Кой е е измислил шопската салата
Какво е общото сред гръцкото сиртаки и българската шопска салата? Че и двете са плод на истински хрумвания: първото е измислено в Холивуд, а второто – в българския " Балкантурист ".
Така най-малко настояват от немските публични радио и телевизия ARD. Според медията, гръцкият народен танц сиртаки е бил " изобретен " особено за холивудския артист Антъни Куин – и по-точно за ролята му във кино лентата " Зорба гъркът ". Понеже Куин въобще не можел да танцува, основателите на кино лентата измислили особено за него този относително елементарен гръцки танц. Горе-долу по същото време в България бил фиктивен различен доста сполучлив артикул. В собствен репортаж от България ARD споделя историята на шопската салата, написа уеб сайтът Actualno.com.
В бяло, зелено и алено
Шопската салата е елементарно за подготвяне, само че доста вкусно предястие. И обратно на публикуваното мнение, шопската салата не е остаряла балканска, а чисто българска рецепта. Историкът Стефан Дечев, който е огромен фен на шопската салата, се е ровил в архивите – и научил следното:
" Мит е, че това е обичайната салата. Но че е българска салата, не е мит. Шопската салата е откритие на българската държавна туристическа компания " Балкантурист " и е дело на професионални готвачи ", споделя Дечев.
Шопската салата фактически е основана от професионални майстори-готвачи от " Балкантурист " през 1956 година в ресторант " Черноморец " в тогавашния курорт " Дружба " (днес " Свети Константин и Елена " ). Целта била на туристите да бъде препоръчан един чисто български артикул, непосредствено от " зеленчуковата градина на Европа ", както тогава наричали България. Освен това цветовете на продуктите, от които се подготвя предястието – настъргано сирене, домати, краставици и чушки – дават отговор на националния трикольор на страната: бяло, зелено и алено.
Чия е шопската салата?
Първоначално шопската салата се сервира в заведенията на " Балкантурист ", откъдето се постанова и в домашната кухня. Утвърждава се като народен кулинарен знак през 70-те и 80-те години на XX век.
От България рецептата се популяризира и в кухнята на прилежащите Сърбия и Северна Македония. Широко е публикувана и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Поради триумфа на шопската салата, в Северна Македония стартират да настояват, че това е обичайната за тях рецепта.
Шопската салата с изключение на на Балканите е известна в Чехия и Словакия (šopský salát), където участва в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а от време на време и без лук), а в Словакия я сервират със захар.
Христо Христозов, който всяка година провежда конференция на тематика здравословно хранене, е същински почитател на шопската салата. Защото е доста потребна и типично българска, мислел си той. Но други не били на това мнение:
" Имам малко травматичен опит с шопската салата. Преди десетина години бях в един ресторант в Загреб, който представяше в менюто си шопската салата като хърватско национално ядене. Повиках шефа на заведението, с цел да му обърна внимание, че това е българска салата – и тогава избухна същински балкански спор ", спомня си Христозов.
Така най-малко настояват от немските публични радио и телевизия ARD. Според медията, гръцкият народен танц сиртаки е бил " изобретен " особено за холивудския артист Антъни Куин – и по-точно за ролята му във кино лентата " Зорба гъркът ". Понеже Куин въобще не можел да танцува, основателите на кино лентата измислили особено за него този относително елементарен гръцки танц. Горе-долу по същото време в България бил фиктивен различен доста сполучлив артикул. В собствен репортаж от България ARD споделя историята на шопската салата, написа уеб сайтът Actualno.com.
В бяло, зелено и алено
Шопската салата е елементарно за подготвяне, само че доста вкусно предястие. И обратно на публикуваното мнение, шопската салата не е остаряла балканска, а чисто българска рецепта. Историкът Стефан Дечев, който е огромен фен на шопската салата, се е ровил в архивите – и научил следното:
" Мит е, че това е обичайната салата. Но че е българска салата, не е мит. Шопската салата е откритие на българската държавна туристическа компания " Балкантурист " и е дело на професионални готвачи ", споделя Дечев.
Шопската салата фактически е основана от професионални майстори-готвачи от " Балкантурист " през 1956 година в ресторант " Черноморец " в тогавашния курорт " Дружба " (днес " Свети Константин и Елена " ). Целта била на туристите да бъде препоръчан един чисто български артикул, непосредствено от " зеленчуковата градина на Европа ", както тогава наричали България. Освен това цветовете на продуктите, от които се подготвя предястието – настъргано сирене, домати, краставици и чушки – дават отговор на националния трикольор на страната: бяло, зелено и алено.
Чия е шопската салата?
Първоначално шопската салата се сервира в заведенията на " Балкантурист ", откъдето се постанова и в домашната кухня. Утвърждава се като народен кулинарен знак през 70-те и 80-те години на XX век.
От България рецептата се популяризира и в кухнята на прилежащите Сърбия и Северна Македония. Широко е публикувана и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Поради триумфа на шопската салата, в Северна Македония стартират да настояват, че това е обичайната за тях рецепта.
Шопската салата с изключение на на Балканите е известна в Чехия и Словакия (šopský salát), където участва в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а от време на време и без лук), а в Словакия я сервират със захар.
Христо Христозов, който всяка година провежда конференция на тематика здравословно хранене, е същински почитател на шопската салата. Защото е доста потребна и типично българска, мислел си той. Но други не били на това мнение:
" Имам малко травматичен опит с шопската салата. Преди десетина години бях в един ресторант в Загреб, който представяше в менюто си шопската салата като хърватско национално ядене. Повиках шефа на заведението, с цел да му обърна внимание, че това е българска салата – и тогава избухна същински балкански спор ", спомня си Христозов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ