Каква е истинската позиция на Холивуд към нацистка Германия през

Каква е същинската позиция на Холивуд към нацистка Германия през десетилетието преди Втората международна война? През 30-те години на предишния век американската кино промишленост създава филми, които популяризират демократичните американски добродетели, в това число толерантността и героичния индивидуализъм, като в същото време презират насилието на тълпата. Тези филми могат да се преглеждат като фини порицания към нацизма. Истинската причина обаче, заради която нито едно американско кино студио не нападнаха Хитлер или нацистката партия изобщо през този интервал, е доста по-сложна, в сравнение с може да се допуска.

Един съответен човек в Холивуд е виновен да подсигурява, че нито един филм няма да нападна фюрера персонално или пък неговото държавно управление. И той е подготвен да постави страхотни старания, с цел да си свърши работата.

Американската кино промишленост е от решаващо значение за публичното мнение през 30-те години на предишния век. Тогава, а и по-късно, през Втората международна война, хората прекарват повече време на кино, в сравнение с всякакво друго забавление.

До 1937 година филмовата промишленост е четвъртата по величина промишленост в Америка с над 2 милиарда $ финансови вложения. Всъщност 88 милиона американци седмично ходеха на кино. По този метод филмите се трансформират в скъп запас за въздействие върху американската душeвност.

Министърът на нацистката агитация Йозеф Гьобелс желае да резервира Америка неутрална допустимо най-дълго и и вижда огромното значение на филмовата промишленост. За да обезпечи неутралитет на Съединени американски щати, той би трябвало да спре Холивуд да създава филми, които биха могли да повлияят отрицателно на мнението на американците за Хитлер или нацисткия режим. В резултат на това се обръща към Георг Гислинг, немският общоприет консул в Лос Анджелис, с цел да помогне за поддържането на спокойствието във филмовите продукции.

Георг Гислинг е немският консул в Съединените щати от 1927 до 1941 година Той става член на нацистката партия през 1931 година и е ситуиран в Лос Анджелис от 1933 година Често е именуван „ холивудският консул на Хитлер “ – и с право, тъй като работата на Георг е да следи активността на холивудските кино студия.

По всичко проличава, че Гислинг е извънредно изчерпателен в отговорностите си. Когато за първи път дойде в Ел Ей през 1933 година, той стартира да претърсва профилираната за филмовия отрасъл преса, с цел да види дали не а в ход филми, които биха могли да застрашат нацисткия авторитет. Например, ученият от Харвард Бен Уруанд твърди, че „ през 1933 година холивудският сценарист Херман Манкевич, който написа „ Гражданинът Кейн “, измисля сюжет за преследването на евреите от Хитлер, в който предвижда, че това ще докара до изтреблението им. Нацисткият немски консул [Гислинг] споделя на ръководителите на студиото, че в случай че някое студио направи този филм, всички холивудски студия ще бъдат неразрешени на немския пазар. “

Гислинг няма никакви терзания и да желае съкращения и промени в разнообразни филми. Например, откакто е поканен на предварителна прожекция на „ The Lancer Spy “ през 1937 година, той изпраща лист с измененията, които желае да види, преди филмът да бъде пуснат по кината. Сюжетът в този филм, продуциран от Fox Studios, е след Първата международна война и Гислинг не харесва по какъв начин са изобразени немските офицери, в резултат на което заплашва да забрани кино лентата в Германия. В писмото си той написа, че „ продуцирането на филм с подобен темперамент ще провокира доста неприятни усеща в Германия към продуцентската компания и може да докара до съществени усложнения, които не са от съвместен интерес. “

През 1937 година Гислинг научава, че Universal studios има намерение да приспособява книгата от 1931 година „ The Road Back “, който е продължение на „ All Quiet On The Western Front “ и споделя историята на немски бойци, които страдат от така наречен „ снаряден потрес “ и са принудени да се оправят с икономическия и политически безпорядък, последвал в Германия след войната. След като научава за кино лентата, Гислинг се обръща към цензора на промишлеността Джоузеф Брийн, с цел да спре фотосите на кино лентата, като споделя: „ Това отвън всякакво подозрение би довело до несъгласия и опълчване от страна на немското държавно управление, защото историята дава погрешна и изкривена картина на немския народ. “ Брийн обаче не стопира кино лентата, а Universal Pictures отхвърля да удовлетвори многото претенции на Гислинг за смяната му. В резултат на това посланикът изпраща писма до актьорите и екипа, работещи по „ The Road Back “, в които им сподели, че всички филми, по които работят в бъдеще, евентуално могат да бъдат неразрешени в Германия. Изненадващо, само че това е единственият път, когато има публичен митинг към дейностите на Гислинг, откакто едно от тези писма изтича в пресата. Този звук довежда до това немското външно министерство да увери Държавния департамент на Съединени американски щати, че няма да бъдат отправени други закани против американски жители. След като цялата шумотевица затихва, Гислинг продължи да бъде немски консул в Съединените щати.

В последна сметка той се смее финален, що се отнася до „ The Road Back “. Независимо от това, което Universal Pictures споделят обществено, филмът в последна сметка се преценява с немските условия, защото крайният артикул е доста по-аполитичен и тематиката му се трансформира изцяло.

Войник, обиден от „ снаряден потрес “

Очевидно Георг Гислинг упражнява огромна власт над холивудските кино студия. Остава обаче въпросът: за какво тъкмо шефовете им слушат и съблюдават условията му?

Историците спорят какъв е отговора на този въпрос през последното десетилетие. Най-очевидният е, че американските студия желаят да се задържат на немския пазар. В края на краищата през 30-те години на предишния век Германската империя се разраства и Гислинг има силата да държи филмите им отвън кината на този възходящ пазар. Изводът е, че макар че американските кино студия не поддържат нацизма, те също не му се и опълчват.

Георг Гислинг продължава интервенциите си в Холивуд до юни 1941 година, когато Франклин Рузвелт прекъсва дипломатическите връзки с Германия и Гислинг ненадейно напуща Ел Ей.

Той умира в Испания на 8 януари 1965 година