Какво е общото между Антарктида и уискито? И двете не

Какво е общото сред Антарктида и уискито? И двете не са добра композиция, само че е хубаво да разполагате с второто, когато се намирате на тази толкоз неприветлива конюнктура. А може ли да си визиите, че в миналото хората са водили война за уиски и то на Антарктида? Тази шантава концепция се случва с общителното подпомагане на Канада и Дания. Историята за остров Ханс може да впечатли със своите 800 квадратни метра. И тук идва по-важният въпрос: по какъв начин две огромни страни ще стартират своята война за едно толкоз малко парче земя?

За задачата ще би трябвало да се върнем обратно с няколко десетилетия и да открием, че двете страни имат доста сериозен проблем с подялбата на ледените води и всяко едно парче земя, което се намира към тях. И тъкмо тук попада именитият остров Ханс. Намира се в най-северната точка сред Канада, Гренландия и Дания. Това е повече от една впечатляваща рецепта за покруса.

Страните вземат решение за известно време да поделят собствеността на тази дребна точка. Освен това ще имат и публична конвенция за интернационално съдействие. Всичко наподобява повече от добре, само че с една дребна детайлност – в идващите 50 години ще има неофициална борба, развяване на знамена и изпиване на доста, доста алкохол – уиски, както се досещате.

Интересно е, че в случай че би трябвало да разгледаме всички типове войни, убийства, геноцид и всевъзможни други човешки нещастия, може би би трябвало да вземем образец от тази война. Няма по какъв начин да се разпрострат военни дейности на снежно, неприятно и скалисто място. Мнозина не могат да стигнат до този остров и по още една причина, ледовете го прегръщат толкоз мощно през ледниковия интервал, че тогава остров Ханс се трансформира в безстопанствен.

Гренландците го назовават бъбрека – формата му подсказва тъкмо това. Канадците имат искания, тъй като също са го употребявали в избран интервал, с цел да ловят полярни мечки, търсещи леговище около ледовете. За всички останали е една огромна тайнственост до XIX век, когато се картографира от европейци и американци, търсещи своя късмет да стигнат до Антарктида. Открит е от Ханс Хедрик през 1872 година и като първият формален човек, който е стъпил там, дава своето първо малко име.

През 70-те години на предишния век ще открием, че Канада и Дания нямат особена работа и вземат решение да чертаят арктически граници. Накрая стигат до остров Ханс и стартират да се надлъгват и да изясняват чий тъкмо е този остров. След много разногласия – не престават цели 3 години – най-после има помирение и контракт за разделение на тази голяма повърхност.

Подялбата е направена, само че това не пречи и на двете страни да се тормозят дали тъкмо там, някъде в нищото на ледовете, другата страна да прекрачва тяхната граница. През 1983 година гренландски публицист ще посети острова и ще срещне учени от канадска петролна компания, която се пробва да ревизира дали може да тегли черно злато от дълбините на океана. Посещението им е легално, само че печели незабавно вниманието и на двете страни. Датчаните ще изпратят своя външен министър и ще обиколят острова с хеликоптер. Докато се разхождат, вземат решение да слагат и датски байрак на лявата половина на тяхната база.

Жестът ще се назова „ Уиски войната “. Причината е доста обикновена. Всеки път, когато дойдат канадците ще забиват знамена и ще заравят уиски. Датчаните също ще последват този образец и практиката ще се случва и от двете страни. Огромното количество знамена въобще не се брои за някаква форма на национализъм. Всички посетители са желали да открият вражеското пиво, а и ги разбираме – откакто в страната се създава прочут алкохол, непознатият е доста по-голяма тръпка.

Диспутът продължава и тематики като климата ще стартират да скапват старите военни дейности. Канадците не престават да търсят най-различни аргументи да вършат учения в този район. Островът няма никакви минерални запаси или полезности, само че може да се употребява за копаене. До този миг се счита, че това е една доста добра локация, под която може да се крие голям петролен запас. През 2018 година се прави опит да се реши казусът и двете страни да се заемат с тази задача, без да влизат в дипломатически спорове. В последните години има решение, че крайбрежията ще се поделят, като Гренландия ще получи още едно парче, с цел да може всички да са удовлетворени и едно от изискванията е обвързано с обстоятелството, че не би трябвало да има никакви оръжия.

Дипломатически видяно, можем да открием, че всички желаят да решат казуса и да си оказват помощ, вместо да търсят каквито и да било мощ за решаването на проблемите си. Трите страни желаят да покажат и още нещо на фона на войната в Украйна – всичко може да се реши елементарно с дипломация и диалози. Тук би трябвало да прибавим, че са нужни и знамена, доста бутилки с алкохол и предпочитание за огнен спор. Представете си и премията на бойните сили, които излизат на негативни температури, с цел да вземат вражеския алкохол, прикрит под замръзналия противников байрак. За такива войни ще има доброволци, в това може да бъдете сигурни!