Какви са българските традиционни ценности и християнски добродетели? Над този

Какви са българските обичайни полезности и християнски добродетели? Над този въпрос разсъждава създателят Диан Тодоров , като дава редица забавни образци. Със идващия текст ще прочетете хрумвания, които са противоположни на общоприетите и може би някои читатели ще го намерят за краен и фрапантен, само че в случай че вникнат в него, ще осъзнаят, че това е действителността. Публикуваме цялостния текст без редакторска интервенция:

„ Наскоро прочетох в медиите, че от Синдикат „ Образование ” към КТ „ Подкрепа ” приказват за „ обичайни полезности “ и „ християнски добродетели “ и оферират въвеждане на оценка за дисциплинираност. Също по този начин се възвръща Експертния съвет по вяра към МОН, задачата била образуване на морални устои у децата.

Намирам тези хрумвания за неприложими в днешно време, защото това образование е работа на фамилния кръг. Училището не е черква и сигурно ще има доста съперници на сходни хрумвания, един от които съм аз. Всеки изповядва друга вяра или пък краен атеизъм и никой не може да бъде принуждаван да одобри християнските полезности. Дори за децата това са неразбираеми думи. Да не бъда неправилно свестен, аз не отхвърлям полезностите, само че считам, че „ принудително красота не става ”.

Следващият текст се състои от хрумвания, които са противоположни на общоприетите и може би някои читатели ще го намерят за краен и фрапантен, само че в случай че вникнат в него, ще осъзнаят, че това е действителността.

На първо място да определим кои са обичайните полезности на българина. Да стартираме с гостоприемството. Някои хора доста желаят да наподобяват гостоприемни и отворени към света, само че като забележим по какъв начин мигрантите в Европа злоупотребяват с гостоприемството на европейците /убийства, изнасилвания, грабежи, натоварване на обществената система/, ще си спомним българската сентенция, че положителните гостувания са къси.

Следваща полезност – прословутото усърдие на българина. Американският хуморист Дон Маркис споделя, че „ в случай че някой ви каже, че е забогатял с твърдоглав труд, попитайте го с чий? ” А и ние българите сме научени от години да търсим „ на баницата мекото и на работата – лекото ”, административна работа на бюро, писарушка с висока заплата. За бачкерите остават заводите, индустриалните предприятия и земеделието. Не зная дали това се преподава на учениците в учебно заведение. Когато някой ви каже, че е доста работлив, кажете му, че ви е необходим служащ в земеделието и сами вижте реакцията му. Правим се на старателни, до момента в който ни снимат медиите за реклама, изключително предизборно.

Друга полезност – грижа за бедните и слабите, християнско състрадание. Всички знаем, че не следва да се обявяват прояви на щедрост, само че политическата класа се хвали с това обществено и шумно. Освен това по-добре научи хората да работят, а не да разчитат на щедрост. Както споделя моят любим Маркиз Дьо Сад, помощта за бедните води до увеличение на броя им и поява на от ден на ден безделници. Така милосърдието подхранва лентяйството.

Семейството – по време на социализма съществуваше държавен проект за увеличение на популацията като брой раждания. Но какво вършим, в случай че бракът не върви? Навремето животът бе по-лесен, по-прост и по-лесно се отглеждаха деца, за разлика от днешни времена, в които с големи усложнения фамилиите отглеждат по едно дете. Да се върнем към шейсетте години на предишния век в Италия. До 1960-те в Италия разводът е бил неосъществим.

Във кино лентата „ Развод по италиански ” героят на Марчело Мастрояни взема решение да убие жена си, защото не може да се разведе с нея, а с цел да получи по-лека присъда трябвало да потвърди, че пази достойнството си. Затова стартира да търси ухажор на брачната половинка си, с цел да я хване в невярност. В сходни патриархални общества дамата е стопанка, а мъжът командва, това продължава и понастоящем в ислямските страни. Както споделя Маркиз дьо Сад, бракът осъжда дамите и мъжете на моногамия, в този случай дамата е поверена на мъж, който не познава, а разводът пък води до различен брак, който също не е гаранция за благополучие. Какво тъкмо се схваща под обичайни полезности, които следва да се вкарват в образованието – владичество на мъжа над дамата в фамилията? Аз също считам, че не е наложително да имаш цивилен брак с партньора/партньорката си, с цел да го считаш за благонадежден и свое семейство. Хартийката за подписан брак не топли хората.

Ракийката и салатката – тук ще се съглася, че това в действителност е обичайната полезност, която спомага за увеличение на прирастта на популацията, защото след няколко ракийки може да се окажеш и предстоящ родител. Емотикон Намигване.
Ще загатна и някои християнски полезности, които се преплитат с обичайните – например целомъдрието. Според Маркиз Дьо Сад целомъдрието не е позитивна полезност, тъй като е срещу същността на човешката природа. Според Маркиза един свят, в който хората са добродетелни и целомъдрени, не би издържал и минута, а развратът е потребен, порокът внася ред. Освен това целомъдрените романи и филми не са забавни за публиката. Оказва се, че това е подправена добродетел и в случай че безусловно прилагаме текста на Библията „ в случай че те съблазнява окото ти, извади го ”, то няма да ни стигнат очите. Аз да вземем за пример се взирам по всяка втора жена на улицата и не зная какъв брой очи следва да имам за вадене.

Морал – няма универсално пояснение на това разбиране. Ако си честен единствено заради боязън от наказване или вяра за премия, това е подправен морал.
Умереност – самият Исус не е бил доста сдържан, изгонва търговците от храма и прекатурва масите им, назовава религиозните престижи „ змии и чеда ехидни ”. Исус не е бил безопасен модернизатор, а много твърдо отстоявал своите позиции. Когато правиш гражданска война или обявяваш Съединение и Независимост, не би трябвало да проявяваш сдържаност, а увереност. Ще изтъквам и Макиавели: „ Които от прекалено здравомислие или нелепост не се решат да прибягнат до нечестни средства, с всеки минал ден затъват все по-дълбоко в иго и мизерия ”.

Смелост и правдивост – знаем, че постоянно справедливостта се купува и освен в правосъдните институции. Често този, който печели войната, не е обективен. Справедливостта постоянно е мотив за кръвопролития. Нашите революционери също са търсели правдивост с оръжие в ръка. Колкото до смелостта, Бенковски не е вярвал в смелостта на всеобщия българин, по тази причина е карал селяните да си подпалват къщите и да си изцапат ръцете с кръв, с цел да няма връщане обратно. Априлското въстание реализира задачата си и турските кланета карат западната общност да реагира остро и Русия да се намеси. Бенковски не е разчитал единствено на българския подвиг.

Любовта към близък – както споделя Ан Райт, това е непостижима полезност, това е повече от аморално, тъй като не можеш да обичаш безсистемно всички хора без никакъв стандарт. Въпреки това хората преценят по външното държание, било то и лъжливо.

Търпението – с това съм склонен, лешоядът е толерантен.

Добротата – в доста случаи привидна. Както разбираме от творбите на Достоевски, човек е нечовечен по природа, а добър – по насила.

Смирението – овцете са смирени, по тази причина ги стрижат и доят.

Не мога изчерпателно да изброя всички обичайни християнски полезности. Темата е много обширна, философска, и ревюто ми не претендира за пълнота. Сигурен съм, че ще възмутя доста читатели, за което не пострадвам. Ще успокоя традиционалистите – в някои връзки и аз съм традиционалист, например не нося женско долни дрехи и не се дефинирам като „ То ”. Тук пък бранителите на третия пол ще попитат: „ Какво му е на женското долни дрехи и имаш нещо срещу „ То ”-то ли? “. Не можеш да угодиш на всички, само че пък можеш да угодиш на себе си.

Ще завърша с тавтология на думите на Макиавели: „ Добре е да притежаваш единствено позитивни качества, само че изискванията на човешкото битие не постоянно разрешават да ги проявяваш, и в случай че не успееш да се предпазиш от пороците, които не ти пречат, няма защо да се безпокоиш “. “