Първи фестивал на българската книга в Брюксел
Както ни е добре известно: с цел да бъде приет някой български човек в България – той първо би трябвало да бъде приет в някоя от „ сериозните страни ”!
Не споделям „ братските ”, тъй като тоя подигравателен израз към този момент е прекомерно изхабен. За да бъде оценен високо един български създател или играч – той би трябвало първо да получи оценка от „ същински престиж ”. Тоест – от някой неживеещ в България. Защо ли е по този начин? Според мен всеки знае отговора: Защото ние „ си се знаем ”! И на всеки е известно по какъв начин се оценяваме. Ах, по какъв начин се оценяваме единствено: „ Наш`те ” момчета са все отличници, а непознатите – все двойкари.
И защото знаем, че оценяването в нашата родственик е постоянно въпрос на хм... непотизъм (за да видите, че има и изтънчена дума за шуробаджанащината), ние търсим, чакаме и се надяваме на чудодейната и очистваща Оценка Отвън.
И ето в този смисъл да се прави българската просвета на открито и да се легитимират достиженията и на открито - е някак доста очистващо и извисяващо. Извисяващо над шурейските и баджанашките изпарения на домашната ни сливова просвета.
И по този начин: Първи фестивал на българската книга в Брюксел!
Иницииран освен и просто от институциите, а и от живеещите там българи. Поради повода, че в Брюксел живеят и работят стотици и хиляди българи, които четат, обичат и желаят Българската Книга. И проведен, с цел да покаже, че Българската Книга може да прескочи българските граници и да стигне дори до столицата; т.е. – към този момент не е селянче, което е наказано да мечтае за огромния град, тичайки след своите прекомерно заети с районните си проблеми кози.
(Харесва ми да пиша Българската Книга с огромни букви, както и да пиша имената на някои политици с дребни.)
На този фестивал, който ще се организира от 7 до 9 юни 2019 година в столицата (Брюксел!), ще вземат участие огромни български издателства, както и писателите Бета Наур, Христо Карастоянов, Ирина Папанчева, Здравка Евтимова, Димил Стоилов, Калина Янева, Емил Андреев, Мартин Ралчевски, Ценка Кунчева, Светлина Трифонова, Калин Терзийски и Деси Цветкова. Според мен – един забавен и добър избор.
Това са част от немалкото български писатели, които са превеждани на европейски езици.
Което ме подсеща за един различен вероятен диалог, в който се приказва за това: Как се случва по този начин, че българската литература въпреки всичко доближава до книжарниците на Останалия Свят – освен това без помощта на Родната Партия и всякакви други такива хитри пинизи от едно време. Но този диалог ще оставя за някой различен път.
На фестивала, естествено, ще има щандове с доста книги – на изброените и на доста много други български писатели; ще има срещи с читатели, с задгранични издатели и публицисти. Така че едно положително дело - да се прави българска просвета там, където ни гледат и светлите очи на безпристрастни европейци – е към този момент факт.
И нека това „ излизане на открито ” ни даде ентусиазъм за една по-смислена, по-доброжелателна и по-обективна самокритика.
Не споделям „ братските ”, тъй като тоя подигравателен израз към този момент е прекомерно изхабен. За да бъде оценен високо един български създател или играч – той би трябвало първо да получи оценка от „ същински престиж ”. Тоест – от някой неживеещ в България. Защо ли е по този начин? Според мен всеки знае отговора: Защото ние „ си се знаем ”! И на всеки е известно по какъв начин се оценяваме. Ах, по какъв начин се оценяваме единствено: „ Наш`те ” момчета са все отличници, а непознатите – все двойкари.
И защото знаем, че оценяването в нашата родственик е постоянно въпрос на хм... непотизъм (за да видите, че има и изтънчена дума за шуробаджанащината), ние търсим, чакаме и се надяваме на чудодейната и очистваща Оценка Отвън.
И ето в този смисъл да се прави българската просвета на открито и да се легитимират достиженията и на открито - е някак доста очистващо и извисяващо. Извисяващо над шурейските и баджанашките изпарения на домашната ни сливова просвета.
И по този начин: Първи фестивал на българската книга в Брюксел!
Иницииран освен и просто от институциите, а и от живеещите там българи. Поради повода, че в Брюксел живеят и работят стотици и хиляди българи, които четат, обичат и желаят Българската Книга. И проведен, с цел да покаже, че Българската Книга може да прескочи българските граници и да стигне дори до столицата; т.е. – към този момент не е селянче, което е наказано да мечтае за огромния град, тичайки след своите прекомерно заети с районните си проблеми кози.
(Харесва ми да пиша Българската Книга с огромни букви, както и да пиша имената на някои политици с дребни.)
На този фестивал, който ще се организира от 7 до 9 юни 2019 година в столицата (Брюксел!), ще вземат участие огромни български издателства, както и писателите Бета Наур, Христо Карастоянов, Ирина Папанчева, Здравка Евтимова, Димил Стоилов, Калина Янева, Емил Андреев, Мартин Ралчевски, Ценка Кунчева, Светлина Трифонова, Калин Терзийски и Деси Цветкова. Според мен – един забавен и добър избор.
Това са част от немалкото български писатели, които са превеждани на европейски езици.
Което ме подсеща за един различен вероятен диалог, в който се приказва за това: Как се случва по този начин, че българската литература въпреки всичко доближава до книжарниците на Останалия Свят – освен това без помощта на Родната Партия и всякакви други такива хитри пинизи от едно време. Но този диалог ще оставя за някой различен път.
На фестивала, естествено, ще има щандове с доста книги – на изброените и на доста много други български писатели; ще има срещи с читатели, с задгранични издатели и публицисти. Така че едно положително дело - да се прави българска просвета там, където ни гледат и светлите очи на безпристрастни европейци – е към този момент факт.
И нека това „ излизане на открито ” ни даде ентусиазъм за една по-смислена, по-доброжелателна и по-обективна самокритика.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ