Както са я подкарали някои, скоро ще призоват и перничани

Както са я подкарали някои, скоро ще призоват и перничани да дойдат в София и да упорстват за освобождението от ареста на Нено Димов.

Наслушахме се на много спекулации.

Някои напряко зверски лъжат, че в обществените мрежи хората се били разделили на две: за и срещу клетника. Тия нещастни спекуланти напряко не се чуват какво ви споделят.

Излиза, че Народа толкоз е обезумял, че е станал безбрежно милосърден. Сякаш унизителното обедняване у нас ражда не друго, а милозливост. Е, какво да го правиш подобен народ, с изключение на да продължаваш да го насилваш, всячески.

И Ивайло Калфин порядъчно се изложи, поради желанието си да оневини някогашния министър, да оневини въобще Властниците, да трансферира виновността, да я раздроби, даже да я разпраши – та най-после да не стане ясно, кой плаче за тоягата.

Това е типичният тукашен проблем – да се смъкна виновността надолу по йерархията, да се приплъзне тя до някакъв нищожен човечец, до някой шафнер, ватман или друга дребна риба – и всичко да се не помни.

Министрите са за друго – физиономиите им да прашасват в редичката от портрети в централното предверие на съответното министерство, множеството ще бъдат изцяло непознати единствено година-две, откакто са таласъмствали там.

Да не бъдем и ние милостиви, да сложим малко гняв в фамозната фраза на Нейчо Неев, единственият смелчага измежду навалицата от Властници на Прехода, да ви я напомня: „ Егати страната, на която аз съм вицепремиер “.

Тя би трябвало да се продължи, може би по този начин: „ Три пъти егати страната, която устоя толкоз случайници, и към момента оцелява някак! “

Големият ни публицист Йордан Радичков един път описа във „ Всяка неделя “ следната история от филм на Фелини. При една от неговите героини, от крайните квартали на Рим, доста дебела жена, вървят момчета да ги учи на обич. Едно от тях нахапва гърдата й и стартира да я надува.

А тя му споделя: „ Глупак подобен, това не се надува, не е балон! Като не знаеш какво нещо е е*ането, не се захващай с него! “
И Радичков приключи: „ И ние по този начин с демокрацията – тя не е това, за което я употребяваме “.

Сега е същото – надуват гърдата на Властта, колкото мощ имат, надуват и от друго не се интересуват, да му мислят дребните риби надолу.

Хванете някой завързак, дето отваря и затваря крана на някоя тръба и го обесете, с цел да мирясате най-после.
Единственият мотив, който човек ще запомни от писаницата на Ивайло Калфин е следната безсмислица: един министър разписвал 200 документа всеки ден и можел да сбърка, да пропусне нещо. Ами, да си е отварял очичките, какво друго да му кажеш на Калфин.

Или да е направил като оня министър на правосъдието/Христо Иванов, за който се твърдеше, че се е подписвал с четири подписа – по този начин шансът да се нацапа става единствено 25 %.

Нейчо, Нейчо – ела да видиш, какъв инфантилизъм избуя във Властта, твоята фраза към този момент не прави работа, би трябвало да я подменят с най-сочната каруцарска ругатня, някое реалити-шоу би трябвало да я намери – с кастинг на пияни каруцари, които малтретират паднал от отмалялост и изтощение кон.

Всъщност, по същия метод малтретират и държавицата някои, желаят напълно да я оставят без мирис. В краен случай – без вода.
А виновността би трябвало да се раздроби, да стане групова, множествена, отговорността да стане нереална – това от три десетилетия е скръбен факт.

Мнимото търсене на правдивост да разводни виновността на Главната Камбанария.

Накрая, след десетилетна сходна процедура, тя в никакъв случай не е отговорна, нейните жители са зареяли погледа си нагоре, в Небесата, и като че ли беседват само с тях. Какъв ще е този диалог – дано Нейчо Неев ви каже.

Ще е нещо от рода – „ Егати ти страната, в която се реят из Небесата, до момента в който драпат по Сухото Дъно “.

Навремето, някогашният основен прокурор Никола Филчев поведе персонална борба против създателя на Калташката Приватизация – само че я загуби. Обаче най-малко я огласи – и това, все един ден, може да се окаже потребно за наследниците на поста му.
Тогава, в ония изключително крадливи години, Костов извъртя виртуозен номер, напряко талантлив: лиши от Прокуратурата опцията да оспорва явно неизгодни приватизационни покупко-продажби и се скри зад груповите решения на Министерския съвет.

Удряш – и се скриваш зад другите, типичният номер на едно малцинство.
„ Другите “ – членовете на кабинета, несъмнено, бяха, или най-малко трябваше да бъдат, безгласни букви, само че нужни за заверата на Костов.
Внезапно обаче най-малко половината от тях започнаха да му се озъбват по един или различен метод – и заедно бяха разкарани в края на 1998 година.

Но философията „ Удряш и се скриваш “ се резервира, този кокал и до края остана да виси от устата на оня Самодържец.
И в този момент може да ви се хили, колкото си ще – усмивките с кокал сред зъбите са доста занимателни.
Перничани, не дай си Боже, могат до край да страдат от безводие – обаче онази концепция – „ Удряш и се скриваш “ – си остава, тя е безсмъртна.

Това няма потребност от непотребни пояснения: единствено се сетете за жертвите от наводненията в село Бисер и варненския квартал „ Аспарухово “. Двайсетина издавени – отговорни няма, забравете.

Всяка година означават гибелта на клетите ни бойци в иракската база Кербала – и нито един път там не е видян рошавият ястреб Соломон Паси, фанфарът на Иракската война.

Но надалеч по-важно е друго: в националния календар би трябвало да има още траурни дати – свързани с Бисер, Аспарухово, Своге, Хитрино и прочие

Много мрачно/тягостно ли ще стане? А вие какво желаете, да пребъде правилото „ Удряй и се скрий “, „ простолюдието “ е без значение.

Е, от него не се боят към този момент по никакъв начин – това е ясно, и не се срамят, каквото и да създадат, каквото и да се случи – дотам, че като че ли и Природата стана по-милостива към нас, несъмнено си споделя – „ Тия от егати-държавата ще се изтрепят сами, какво и аз да им се замесвам.. “

И по този начин, стигнахме до заглавието на дописката: „ Убийство “.

Ако бяхме нещо по-различно от егати-държава, щяхме до заключим, че става дума за само/убийството на Политическата Секта.
Но не – тя си е жива и здрава, цъфнала и вързала, даже радостно чурулика – въпреки бузите на героите й да са увиснали до петите, за шкембетата да не приказваме.

Думата „ ликвидиране “ я употребява Каракачанов, нашият македонски челник, нашият бранител на българите в чужбина – в това число и на новопокръстените нигерийци и впрочем паплач рушветчийска, нашият поборник против ромите – подправената стоп-палка против техните безобразия, нашия несравним Ф-17 – специфичен Блок за Българските Балами.
Дори въпросната дума/ “Убийство “ несъмнено се е почувствала неловко, че се въргаля из устата на един толкоз специфичен човек.
Каракачанов се обрисува като занаятчия на фрази-шедьоври, които кънтят като камбанен звън – само че не в оня смисъл, който е вложил Джон Дън в стиха си „ Недей да питаш за кого бие камбаната: тя бие за теб “. Така щеше да е, в случай че не бяхме егати-държава.
Затова да кажем, че въпросните изречения не са единствено нелепи, само че и порядъчно отровни. А това е необяснимо при целия опит, който Каракачанов има в политиката.

И е пределно надменно да кажеш след Изтреблението край Своге – „ Не може при всеки случай, когато част от обществото изиска кръв, да жертваш министри! “ Това при 20 убити!

Човек би си споделил, че Каракачанов е изчерпал лимита си на безчовечност. Много здраве да имате: в този момент пък, след изтезанието, на което е подложен Перник, изтърси в отбрана на задържания Нено Димов: „ Това е показно ликвидиране на една политическа кариера “.
Изглежда напряко невероятно отблъскваща тази реакция – само че ще я разберем, в случай че схванем, че Каракачанов брани себе си, кариерите въобще, брани непукизма на политическите негодяи, брани ги – даже да си дава сметка, че се изплюва в лицето на елементарните хора.

Когато кариерата е най-важното нещо, тия са в положение да пресушат и Вселената.

Преди няколко дни Волен Сидеров напомни, по какъв начин Костов се дереше преди време /1997 година/ в Парламента, че поставя завършек на българския шовинизъм. А в залата се мъдреше и мълчеше видният националист Каракачанов – към оня миг народен представител от ОДС на Костов и съучастник в мнимото заравяне на българския шовинизъм.

Каракачанов се оказа най-въртеливият „ родолюбец “ – последната дума я заменете с каквато сметнете, че е по-подходяща за егати-държава.

Чуйте го отново: „ Това е показното ликвидиране на една политическа кариера “!

Ами издевателствата над перничани какво са, бре?

И, в края на краищата, наложително ли е да се дехуманизира до прекаленост някой, с цел да стане – и да го търпят като вицепремиер?
Да го търпят, даже откакто неудържимо загуби надзор над устата си – и то поради някакъв министър, който е толкоз значим за

Каракачанов, че запречва пред погледа му африканската бедност, в която вкараха перничани.

Тях – като за ордьовър, останалото следва, и то скоро.

Отгоре на всичко, сходни хора нямат и никакво въображение – Каракачанов ще схване Пернишката драма, единствено в случай че го затворят в някоя изоставена казарма без капчица вода.

Може и да е тази в Хасково, чиято ограда падна и умъртви човек, отново до момента в който Каракачанов бе министър.

Тогава той не употребява думата „ ликвидиране “, а друга – „ случай “.

Арестуването на министъра е „ ликвидиране “, а същинското ликвидиране на един почтен човек – „ случай “.

Тия хора трансформират в лешоядство използването на българския език.

Жал ми е за клетия ни език, старателно превръщан в мърша от някои „ големци “.

И за перничани ми е жалост, несъмнено. Питам се: схващат ли, какво се случва с тях – отвън съответните издевателства? Разбират ли, по какъв начин наподобяват в очите на някои Властници?

Разбират ли, що за безсмислица е „ техният “ кмет, който незабавно изтъргува партийната си идея поради спокойствието си.

Не трябвало да се политизира казуса!

Абе, момче, егати-политиката ви анимализира, а ти се държиш като марсианец.

Поне бутни един пръст в шкембето на Каракачанов – единствено поради отбраната на ексминистъра, той заслужава това.

Надявам се, перничани и въобще елементарните хора да схващат, какъв брой огромен е разривът към този момент сред тях и Властниците, които виждат само и единствено себе си.

Другото е някаква парлама, нелепа шашма, която би трябвало да минава за ръководство и политика.

Развърташ крана – несъмнено, отново няма вода – и присъединяваш следващото си злословие към милионите други.

Какво става с тях, дали те няма да се трансфорат, в края на краищата, в някаква поличба, която рано или късно ще настигне отговорните?

„ Много здраве да имате – несъмнено ни споделят те. – Фантазьори “.
***