш “, “плащаш “, колкото може повече ротации. И в края на краищата, хората не може да не те виждат, тъй като ти влизаш по някакъв метод, както политиците, в дома им. Но това не значи, че ти ще останеш в тяхната памет като изкуство и музика. Пак споделям, има доста кадърни хора. По принцип кадърният човек се съмнява в своята умелост, знае какво не знае. Докато елементарният човек не знае какво не знае и не желае да знае. Колкото и да е игра на думи, то значи доста и нормално подобен човек споделя: „ Само напред и нагоре “. А другият човек не е намерил този път за процъфтяване и това е една от аргументите да няма последователност в едно по-младо потомство и да се получи този вакуум на, да го назовем, посредствени музиканти.
– Приятелството и любовта, за които пеете, полезности ли са към момента?
– Без обич нищо не става. Аз непрестанно се карам с по-младите си сътрудници. До мене екипът е от хора, които съм подбирал доста деликатно. Не е елементарно да намериш млади и кадърни хора. От тях не преставам да желая да се научат да обичат повече, тъй като младото потомство е много по-стерилно, много по-практично, в което нищо неприятно няма. Но в музиката и в любовта би трябвало да има една взаимственост, би трябвало да има една полуда, би трябвало да има малко повече обич и към това, което правиш. Защото хората като те гледат, те интуитивно усещат дали обичаш това, което правиш, или го правиш механично.
Нашият посетител
Васил Найденов е зодия „ Дева “, роден е на 3 септември 1950 година. Започва кариерата си като вокал на рок група „ Диана експрес “, с които изпява песента „ Синева “. Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 година със саундтрака към едноименния филм „ Адаптация “. Мелодия на годината стават песните му „ Телефонна обич “ (1982 г.), „ Чудо “ (1983 г.) и „ Сбогом, споделих “ (1985 г.). Любимец на генерации българи.
Човек има потребност от тази виталност. И когато хората си потеглят след концерт, въпреки и с една ария, и са малко по разнообразни малко по- положителни, по влюбени, по- обнадеждени, значи ти си постигнал това, което е твоята задача- задачата на всички актьори “, споделя Васил Найденов.
– Г- н Найденов, по какъв начин се печели и задържа любовта на публиката толкоз години?
– Последният ми концерт беше в Русе. Беше безусловно препълнено. Зрителите бяха доста удовлетворени и в действителност споделиха, че от дълго време не е имало в Русе подобен български концерт. След това, в хотела, много от тях пристигнаха с цветя и давах подписи до 5 сутринта. Говорихме си и това за следващ път потвърждава, че за българската музика си има аудитория и не е инцидентно, че някои от тези песни се пеят към този момент 30-40 години.
– Защо към този момент такива концерти са необичайност?
– Преди години постоянно се пътуваше и имаше българска музика, доста от моите сътрудници пътуваха и правеха концерти по игрища, летни театри, спортни зали и трагични театри. За страдание този интервал поотмина, защото доста хора се „ грижат “ тази българска музика да я няма и въпросната „ грижовност “ за жалост не е единствено поради възрастовата група на тези мои сътрудници, тъй като огромна част са доста по-млади от мен, някои са на 30-40 години, което е една прелестна възраст за един актьор и музикант.
Без да имам право да се окайвам от пътувания, само че приказвам по този начин от името на доста наши актьори. България има доста положителни гласове освен в региона на оперната музика, България е гласовита страна и го е посочила на всички международни подиуми. От тази позиция, може би се постъпи погрешно към част от артистите. Защото всеки един, има един натурален път и в киното, и в театъра, и в музиката е така- в един интервал от време, обикновено е, стартират да не те търсят толкоз, само че е обикновено, отново споделям, когато стане по натурален път.
– Как се раждаха вашите песни през годините?
– Имам авторски песни, само че съм имал шанса да работя със Стефан Димитров, с Бог да го елементарни Тончо Русев, с Митко Щерев, с който съм бил години наред и в „ Диана експрес “, и всички тези хора са ми давали песни. И с най положителните поети, което също е доста огромен късмет, тъй като както споделя Мишо Белчев, доста е значимо какви думички ще ти бъдат поставени в устата. Тези думички би трябвало да стигнат до сърцето на хората и да останат по някакъв метод, и най- значимото, да си кажат: „ А и на мен това ми се е случвало. Аз имам същите любови, същите раздели, същите проблеми в живота, същите триумфи, същите възторзи… “ Когато си на сцената, малко или доста си част от живота на тези хора
– Тончо Русев си отиде, само че песните остават. Какво, съгласно вас, е посланието на песента и за кого е – за създателя, за изпълнителя или за публиката?
– То е взаимно. Много е значимо, както Тончо пишеше- персонално за всеки. Той нормално знаеше всеки реализатор какво съставлява като страст, като разсъдък, като просвета. Което е доста значимо, тъй като всеки е строго самостоятелен. Тончо можеше да работи душевен на артиста- какво желае от него. От друга страна, пишеше по стиховете на известни наши поети, което също е хубаво, тъй като нормално в поп музиката, изключително в днешно време, първото нещо е да измислиш някакво канто, оттова да навържеш някакви думички. Но не постоянно тези думи имат смисъл, тъй като „ обичам те “ и думата „ секс “ могат да се кажат по милион способи, стига да си задоволително образован и ерудиран. Всички приказваме за обич, само че когато думата е първична и когато е поднесена на каруцарско равнище, това е от време на време дори под равнището на хореографията. Често артистите се извиняват че това се харчи. Да, само че той се харчи и опиатът, това значи ли че всеки от нас би трябвало да е дилър, и да убиваш хора? Много споделят, че хранят семейство. Ами значи ли това, че би трябвало да убиваш било с опиати, било в дословния смисъл на думата единствено и единствено да изхранваш своето семейство?
– Това разгневява ли ви, в никакъв случай ли не сте бил най-малко малко пресметлив?
– Това е една много необятна тематика, има хора, които се пробват непрестанно да ни навират в лицето, че всички те имат потребности и по този метод са подготвени да се продадат по допустимо най-евтиния и пошъл метод. Това е било постоянно под моето достолепие. Имал съм опция да се занимавам и с политика, предложили са ми участия в партии и какво ли не, и в случай че съм бил по-комерсиален и по-меркантилен, дето споделяше мой познат- „ Отдавна да си станал заместник-министър “. Но това просто не ме вълнува и това е отвън мене. Не съм уверен, че обезателно би трябвало да отидеш в Народното събрание и обезателно би трябвало да си законотворец и да правиш законите, и орисите на хората. За всяко нещо си има хора и всеки си е прав за себе си. Но тука към този момент ние би трябвало да бъдем толерантни между тях и никой на никого няма право да вреди и никой никому не е задължен. Става дума за една толерантност и приемливост, която в последно време много е поизчезнала и стана мода младежът да бъде безсъвестен и безочлив, с цел да може да оцелее.
– Има ли някаква история, преживелица с Тончо Русев, за която постоянно си мислите?
– Той споделяше постоянно: „ Василе, не се радвай, когато всички стартират да приказват за тебе хубаво. Независимо дали в медии, дали публицисти или аудитория. Трябва да има несъгласие и би трябвало да има хора, които те утвърждават и други- които не те харесват. Запомни от мене: Когато всички стартират да приказват добре за тебе: че си доста популярен и огромен, това е началото на края. “ В думите му има огромна логичност. Защото, в случай че това стане, в случай че стартират прекомерно да те ласкаят, би трябвало да се замислиш, че нещо не е наред.
И друго, което се сещам- преди години отивам да протоколирам „ Клоунът “, която е негова ария. Чу „ Клоунът “, хареса го и в един миг се сетих, че имам една авторска моя ария, която в никакъв случай не стана огромен шлагер, тъй като просто редакторите не я завъртяха, въпреки че тя е доста приятна. Той два-три пъти я пуска, още веднъж и още веднъж я слуша, и сподели: „ Това е страхотна ария, на кого е? “ Казах му че е моя. Така че, Тончо беше човек, който можеше да прави оценка триумфите и на другия, което е доста значимо Да съумяваш да оценяваш какво може до тебе другия, без значение каква конкуренция е.
– Към какво не можете да се адаптирате в живота?
– Не мога да се приспособявам към простотията и към нахалството във всичките му измерения. Много мъчно можеш да намериш допирни точки с простака и с нападателния човек. Независимо от това, че един човек до теб може да не е приключил Кембридж, да се е родил в някое оскъдно село, когато той е доброжелателен, може да е безпаричен, може всичко, само че това не значи че е духовно беден… С такива хора можеш да намериш допирни точки и да си кажеш милион неща, което от време на време с богати хора не става. И това е една от аргументите да не вървя по коктейли, тъй като е губене на време и по-хубаво е да гледаш един филм, или да прочетеш книга, или да приказваш с някой, който ти е другар, в сравнение с да си участник в едно паркетно бърборене, цялостно безсмислие.
– Мъдростта и уединението пазят ли ни от суетата?
– Аз не съм човек, който може са се уединява, дори това ми е огромен недостатък. Аз съм човек, който в случай че остана 5 минути без някой до мене, ще полудея. Така съм свикнат от дребен и доста преди да стана прочут, това е до темперамент. Има хора, които умеят да са си себедостатъчни. Аз от време на време съм подготвен да върша взаимни отстъпки единствено и единствено до мене да има някой, с който да мога да си приказвам, с който да мога да се карам, дори да се удрям, само че да има някой, с който да има какво да си кажеш.
– Защо не се раждат огромни нови шлагери от положителни млади композитори?
– Българинът е извънредно музикален. Има извънредно кадърни хора, само че ситуацията с тези, които композират, никога не е толкоз елементарно. Много хора си фантазираха, че това е доста елементарен поминък и всеки, който пее под душа, към този момент е подготвен да написа и да композира. В този вид национално творчество нищо неприятно няма, само че не постоянно това е гаранция за качество. И може би звучи подценяващо, само че да сте ме чули да приказвам, че аз съм композитор или създател на музики? Макар, че има доста неща, които се пеят през годините, само че постоянно съм стоял до Стефан Димитров, до Митко Щерев, и сме работили било като артист, било като инструменталист, учил съм се от тях по какъв начин се написа тази музика, учил съм се по какъв начин се прави музикална форма. На доста от младите в действителност тази материя не им е толкоз известна, тъй като те са улеснени с днешните компютри. Така че правенето на шлагери не е елементарна работа.
– С какво още бе по- друго вашето потомство?
– Нашето потомство не беше толкоз нападателно към парите. Не умеехме да се молим на спонсори, да вървим да търсим билбордове, да вършим рекламни акции. Докато младежът може много-много да не го бива, само че в това отношение ще има 5 цвята коси, ще има специфични бради, ще има облекло, което е извънредно екстравагантно. Макар че аз съм човек, който постоянно съм се обличал съвременно, в края на краищата „ кецовете “ за пръв път ги сложихме аз и Косьо от група „ Тангра “, напряко ги въведохме в интернационален проект, дори и в Русия. Бях индивидът, който пръв постави обеци, на конкурс на Евровизия на така наречен Белгийска Евровизия. В Белгия си купих диамантени обеци, тъй че в това отношение аз не съм бил Дева Мария и индивидът, който е бил не-модерен, не-агресивен в някаква посока, само че всяко нещо има мярка.
– Смятате, че сега няма такава мярка?
– В момента всичко е доста подчинено единствено на външен резултат и на думата „ плащаш “, „ плащаш “, “плащаш “, колкото може повече ротации. И в края на краищата, хората не може да не те виждат, тъй като ти влизаш по някакъв метод, както политиците, в дома им. Но това не значи, че ти ще останеш в тяхната памет като изкуство и музика. Пак споделям, има доста кадърни хора. По принцип кадърният човек се съмнява в своята умелост, знае какво не знае. Докато елементарният човек не знае какво не знае и не желае да знае. Колкото и да е игра на думи, то значи доста и нормално подобен човек споделя: „ Само напред и нагоре “. А другият човек не е намерил този път за процъфтяване и това е една от аргументите да няма последователност в едно по-младо потомство и да се получи този вакуум на, да го назовем, посредствени музиканти.
– Приятелството и любовта, за които пеете, полезности ли са към момента?
– Без обич нищо не става. Аз непрестанно се карам с по-младите си сътрудници. До мене екипът е от хора, които съм подбирал доста деликатно. Не е елементарно да намериш млади и кадърни хора. От тях не преставам да желая да се научат да обичат повече, тъй като младото потомство е много по-стерилно, много по-практично, в което нищо неприятно няма. Но в музиката и в любовта би трябвало да има една взаимственост, би трябвало да има една полуда, би трябвало да има малко повече обич и към това, което правиш. Защото хората като те гледат, те интуитивно усещат дали обичаш това, което правиш, или го правиш механично.
Нашият посетител
Васил Найденов е зодия „ Дева “, роден е на 3 септември 1950 година. Започва кариерата си като вокал на рок група „ Диана експрес “, с които изпява песента „ Синева “. Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 година със саундтрака към едноименния филм „ Адаптация “. Мелодия на годината стават песните му „ Телефонна обич “ (1982 г.), „ Чудо “ (1983 г.) и „ Сбогом, споделих “ (1985 г.). Любимец на генерации българи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ