Хората трябва да знаят, че имат избор, смята Иван Граховски
Как ви се коства търговец на оръжие да стане хлебар? И постоянно ли срещаме хора, които са решили да трансформират живота си на 180 градуса, с цел да последват фантазиите си. С Иван Граховски се срещнах по време на обичайните всеобщи бягания в Южния парк, проведени от 5кмрън. Той беше първият и съвсем единственият, който обу на това тичане нетрадиционните маратонки с пръсти.
Иван е софиянец, роден е на 28 септември 1987 година Интелигентен млад мъж, с който диалогът върви незабелязано, както незабелязано се сменят и тематиките. За своите 32 години е минал през доста неща. Завършил е класическата гимназия в София. После, въпреки да харесва филантропичните предмети и да ненавижда математиката, се записва да учи стопанска система по взаимна програмата на Унгария и Италия. Справя се с висшата математика, само че се зарича, че повече няма да учи в университет. Нарушава решението си, когато записва педагогика.
Но преди този момент, въпреки че е уверен пацифист, в един миг от живота си е оръжеен търговец. Сключвал е мултимилионни контракти за експорт на оръжейна продукция. Доста време е в този бизнес. През цялото време обаче не може да си изясни възприятието на незадоволеност, което го съпътства. " Животът ми се търкаляше, а аз не можех да намеря нещо, което да го изпълва със смисъл ". Печели добре, само че в един миг осъзнава, че колкото повече пари изкарва, толкоз повече не му стигат. Все си неудовлетворен, искаш още и още, си спомня този интервал Иван. Осъзнава, че работейки не това, което му харесва, не изпитва задоволство и харчи парите си за нелепости: поддържане на имидж посредством скъпи облекла и обувки и за неща, които също са свързани с мнението на другите, а не с това, което желае да бъде и да реализира. " Разбрах, че, разпилявайки парите си за разнообразни скъпи движимости, в действителност разпръсквам силата си. " Решава, че би трябвало да откри нещо, което да го удовлетворява. И дефинира двата съществени кариерни казуса: по през целия ден работи на компютър, а не с хора, и има безпределно доста шефове над себе си.
Тогава взема решение да напусне оръжейния бизнес, само че търсейки си нова работа по специалността, се сблъсква още веднъж със същия проблем: седене пред компютър и началници, които не ти разрешават самичък да взимаш решения, трансформирайки те в един елементарен реализатор.
Решава, че няма да работи известно време, до момента в който не откри това, което да го удовлетворява. Постепенно стига до извода, че желае да бъде преподавател. Но това би трябвало да стане някъде, където хората живеят оскъдно. Така попада на програмата " Заедно в час " на Министерството на образованието ". Иван счита, че тук се е намесила и ориста - до момента в който не минал в областта на образованието, това, с което се занимавал до тогава, спряло да му се получава. " До този миг всичко беше обвързвано с желанието да си осигуря добър приход, с цел да мога да се устоявам. Тогава осъзнах, че това е прекомерно неправилно. Когато парите са водещ претекст, а не удовлетворението от работата, няма по какъв начин да изпиташ задоволство и от живота. Затова взех решение да пожертвам. И разбрах, че животът постоянно ще ме насочва, ще ми оказва помощ със събития и хора, стига да взимам верните решения, които провокират в мен вдъхновение " - споделя Граховски.
Известно време работи в учебно заведение, където учат възпитаници с висок риск от отпадане. Иска да промени живота на тези деца към положително. Спомня си, че е бил доста стимулиран да бъде образец за тях, тъй като съгласно него те имат потребност най-много от това. Тогава записва и педагогика.
За да зареже оръжейния бизнес и да осъзнае какво желае, изключително доста му помогнало бягането. Запалва се по него, въпреки в никакъв случай преди този момент да не го е обичал. " Тичането ми даде заряд да си правя нещата, без да се нервирам. Даде ми и убеденост в личните благоприятни условия. "
И взема решение да се хвърли в незнайното. " Но с цел да промениш живота си, е значимо първо да се откъснеш от предходния. Ако търсиш сигурност, ще допуснеш компромис с това, което искаш да правиш. Ще работиш още веднъж за пари, а не за въодушевлението. "
В един миг обаче Граховски осъзнава, че учителството също не е неговата специалност. Прекалено доста взаимни отстъпки има там. " Да, аз самият определях какво и по какъв начин да преподавам, само че имаше и доста неща, които бях длъжен да върша, а не виждах смисъл в тях. Попадайки в системата на образованието, се съгласяваш да пишеш отсъствия, да преподаваш еднакъв материал на всички, да изпитваш по еднакъв метод всички, учениците би трябвало да седят в клас на чинове - все неща, които са противоположни на положителното научаване на каквото и да е от едно човешко създание " - счита той. Учителите са затрупвани с ненужна бумащина. Документация, на която от горната страна държат повече, в сравнение с самото преподаване. Документацията дефинира всичко: дали учителят си е приключил работата, дали учебното заведение ще бъде финансирано и така нататък " Нещата се вършат с редица вътрешни взаимни отстъпки " - споделя разочарованието си от просветителната система Граховски.
Тогава взема решение, че ще търси друго занятие, което да го удовлетворява. Никой не е по-голям от хляба, споделя народът и Иван намира своето предопределение точно в него. " Аз постоянно съм обичал самун. Две филии самун със салата сред тях е обичаното ми ястие. Но последователно разбрах, че това, което всеобщо се продава в магазините, изобщо не е самун. И го стопирах ", си спомня Иван. До момента, в който схваща за квасения самун - подобен, какъвто са го правили прадедите ни - с чисто брашно, без подобрители и с мая, вместо с квас. Започва да си прави за лични потребности.
И тук се намесва още веднъж ориста. С неговата другарка тогава влизат в спор и с цел да се успокои, Иван влиза в кухнята, изсипва в една купа брашно, вода и мая и стартира да меси. След минута месене осъзнава две неща: че гневът се е изпарил, а мускулите на ръцете му се упражняват доста добре. И в главата му просветва мисълта, че е разкрил това, което е търсил - да прави нещо живо, не на компютър. След като омесва хляба, отива на занятие по пеене. В паузата в една сладкарница вижда изложен самун. Следва диалог със собственичката на сладкарницата и ненадейно получава предложение да стане хлебар. " Ако ми бяха предложили това различен ден, несъмнено щях да откажа, тъй като знам, че парите в сектора са малко. Но тъкмо тогава нямах правото да го направя, тъй като осъзнах, че тъкмо в този ден ориста ми праща знак. И взех решение да вървя след ориста ", изяснява Иван.
Така стартира да работи като хлебар. Научава се да прави самун за повече хора. Но най-важното, което му дава хлябът, е независимост. Няма началници, само хлябът. Така всеки ден зависиш от личната си преценка дали нещата са се получили, а не от субективното мнение на някой над теб. Всеки ден имаш действителни резултати, които можеш да докоснеш и да споделиш с някой различен ", изяснява Граховски. Налице са всички хормони на щастието. Има ли по-голямо наслаждение да подариш на някого не купена в магазина бутилка вино или нещо общоприетоо, а омесен със личните си ръце самун?
" Така хлябът промени напълно живота ми ", безапелационен е Иван.
След като натрупва нужния опит, взема решение да се опитва и самичък. Работи върху това да отвори личен магазин. Без да има даже официално шеф над себе си. Което се вмества в разбирането му, че хората би трябвало да се научат сами да взимат решения и да носят своята отговорност. Според него главните спорове идват, тъй като хората имат потисната независимост. Те считат, че нямат избор, тъй като нещата в света са устроени по избран метод и по този начин работят. Споделя, че за него най-важното е проучването: кой си, къде си, кое е значимо за теб. Както и да бъдеш основател. Да имаш разбирането и чувството, че самичък твориш живота си.
Да омесиш своя личен самун.
Иван е софиянец, роден е на 28 септември 1987 година Интелигентен млад мъж, с който диалогът върви незабелязано, както незабелязано се сменят и тематиките. За своите 32 години е минал през доста неща. Завършил е класическата гимназия в София. После, въпреки да харесва филантропичните предмети и да ненавижда математиката, се записва да учи стопанска система по взаимна програмата на Унгария и Италия. Справя се с висшата математика, само че се зарича, че повече няма да учи в университет. Нарушава решението си, когато записва педагогика.
Но преди този момент, въпреки че е уверен пацифист, в един миг от живота си е оръжеен търговец. Сключвал е мултимилионни контракти за експорт на оръжейна продукция. Доста време е в този бизнес. През цялото време обаче не може да си изясни възприятието на незадоволеност, което го съпътства. " Животът ми се търкаляше, а аз не можех да намеря нещо, което да го изпълва със смисъл ". Печели добре, само че в един миг осъзнава, че колкото повече пари изкарва, толкоз повече не му стигат. Все си неудовлетворен, искаш още и още, си спомня този интервал Иван. Осъзнава, че работейки не това, което му харесва, не изпитва задоволство и харчи парите си за нелепости: поддържане на имидж посредством скъпи облекла и обувки и за неща, които също са свързани с мнението на другите, а не с това, което желае да бъде и да реализира. " Разбрах, че, разпилявайки парите си за разнообразни скъпи движимости, в действителност разпръсквам силата си. " Решава, че би трябвало да откри нещо, което да го удовлетворява. И дефинира двата съществени кариерни казуса: по през целия ден работи на компютър, а не с хора, и има безпределно доста шефове над себе си.
Тогава взема решение да напусне оръжейния бизнес, само че търсейки си нова работа по специалността, се сблъсква още веднъж със същия проблем: седене пред компютър и началници, които не ти разрешават самичък да взимаш решения, трансформирайки те в един елементарен реализатор.
Решава, че няма да работи известно време, до момента в който не откри това, което да го удовлетворява. Постепенно стига до извода, че желае да бъде преподавател. Но това би трябвало да стане някъде, където хората живеят оскъдно. Така попада на програмата " Заедно в час " на Министерството на образованието ". Иван счита, че тук се е намесила и ориста - до момента в който не минал в областта на образованието, това, с което се занимавал до тогава, спряло да му се получава. " До този миг всичко беше обвързвано с желанието да си осигуря добър приход, с цел да мога да се устоявам. Тогава осъзнах, че това е прекомерно неправилно. Когато парите са водещ претекст, а не удовлетворението от работата, няма по какъв начин да изпиташ задоволство и от живота. Затова взех решение да пожертвам. И разбрах, че животът постоянно ще ме насочва, ще ми оказва помощ със събития и хора, стига да взимам верните решения, които провокират в мен вдъхновение " - споделя Граховски.
Известно време работи в учебно заведение, където учат възпитаници с висок риск от отпадане. Иска да промени живота на тези деца към положително. Спомня си, че е бил доста стимулиран да бъде образец за тях, тъй като съгласно него те имат потребност най-много от това. Тогава записва и педагогика.
За да зареже оръжейния бизнес и да осъзнае какво желае, изключително доста му помогнало бягането. Запалва се по него, въпреки в никакъв случай преди този момент да не го е обичал. " Тичането ми даде заряд да си правя нещата, без да се нервирам. Даде ми и убеденост в личните благоприятни условия. "
И взема решение да се хвърли в незнайното. " Но с цел да промениш живота си, е значимо първо да се откъснеш от предходния. Ако търсиш сигурност, ще допуснеш компромис с това, което искаш да правиш. Ще работиш още веднъж за пари, а не за въодушевлението. "
В един миг обаче Граховски осъзнава, че учителството също не е неговата специалност. Прекалено доста взаимни отстъпки има там. " Да, аз самият определях какво и по какъв начин да преподавам, само че имаше и доста неща, които бях длъжен да върша, а не виждах смисъл в тях. Попадайки в системата на образованието, се съгласяваш да пишеш отсъствия, да преподаваш еднакъв материал на всички, да изпитваш по еднакъв метод всички, учениците би трябвало да седят в клас на чинове - все неща, които са противоположни на положителното научаване на каквото и да е от едно човешко създание " - счита той. Учителите са затрупвани с ненужна бумащина. Документация, на която от горната страна държат повече, в сравнение с самото преподаване. Документацията дефинира всичко: дали учителят си е приключил работата, дали учебното заведение ще бъде финансирано и така нататък " Нещата се вършат с редица вътрешни взаимни отстъпки " - споделя разочарованието си от просветителната система Граховски.
Тогава взема решение, че ще търси друго занятие, което да го удовлетворява. Никой не е по-голям от хляба, споделя народът и Иван намира своето предопределение точно в него. " Аз постоянно съм обичал самун. Две филии самун със салата сред тях е обичаното ми ястие. Но последователно разбрах, че това, което всеобщо се продава в магазините, изобщо не е самун. И го стопирах ", си спомня Иван. До момента, в който схваща за квасения самун - подобен, какъвто са го правили прадедите ни - с чисто брашно, без подобрители и с мая, вместо с квас. Започва да си прави за лични потребности.
И тук се намесва още веднъж ориста. С неговата другарка тогава влизат в спор и с цел да се успокои, Иван влиза в кухнята, изсипва в една купа брашно, вода и мая и стартира да меси. След минута месене осъзнава две неща: че гневът се е изпарил, а мускулите на ръцете му се упражняват доста добре. И в главата му просветва мисълта, че е разкрил това, което е търсил - да прави нещо живо, не на компютър. След като омесва хляба, отива на занятие по пеене. В паузата в една сладкарница вижда изложен самун. Следва диалог със собственичката на сладкарницата и ненадейно получава предложение да стане хлебар. " Ако ми бяха предложили това различен ден, несъмнено щях да откажа, тъй като знам, че парите в сектора са малко. Но тъкмо тогава нямах правото да го направя, тъй като осъзнах, че тъкмо в този ден ориста ми праща знак. И взех решение да вървя след ориста ", изяснява Иван.
Така стартира да работи като хлебар. Научава се да прави самун за повече хора. Но най-важното, което му дава хлябът, е независимост. Няма началници, само хлябът. Така всеки ден зависиш от личната си преценка дали нещата са се получили, а не от субективното мнение на някой над теб. Всеки ден имаш действителни резултати, които можеш да докоснеш и да споделиш с някой различен ", изяснява Граховски. Налице са всички хормони на щастието. Има ли по-голямо наслаждение да подариш на някого не купена в магазина бутилка вино или нещо общоприетоо, а омесен със личните си ръце самун?
" Така хлябът промени напълно живота ми ", безапелационен е Иван.
След като натрупва нужния опит, взема решение да се опитва и самичък. Работи върху това да отвори личен магазин. Без да има даже официално шеф над себе си. Което се вмества в разбирането му, че хората би трябвало да се научат сами да взимат решения и да носят своята отговорност. Според него главните спорове идват, тъй като хората имат потисната независимост. Те считат, че нямат избор, тъй като нещата в света са устроени по избран метод и по този начин работят. Споделя, че за него най-важното е проучването: кой си, къде си, кое е значимо за теб. Както и да бъдеш основател. Да имаш разбирането и чувството, че самичък твориш живота си.
Да омесиш своя личен самун.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ