Катимерини за Гърция и съседа Турция - подкрепящ религиозните фанатици на Хамас
Каква огромна разлика се случва единствено за един ден... До предходната седмица диалогът в тази част на планетата се въртеше съвсем извънредно към процедурата за гръцко-турско доближаване, предвид на бавната, мъчителна - и продължаваща - война в Украйна, написа за " Катимерини " Мария Гавунели, професор по интернационално право в Юридическия факултет на Атинския университет и общоприет шеф на Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP).
Параметрите на казуса бяха безспорни: договарянията имат две направления, политически разговор и ограничения за създаване на доверие на военно равнище, резултатите от които ще бъдат показани на идната среща на гръцко-турския съвет за съдействие на високо ниво в Солун на 7 декември. Изглежда всички са съгласни, че този развой е незабравим самичък по себе си както като механизъм за деескалация на напрежението, по този начин и за подсилване на по този начин нужното и извънредно изчезнало доверие сред двете страни. Дори нищо да не излезе от тези старания за разрешаване на разликите, които ни разделят, ние към този момент си осигурихме няколко месеца тишина в небето на Егейско море, спестявайки обилни стопански и военни запаси. Този интервал на мира ускорява туризма и също наподобява улеснява съдействието по въпросите на миграцията.
Досега тази обстановка съществуваше в интернационална рамка, която изглеждаше дълготрайна, в случай че не и непрекъсната. Винаги бурното Източно Средиземноморие беше в епицентъра на голям брой мирни старания. Авраамските съглашения, които признават правото на Израел да съществува, също способстваха за основаването на кулоар за превозване на артикули и сила от Пирея през Индийския и Тихия океан, чак до Австралия, през Индия, Япония и Южна Корея - в очевидната изгода за Гърция.
Схемите за тристранно съдействие в по-тесния квартал на Близкия изток се трансфораха в тръбопроводи и кабели, транспортиращи сила и електричество от световния юг до северното крайбрежие на Европа и оттатък него. Да не приказваме, че съглашението за разграничение сред Израел и Ливан, въпреки и към момента невлязло в действие, наподобява потвърждава, че чудесата могат да се случат, когато всеки ги желае. А Турция, която се колебаеше сред самовъзприеманата си роля на районна мощ и потребността от финансова поддръжка от Европейския съюз и повече бойни самолети от Съединените щати, сподели подготвеност да одобри напън за мир и съдействие в Егейско и Източно Средиземноморие. Това се преглежда като градивен детайл в напъните й да се реализира баланс сред демократичния полюс на мира и властническия полюс, обвързван с въоръжените спорове.
Бруталната офанзива на Хамас против Израел взриви цялата тази утешителна рамка. Усилията за нормализиране на Близкия изток излетяха напряко през прозореца. Търговските пътища и енергийните съглашения ще би трябвало да бъдат преначертани, до момента в който потоците от мигранти неизбежно ще се засилят още веднъж. Най-голямата разлика за нас обаче е в ролята, която играе Турция, защото тя оказва директно въздействие върху вероятностите на гръцко-турския разговор.
По отношение на войната в Украйна Турция съумя да е сред конфликтните полюси не толкоз като съзнателно неутрална мощ, колкото като нужен сътрудник. Така тя се оказва единственият член на НАТО, който не взе участие в глобите против Русия, до момента в който създава дронове за Украйна и договаря с Москва за превозване на зърно през Проливите, с цел да обезпечи доставките на храни, изключително за африканските страни. Играейки решаваща роля в Кавказ и тюркските страни, както демонстрираха събитията в Нагорни Карабах - където локалното арменско население претърпява личната си малоазийска злополука - Турция се усеща задоволително мощна, с цел да влезе в договаряния с Гърция, без да се отклони и на сантиметър от своите фундаментална позиция по отношение на морските зони, демилитаризацията, по този начин наречените сиви зони и суверенитета на островите в Егейско море.
Нейните старания да отстрани европейския параметър от уравнението, в реалност ориентирани към отделянето на Гърция от нейната органична интеграция в Европейския съюз, бяха усложнени от продължаващия опит да упражни напън върху НАТО и по-специално върху Съединените щати, по отношение на влизането на Швеция в Алианса.
Обичайното балансиране на Анкара не наподобява да дава резултати, най-малко за момента. Тя изрази поддръжка не за палестинския народ, който в действителност пострада в тежкото състояние на Ивицата Газа, а за религиозните фанатици на Хамас, които желаят да пренесат практиките на ДАЕШ като уединяване на дамите зад покривало и обезглавяване на всеки, който не е склонен с тях. Усещането, че Анкара е изгубила възприятието си за сдържаност, към този момент е явно в Сирия, където американците смъкнаха турски дрон, който се приближи прекомерно покрай нейните войски.
Неизбежно диалогът за гръцко-турските връзки изпадна в листата с цели на интернационалната общественост. Означава ли това по-малък напън от страна на другари и съдружници от двете страни на Атлантическия океан за осезателен прогрес, даже под формата на липса на решение, което все пак би понижило вероятността от напрежение в бъдеще? Може би, само че отслабването на този напън би трансферирало тежестта непосредствено върху нашите рамене, защото ще бъдем длъжни да създадем това, което постоянно сме казвали, а точно да създадем дълготрайни условия за умерено общуване. Извън светлината на прожекторите може да помогне за по-ефективни договаряния - само че единствено в случай че успеем да останем на една маса.
Параметрите на казуса бяха безспорни: договарянията имат две направления, политически разговор и ограничения за създаване на доверие на военно равнище, резултатите от които ще бъдат показани на идната среща на гръцко-турския съвет за съдействие на високо ниво в Солун на 7 декември. Изглежда всички са съгласни, че този развой е незабравим самичък по себе си както като механизъм за деескалация на напрежението, по този начин и за подсилване на по този начин нужното и извънредно изчезнало доверие сред двете страни. Дори нищо да не излезе от тези старания за разрешаване на разликите, които ни разделят, ние към този момент си осигурихме няколко месеца тишина в небето на Егейско море, спестявайки обилни стопански и военни запаси. Този интервал на мира ускорява туризма и също наподобява улеснява съдействието по въпросите на миграцията.
Досега тази обстановка съществуваше в интернационална рамка, която изглеждаше дълготрайна, в случай че не и непрекъсната. Винаги бурното Източно Средиземноморие беше в епицентъра на голям брой мирни старания. Авраамските съглашения, които признават правото на Израел да съществува, също способстваха за основаването на кулоар за превозване на артикули и сила от Пирея през Индийския и Тихия океан, чак до Австралия, през Индия, Япония и Южна Корея - в очевидната изгода за Гърция.
Схемите за тристранно съдействие в по-тесния квартал на Близкия изток се трансфораха в тръбопроводи и кабели, транспортиращи сила и електричество от световния юг до северното крайбрежие на Европа и оттатък него. Да не приказваме, че съглашението за разграничение сред Израел и Ливан, въпреки и към момента невлязло в действие, наподобява потвърждава, че чудесата могат да се случат, когато всеки ги желае. А Турция, която се колебаеше сред самовъзприеманата си роля на районна мощ и потребността от финансова поддръжка от Европейския съюз и повече бойни самолети от Съединените щати, сподели подготвеност да одобри напън за мир и съдействие в Егейско и Източно Средиземноморие. Това се преглежда като градивен детайл в напъните й да се реализира баланс сред демократичния полюс на мира и властническия полюс, обвързван с въоръжените спорове.
Бруталната офанзива на Хамас против Израел взриви цялата тази утешителна рамка. Усилията за нормализиране на Близкия изток излетяха напряко през прозореца. Търговските пътища и енергийните съглашения ще би трябвало да бъдат преначертани, до момента в който потоците от мигранти неизбежно ще се засилят още веднъж. Най-голямата разлика за нас обаче е в ролята, която играе Турция, защото тя оказва директно въздействие върху вероятностите на гръцко-турския разговор.
По отношение на войната в Украйна Турция съумя да е сред конфликтните полюси не толкоз като съзнателно неутрална мощ, колкото като нужен сътрудник. Така тя се оказва единственият член на НАТО, който не взе участие в глобите против Русия, до момента в който създава дронове за Украйна и договаря с Москва за превозване на зърно през Проливите, с цел да обезпечи доставките на храни, изключително за африканските страни. Играейки решаваща роля в Кавказ и тюркските страни, както демонстрираха събитията в Нагорни Карабах - където локалното арменско население претърпява личната си малоазийска злополука - Турция се усеща задоволително мощна, с цел да влезе в договаряния с Гърция, без да се отклони и на сантиметър от своите фундаментална позиция по отношение на морските зони, демилитаризацията, по този начин наречените сиви зони и суверенитета на островите в Егейско море.
Нейните старания да отстрани европейския параметър от уравнението, в реалност ориентирани към отделянето на Гърция от нейната органична интеграция в Европейския съюз, бяха усложнени от продължаващия опит да упражни напън върху НАТО и по-специално върху Съединените щати, по отношение на влизането на Швеция в Алианса.
Обичайното балансиране на Анкара не наподобява да дава резултати, най-малко за момента. Тя изрази поддръжка не за палестинския народ, който в действителност пострада в тежкото състояние на Ивицата Газа, а за религиозните фанатици на Хамас, които желаят да пренесат практиките на ДАЕШ като уединяване на дамите зад покривало и обезглавяване на всеки, който не е склонен с тях. Усещането, че Анкара е изгубила възприятието си за сдържаност, към този момент е явно в Сирия, където американците смъкнаха турски дрон, който се приближи прекомерно покрай нейните войски.
Неизбежно диалогът за гръцко-турските връзки изпадна в листата с цели на интернационалната общественост. Означава ли това по-малък напън от страна на другари и съдружници от двете страни на Атлантическия океан за осезателен прогрес, даже под формата на липса на решение, което все пак би понижило вероятността от напрежение в бъдеще? Може би, само че отслабването на този напън би трансферирало тежестта непосредствено върху нашите рамене, защото ще бъдем длъжни да създадем това, което постоянно сме казвали, а точно да създадем дълготрайни условия за умерено общуване. Извън светлината на прожекторите може да помогне за по-ефективни договаряния - само че единствено в случай че успеем да останем на една маса.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ