Технологичният напредък и AI дават възможност за по-точни диагнози и ефективни терапии
Какви са водещите световни трендове в здравния бранш през днешния ден и съумява ли България да ги следва съответно?
Глобалните трендове в здравния бранш са фокусирани върху дигитализацията, персонализираната медицина и устойчивостта. Пандемията от COVID-19 форсира приемането на отдалеченото здравно обслужване и развиването на електронното опазване на здравето. Напредъкът в технологиите и изкуствения разсъдък дават опция за по-точни диагнози и ефикасни лечения, ориентирани към съответните генетични профили на пациентите. В същото време устойчивото опазване на здравето се стреми към понижаване на въглеродния отпечатък и повишение на ефикасността на ресурсите.
Въпреки че България подхваща стъпки към интеграцията на тези трендове, като внедряването на електронни здравни регистри и отдалечени съвещания, страната към момента се сблъсква с провокации, свързани с лимитирани запаси и инфраструктурни ограничавания. Ефективното следване на световните трендове изисква обилни вложения в технологии и образование, както и основаването на регулаторна рамка, която да подкрепя нововъведенията.
Какво в българската здравна екосистема пречи за по-доброто внедряване на новите лечения и персонализираната медицина?
Българската здравна екосистема се сблъсква с редица спънки, които затрудняват внедряването на новите лечения и персонализираната медицина. Ограниченото финансиране води до дефицит на модерна здравна инфраструктура и технологии, като по този метод лимитира достъпа до новаторско лекуване. Липсата на интеграция на осведомителните системи в опазването на здравето затруднява обмена на здравна информация и основава провокации пред персонализираното лекуване, което изисква сложен разбор на огромни размери данни.
За усъвършенстване на обстановката са нужни както увеличение на бюджетите за опазване на здравето, по този начин и вложения в образование на експертите и рационализация на здравната инфраструктура.
А що се отнася до ранно разкриване, прецизна диагностика и модерно лекуване, бихте ли обяснили каква е ролята на електронното опазване на здравето и по какъв начин оказва помощ то?
Електронното опазване на здравето има основна роля в подобряването на здравната грижа посредством улеснение на ранното разкриване, прецизна диагностика и модерно лекуване. Чрез дигитализацията на медицинските записи и потреблението на осведомителни технологии електронното опазване на здравето разрешава бърз достъп до пациентски данни, което улеснява връзката сред разнообразни експерти и форсира вземането на решения за лекуване. Внедряването на интелигентни системи за разбор на данни може да докара до по-ранно разкриване на болести и по-точни диагнози, като по този метод усъвършенства резултатите за пациентите.
Въпреки че България прави стъпки към развиването на електронното опазване на здравето, за постигането на цялостния му капацитет са нужни спомагателни старания в региона на инфраструктурата и нормативната уредба.
Дигитализацията застига и най-консервативните браншове на стопанската система. Каква е степента ѝ на навлизане в българското опазване на здравето като цяло и има ли въпреки всичко позитивни образци?
Дигитализацията трансформира лицето на опазването на здравето по света, като улеснява достъпа до здравна информация, усъвършенства лечебните процеси и усъвършенства взаимоотношението сред пациенти и медицински експерти.
В България, макар съществуването на забележителен капацитет за развиване, дигитализацията в опазването на здравето се сблъсква с провокации като лимитирано финансиране, липса на модерна инфраструктура и потребност от повече образование за медицинския личен състав в региона на IT.
Въпреки това има позитивни образци, като въвеждането на електронните предписания и здравни записи, които демонстрират опциите за усъвършенстване на успеваемостта и качеството на опазването на здравето.
За да се форсира този развой, е нужна дейна поддръжка от страна на страната и частния бранш, както и ангажираност за реализиране на необятно приемане на цифровите технологии измежду популацията.
Какви умни вложения може да направи страната в този момент, с цел да усъвършенства сензитивно здравната система и качеството на услугите за хората?
За да усъвършенства здравната система и качеството на услугите, България може да направи редица умни вложения. Това включва разширение на инфраструктурата за електронно опазване на здравето, което ще улесни достъпа до медицински услуги и възстановяване на координацията на пациентската грижа.
Инвестирането в образование и развиване на медицинския личен състав е също по този начин сериозно за обезпечаване на качествено лекуване и потребление на новите технологии.
Съществено е и финансирането на национални стратегии за предварителна защита и скрининг на редица съществени болести, защото все още такива или не съществуват или в случай че съществуват – те не са ефикасни.
Стратегическото вложение в тези области би могло доста да увеличи успеваемостта и достъпността на опазването на здравето в България.
Представлявате японската фармацевтична компания Astellas – какъв опит може да почерпи България от Япония във връзка с здравната система?
България може да почерпи доста от опита на Япония в региона на опазването на здравето, изключително във връзка с дълготрайното обмисляне и вложения в научни проучвания и развиване, както и фокуса върху предварителната защита и ръководството на хронични болести.
Япония се отличава с един от най-високите стандарти на здравна грижа в света, подсилен от мощна система за публично опазване на здравето, нововъведения и акцент на предварителната защита.
Уроците, които могат да бъдат извлечени, включват смисъла на вложенията в здравната инфраструктура и технологии, създаването на ефикасни системи за мониторинг на здравето на популацията и поддръжката за стареенето на популацията.
Такива подходи биха могли да оказват помощ на България да усъвършенства своята здравна система, като в същото време адресира характерни национални провокации.
Каква е ролята на изкуствения разсъдък в опазването на здравето – защо се употребява той през днешния ден в медицината, фармацията?
Изкуственият разсъдък играе все по-важна роля в опазването на здравето, като дава благоприятни условия за по-добро схващане на заболяванията, персонализиране на лекуването и усъвършенстване на ръководството на здравни запаси. Използва се за разбор на медицински изображения, предсказание на болести, създаване на персонализирани лечения и мониторинг на пациентското здраве в действително време.
В България въвеждането на изкуствения разсъдък в здравната процедура може да способства за възстановяване на качеството на диагностицирането и лекуването, както и за повишение на успеваемостта на здравната система. За сполучливата му интеграция е належащо да се обмисли регулаторната рамка, образованието на експертите и, несъмнено, етичните аспекти, свързани с неговото потребление.
А каква ще бъде ролята на човешкия фактор в бъдещото опазване на здравето?
Въпреки възхода на технологиите и автоматизацията, човешкият фактор остава незаместим в опазването на здравето. Взаимодействието сред доктор и пациент е основополагащо за диагностиката и лекуването, като човешката емпатия и схващане играят основна роля в лечебния развой. Развитието на междуличностни умения и емпатията ще продължи да бъде значим аспект от здравното обучение и процедура, наблягайки цената на човешкия детайл в грижата за пациентите.
Мисля, че в бъдеще технологиите като изкуствения разсъдък ще допълват, а не заменят медицинските експерти, като усъвършенстват точността на диагнозите и успеваемостта на лекуването.
Как ще повлияе по-масовото внедряване на AI върху пазара на труда в бранша? Например, кои специалности и специалности ще бъдат най-силно наранени и по какъв начин?
Масовото внедряване на изкуствен интелект в опазването на здравето допуска обилни промени в пазара на труда в бранша. Автоматизацията на рутинни задания може да освободи медицинския личен състав за по-сложни и междуличностни функционалности, повишавайки общата успеваемост и качество на пациентската грижа.
Но също по този начин това може да докара до потребност от преквалификация за някои специалности в бранша. Специалистите в опазването на здравето ще би трябвало да развият нови умения, свързани с потреблението и ръководството на софтуерни принадлежности и данни.
Професии, които се концентрират върху разбор на данни, здравна информатика и цифрова нравственос, евентуално ще станат все по-търсени, до момента в който обичайни функции могат да се трансформират или еволюират.
Как оценявате здравната просвета на българите? Подобри ли се тя през последните години и под въздействието на какви фактори?
Здравната просвета в България се усъвършенства, като от ден на ден хора получават информираност по отношение на значимостта на здравословния метод на живот, предварителната защита и ранната диагностика на болесттите.
Тази наклонност е подкрепена от удобства достъп до здравна информация през интернет и обществените мрежи, както и от увеличаващото се разпространяване на здравни стратегии и акции.
Въпреки това съществуват и провокации, свързани с неравенството в достъпа до висококачествени здравни услуги, заради тяхното неравномерно систематизиране в страната. Разбира се, не трябва да подценяваме тежестта на недоверието в здравната система, което в България е пословично. Много мъчно ще преборим митовете, само че е значимо да не се отхвърляме. Вярвам, че това ще се промени, тъй като виждам едно по-осъзнато младо потомство.
Какви са огромните очаквания за пробиви в медицината и фармацията до края на десетилетието?
Големите очаквания за пробиви в медицината и фармацията до края на десетилетието включват развиването на новаторски медикаменти за лекуване на хронични и рядко срещани болести, прогрес в генната и клетъчна терапия и по-широкото използване на персонализираната медицина.
Тези нововъведения дават обещание да подобрят доста качеството на живот и да удължат продължителността на живота на пациентите.
Глобалните трендове в здравния бранш са фокусирани върху дигитализацията, персонализираната медицина и устойчивостта. Пандемията от COVID-19 форсира приемането на отдалеченото здравно обслужване и развиването на електронното опазване на здравето. Напредъкът в технологиите и изкуствения разсъдък дават опция за по-точни диагнози и ефикасни лечения, ориентирани към съответните генетични профили на пациентите. В същото време устойчивото опазване на здравето се стреми към понижаване на въглеродния отпечатък и повишение на ефикасността на ресурсите.
Въпреки че България подхваща стъпки към интеграцията на тези трендове, като внедряването на електронни здравни регистри и отдалечени съвещания, страната към момента се сблъсква с провокации, свързани с лимитирани запаси и инфраструктурни ограничавания. Ефективното следване на световните трендове изисква обилни вложения в технологии и образование, както и основаването на регулаторна рамка, която да подкрепя нововъведенията.
Какво в българската здравна екосистема пречи за по-доброто внедряване на новите лечения и персонализираната медицина?
Българската здравна екосистема се сблъсква с редица спънки, които затрудняват внедряването на новите лечения и персонализираната медицина. Ограниченото финансиране води до дефицит на модерна здравна инфраструктура и технологии, като по този метод лимитира достъпа до новаторско лекуване. Липсата на интеграция на осведомителните системи в опазването на здравето затруднява обмена на здравна информация и основава провокации пред персонализираното лекуване, което изисква сложен разбор на огромни размери данни.
За усъвършенстване на обстановката са нужни както увеличение на бюджетите за опазване на здравето, по този начин и вложения в образование на експертите и рационализация на здравната инфраструктура.
А що се отнася до ранно разкриване, прецизна диагностика и модерно лекуване, бихте ли обяснили каква е ролята на електронното опазване на здравето и по какъв начин оказва помощ то?
Електронното опазване на здравето има основна роля в подобряването на здравната грижа посредством улеснение на ранното разкриване, прецизна диагностика и модерно лекуване. Чрез дигитализацията на медицинските записи и потреблението на осведомителни технологии електронното опазване на здравето разрешава бърз достъп до пациентски данни, което улеснява връзката сред разнообразни експерти и форсира вземането на решения за лекуване. Внедряването на интелигентни системи за разбор на данни може да докара до по-ранно разкриване на болести и по-точни диагнози, като по този метод усъвършенства резултатите за пациентите.
Въпреки че България прави стъпки към развиването на електронното опазване на здравето, за постигането на цялостния му капацитет са нужни спомагателни старания в региона на инфраструктурата и нормативната уредба.
Дигитализацията застига и най-консервативните браншове на стопанската система. Каква е степента ѝ на навлизане в българското опазване на здравето като цяло и има ли въпреки всичко позитивни образци?
Дигитализацията трансформира лицето на опазването на здравето по света, като улеснява достъпа до здравна информация, усъвършенства лечебните процеси и усъвършенства взаимоотношението сред пациенти и медицински експерти.
В България, макар съществуването на забележителен капацитет за развиване, дигитализацията в опазването на здравето се сблъсква с провокации като лимитирано финансиране, липса на модерна инфраструктура и потребност от повече образование за медицинския личен състав в региона на IT.
Въпреки това има позитивни образци, като въвеждането на електронните предписания и здравни записи, които демонстрират опциите за усъвършенстване на успеваемостта и качеството на опазването на здравето.
За да се форсира този развой, е нужна дейна поддръжка от страна на страната и частния бранш, както и ангажираност за реализиране на необятно приемане на цифровите технологии измежду популацията.
Какви умни вложения може да направи страната в този момент, с цел да усъвършенства сензитивно здравната система и качеството на услугите за хората?
За да усъвършенства здравната система и качеството на услугите, България може да направи редица умни вложения. Това включва разширение на инфраструктурата за електронно опазване на здравето, което ще улесни достъпа до медицински услуги и възстановяване на координацията на пациентската грижа.
Инвестирането в образование и развиване на медицинския личен състав е също по този начин сериозно за обезпечаване на качествено лекуване и потребление на новите технологии.
Съществено е и финансирането на национални стратегии за предварителна защита и скрининг на редица съществени болести, защото все още такива или не съществуват или в случай че съществуват – те не са ефикасни.
Стратегическото вложение в тези области би могло доста да увеличи успеваемостта и достъпността на опазването на здравето в България.
Представлявате японската фармацевтична компания Astellas – какъв опит може да почерпи България от Япония във връзка с здравната система?
България може да почерпи доста от опита на Япония в региона на опазването на здравето, изключително във връзка с дълготрайното обмисляне и вложения в научни проучвания и развиване, както и фокуса върху предварителната защита и ръководството на хронични болести.
Япония се отличава с един от най-високите стандарти на здравна грижа в света, подсилен от мощна система за публично опазване на здравето, нововъведения и акцент на предварителната защита.
Уроците, които могат да бъдат извлечени, включват смисъла на вложенията в здравната инфраструктура и технологии, създаването на ефикасни системи за мониторинг на здравето на популацията и поддръжката за стареенето на популацията.
Такива подходи биха могли да оказват помощ на България да усъвършенства своята здравна система, като в същото време адресира характерни национални провокации.
Каква е ролята на изкуствения разсъдък в опазването на здравето – защо се употребява той през днешния ден в медицината, фармацията?
Изкуственият разсъдък играе все по-важна роля в опазването на здравето, като дава благоприятни условия за по-добро схващане на заболяванията, персонализиране на лекуването и усъвършенстване на ръководството на здравни запаси. Използва се за разбор на медицински изображения, предсказание на болести, създаване на персонализирани лечения и мониторинг на пациентското здраве в действително време.
В България въвеждането на изкуствения разсъдък в здравната процедура може да способства за възстановяване на качеството на диагностицирането и лекуването, както и за повишение на успеваемостта на здравната система. За сполучливата му интеграция е належащо да се обмисли регулаторната рамка, образованието на експертите и, несъмнено, етичните аспекти, свързани с неговото потребление.
А каква ще бъде ролята на човешкия фактор в бъдещото опазване на здравето?
Въпреки възхода на технологиите и автоматизацията, човешкият фактор остава незаместим в опазването на здравето. Взаимодействието сред доктор и пациент е основополагащо за диагностиката и лекуването, като човешката емпатия и схващане играят основна роля в лечебния развой. Развитието на междуличностни умения и емпатията ще продължи да бъде значим аспект от здравното обучение и процедура, наблягайки цената на човешкия детайл в грижата за пациентите.
Мисля, че в бъдеще технологиите като изкуствения разсъдък ще допълват, а не заменят медицинските експерти, като усъвършенстват точността на диагнозите и успеваемостта на лекуването.
Как ще повлияе по-масовото внедряване на AI върху пазара на труда в бранша? Например, кои специалности и специалности ще бъдат най-силно наранени и по какъв начин?
Масовото внедряване на изкуствен интелект в опазването на здравето допуска обилни промени в пазара на труда в бранша. Автоматизацията на рутинни задания може да освободи медицинския личен състав за по-сложни и междуличностни функционалности, повишавайки общата успеваемост и качество на пациентската грижа.
Но също по този начин това може да докара до потребност от преквалификация за някои специалности в бранша. Специалистите в опазването на здравето ще би трябвало да развият нови умения, свързани с потреблението и ръководството на софтуерни принадлежности и данни.
Професии, които се концентрират върху разбор на данни, здравна информатика и цифрова нравственос, евентуално ще станат все по-търсени, до момента в който обичайни функции могат да се трансформират или еволюират.
Как оценявате здравната просвета на българите? Подобри ли се тя през последните години и под въздействието на какви фактори?
Здравната просвета в България се усъвършенства, като от ден на ден хора получават информираност по отношение на значимостта на здравословния метод на живот, предварителната защита и ранната диагностика на болесттите.
Тази наклонност е подкрепена от удобства достъп до здравна информация през интернет и обществените мрежи, както и от увеличаващото се разпространяване на здравни стратегии и акции.
Въпреки това съществуват и провокации, свързани с неравенството в достъпа до висококачествени здравни услуги, заради тяхното неравномерно систематизиране в страната. Разбира се, не трябва да подценяваме тежестта на недоверието в здравната система, което в България е пословично. Много мъчно ще преборим митовете, само че е значимо да не се отхвърляме. Вярвам, че това ще се промени, тъй като виждам едно по-осъзнато младо потомство.
Какви са огромните очаквания за пробиви в медицината и фармацията до края на десетилетието?
Големите очаквания за пробиви в медицината и фармацията до края на десетилетието включват развиването на новаторски медикаменти за лекуване на хронични и рядко срещани болести, прогрес в генната и клетъчна терапия и по-широкото използване на персонализираната медицина.
Тези нововъведения дават обещание да подобрят доста качеството на живот и да удължат продължителността на живота на пациентите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ