Българска учителка разказа за пълната пародия с мерките срещу COVID-19 в Бавария
Какви са ограниченията против разпространяването на ковид в България и съпоставими ли са те с тези по света? Все повече българи си задават този въпрос, доста от тях подлагат на критика в обществените мрежи, давайки за образец разнообразни страни в Европа.
Българка, която живее и работи в Бавария разруши на пух и прахуляк "западния образец ".
Мая Дългъчева работи в детска градина и разказва цялостния безпорядък на локалната система, която не защищава никого, нито пък води до ограничение на случаите.
Ето и нейния роман, който се споделя в обществените мрежи:
Аз работя сега в детска градина. В Бавария по отношение на епидемията се употребява „ светофар “ с кодове зелено, жълто, алено.
В началото, напролет, когато имахме код алено с доста изнесени цифри за инфектирани, групите минаха на Notbetreuung, т.е. – можеха да посещават единствено деца на родители, които не могат да изоставен работата си в този миг, най-вече лекари.
Беше предложено децата да не посещават бабите и дядовците си, с цел да не ги заразят като безсимптомни заразоносители. Ние имахме три деца. Мерките за отдалеченост и стерилизация се съблюдаваха, тъй като беше допустимо да бъдат спазвани.
След последователното отваряне, последвало локдауна, имахме заповед да връщаме неотложно децата с хрема и кашлица и да ги одобряваме назад единствено с негативен тест.
Как е сега?
През септември пристигна заповед, която и в този момент е в действие: децата с хрема и кашлица да бъдат одобрявани все пак. Ако признаците се изострят и се появи температура, да бъдат оставени вкъщи за ден-два и по-късно да бъдат признати още веднъж – без тест!
При код алено никой не мина на незабавния вид – цялата група беше налице, шефовете мълчаха без пояснение. Около три седмици изкарахме по този начин, питайки се за какво заповедта не се съблюдава.
После внезапно пристигна заповед за втори, "частичен " локдаун. (Ще рече: затвориха театри, заведения за хранене, концертни зали – всички, които съблюдаваха наредбите с драконовски ограничения: стерилизация, отдалеченост, събиране на адреси и телефонни номера за следене, само че оставиха образователните заведения.
А, и фризьорските салони, което ме навежда на мисълта, че е планувано локдаунът да продължи повече от няколко седмици.)
В момента има код тъмночервено в Бавария и не, нямаме заповед да бъде лимитирано визитата, макар че кодът е по-страшен и цифрите, които се изнасят, са много по-високи от първия път. Причината била, че единствено за детските и образователните заведения важи "код жълто ".
Децата не носят маски. Ние сме посъветвани уклончиво „ в случай че имаме предпочитание, само че въпреки всичко вземайки поради обстоятелството, че може да уплашим децата “, да носим маски в групата за „ лично предотвратяване “.
Да, същите тези маски, които защищават не теб, а другия против теб, 20 до 30%, в случай че ги сменяш на всеки час. Естествено, никой не носи – не можеш да сновеш като робокоп и да мучиш през маска, до момента в който провеждаш занимания, прегръщаш, бършеш сълзи.
Работното време е осем часа – осем часа в една стая с двадесет деца. (Времето на открито към този момент е студено, децата излизат най-много за 45 мин., вътре стоят с якета и зъзнат, когато се проветрява.)
Дворът е разграничен на позволена за игра територия за всяка група – с въженца, вързани от вратата до някое дърво насреща.
Налага се да "заловим " хукналите и да обясняваме на едно дете, че не може да изтича под въженцето, с цел да прегърне братчето си/приятелчето от другата група примерно.
Има заповед да се ограничи пеенето. Не пеем.
Обаче по какъв начин да се ограничи крещенето, бъркането в носа и пипането на играчки след това, по какъв начин да се ограничи смехът, боричкането и шушукането нос в нос? Дори да си представим, че учителките одобряват ужасяващата роля на служители на реда, никой не е в положение ежеминутно да управлява двадесет деца, които във всеки миг вършат нещо от гореизброеното.
Миналата сряда се обади една майка, че е болна. Взеха си детето незабавно. Да карантинират групата – не може без тест. Чакаме тест на детето. Такъв няма да има – фамилията е под карантина и никой не може да излезе, с цел да го заведе. Здравната работа беше осведомена незабавно, само че мълчи.
Явно не е изпратила и човек, който да направи тест на място, тъй като до момента щеше да е подготвен. Една седмица мина, през идната ние също няма да знаем на какво състояние сме – има ли болест при нас или не. Работим си.
Хвалят ни какъв брой добре се оправяме. Колеги напущат. Справяме се още по-добре – поемаме тройно повече работа. Пак ни хвалят.
Говорих с мои сътрудници от учебното заведение, в което работех преди – част от тях към този момент са в други образователни заведения. И там е подигравка – някой има хрема, тестват го и до момента в който си кара съвсем безсимптомно вкъщи, цялата паралелка, тук-там и целият випуск, е под карантина. И по този начин безспир – върне се първият, след три дни втори.
Няма онлайн образование (в смисъла на това, което българските учители направиха – да приготвят и преподават уроци в действително време, поддържайки директна връзка със своите ученици), действително няма и същинско образование. Има реплика на активност и реплика на грижа – както за образованието, по този начин и за хората.
Миналата седмица пристигна една от регионалните ръководителки. На въпроса ми по каква причина образователните заведения са оставени в код жълто, откакто цяла Бавария е в тъмночервено, отговорът беше „ Такива са наредбите от горната страна. “
Наредбите от горната страна министър председателят Зьодер изясни на брифинга с грижа за стопанската система и най-много "за да се избегне домашното принуждение ". Хуманно – избавя детски животи от родителската експанзия.
Въпроси, които си задават всички сътрудници сега:
1. Защо децата в начална степен би трябвало да носят маски и да съблюдават отдалеченост, а децата в детска градина не? Да разбираме ли, че едно дете до шест и половина не е заразно, само че внезапно става заразно след няколко месеца, когато навърши седем? Не, не защищавам за маски на децата, запитвам за причините.
2. Защо ние би трябвало да бъдем по 10 часа дневно (по два часа в препълнено метро натам и назад, плюс осем часа в група) в затворени пространства с множества, които не могат да бъдат избегнати и с ограничения, които явно не се ползват за нас, само че не може през почивните дни да влезем в стерилно от дезинфектанти кафе, на три маси от други гости?
3. Защо, макар че в Бавария ограниченията за маски и отдалеченост на публични места не са отпадали през цялото време, а народът като цяло хем е порядъчен, хем има/ше доверие в държавното управление, сега сме на този хал?
Има и по-остри въпроси, само че тях ги задават по митингите.
Апропо, разбрахме, че регионалната началничка е споделила уединено на нашата директорка, че към този момент има случаи на инфектирани сътрудници. Но я помолила да не ни споделя, "за да не всява суматоха ". Мило, нали?
А неотдавна видях в мнения на германци, че и те назовават страната си Абсурдистан – не в превод, напълно същата дума употребяват.
Българка, която живее и работи в Бавария разруши на пух и прахуляк "западния образец ".
Мая Дългъчева работи в детска градина и разказва цялостния безпорядък на локалната система, която не защищава никого, нито пък води до ограничение на случаите.
Ето и нейния роман, който се споделя в обществените мрежи:
Аз работя сега в детска градина. В Бавария по отношение на епидемията се употребява „ светофар “ с кодове зелено, жълто, алено.
В началото, напролет, когато имахме код алено с доста изнесени цифри за инфектирани, групите минаха на Notbetreuung, т.е. – можеха да посещават единствено деца на родители, които не могат да изоставен работата си в този миг, най-вече лекари.
Беше предложено децата да не посещават бабите и дядовците си, с цел да не ги заразят като безсимптомни заразоносители. Ние имахме три деца. Мерките за отдалеченост и стерилизация се съблюдаваха, тъй като беше допустимо да бъдат спазвани.
След последователното отваряне, последвало локдауна, имахме заповед да връщаме неотложно децата с хрема и кашлица и да ги одобряваме назад единствено с негативен тест.
Как е сега?
През септември пристигна заповед, която и в този момент е в действие: децата с хрема и кашлица да бъдат одобрявани все пак. Ако признаците се изострят и се появи температура, да бъдат оставени вкъщи за ден-два и по-късно да бъдат признати още веднъж – без тест!
При код алено никой не мина на незабавния вид – цялата група беше налице, шефовете мълчаха без пояснение. Около три седмици изкарахме по този начин, питайки се за какво заповедта не се съблюдава.
После внезапно пристигна заповед за втори, "частичен " локдаун. (Ще рече: затвориха театри, заведения за хранене, концертни зали – всички, които съблюдаваха наредбите с драконовски ограничения: стерилизация, отдалеченост, събиране на адреси и телефонни номера за следене, само че оставиха образователните заведения.
А, и фризьорските салони, което ме навежда на мисълта, че е планувано локдаунът да продължи повече от няколко седмици.)
В момента има код тъмночервено в Бавария и не, нямаме заповед да бъде лимитирано визитата, макар че кодът е по-страшен и цифрите, които се изнасят, са много по-високи от първия път. Причината била, че единствено за детските и образователните заведения важи "код жълто ".
Децата не носят маски. Ние сме посъветвани уклончиво „ в случай че имаме предпочитание, само че въпреки всичко вземайки поради обстоятелството, че може да уплашим децата “, да носим маски в групата за „ лично предотвратяване “.
Да, същите тези маски, които защищават не теб, а другия против теб, 20 до 30%, в случай че ги сменяш на всеки час. Естествено, никой не носи – не можеш да сновеш като робокоп и да мучиш през маска, до момента в който провеждаш занимания, прегръщаш, бършеш сълзи.
Работното време е осем часа – осем часа в една стая с двадесет деца. (Времето на открито към този момент е студено, децата излизат най-много за 45 мин., вътре стоят с якета и зъзнат, когато се проветрява.)
Дворът е разграничен на позволена за игра територия за всяка група – с въженца, вързани от вратата до някое дърво насреща.
Налага се да "заловим " хукналите и да обясняваме на едно дете, че не може да изтича под въженцето, с цел да прегърне братчето си/приятелчето от другата група примерно.
Има заповед да се ограничи пеенето. Не пеем.
Обаче по какъв начин да се ограничи крещенето, бъркането в носа и пипането на играчки след това, по какъв начин да се ограничи смехът, боричкането и шушукането нос в нос? Дори да си представим, че учителките одобряват ужасяващата роля на служители на реда, никой не е в положение ежеминутно да управлява двадесет деца, които във всеки миг вършат нещо от гореизброеното.
Миналата сряда се обади една майка, че е болна. Взеха си детето незабавно. Да карантинират групата – не може без тест. Чакаме тест на детето. Такъв няма да има – фамилията е под карантина и никой не може да излезе, с цел да го заведе. Здравната работа беше осведомена незабавно, само че мълчи.
Явно не е изпратила и човек, който да направи тест на място, тъй като до момента щеше да е подготвен. Една седмица мина, през идната ние също няма да знаем на какво състояние сме – има ли болест при нас или не. Работим си.
Хвалят ни какъв брой добре се оправяме. Колеги напущат. Справяме се още по-добре – поемаме тройно повече работа. Пак ни хвалят.
Говорих с мои сътрудници от учебното заведение, в което работех преди – част от тях към този момент са в други образователни заведения. И там е подигравка – някой има хрема, тестват го и до момента в който си кара съвсем безсимптомно вкъщи, цялата паралелка, тук-там и целият випуск, е под карантина. И по този начин безспир – върне се първият, след три дни втори.
Няма онлайн образование (в смисъла на това, което българските учители направиха – да приготвят и преподават уроци в действително време, поддържайки директна връзка със своите ученици), действително няма и същинско образование. Има реплика на активност и реплика на грижа – както за образованието, по този начин и за хората.
Миналата седмица пристигна една от регионалните ръководителки. На въпроса ми по каква причина образователните заведения са оставени в код жълто, откакто цяла Бавария е в тъмночервено, отговорът беше „ Такива са наредбите от горната страна. “
Наредбите от горната страна министър председателят Зьодер изясни на брифинга с грижа за стопанската система и най-много "за да се избегне домашното принуждение ". Хуманно – избавя детски животи от родителската експанзия.
Въпроси, които си задават всички сътрудници сега:
1. Защо децата в начална степен би трябвало да носят маски и да съблюдават отдалеченост, а децата в детска градина не? Да разбираме ли, че едно дете до шест и половина не е заразно, само че внезапно става заразно след няколко месеца, когато навърши седем? Не, не защищавам за маски на децата, запитвам за причините.
2. Защо ние би трябвало да бъдем по 10 часа дневно (по два часа в препълнено метро натам и назад, плюс осем часа в група) в затворени пространства с множества, които не могат да бъдат избегнати и с ограничения, които явно не се ползват за нас, само че не може през почивните дни да влезем в стерилно от дезинфектанти кафе, на три маси от други гости?
3. Защо, макар че в Бавария ограниченията за маски и отдалеченост на публични места не са отпадали през цялото време, а народът като цяло хем е порядъчен, хем има/ше доверие в държавното управление, сега сме на този хал?
Има и по-остри въпроси, само че тях ги задават по митингите.
Апропо, разбрахме, че регионалната началничка е споделила уединено на нашата директорка, че към този момент има случаи на инфектирани сътрудници. Но я помолила да не ни споделя, "за да не всява суматоха ". Мило, нали?
А неотдавна видях в мнения на германци, че и те назовават страната си Абсурдистан – не в превод, напълно същата дума употребяват.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ