Всички търсят лек за тялото, а душата е по-важна
Както мнозина лекари у нас, и доктор Васил Василев (45 г.) от Шумен е имал фантазия да напусне родината и да лекува пациенти в чужбина. Но останал. Сега пък е измежду малцината медици у нас, които като се изключи че лекуват хората с лекарства, държи наложително да има и време за диалог с тях, за другарство отвън заболяването. Това мъчно се реализира в българските лечебни заведения, в лекарските кабинети на експерти, джипита, да не приказваме за незабавните отделения…
От години шуменецът се чудел по какъв начин да осъществя концепцията и то без да взема пари от пациентите. Успял, откакто от управлението на храм „ Свети Три Светители “ в Шумен му разрешили да преглежда след неделните служби. Засега един път месечно в уютната пристройка към храма. А докога ще продължи – до момента в който хората имат потребност от него!
Ако някой се пита малко ли му е работата на известното шуменско джипи, че си търси още и то без възнаграждение, отговорът е – не. Д-р Василев преглежда пациенти в кабината си в кв.„ Тракия “, има и втори в шуменското село Друмево. Освен това дава наряди в Центъра за незабавна здравна помощ и в Спешно приемно поделение в Шумен. Точно около натоварената си процедура е изцяло на ясно с фурия на пациента. Истината му се набивала непрестанно в очите и когато посещавал църквата. Пред вратите постоянно заварвал просякиня с раздут, окървавен крайник. „ Помогни, като си доктор “, провокирала го на няколко пъти дамата. Заел се със случая, въпреки че била от друга област. Истината се оказала ужасна – кракът би трябвало да се ампутира, тъй като се развива гангрена, само че дамата не е подготвена душевен и е нужно време да вземе решението, изяснява докторът. Имало и още една причина той да изиска прегледи покрай църквата – любовта му към църковното пеене. Посещавал курс, само че не съумял да се включи в хора. Сам си дава оценка – тъй като не поставих задоволително старания. След този крах обаче, дефинитивно решил да употребява знанията и уменията си за прегледи след службите. И от подготовките с хористи не се е отказал.
По време на първия му изнесен „ кабинет “ го посетили осем души, които имат джипита, само че желали да се посъветват и с него. Една от дамите като мнозина пациентки била със вдървен врат и главоболие. Разговаряли по какъв начин да се избави. Малко повече време му било нужно за стара жена, обиколила доста лекари и неудовлетворена от всичко и всички. Д-р Василев е безапелационен, че казусът се среща при доста възрастни и в тази ситуация думите и вниманието могат да оказват помощ повече. Останалите пристигнали с артрозни болежки в крайници, ръце, кръст. За тях най-хубави са инжекциите, които бързо облекчават признаците и не нервират стомаха, тъй като множеството хора са с хронични гастрити и язви, изяснява джипито. Следващия път ще им ги направи и ще продължава да оказва помощ гратис.
Вдига плещи – „ Няма какво да се заплаща! Аз съм решил да отделя това време. Не изчислявам. Не е това концепцията ми. Искам да намеря положителното и да дам вярата, че човек може да свикне със болестта и да демонстрира толерантност, тъй като тялото е остаряло “. Иска без да лишава правото за изповед пред свещеника, да успее да повлияе на хората. „ Те имат потребност от обич, наслада внимание. Това, което липсва в незабавно поделение, в нашите кабинети на фамилни лекари… Това е двустранен акт, само че аз го одобрявам като моя виновност. Пациентът не е отговорен, че бърза и в случай че може, желае по телефона да му дадем направление “, смее се доктор Василев. Обяснява, че в действителност е по-добре да отидеш при лекаря, който си избрал, да споделиш, тъй като заболяването постоянно е демонстрация на психическо напрежение и стрес. А когато човек е под стрес, бърза, тормози се, нервозен е, отделя се главно хормонът адреналин, който повишава кръвната захар и кръвното. И по този начин се „ основават “ младите хипертоници с инфаркти на 40 години. Затова в кабинета си в града докторът преглежда и отвън работно време, с цел да могат да се запишат работещите.
Че би трябвало да комуникира повече с болните, лекарят бил посъветван и от щерка си – бъдещата лекар Ралица Василева (22 г.), която в този момент учи в Германия и напълно скоро ще сбъдне бащината фантазия. През ваканциите се случвало да го упреква, че отделя повече време за документиране на заболяването и писмовна работа на компютъра, в сравнение с за обзор и връзка с индивида.
От практиката си в незабавния център и поделение доктор Василев е усетил и друго – че експанзията на пациентите и техните изнервени и обезпокоени придружители от време на време е основателна. И не повече почивки за докторите, а ясни правила може да решат проблемите. Въвеждане на такса от 5,80 лева при обслужване на болен, без значение обезпечен или не, ще има ограничителен резултат на визитите. Потокът ще намалее, медиците ще отделят по-голямо внимание, ще се подкрепи финансово и отделението. В момента и лекарите по колите за спешна помощ, и тези в незабавните отделения са залeти от случаи, които постоянно не са незабавни. Д-р Василев дава образец с два за едно дежурство – мъж с хронични проблеми със стъпалата, носил нови обувки, решил, че е с рисково подути сводове. При другия уплашени родители на гимнастичка, която при кълбо напред блъснала гръдния панер с брадичка, се тормозили, че мъчно диша.
В незабавното обаче виждаш най-ненадейно и гибелта в очите. При последната злополука, на която се отзовали две коли за спешна помощ, заварили почтен мъртъв водач.
„ Така придобиваш опит и като пристигна пациент в кабинета, който бърза, ти е смешно “, споделя докторът, който постоянно намира думи да те приземи. Казва, че пациентите на село са по-търпеливи, спокойни, признателни. Дори по-държеливи. Преди години в снежна зима се осмелил да акушира. На родилка водите й изтекли и като пресметнал, че на колата за спешна помощ от Шумен до с. Друмево ще й трябват 40 минути, работил. В ръцете му проплакало крепко момченце, само че за жал нежелано, майката го дала в дом.
А в града пациентите постоянно са избухливи, склонни да се скарат даже за ред пред кабинета. „ Не съм върнал никой, единствено имайте търпение…“, успокоява докторът. И изяснява, че всеки е пристигнал за лекарство за тялото, а в действителност душата на индивида е много по-важна. Разговорите, препоръките, обичта, която си не запомнил, като отношение към близък – брачна половинка, дете, другар в бързането да стигнеш някъде, да приказваш по телефона, са от голямо значение. „ Нещата може да се случат и зависят от теб, не от мен. Аз демонстрирам метод по какъв начин да се оправиш със своите проблеми и като имаш потребност от медикаменти, ще ти ги изпиша “, споделя докторът, само че предизвестява, че който продължава да пришпорва живота, самичък ще си е отговорен.. Дано повече хора да го схванат.
От години шуменецът се чудел по какъв начин да осъществя концепцията и то без да взема пари от пациентите. Успял, откакто от управлението на храм „ Свети Три Светители “ в Шумен му разрешили да преглежда след неделните служби. Засега един път месечно в уютната пристройка към храма. А докога ще продължи – до момента в който хората имат потребност от него!
Ако някой се пита малко ли му е работата на известното шуменско джипи, че си търси още и то без възнаграждение, отговорът е – не. Д-р Василев преглежда пациенти в кабината си в кв.„ Тракия “, има и втори в шуменското село Друмево. Освен това дава наряди в Центъра за незабавна здравна помощ и в Спешно приемно поделение в Шумен. Точно около натоварената си процедура е изцяло на ясно с фурия на пациента. Истината му се набивала непрестанно в очите и когато посещавал църквата. Пред вратите постоянно заварвал просякиня с раздут, окървавен крайник. „ Помогни, като си доктор “, провокирала го на няколко пъти дамата. Заел се със случая, въпреки че била от друга област. Истината се оказала ужасна – кракът би трябвало да се ампутира, тъй като се развива гангрена, само че дамата не е подготвена душевен и е нужно време да вземе решението, изяснява докторът. Имало и още една причина той да изиска прегледи покрай църквата – любовта му към църковното пеене. Посещавал курс, само че не съумял да се включи в хора. Сам си дава оценка – тъй като не поставих задоволително старания. След този крах обаче, дефинитивно решил да употребява знанията и уменията си за прегледи след службите. И от подготовките с хористи не се е отказал.
По време на първия му изнесен „ кабинет “ го посетили осем души, които имат джипита, само че желали да се посъветват и с него. Една от дамите като мнозина пациентки била със вдървен врат и главоболие. Разговаряли по какъв начин да се избави. Малко повече време му било нужно за стара жена, обиколила доста лекари и неудовлетворена от всичко и всички. Д-р Василев е безапелационен, че казусът се среща при доста възрастни и в тази ситуация думите и вниманието могат да оказват помощ повече. Останалите пристигнали с артрозни болежки в крайници, ръце, кръст. За тях най-хубави са инжекциите, които бързо облекчават признаците и не нервират стомаха, тъй като множеството хора са с хронични гастрити и язви, изяснява джипито. Следващия път ще им ги направи и ще продължава да оказва помощ гратис.
Вдига плещи – „ Няма какво да се заплаща! Аз съм решил да отделя това време. Не изчислявам. Не е това концепцията ми. Искам да намеря положителното и да дам вярата, че човек може да свикне със болестта и да демонстрира толерантност, тъй като тялото е остаряло “. Иска без да лишава правото за изповед пред свещеника, да успее да повлияе на хората. „ Те имат потребност от обич, наслада внимание. Това, което липсва в незабавно поделение, в нашите кабинети на фамилни лекари… Това е двустранен акт, само че аз го одобрявам като моя виновност. Пациентът не е отговорен, че бърза и в случай че може, желае по телефона да му дадем направление “, смее се доктор Василев. Обяснява, че в действителност е по-добре да отидеш при лекаря, който си избрал, да споделиш, тъй като заболяването постоянно е демонстрация на психическо напрежение и стрес. А когато човек е под стрес, бърза, тормози се, нервозен е, отделя се главно хормонът адреналин, който повишава кръвната захар и кръвното. И по този начин се „ основават “ младите хипертоници с инфаркти на 40 години. Затова в кабинета си в града докторът преглежда и отвън работно време, с цел да могат да се запишат работещите.
Че би трябвало да комуникира повече с болните, лекарят бил посъветван и от щерка си – бъдещата лекар Ралица Василева (22 г.), която в този момент учи в Германия и напълно скоро ще сбъдне бащината фантазия. През ваканциите се случвало да го упреква, че отделя повече време за документиране на заболяването и писмовна работа на компютъра, в сравнение с за обзор и връзка с индивида.
От практиката си в незабавния център и поделение доктор Василев е усетил и друго – че експанзията на пациентите и техните изнервени и обезпокоени придружители от време на време е основателна. И не повече почивки за докторите, а ясни правила може да решат проблемите. Въвеждане на такса от 5,80 лева при обслужване на болен, без значение обезпечен или не, ще има ограничителен резултат на визитите. Потокът ще намалее, медиците ще отделят по-голямо внимание, ще се подкрепи финансово и отделението. В момента и лекарите по колите за спешна помощ, и тези в незабавните отделения са залeти от случаи, които постоянно не са незабавни. Д-р Василев дава образец с два за едно дежурство – мъж с хронични проблеми със стъпалата, носил нови обувки, решил, че е с рисково подути сводове. При другия уплашени родители на гимнастичка, която при кълбо напред блъснала гръдния панер с брадичка, се тормозили, че мъчно диша.
В незабавното обаче виждаш най-ненадейно и гибелта в очите. При последната злополука, на която се отзовали две коли за спешна помощ, заварили почтен мъртъв водач.
„ Така придобиваш опит и като пристигна пациент в кабинета, който бърза, ти е смешно “, споделя докторът, който постоянно намира думи да те приземи. Казва, че пациентите на село са по-търпеливи, спокойни, признателни. Дори по-държеливи. Преди години в снежна зима се осмелил да акушира. На родилка водите й изтекли и като пресметнал, че на колата за спешна помощ от Шумен до с. Друмево ще й трябват 40 минути, работил. В ръцете му проплакало крепко момченце, само че за жал нежелано, майката го дала в дом.
А в града пациентите постоянно са избухливи, склонни да се скарат даже за ред пред кабинета. „ Не съм върнал никой, единствено имайте търпение…“, успокоява докторът. И изяснява, че всеки е пристигнал за лекарство за тялото, а в действителност душата на индивида е много по-важна. Разговорите, препоръките, обичта, която си не запомнил, като отношение към близък – брачна половинка, дете, другар в бързането да стигнеш някъде, да приказваш по телефона, са от голямо значение. „ Нещата може да се случат и зависят от теб, не от мен. Аз демонстрирам метод по какъв начин да се оправиш със своите проблеми и като имаш потребност от медикаменти, ще ти ги изпиша “, споделя докторът, само че предизвестява, че който продължава да пришпорва живота, самичък ще си е отговорен.. Дано повече хора да го схванат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ