Как предварителният контракт става окончателен по съдебен ред
Каква е процедурата един прелиминарен контракт да стане финален, в случай че едната страна си е изпълнила всичко, а другата страна не желае?
Й.Щ., София
При предварителните договори, в това число и когато става дума за сделки на недвижими парцели, има отсрочване на сключването на окончателната договорка. Целта всекидневно е да се обезпечи време за набиране на документи или на средства. Такива контракти се употребяват и при тегленето на жилищен заем.
Уредбата на предварителния контракт главно е в Закона за отговорностите и договорите, в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Закона за собствеността (ЗС). Тя сигурно обаче не е задоволителна освен това всеобщо потребление, още повече че и правосъдната процедура е прекомерно спорна, когато разногласията към този контракт стигнат до съда.
Така или другояче, съгласно чл.19 от Закон за задълженията и договорите предварителният контракт би трябвало да съдържа ангажименти по отношение на значителните условия на окончателния договор. Пак там е записано и че " предварителният контракт за подписване на избран финален контракт, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, би трябвало да се подписа в писмена форма ". Това значи, че този контракт може и да не минава през нотариус. Това обаче въобще не го прави " слаб ", с опция за елементарно изплъзване или нещо сходно. Защото категорично за него ЗЗД е планувал догадка той да стане финален " принудително ", посредством съд, без значение от следващо отвращение на някоя от страните.
Така в чл.19, ал.3 от Закон за задълженията и договорите е записано, че " всяка от страните по предварителния контракт може да предяви иск за подписване на окончателния контракт ". В подобен случай договорът се смята подписан сега, в който решението влезе в законна мощ. Това значи, че всеки прелиминарен контракт може да стане финален и макар волята на някоя от страните.
Например, в случай че купувачът не извърши задължението си да заплати цената за парцела и се опита да се откаже, продавачът може да изиска от съда да го задължи да си извърши отговорностите. И в случай че има постоянен прелиминарен контракт, съвсем несъмнено е, че съдът ще го направи. Същото се отнася и до продавача. Ако той се опита да се откаже, купувачът може да изиска да бъде подписан финален акт, който да го направи притежател.
В Граждански процесуален кодекс има специфична глава, озаглавена " Производство за подписване на финален контракт ". Там е записано, че " при иск по чл.19, ал.3 от Закон за задълженията и договорите, в случай че съгласно предварителния контракт ищецът би трябвало да извърши свое насрещно обвързване при сключването на окончателния контракт, съдът постановява решение, което замества окончателния контракт, при изискване ищецът да извърши задължението си ".
На процедура правосъдното решение замества окончателния контракт. В него се възпроизвеждат в действителност клаузите от предварителния контракт. Още нещо, което би трябвало да направи всеки човек, сключващ такова съглашение, е доста деликатно да подписва. Евентуално правосъдно решение има силата на изпълнително съображение, което значи, че се стига и до наложително осъществяване на заложеното в предварителния контракт.
Важно е да се знае обаче, че при такова дело ищецът би трябвало да извърши задължението си по предварителния контракт в двуседмичен период от влизането в действие на правосъдното решение, в това число посредством прихващане на платените от него за сметка на ответника отговорности към страната. Ако в този период " ищецът не извърши задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението ". Тази процедура важи за всевъзможни предварителни контракти, без значение дали за движими или недвижими парцели.
В Граждански процесуален кодекс обаче има и експлицитен текст, че когато задължението е за прекачване на право на благосъстоятелност върху парцел, съдът ревизира и дали са налице предпоставките за прекачване на собствеността по нотариален ред, в това число дали отчуждителят е притежател на парцела.
Й.Щ., София
При предварителните договори, в това число и когато става дума за сделки на недвижими парцели, има отсрочване на сключването на окончателната договорка. Целта всекидневно е да се обезпечи време за набиране на документи или на средства. Такива контракти се употребяват и при тегленето на жилищен заем.
Уредбата на предварителния контракт главно е в Закона за отговорностите и договорите, в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Закона за собствеността (ЗС). Тя сигурно обаче не е задоволителна освен това всеобщо потребление, още повече че и правосъдната процедура е прекомерно спорна, когато разногласията към този контракт стигнат до съда.
Така или другояче, съгласно чл.19 от Закон за задълженията и договорите предварителният контракт би трябвало да съдържа ангажименти по отношение на значителните условия на окончателния договор. Пак там е записано и че " предварителният контракт за подписване на избран финален контракт, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, би трябвало да се подписа в писмена форма ". Това значи, че този контракт може и да не минава през нотариус. Това обаче въобще не го прави " слаб ", с опция за елементарно изплъзване или нещо сходно. Защото категорично за него ЗЗД е планувал догадка той да стане финален " принудително ", посредством съд, без значение от следващо отвращение на някоя от страните.
Така в чл.19, ал.3 от Закон за задълженията и договорите е записано, че " всяка от страните по предварителния контракт може да предяви иск за подписване на окончателния контракт ". В подобен случай договорът се смята подписан сега, в който решението влезе в законна мощ. Това значи, че всеки прелиминарен контракт може да стане финален и макар волята на някоя от страните.
Например, в случай че купувачът не извърши задължението си да заплати цената за парцела и се опита да се откаже, продавачът може да изиска от съда да го задължи да си извърши отговорностите. И в случай че има постоянен прелиминарен контракт, съвсем несъмнено е, че съдът ще го направи. Същото се отнася и до продавача. Ако той се опита да се откаже, купувачът може да изиска да бъде подписан финален акт, който да го направи притежател.
В Граждански процесуален кодекс има специфична глава, озаглавена " Производство за подписване на финален контракт ". Там е записано, че " при иск по чл.19, ал.3 от Закон за задълженията и договорите, в случай че съгласно предварителния контракт ищецът би трябвало да извърши свое насрещно обвързване при сключването на окончателния контракт, съдът постановява решение, което замества окончателния контракт, при изискване ищецът да извърши задължението си ".
На процедура правосъдното решение замества окончателния контракт. В него се възпроизвеждат в действителност клаузите от предварителния контракт. Още нещо, което би трябвало да направи всеки човек, сключващ такова съглашение, е доста деликатно да подписва. Евентуално правосъдно решение има силата на изпълнително съображение, което значи, че се стига и до наложително осъществяване на заложеното в предварителния контракт.
Важно е да се знае обаче, че при такова дело ищецът би трябвало да извърши задължението си по предварителния контракт в двуседмичен период от влизането в действие на правосъдното решение, в това число посредством прихващане на платените от него за сметка на ответника отговорности към страната. Ако в този период " ищецът не извърши задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението ". Тази процедура важи за всевъзможни предварителни контракти, без значение дали за движими или недвижими парцели.
В Граждански процесуален кодекс обаче има и експлицитен текст, че когато задължението е за прекачване на право на благосъстоятелност върху парцел, съдът ревизира и дали са налице предпоставките за прекачване на собствеността по нотариален ред, в това число дали отчуждителят е притежател на парцела.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ