Както се зарекоха - в последния работен ден на парламента

...
Както се зарекоха - в последния работен ден на парламента
Коментари Харесай

Финалният проект за конституцията - депутати и министри може да са с двойно гражданство

Както се зарекоха - в последния работен ден на Народното събрание преди лятната почивка,  " Продължаваме промяната-Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи внесоха общ план за промени в Конституцията - с подписите на всичките си 166 депутати.

Ето какво планува.
Парламентът не стопира работа
Изменение по отношение на в началото показания от ПП-ДБ план има във връзка с работата на Народното събрание. С тях на процедура се подсигурява максинално дълъг живот на парламентите - на процедура непрекъсваем.

В момента главният закон планува избори за ново Народно заседание да се създават най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното. Новият текст гласи:

" Избори за ново Народно заседание се създават не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. С конституирането на новоизбраното Народно заседание се приключват пълномощията на предходното.
Депутатите - и с двойно поданство
Възприета е и концепция на Движение за права и свободи, препоръчана през вчерашния ден в последния миг - и българи с двойно поданство да могат да стават национални избраници.

" За депутат може да бъде избиран български жител, който е навършил  21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост. " - се предлага в текста.

В настоящия подобен категорично се показва " български жител, който няма друго поданство ".

Предвижда се освен депутати, само че и министри да може да имат двойно поданство. Сегашният текст в Конституцията гласи: " Членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители. " В общия план пада думата " единствено ".
Служебният кабинет - с предупреден министър председател
Както Клуб Z писа, служебният кабинет какъвто го познаваме - а точно посочен и назначен от президента след " конституционна рулетка ", отпада като механизъм. Вместо това се предлага:

" Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно държавно управление. За длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд или шефа на Българска национална банка.

Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. "

Последното е " предварителна защита ", при положение, че президентът не издаде декрет за назначението на кабинета.

" Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите. " - е друга смяна. Става въпрос за едномесечната предизборна акция, при която в общия случай депутатите са и нови претенденти.
Главният прокурор - админ
" Структурата на прокуратурите е в сходство с тази на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи. Главният прокурор е административен началник на висшата прокуратура ", гласят измененията във връзка с пълномощията на обвинител номер едно.

Тук смяна няма. Текстовете в главния закон сега не постановат ограничаване във типа каузи, с които се занимават съдилищата и надлежно на което би трябвало да дава отговор структурата на обвиняването ( " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата " ) и това ще докара до преструктурирането му, евентуално със закриване на ВАП и ВКП.

Но главното е, че от Главния се отстранява главният механизъм за въздействие в обвиняването - в този момент той " реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ", в това число че в този момент обвиняването може да " подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове ".

На прокуратурата се дава право (уредено със закон, а не в основния) да " взе участие в цивилен и административни каузи за отбрана на правата и законните ползи на малолетни и малолетни лица и за отбрана на важен публичен интерес на лица, които се нуждаят от протекция ". Или най-общо - ще се занимава главно наказателния развой.
Висш съдебен съвет - разграничен на независими препоръки
Запазено е и предлагането на ПП-ДБ по отношение на разделянето на настоящия Висш правосъден съвет, както и разпределението на квотите в него. Сегашният пленум отпада.

Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководителя на Върховния административен съд (ВАС), които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от другите равнища на съдилищата, и петима членове, избирани от Народното събрание с болшинство две трети от
народните представители. Т.е. дава се превес на съдийското самоуправление - осем, определени от съдии и двама по право - общо 10.

В същото време Народно събрание няма да може към този момент може да избира за членове лица, които заемат длъжността на арбитър, прокурор или следовател все още на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации ще могат да дават мнения за претендентите и да следят процеса, четем в плана.

Мандатът на изборните членове на Висшия правосъден съвет ще е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период. 

Този съвет ще назначава и освобождава ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове и включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един, избиран директно от следователите и шест членове, определени от Народното събрание с болшинство две трети от всички народни представители. На процедура това значи по-силна парламентарна квота в сравнение с професионална.

Мандатът на този съвет също ще е 4-годишен и членовете му още веднъж няма да могат да бъдат преизбирани незабавно след приключването на мандата. Както и при съдийския съвет, Народно събрание отново няма да може да излъчва лица от съсловието, т.е. следователи и прокурори.
Главният прокурор - може и с два мандата
По отношение на Главния има промени по отношение на предварителните текстове. За него няма възбрана за преизбиране. 

Той ще се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за период от пет години с право на наново назначение единствено за още един мандат. 

Предложения за кандидатури за основен прокурор могат да вършат не по-малко от трима от членовете на Прокурорския съвет, както и министърът на правораздаването.

Не излиза наяве би трябвало ли мандатите да са поредни или не.

Въведен е и, отново по предложение на Движение за права и свободи, механизмът за освобождението на обвинител номер едно - който в този момент е организиран в признатите през юни промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт:

" За осъществено закононарушение от общ темперамент, основният прокурор се проверява и обвиняването се поддържа пред съда от специфичен прокурор, който е заемал длъжността арбитър във Върховния касационен съд от наказателната гилдия или с сан на арбитър във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища досега на назначението. "
Правосъдният министър с нови пълномощия
На министъра на правораздаването се дават още пълномощия: може да предлага претендент за основен прокурор при открита процедура по желание на подобен (и в този момент има право да предлага Главен); може да прави оферти за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на прокурори и следователи; може да прави оферти за освобождение от служба на съдии.

Той ще предлага план на бюджет на правосъдната власт, който включва бюджет на системата на съдилищата и бюджет на системата на прокуратурата и ги внася надлежно във Висшия правосъден съвет и в Прокурорския съвет; 

Ще правлява и недвижимите парцели на правосъдната власт, в съгласие с Висшия правосъден съвет и Прокурорския съвет. Последното от 2015 година беше обещано като функционалност на Висш съдебен съвет.

Инспекторатът - без право да се върне в правосъдната система

Урежда се и работата на Инспектората, който до момента бе към Висш съдебен съвет, в този момент ще е към " правосъдната власт ". Главният контрольор и инспекторите ще се избират от Народното събрание с болшинство две трети от народните представители за период от пет години с право да бъдат преизбирани единствено за още един мандат. Сега инспекторите са с 4-годишен мандат.

" След привършване на мандата им основният контрольор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на правосъдната власт. Те получават право на пенсия и могат да се пенсионират по ред избран със закон. "

Това е текст по концепция на ГЕРБ.
Конституционен съд и кой може да го сезира
По отношение на Конституционния съд се планува съдите от квотата на Народно събрание да се избират към този момент с квалифицирано болшинство.

С промените се отстранява още един лост в ръцете на основния прокурор - да може да сезира Конституционния съд. Това право остава за Върховен административен съд, Върховен касационен съд, 1/5 от депутатите, президента, Министерският съвет (и други при характерни случаи).  Все отново, показва се, че Главния може да се обърне към Конституционен съд при изключение: за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на жителите. Дава се право и на съдилищата да сезират висшия орган - за противоконституционност на закон, използван по съответно дело. В този случай, съдът стопира производството по делото до произнасянето на Конституционен съд.

Тук е и мястото на самостоятелната конституционна тъжба:  " Всеки жител може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи. "

Т.е. разпоредбите за сезирането на жители ще бъдат уредени в закон - по този начин, че Конституционен съд да не се задръства от тъжби.
Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата
" Националният празник на Република България е 24 май - Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата " - четем още.

На този стадий предлагането 24 май да се запиише в основния закон е останало.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР