Започва предизборната кампания: Какво трябва да знаем за местния вот?
Както повелява традицията, месец преди провеждането на локалните избори бе открита предизборната акция за всички претенденти. За тазгодишния избор това е в среднощ в петък, 27 септември, отбелязва БГНЕС.
Навлизането в акция един месец преди изборите дава опция на партиите, претендентите и обединенията да показват концепциите и стратегиите си за ръководство на градовете, дребните обитаеми места и селата, като се опитат по този начин да активизират оптималната поддръжка за себе си.
Изборите ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в обитаемоте места, в които никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на региони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското ръководство има и села с по-малки кметства, в които има кметски наместници, само че това не е избираема служба и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите обитаеми места. Така в някои общини гласоподавателите ще гласоподават четири пъти едновременно - за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на обитаеми места (села).
На тези избори за общински управляващи няма да може да се гласоподава машинно, откакто подобен вид гласоподаване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с претекста, че за жителите ще е прекомерно комплицирано да гласоподават за локални управляващи посредством машина. На локалните избори към този момент няма да могат да се разкриват и секционни изборни комисии за българите в чужбина.
За да може един жител да гласоподава на вота на 27 октомври, той би трябвало да е живял (тоест, да има непрекъснат или сегашен адрес) минимум 6 месеца преди изборите в обитаемото място, в което гласоподава. На 12 октомври изтича срокът, в който гласоподавател може да изиска да гласоподава по сегашен адрес, а хора с увреждания да изискат да упражнят правото си на избор в преносима кутия.
Общият брой на гласоподавателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко по отношение на вота през 2015 година, когато право на глас имаха към 6 363 000 българи. Адресите на всички изборни секции в цялата страна към този момент са обществено оповестени на уеб страницата на Централната изборна комисия, а описите с гласоподавателите ще бъдат разлепени на 16 октомври.
Тази година страната заплаща по 100 лева заплащане на ръководител на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лева, а на останалите членове – по 80 лева Спрямо предходните общински избори надниците са скочили съвсем двойно, а изплащането им ще стартира седмица след провеждането на изборите.
В четвъртък бе крайният период, в който страната да преведе средствата, нужни за подготовката и провеждането на изборите за локални управляващи. За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лв., - спрямо предишните локални избори, тези ще са с над 20 млн. лева по-скъпи на данъкоплатците.
66 обединения ще вземат участие във вота наесен, от които 59 партии и 7 обединения. Този път участниците в локалните избори са по-малко по отношение на 2015 година, когато българите можеха да избират сред 71 партии и 3 обединения. Близо 17 500 българи ще се борят за кметски столове в 265-те общини в страната. Общият брой на записаните претенденти за изборите е над 36 288 души.
На изборите през 2015 година съществени съперници в борбата останаха Българска социалистическа партия и ГЕРБ. На първи тур кметове на ГЕРБ завоюваха кметските места в 10 огромни регионални града, Движение за права и свободи по традиция от раз получи Кърджали, а Видин, Кюстендил и Монтана отидоха в ръцете на коалиция от партии.
Сега измежду рекордьорите по брой поредни мандати първенци са кметът на Монтана Златко Живков, и на Гоце Делчев – Владимир Москов, като двамата са единствените градоначалници в страната, които ще посегнат към седми управнически мандат.
Жребият на ЦИК дефинира номерата на бюлетините на някои от партиите и обединенията: ГЕРБ получи 43, Българска социалистическа партия за България – 56, Движение за права и свободи – 55, Вътрешна македонска революционна организация – 34, НФСБ – 8, Атака – 4, ВОЛЯ получи номер 51, а Демократична България – 66.
Очаква се борбата за общинските постове да бъде тежка, съобщи в изявление за БГНЕС политологът Димитър Ганев. В столицата сигурно кмет ще бъде определен на балотаж, а съставът на общинския съвет ще бъде пъстър. По данни на социологическа организация „ Тренд “ за прескачане на „ бариерата “ за влизане в общинския съвет са нужни към 6000 – 7000 гласа, което на фона на множеството мощни и разнообразни кандидатури няма да е проблем. Това значи, че решения за ръководството на града ще се взимат доста мъчно, счита политологът. И добави, че това неизбежно значи, че локалните избори след това ще доведат до тежки политически пазарлъци.
Българите минимум се интересуват от пола и възрастта на своя кмет, значимото е той да бъде честен; а най-отблъскващо в градоначалника си хората дефинират това да е подкупен. Данните са от изследване на социологическата организация за идеалния съгласно българите кмет. Едва 8% от българите считат, че са подобаващи ръководят градове в качеството си на кмет. 36% от хората биха избрали мъж за кмет, а едвам 10% биха предпочели дама. 41% са на мнение, че възрастта няма значение, само че 40% от българите показват, че кметът отпред на тяхното обитаемо място би трябвало да бъде млад. Всеки четвърти българин счита, че кметът би трябвало да е почтен, всеки шести – че не би трябвало да е подкупен, а всеки десети счита, че градоначалникът им би трябвало да е деятелен, деятелен, трудолюбив, само че и интелигентен, виновен, и с опит.
За поредна година в навечерието на изборите депутатите ще излязат в предизборна почивка, откакто в предходни години стана ясно, че по време на предизборни акции получават заплатите си като депутати, а действително вършат предизборни пропаганди отвън Народното събрание. Сега от 16 до 25 октомври народните представители ще би трябвало да вземат участие единствено в съвещанията на парламентарните комисии, като само за тях ще им бъдат приспадани и обезщетени транспортни разноски. Ваканцията е и единственият метод парламентарната естрада да не бъде употребена за предизборна пропаганда.
Откриването на предизборната акция постанова и строги правила за държанието на медиите – претендентите могат да показват стратегиите и концепциите си единствено след съответния контракт сред двете страни - предписание, което строго се следи от Съвета за електронни медии. Абсолютно неразрешено е оповестението на анонимни материали, както и на предизборни материали без издател; неразрешено е и публикуването на платени форми без съответното уведомяване за читателя. Забранено е и потреблението на националните химн, герб и знаме, както и на религиози знаци и знаци на непознати страни или общини в материали на български претенденти или партии. И наложително изискване за издание на рекламни материали е оповестението, че „ пазаруването и продаването на гласове е закононарушение “.
Забранена е предизборната пропаганда в държавния и общинския превоз, както и във всички държавни и общински институции, институции, предприятия и в комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно или общинско присъединяване в капитала. Остава и възбраната да се унищожават предизборни материали на участници в локалния вот; а пропагандни плакати могат да се лепят единствено на избрани от общините места.
Посланията в предизборната акция могат да се водят единствено и само на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушаване на това условие ще бъде глобено с санкция от 2000 до 5000 лева за всяко настрана нарушение.
След привършване на борбата за локалната власт всички претенденти, партии или обединения са длъжни в 7-дневен период да отстранен пропагандните си материали, другояче ги грози санкция от 1000 до 5000 лв..
Навлизането в акция един месец преди изборите дава опция на партиите, претендентите и обединенията да показват концепциите и стратегиите си за ръководство на градовете, дребните обитаеми места и селата, като се опитат по този начин да активизират оптималната поддръжка за себе си.
Изборите ще се проведат в два тура – първи тур на 27 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 3 ноември за кметове в обитаемоте места, в които никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на региони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското ръководство има и села с по-малки кметства, в които има кметски наместници, само че това не е избираема служба и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите обитаеми места. Така в някои общини гласоподавателите ще гласоподават четири пъти едновременно - за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на обитаеми места (села).
На тези избори за общински управляващи няма да може да се гласоподава машинно, откакто подобен вид гласоподаване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с претекста, че за жителите ще е прекомерно комплицирано да гласоподават за локални управляващи посредством машина. На локалните избори към този момент няма да могат да се разкриват и секционни изборни комисии за българите в чужбина.
За да може един жител да гласоподава на вота на 27 октомври, той би трябвало да е живял (тоест, да има непрекъснат или сегашен адрес) минимум 6 месеца преди изборите в обитаемото място, в което гласоподава. На 12 октомври изтича срокът, в който гласоподавател може да изиска да гласоподава по сегашен адрес, а хора с увреждания да изискат да упражнят правото си на избор в преносима кутия.
Общият брой на гласоподавателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко по отношение на вота през 2015 година, когато право на глас имаха към 6 363 000 българи. Адресите на всички изборни секции в цялата страна към този момент са обществено оповестени на уеб страницата на Централната изборна комисия, а описите с гласоподавателите ще бъдат разлепени на 16 октомври.
Тази година страната заплаща по 100 лева заплащане на ръководител на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лева, а на останалите членове – по 80 лева Спрямо предходните общински избори надниците са скочили съвсем двойно, а изплащането им ще стартира седмица след провеждането на изборите.
В четвъртък бе крайният период, в който страната да преведе средствата, нужни за подготовката и провеждането на изборите за локални управляващи. За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лв., - спрямо предишните локални избори, тези ще са с над 20 млн. лева по-скъпи на данъкоплатците.
66 обединения ще вземат участие във вота наесен, от които 59 партии и 7 обединения. Този път участниците в локалните избори са по-малко по отношение на 2015 година, когато българите можеха да избират сред 71 партии и 3 обединения. Близо 17 500 българи ще се борят за кметски столове в 265-те общини в страната. Общият брой на записаните претенденти за изборите е над 36 288 души.
На изборите през 2015 година съществени съперници в борбата останаха Българска социалистическа партия и ГЕРБ. На първи тур кметове на ГЕРБ завоюваха кметските места в 10 огромни регионални града, Движение за права и свободи по традиция от раз получи Кърджали, а Видин, Кюстендил и Монтана отидоха в ръцете на коалиция от партии.
Сега измежду рекордьорите по брой поредни мандати първенци са кметът на Монтана Златко Живков, и на Гоце Делчев – Владимир Москов, като двамата са единствените градоначалници в страната, които ще посегнат към седми управнически мандат.
Жребият на ЦИК дефинира номерата на бюлетините на някои от партиите и обединенията: ГЕРБ получи 43, Българска социалистическа партия за България – 56, Движение за права и свободи – 55, Вътрешна македонска революционна организация – 34, НФСБ – 8, Атака – 4, ВОЛЯ получи номер 51, а Демократична България – 66.
Очаква се борбата за общинските постове да бъде тежка, съобщи в изявление за БГНЕС политологът Димитър Ганев. В столицата сигурно кмет ще бъде определен на балотаж, а съставът на общинския съвет ще бъде пъстър. По данни на социологическа организация „ Тренд “ за прескачане на „ бариерата “ за влизане в общинския съвет са нужни към 6000 – 7000 гласа, което на фона на множеството мощни и разнообразни кандидатури няма да е проблем. Това значи, че решения за ръководството на града ще се взимат доста мъчно, счита политологът. И добави, че това неизбежно значи, че локалните избори след това ще доведат до тежки политически пазарлъци.
Българите минимум се интересуват от пола и възрастта на своя кмет, значимото е той да бъде честен; а най-отблъскващо в градоначалника си хората дефинират това да е подкупен. Данните са от изследване на социологическата организация за идеалния съгласно българите кмет. Едва 8% от българите считат, че са подобаващи ръководят градове в качеството си на кмет. 36% от хората биха избрали мъж за кмет, а едвам 10% биха предпочели дама. 41% са на мнение, че възрастта няма значение, само че 40% от българите показват, че кметът отпред на тяхното обитаемо място би трябвало да бъде млад. Всеки четвърти българин счита, че кметът би трябвало да е почтен, всеки шести – че не би трябвало да е подкупен, а всеки десети счита, че градоначалникът им би трябвало да е деятелен, деятелен, трудолюбив, само че и интелигентен, виновен, и с опит.
За поредна година в навечерието на изборите депутатите ще излязат в предизборна почивка, откакто в предходни години стана ясно, че по време на предизборни акции получават заплатите си като депутати, а действително вършат предизборни пропаганди отвън Народното събрание. Сега от 16 до 25 октомври народните представители ще би трябвало да вземат участие единствено в съвещанията на парламентарните комисии, като само за тях ще им бъдат приспадани и обезщетени транспортни разноски. Ваканцията е и единственият метод парламентарната естрада да не бъде употребена за предизборна пропаганда.
Откриването на предизборната акция постанова и строги правила за държанието на медиите – претендентите могат да показват стратегиите и концепциите си единствено след съответния контракт сред двете страни - предписание, което строго се следи от Съвета за електронни медии. Абсолютно неразрешено е оповестението на анонимни материали, както и на предизборни материали без издател; неразрешено е и публикуването на платени форми без съответното уведомяване за читателя. Забранено е и потреблението на националните химн, герб и знаме, както и на религиози знаци и знаци на непознати страни или общини в материали на български претенденти или партии. И наложително изискване за издание на рекламни материали е оповестението, че „ пазаруването и продаването на гласове е закононарушение “.
Забранена е предизборната пропаганда в държавния и общинския превоз, както и във всички държавни и общински институции, институции, предприятия и в комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно или общинско присъединяване в капитала. Остава и възбраната да се унищожават предизборни материали на участници в локалния вот; а пропагандни плакати могат да се лепят единствено на избрани от общините места.
Посланията в предизборната акция могат да се водят единствено и само на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушаване на това условие ще бъде глобено с санкция от 2000 до 5000 лева за всяко настрана нарушение.
След привършване на борбата за локалната власт всички претенденти, партии или обединения са длъжни в 7-дневен период да отстранен пропагандните си материали, другояче ги грози санкция от 1000 до 5000 лв..
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ