Анди Мъри – Боецът си отива
Както съвсем всички спортове, тенисът е фиктивен на Острова. А през десетилетията се трансформира и в един от най-сериозните източници на състезателен позор за британците наред с футбола. Докато един ден едно момче от Глазгоу постави завършек на чакането и завоюва „ Уимбълдън “ още веднъж.
Триумфът на Фред Пери от 1936-а беше последният за британец на „ свещената трева “. В напълно друга ера от историята на спорта, когато тенисът не беше световно събитие с големи наградни фондове, привличащи хиляди претенденти за популярност. В по-ново време английските очаквания пък легнаха върху хора като Тим Хенман, който остана в историята с името на хълма, от който мечтателите проследяваха всеки негов неуспех в задачата да възроди делото на Пери.
От самото начало на кариерата си Анди бе претрупан с големи упования. Тежко тестване за душeвността на нежното хлапе, което даже не можа да се отучи да псува пред тълпите лейдита и джентълмени, похапващи ягоди със сметана в старовремските си одежди.
Голямата му опора е фамилията. Бащата Уилям е състезателен управител, а майката Джуди – треньор по тенис. Именно тя поставя в ръката му първата ракета, същото важи и за по-големия му брат Джейми. Може би точно баткото съумява да прокара пътя към върховете за Анди. Той стига до водачеството в юношеската класация, а през годините печели 6 трофеи от Големия шлем (2 в мъжките двойки и 4 в смесените). Анди не изостава доста. През 2006-а печели победи с първата купа – в Сан Хосе (САЩ) след победа над локалния любим Анди Родик, тогава трета ракета в света, а на финала и над Лейтън Хюит. Същата година, още на 19, Мъри прави един от първите си подвизи на корта – на четвъртфинала в Синсинати печели против тогавашния №1 Роджър Федерер, считан по това време за несломим. Още тогава излиза наяве, че коравият шотландец ще е един от най-неудобните противници на Маестрото от Швейцария.
На два пъти Анди е на крачка да постави завършек на друга поличба – също толкоз дългото очакване – на английска купа от Големия шлем (от същата 1936-а, в която Фред Пери печели и Ю Ес оупън). През 2010-а и 2011-а губи на финала на Аустрелиън оупън. Дотогава обаче към този момент е натрупал прочут брой победи над Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, а също така се настанява трайно в челото на ранглистата, което кара експертите да го причислят към така наречен „ Голяма четворка “.
А 2012-а се трансформира в преломна за кариерата му. Първо е финалът на „ Уимбълдън “, в който печели откриващия сет против Федерер пред близо 34 милиона британци, гледащи мача по малкия екран – безспорен рейтингов връх на Острова. Но Маестрото демонстрира класата си и дава недопечен урок на домогващия се към историята – поврат за 3:1, седма купа в сметката на Роджър и тонове сълзи от следващата провалена фантазия.
Разочарованието е голямо, само че Анди няма да разреши този миг да дефинира бъдещето. Малко повече от месец по-късно двамата още веднъж се срещат на същата трева, с цел да дефинират олимпийския първенец на игрите в Лондон. В тениса тази купа е на назад във времето и по трибуните този път ги няма дамите и господата с фраковете и сметаната. Федерер обаче няма самостоятелен златен орден и е решен да го направи на най-щастливия си корт. Но Мъри печели с 3:0, с цел да добави още едно отличие към богатата олимпийска годишна продукция на домакините.
Следва сезонът на твърди кортове в Северна Америка, а Анди още веднъж стига до финала, където демонстрира желязна душeвност – печели в пет сета против Джокович, с цел да стане първият британец с купа от Големия шлем след Пери. И първият шотландец след Харолд Меъни през 1896-а, прибавят на север от река Тайн.
Следва и славната 2013-а и триумфът на „ Уимбълдън “, а жертвата още веднъж е Джокович, който губи безапелационно в другояче една от най-силните години в кариерата си. Мъри към този момент е прегърнал ориста си и като че ли нищо на корта не може да го събори душевен. Разиграва значимите точки като по учебник, техниката му е все по-впечатляваща, а с физическата си подготовка може да постави съвсем всичките си сътрудници в джоба. За шампионския му жанр огромен принос има и легендата Иван Лендъл, първият „ супертреньор “ в огромния тенис. Чехът с американски паспорт учи Анди да изнервя противниците с непробиваема отбрана и засилващ се напън по диагоналите в разиграванията. Този метод се оказва толкоз повсеместен, че Мъри печели трофеи даже на клей – през 2015-а победи на мадридския „ Мастърс “ от Надал, локалния воин и утвърден Крал на клея.
Но и упадъкът пристигна бързо. Първо Лендъл се отдръпна, поради невъзможността да се ангажира за непрекъснато, а мястото му зае някогашната френска тенис звезда Амели Моресмо. Опитът да се покаже, че жена може да е треньор на мъж от международния хайлайф, се увенча с неуспех. Останалото направиха травмите. Подобно на Надал и Джокович, Мъри също заплати налог за изнурителния жанр на игра, който изповядва. Няма по какъв начин всеки ден, всяка седмица, години наред да тичаш по 4-5 часа, с цел да хванеш всяка топка и да отчаеш противника. Можеш да победиш всеки човек, само че не и законите на физиката.
Остави вяра за завръщане
Преди Аустрелиън оупън Анди Мъри хвърли новината, като разгласи, че се отдръпва от тениса след шампионата. Загубата от мощния испанец Роберто Баутиста Агут още на старта обаче очевидно промени желанията му. Първо стана ясно, че ще се опита да приключи кариерата си с мач на „ Уимбълдън “, само че не е сигурен дали здравето ще му разреши да остане на корта до юли.
„ Може би ще би трябвало да се подложа на интервенция, в случай че желая да играя и по-късно “, поправи се Анди на сбогуване в Мелбърн.
За него
Продължавай да се бориш!
Анди, апелирам те, не спирай! Продължавай да опитваш, бори се! Мога да си показва болката и тъгата ти. Надявам се да ги преодолееш. Заслужаваш да си тръгнеш по този начин, както ти искаш и тогава, когато ти решиш. Всички те обичаме и ти желаем благополучие.
Григор Димитров
Всичко го харесват
В един миг за всеки идва време да си тръгне, само че аз съм доста отчаян, че в този момент това ще е Анди. Това е огромен удар за тениса. Всички го харесват, надали има някой, който да му е зложелател. Той е същинска легенда. Всеки би желал да размени кариерата си за неговата. Дано успее да завърши със спорта навръх „ Уимбълдън “.
Роджър Федерер
Ако не може да се оправи, постъпва вярно
Когато излизаш на корта без ясна цел, тъй като не можеш да се движиш добре от болки, очевидно е време да вземеш това решение. Има моменти, в които не виждаш светлина и това е доста мъчно да се превъзмогне. Анди продължаваше да се бори в действителност доста време. Ако не усеща, че контузията може да се излекува, значи решението му е вярно от негова персонална позиция. Ще ми липсва.
Рафаел Надал
Той не се помири със загубата
Изисква се специфичен тип храброст да направиш това, което направи той. Свалям му шапка. Във всеки спорт, без значение дали тенис или футбол, идва един миг, в който се примиряваш със загубата. Казваш си: Вече съм на полуфинал, това е добър резултат. Анди беше задоволително мощен, с цел да каже: Аз не одобрявам това. Признавам, че не съм като него, не съм чак толкоз безсърдечен към себе си.
Рони О’Съливан, снукър звезда
Триумфът на Фред Пери от 1936-а беше последният за британец на „ свещената трева “. В напълно друга ера от историята на спорта, когато тенисът не беше световно събитие с големи наградни фондове, привличащи хиляди претенденти за популярност. В по-ново време английските очаквания пък легнаха върху хора като Тим Хенман, който остана в историята с името на хълма, от който мечтателите проследяваха всеки негов неуспех в задачата да възроди делото на Пери.
От самото начало на кариерата си Анди бе претрупан с големи упования. Тежко тестване за душeвността на нежното хлапе, което даже не можа да се отучи да псува пред тълпите лейдита и джентълмени, похапващи ягоди със сметана в старовремските си одежди.
Голямата му опора е фамилията. Бащата Уилям е състезателен управител, а майката Джуди – треньор по тенис. Именно тя поставя в ръката му първата ракета, същото важи и за по-големия му брат Джейми. Може би точно баткото съумява да прокара пътя към върховете за Анди. Той стига до водачеството в юношеската класация, а през годините печели 6 трофеи от Големия шлем (2 в мъжките двойки и 4 в смесените). Анди не изостава доста. През 2006-а печели победи с първата купа – в Сан Хосе (САЩ) след победа над локалния любим Анди Родик, тогава трета ракета в света, а на финала и над Лейтън Хюит. Същата година, още на 19, Мъри прави един от първите си подвизи на корта – на четвъртфинала в Синсинати печели против тогавашния №1 Роджър Федерер, считан по това време за несломим. Още тогава излиза наяве, че коравият шотландец ще е един от най-неудобните противници на Маестрото от Швейцария.
На два пъти Анди е на крачка да постави завършек на друга поличба – също толкоз дългото очакване – на английска купа от Големия шлем (от същата 1936-а, в която Фред Пери печели и Ю Ес оупън). През 2010-а и 2011-а губи на финала на Аустрелиън оупън. Дотогава обаче към този момент е натрупал прочут брой победи над Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, а също така се настанява трайно в челото на ранглистата, което кара експертите да го причислят към така наречен „ Голяма четворка “.
А 2012-а се трансформира в преломна за кариерата му. Първо е финалът на „ Уимбълдън “, в който печели откриващия сет против Федерер пред близо 34 милиона британци, гледащи мача по малкия екран – безспорен рейтингов връх на Острова. Но Маестрото демонстрира класата си и дава недопечен урок на домогващия се към историята – поврат за 3:1, седма купа в сметката на Роджър и тонове сълзи от следващата провалена фантазия.
Разочарованието е голямо, само че Анди няма да разреши този миг да дефинира бъдещето. Малко повече от месец по-късно двамата още веднъж се срещат на същата трева, с цел да дефинират олимпийския първенец на игрите в Лондон. В тениса тази купа е на назад във времето и по трибуните този път ги няма дамите и господата с фраковете и сметаната. Федерер обаче няма самостоятелен златен орден и е решен да го направи на най-щастливия си корт. Но Мъри печели с 3:0, с цел да добави още едно отличие към богатата олимпийска годишна продукция на домакините.
Следва сезонът на твърди кортове в Северна Америка, а Анди още веднъж стига до финала, където демонстрира желязна душeвност – печели в пет сета против Джокович, с цел да стане първият британец с купа от Големия шлем след Пери. И първият шотландец след Харолд Меъни през 1896-а, прибавят на север от река Тайн.
Следва и славната 2013-а и триумфът на „ Уимбълдън “, а жертвата още веднъж е Джокович, който губи безапелационно в другояче една от най-силните години в кариерата си. Мъри към този момент е прегърнал ориста си и като че ли нищо на корта не може да го събори душевен. Разиграва значимите точки като по учебник, техниката му е все по-впечатляваща, а с физическата си подготовка може да постави съвсем всичките си сътрудници в джоба. За шампионския му жанр огромен принос има и легендата Иван Лендъл, първият „ супертреньор “ в огромния тенис. Чехът с американски паспорт учи Анди да изнервя противниците с непробиваема отбрана и засилващ се напън по диагоналите в разиграванията. Този метод се оказва толкоз повсеместен, че Мъри печели трофеи даже на клей – през 2015-а победи на мадридския „ Мастърс “ от Надал, локалния воин и утвърден Крал на клея.
Но и упадъкът пристигна бързо. Първо Лендъл се отдръпна, поради невъзможността да се ангажира за непрекъснато, а мястото му зае някогашната френска тенис звезда Амели Моресмо. Опитът да се покаже, че жена може да е треньор на мъж от международния хайлайф, се увенча с неуспех. Останалото направиха травмите. Подобно на Надал и Джокович, Мъри също заплати налог за изнурителния жанр на игра, който изповядва. Няма по какъв начин всеки ден, всяка седмица, години наред да тичаш по 4-5 часа, с цел да хванеш всяка топка и да отчаеш противника. Можеш да победиш всеки човек, само че не и законите на физиката.
Остави вяра за завръщане
Преди Аустрелиън оупън Анди Мъри хвърли новината, като разгласи, че се отдръпва от тениса след шампионата. Загубата от мощния испанец Роберто Баутиста Агут още на старта обаче очевидно промени желанията му. Първо стана ясно, че ще се опита да приключи кариерата си с мач на „ Уимбълдън “, само че не е сигурен дали здравето ще му разреши да остане на корта до юли.
„ Може би ще би трябвало да се подложа на интервенция, в случай че желая да играя и по-късно “, поправи се Анди на сбогуване в Мелбърн.
За него
Продължавай да се бориш!
Анди, апелирам те, не спирай! Продължавай да опитваш, бори се! Мога да си показва болката и тъгата ти. Надявам се да ги преодолееш. Заслужаваш да си тръгнеш по този начин, както ти искаш и тогава, когато ти решиш. Всички те обичаме и ти желаем благополучие.
Григор Димитров
Всичко го харесват
В един миг за всеки идва време да си тръгне, само че аз съм доста отчаян, че в този момент това ще е Анди. Това е огромен удар за тениса. Всички го харесват, надали има някой, който да му е зложелател. Той е същинска легенда. Всеки би желал да размени кариерата си за неговата. Дано успее да завърши със спорта навръх „ Уимбълдън “.
Роджър Федерер
Ако не може да се оправи, постъпва вярно
Когато излизаш на корта без ясна цел, тъй като не можеш да се движиш добре от болки, очевидно е време да вземеш това решение. Има моменти, в които не виждаш светлина и това е доста мъчно да се превъзмогне. Анди продължаваше да се бори в действителност доста време. Ако не усеща, че контузията може да се излекува, значи решението му е вярно от негова персонална позиция. Ще ми липсва.
Рафаел Надал
Той не се помири със загубата
Изисква се специфичен тип храброст да направиш това, което направи той. Свалям му шапка. Във всеки спорт, без значение дали тенис или футбол, идва един миг, в който се примиряваш със загубата. Казваш си: Вече съм на полуфинал, това е добър резултат. Анди беше задоволително мощен, с цел да каже: Аз не одобрявам това. Признавам, че не съм като него, не съм чак толкоз безсърдечен към себе си.
Рони О’Съливан, снукър звезда
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ