Това държава ли е?! Крадци бият от яд вдовица в Кесарево, защото вече нямало какво да отмъкнат от дома ѝ
Каква бях и каква станах, сама съм, беззащитна и ме крадат и бият, а никой не ми обръща внимание. Изкарват ме дори луда и се принудих да си извадя здравно, с цел да потвърдя на полиция и прокурори, че съм изцяло естествена стара жена, подрежда 73-годишната Стойка Славова от стражишкото село Кесарево. Пенсионерката описа пред „ Борба “ жестоката си персонална драма, породена от обикновена битова престъпност, с каквато се е сблъсквал съвсем всеки.
Възрастната жена обаче има казуса на всеки човек на тези години, който не може да се отбрани, а когато потърси помощ от полиция или прокуратура, не го вземат насериозно. Така и кварталният, и кметът на Кесарево просто вдигали плещи, без значение от множеството тъжби и сигнали.
Стойка Славова е вдовица, живееща самотно в Кесарево. Съпругът й се споминал, а щерка й живее на друго място. „ Детето си има свои грижи, не желая да го занимавам. Нямаше да ми се случи всичко това, в случай че мъжът ми бе жив, той нямаше да допусне да ме унижават по този начин “, хлипа женицата. Проблемите й стартират, откакто британецът Тони Рийз купува прилежащата къща. 71-годишният чужденец харесал живота у нас, а край него се завъртяла и мургава кандидатка за общуване. Двамата се събират, отглеждат и детето на дамата.
„ Започнаха да ми изчезват движимости, не знам с какво отключваха катинарите, само че нищо не разбиваха, а просто минаваха през тях. Реших да устроя засада, с цел да видя кой влиза. Направих се, че излизам и се скрих. Не след дълго влезе съседката ми. Казва се Анета. Показах се. В началото тя се тормози, само че след това ме блъсна и избяга. Много пъти съм я заварвала у нас. Понякога праща детето си да пази, с цел да може да влиза умерено. Описала съм всичко и съм пускала доста тъжби, само че никой не си мърда пръста – нито кварталният, нито от прокуратурата “, обобщава старата жена.
Последният й сигнал до Окръжна прокуратура във Велико Търново е препратен по подготвеност до Районна прокуратура в Горна Оряховица, след което е потопен неизвестно къде, а никой не си е играл да проверява, без значение от фрапиращите данни.
По думите на Стойка наглостта на комшиите им стигнала до такава степен, че те към този момент въобще не се криели, че влизат у тях. На няколко пъти отнесла и плесници, откакто започвала да вика. За повече от година време, откогато става жертва на непрестанен тормоз и обири, старата жена е направила и обстоен лист с всичко откраднато. Записвала си почтително какво е изнесено от къщата й след всяко влизане, с цел да го даде на полицията.
„ Стигна се до такава степен, че дори след една от жалбите ми ме изкараха невменяема. Ходих да си извадя документ, че не съм луда и им го демонстрирах, нека по този начин свършат някоя работа “, споделя още тя и чете част от листата: „ 5 кокошки, 1 петел, две хавлии и три кърпи, които сватята ми даде, са първите откраднати неща. Две брадви, фотоси с кметовете на Кесарево и Августин Пейчинов в кутийка, две палта, корито и кофи, капачки за буркани”, е добавила още старата жена. Списъкът на кражбите се добавя и с порцеланови чинии, тави и тигани, посуда, прахосмукачка и косачка, одеяла, крикове за автомобил и голям брой други битови предмети.
Стойка опакова всичко в дисаги и го взима със себе си с всяко излизане от къщи. Даже да отиде за самун до магазина в селото тя мъкне със себе си тежките торби. С тях старата жена пристигнала да опише и одисеята си в редакцията на „ Борба “.
„ Първо поставям в чантите медикаментите си, без които не мога, след това парите, както и някои други скъпи движимости. След като се върна, съвсем постоянно у нас е влизано и всичко е преровено. Дюшеците ми са разпорени, нещата ми са разпилени. Вече ги е гняв, че няма нищо скъпо. Викала съм национална телевизия да снима в какъв пъкъл пребивавам. Направиха и предаване, изумиха се по какъв начин никой не си мърда пръста и си работят безнаказано. Казах на полицията, че ще се оплача в „ Борба “ и ще опиша всичко. Казваха да не го върша, само че съм в невъзможност “, обобщава още тя.
Съвсем скоро пенсионерката ще би трябвало да напусне дома си за няколко дни, с цел да отиде на женитба на щерка си. Ще го направи със свито сърце, тъй като, като се върне, чака всичко. „ Може да им хрумне да ми вземат дори циглите на покрива, знам ли. Една прилежаща къща е в такова положение и там влизат без проблем. Имат си бус и вървят с него. Докато не се намеси полицията, ще е по този начин. За толкоз време единствено един път са ме викали да различавам движимостите си, само че очевидно преди този момент са ги скрили или продали, тъй като не открихме нищо “, изяснява Стойка Славова.
Възрастната жена обаче има казуса на всеки човек на тези години, който не може да се отбрани, а когато потърси помощ от полиция или прокуратура, не го вземат насериозно. Така и кварталният, и кметът на Кесарево просто вдигали плещи, без значение от множеството тъжби и сигнали.
Стойка Славова е вдовица, живееща самотно в Кесарево. Съпругът й се споминал, а щерка й живее на друго място. „ Детето си има свои грижи, не желая да го занимавам. Нямаше да ми се случи всичко това, в случай че мъжът ми бе жив, той нямаше да допусне да ме унижават по този начин “, хлипа женицата. Проблемите й стартират, откакто британецът Тони Рийз купува прилежащата къща. 71-годишният чужденец харесал живота у нас, а край него се завъртяла и мургава кандидатка за общуване. Двамата се събират, отглеждат и детето на дамата.
„ Започнаха да ми изчезват движимости, не знам с какво отключваха катинарите, само че нищо не разбиваха, а просто минаваха през тях. Реших да устроя засада, с цел да видя кой влиза. Направих се, че излизам и се скрих. Не след дълго влезе съседката ми. Казва се Анета. Показах се. В началото тя се тормози, само че след това ме блъсна и избяга. Много пъти съм я заварвала у нас. Понякога праща детето си да пази, с цел да може да влиза умерено. Описала съм всичко и съм пускала доста тъжби, само че никой не си мърда пръста – нито кварталният, нито от прокуратурата “, обобщава старата жена.
Последният й сигнал до Окръжна прокуратура във Велико Търново е препратен по подготвеност до Районна прокуратура в Горна Оряховица, след което е потопен неизвестно къде, а никой не си е играл да проверява, без значение от фрапиращите данни.
По думите на Стойка наглостта на комшиите им стигнала до такава степен, че те към този момент въобще не се криели, че влизат у тях. На няколко пъти отнесла и плесници, откакто започвала да вика. За повече от година време, откогато става жертва на непрестанен тормоз и обири, старата жена е направила и обстоен лист с всичко откраднато. Записвала си почтително какво е изнесено от къщата й след всяко влизане, с цел да го даде на полицията.
„ Стигна се до такава степен, че дори след една от жалбите ми ме изкараха невменяема. Ходих да си извадя документ, че не съм луда и им го демонстрирах, нека по този начин свършат някоя работа “, споделя още тя и чете част от листата: „ 5 кокошки, 1 петел, две хавлии и три кърпи, които сватята ми даде, са първите откраднати неща. Две брадви, фотоси с кметовете на Кесарево и Августин Пейчинов в кутийка, две палта, корито и кофи, капачки за буркани”, е добавила още старата жена. Списъкът на кражбите се добавя и с порцеланови чинии, тави и тигани, посуда, прахосмукачка и косачка, одеяла, крикове за автомобил и голям брой други битови предмети.
Стойка опакова всичко в дисаги и го взима със себе си с всяко излизане от къщи. Даже да отиде за самун до магазина в селото тя мъкне със себе си тежките торби. С тях старата жена пристигнала да опише и одисеята си в редакцията на „ Борба “.
„ Първо поставям в чантите медикаментите си, без които не мога, след това парите, както и някои други скъпи движимости. След като се върна, съвсем постоянно у нас е влизано и всичко е преровено. Дюшеците ми са разпорени, нещата ми са разпилени. Вече ги е гняв, че няма нищо скъпо. Викала съм национална телевизия да снима в какъв пъкъл пребивавам. Направиха и предаване, изумиха се по какъв начин никой не си мърда пръста и си работят безнаказано. Казах на полицията, че ще се оплача в „ Борба “ и ще опиша всичко. Казваха да не го върша, само че съм в невъзможност “, обобщава още тя.
Съвсем скоро пенсионерката ще би трябвало да напусне дома си за няколко дни, с цел да отиде на женитба на щерка си. Ще го направи със свито сърце, тъй като, като се върне, чака всичко. „ Може да им хрумне да ми вземат дори циглите на покрива, знам ли. Една прилежаща къща е в такова положение и там влизат без проблем. Имат си бус и вървят с него. Докато не се намеси полицията, ще е по този начин. За толкоз време единствено един път са ме викали да различавам движимостите си, само че очевидно преди този момент са ги скрили или продали, тъй като не открихме нищо “, изяснява Стойка Славова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ