Финансистът Любомир Дацов пред „Труд“: Хората взимат повече кредити
Как ще се движат лихвите през идващите месеци и години? Кредитите ще станат ли по-скъпи? Тези въпроси са значими за джоба на всеки българин. Данните за размера на кредитирането не са просто статистика. Отпуснатите заеми демонстрират с каква скорост се движи стопанската система на страната, те са решаващи за развиването на бизнеса, вложенията, а от там и за разкриването на новите работни места. Какво може да чакаме на кредитния пазар споделя за „ Труд “ финансистът Любомир Дацов .
– Г-н Дацов, има ли оживление на кредитирането през предходната година?
– Определено може да се каже, че по отношение на предходните години, 2017 година е малко по-добра. На база информацията за първите 11 месеца на годината се вижда, че кредитирането е повишено почти с 5,3%, което като стойност е растеж с близо 2,7 милиарда лева Това е извънредно добре и може би е едно от обясненията за растежа на стопанската система през предходната година, тъй като спомагателният заем в размер сред 3% и 5% дава почти 1% от икономическия напредък в страната. Това е положителната вест. Но в случай че погледнем по-подробно данните, ще забележим че този растеж на кредитирането е разпределен неравномерно. От тези близо 2,7 милиарда лева нарастване на заемите за първите 11 месеца на годината, единствено към 30% са заеми за действителния бизнес, за предприятията. А останалите малко под 70% са разпределени в заеми за финансови предприятия и за ползване. Имайте поради, че тези финансови предприятия са главно компаниите за бързи заеми. Затова може да се каже, че съвсем всичко останало от растежа на кредитирането е отишло за ползване на семействата.
– Какви са прогнозите за тази година? Ще продължи ли наклонността главно жителите да взимат нови заеми?
– По-скоро бих желал да видя едно нарастване на кредитирането за действителния бизнес, тъй като това е главното. Има директна възка сред кредитирането и данните за брутния вътрешен артикул на страната. Ако създадем по-задълбочен разбор, ще забележим, че има преструктуриране в действителния бранш. Има по-голям растеж на бизнеса в браншове, които са все по-малко капиталоемки, което изяснява и по-малкото вложения, само че не изяснява като цяло равнището на заема. В края на краищата се надявам последните положителни години да дадат убеденост на компаниите и те да влагат по-активно даже по простата причина, че 2018 година съгласно мен ще бъде последната година с толкоз ниски лихви. Особено краткосрочните заеми за тази и идната година ще бъдат по-изгодни, в сравнение с вероятно заемите, които ще се вземат след една година. Но макар моите думи за желанията ми да видя по-голямо нарастване на заемите за действителния бранш, допускам, че потреблението на семействата ще продължи да бъде водещо и през актуалната година. Основно тъй като има устойчиво равнище на приходите. Българите икономисват най-вече в депозити, въпреки че лихвите по влоговете са извънредно ниски и тук-там даже има негативна рентабилност. Това дружно със едва развития финансов пазар, който по принцип е опция за вложение на средствата, ще води до увеличение на растежа на потреблението и вложенията в недвижими парцели. Така че, тази наклонност от предходната година, забележителна част от новото кредитиране да отива към семействата, ще се задържи и през 2018 година Трудно бих се наел да предвиждам какъв брой ще бъде общият растеж на кредитирането. Това зависи от доста неща, само че евентуално ще бъде близо до равнището от предходната година.
– Кога се чака лихвите да тръгнат нагоре?
– Всяко съмнение за точна дата би било спекулативно. Бих желал и аз да знам по кое време тъкмо ще се случи. Но оттатък океана, в Съединени американски щати, към този момент има няколко сигнала в тази посока. Първо там стопанската система може би е достигнала връхната си точка и Федералният запас най-сетне, макар спекулациите, ще вземе решение и ще вдигне главния лихвен % като опит да забави малко стопанската система. Същото нещо ще се получи и в Европа, въпреки и с известно забавяне. Но по този начин или другояче и Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка (ЕЦБ) съм твърдо убеден, че в границите на настоящата година ще вземат решение за повдигане на лихвите. И от там нататък по веригата, това ще докара до смяна на лихвената политика в България, въпреки че сега не употребяваме средства от банките майки, нямаме обилни външни заеми и употребяваме лични средства. Но в края на краищата общата конюнктура ще докара до повдигане на лихвите и в България. Но защото има лагове във времето до момента в който събитията в Съединени американски щати и Европа се отразят и на нас, чакам нещата да се проявят като наклонност 6 до 7 месеца след решенията на Федералния запас и ЕЦБ. Затова аз персонално не чакам повдигане на лихвите у нас преди 2019 година
– При едно нарастване на лихвите през идната година с какъв брой ще се оскъпят заемите? Трябва ли хората да се плашат?
– Първо, аз персонално не чакам чак толкоз доста нарастване на лихвите. Освен това е значимо каква част от заемите са с закрепени лихвени проценти, каква част са с плаващи лихви. Ако би трябвало да злоупотребявам, тъй като въпросът е чиста нечиста сделка, може да се каже, че нарастването на лихвите вследствие на дейностите на Федералния запас на Съединени американски щати и ЕЦБ може и изобщо да не се усетят, в случай че България влезе във валутния механизъм ERM II, прочут като „ чакалнята на еврото “. Влизането в ERM II ще понижи систематичния риск на страната. Аз съм сигурен, че в случай че влезем в този валутен механизъм автоматизирано рейтинговите организации ще вдигнат рейтинга на страната ни, а от там рисковата награда, която е базова за рефинансирането на финансовите институции и на действителния бизнес, би била понижена. Ако забележим едно политическо решение за влизане на България в ERM II по пътя към еврозоната, то би обезвредило някои резултати от дейностите на Централните банки. Със сигурност ще има минимално покачване на лихвите през 2019 година, само че всичко е въпрос на композиция сред няколко фактора. Ние имаме доста огромно поле за възстановяване в посока понижаване на риска, тъй като сега България е малко в страни от кредитните процеси в развитите страни. Защото за България е включен риск за търговията, риск за банковата система, поради това, че нямаме контрол от страна на ЕЦБ и нямаме достъп до европейските фондове при положение на рецесия и така нататък Общо взето едно решение за присъединение към ERM II единствено би трябвало да подтиква стопанската система на страната.
– Наскоро влязоха в действие нови правила във връзка с регулациите в банките. До какво докара това?
– От една страна, комбинацията от наклонността за презастраховане от страна на ЕЦБ и неналичието на фикция от страна на политиците на европейско равнище, (не че това не се отнася и за тези в България), като цяло докара до една наклонност от 2010 година насам, която мощно увеличи равнището на регулации в банковия бранш. В България, като се изключи че би трябвало да изпълняваме европейските регулации, поради чисто политически популизъм бяха изменени някои от законите. До това се стигна поради дейната активност на омбудсмана и някои политици, които бяха в Народното събрание преди години. Като тук няма цвят на политиците, тъй като всички работят в една посока. Те трансформираха освен банковите регулации, трансформираха и разпоредбите за небанковите финансови институции. В резултат покачиха разноските на тези институции и доведоха до утежнение на самите процедури. А нещата не станаха, нито по-прозрачни, нито по-добре управляеми. Т.е. наклонността на свръх регулации, която съществува през последните години, по-скоро към този момент стартира да пречи на бизнеса. Между другото, толкоз ниско равнище на растеж на заемите, тъй като нарастване с 5,3% при 4% стопански растеж е нищо, е резултат от това че става все по-сложно и по-сложно да се взима заем от банка. Това е по този начин, тъй като има условия за свръх запаси и всевъзможни други дребни неща, които не вършат живота на бизнеса по-лесен, а в противен случай. Така че моята оценка е, че към този момент би трябвало да се спре с новите регулации, да се вършат минимални промени, без спомагателни условия и най-малко на национално равнище законодателят да не утежнява живота на банките, в случай че желаеме да имаме стопански напредък и бързо развиване. А в случай че не желаеме, може да си сътворяваме всевъзможни административни спънки пред бизнеса, тъй като утежняването на живота на банките рефлектира в кредитирането и икономическия напредък, и косвено върху скоростта на приближаване на Европа във връзка с приходите. Всеки политик на думи се грижи за повишение на приходите, само че с дейностите си основават спънки пред това да бъде осъществено.
– Каква е обстановката с неприятните заеми в страната. Те понижават ли?
– Факт е, че като цяло в банковия бранш равнището на несъбираемите заеми през предходната година мощно понижа. От едно релативно високо равнище, което даже Европейската комисия означи като забележителен дисбаланс за стопанската система ни и риск, към този момент се доближаваме до равнището, което е приблизително за Европа. Като това се дължи на няколко политики. Първо, това е политика на самата Централна банка, която подтиква банките да вървят в тази посока. Кредитите бяха преструктурирани, провизирани. Дори като се огледа статистиката, се вижда, че максимален растеж като % има на хората, заети в областта на колекторските компании, което изяснява част от процесите, развили се през 2017 година Банките почистиха портфейлите си като продадоха обилни размери от неприятни заеми на колекторски компании и по този метод оздравиха салдото си. Така че обстановката, несъмнено е мощно позитивна в тази сфера. Решенията, които се взимат от банковите мениджъри, са много положителни и резултатите приказват сами за себе си.
– Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще помогне ли на страната за привличане на повече вложения. Насочването на прожекторите към България ще ни направи ли по-разпознаваеми на картата от страна на вложителите?
– В началото резултатът от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз по-скоро ще бъде противоположен. Привличането на вниманието тогава, когато имаш проблеми, и в случай че нямаш предпочитание да решаваш тези проблеми, може да има отрицателен резултат. Проблемите, свързани с привличането на вложители, с бюрокрацията, с правораздаването, не могат да бъдат решени в границите на шест месеца. А привличането на вниманието върху страната в този миг може да има безпристрастен или отрицателен резултат. Но всичко това са единствено спекулации по тематиката. По принцип, европредседателството не е обвързвано с привличането на вложения. Но да се надяваме, че по този начин ще бъде единствено първоначално. Все още нищо не е почнало. Ако има сериозен метод и се свърши добра работа от страна на държавното управление, това би се отразило добре на капиталовия климат в страната. Всичко зависи от това какво ще свършим през идните шест месеца.
Нашият посетител
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 година във Враца. Завършил е „ Планиране и прогнозиране на икономическите системи “ в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 година като специалист, началник-отдел и консултант по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите „ Сакскобургготски “ и „ Станишев “. В момента е член на фискалния съвет към Народното събрание – самостоятелен орган, който следи подготовката и осъществяването на бюджета като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.
– Г-н Дацов, има ли оживление на кредитирането през предходната година?
– Определено може да се каже, че по отношение на предходните години, 2017 година е малко по-добра. На база информацията за първите 11 месеца на годината се вижда, че кредитирането е повишено почти с 5,3%, което като стойност е растеж с близо 2,7 милиарда лева Това е извънредно добре и може би е едно от обясненията за растежа на стопанската система през предходната година, тъй като спомагателният заем в размер сред 3% и 5% дава почти 1% от икономическия напредък в страната. Това е положителната вест. Но в случай че погледнем по-подробно данните, ще забележим че този растеж на кредитирането е разпределен неравномерно. От тези близо 2,7 милиарда лева нарастване на заемите за първите 11 месеца на годината, единствено към 30% са заеми за действителния бизнес, за предприятията. А останалите малко под 70% са разпределени в заеми за финансови предприятия и за ползване. Имайте поради, че тези финансови предприятия са главно компаниите за бързи заеми. Затова може да се каже, че съвсем всичко останало от растежа на кредитирането е отишло за ползване на семействата.
– Какви са прогнозите за тази година? Ще продължи ли наклонността главно жителите да взимат нови заеми?
– По-скоро бих желал да видя едно нарастване на кредитирането за действителния бизнес, тъй като това е главното. Има директна възка сред кредитирането и данните за брутния вътрешен артикул на страната. Ако създадем по-задълбочен разбор, ще забележим, че има преструктуриране в действителния бранш. Има по-голям растеж на бизнеса в браншове, които са все по-малко капиталоемки, което изяснява и по-малкото вложения, само че не изяснява като цяло равнището на заема. В края на краищата се надявам последните положителни години да дадат убеденост на компаниите и те да влагат по-активно даже по простата причина, че 2018 година съгласно мен ще бъде последната година с толкоз ниски лихви. Особено краткосрочните заеми за тази и идната година ще бъдат по-изгодни, в сравнение с вероятно заемите, които ще се вземат след една година. Но макар моите думи за желанията ми да видя по-голямо нарастване на заемите за действителния бранш, допускам, че потреблението на семействата ще продължи да бъде водещо и през актуалната година. Основно тъй като има устойчиво равнище на приходите. Българите икономисват най-вече в депозити, въпреки че лихвите по влоговете са извънредно ниски и тук-там даже има негативна рентабилност. Това дружно със едва развития финансов пазар, който по принцип е опция за вложение на средствата, ще води до увеличение на растежа на потреблението и вложенията в недвижими парцели. Така че, тази наклонност от предходната година, забележителна част от новото кредитиране да отива към семействата, ще се задържи и през 2018 година Трудно бих се наел да предвиждам какъв брой ще бъде общият растеж на кредитирането. Това зависи от доста неща, само че евентуално ще бъде близо до равнището от предходната година.
– Кога се чака лихвите да тръгнат нагоре?
– Всяко съмнение за точна дата би било спекулативно. Бих желал и аз да знам по кое време тъкмо ще се случи. Но оттатък океана, в Съединени американски щати, към този момент има няколко сигнала в тази посока. Първо там стопанската система може би е достигнала връхната си точка и Федералният запас най-сетне, макар спекулациите, ще вземе решение и ще вдигне главния лихвен % като опит да забави малко стопанската система. Същото нещо ще се получи и в Европа, въпреки и с известно забавяне. Но по този начин или другояче и Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка (ЕЦБ) съм твърдо убеден, че в границите на настоящата година ще вземат решение за повдигане на лихвите. И от там нататък по веригата, това ще докара до смяна на лихвената политика в България, въпреки че сега не употребяваме средства от банките майки, нямаме обилни външни заеми и употребяваме лични средства. Но в края на краищата общата конюнктура ще докара до повдигане на лихвите и в България. Но защото има лагове във времето до момента в който събитията в Съединени американски щати и Европа се отразят и на нас, чакам нещата да се проявят като наклонност 6 до 7 месеца след решенията на Федералния запас и ЕЦБ. Затова аз персонално не чакам повдигане на лихвите у нас преди 2019 година
– При едно нарастване на лихвите през идната година с какъв брой ще се оскъпят заемите? Трябва ли хората да се плашат?
– Първо, аз персонално не чакам чак толкоз доста нарастване на лихвите. Освен това е значимо каква част от заемите са с закрепени лихвени проценти, каква част са с плаващи лихви. Ако би трябвало да злоупотребявам, тъй като въпросът е чиста нечиста сделка, може да се каже, че нарастването на лихвите вследствие на дейностите на Федералния запас на Съединени американски щати и ЕЦБ може и изобщо да не се усетят, в случай че България влезе във валутния механизъм ERM II, прочут като „ чакалнята на еврото “. Влизането в ERM II ще понижи систематичния риск на страната. Аз съм сигурен, че в случай че влезем в този валутен механизъм автоматизирано рейтинговите организации ще вдигнат рейтинга на страната ни, а от там рисковата награда, която е базова за рефинансирането на финансовите институции и на действителния бизнес, би била понижена. Ако забележим едно политическо решение за влизане на България в ERM II по пътя към еврозоната, то би обезвредило някои резултати от дейностите на Централните банки. Със сигурност ще има минимално покачване на лихвите през 2019 година, само че всичко е въпрос на композиция сред няколко фактора. Ние имаме доста огромно поле за възстановяване в посока понижаване на риска, тъй като сега България е малко в страни от кредитните процеси в развитите страни. Защото за България е включен риск за търговията, риск за банковата система, поради това, че нямаме контрол от страна на ЕЦБ и нямаме достъп до европейските фондове при положение на рецесия и така нататък Общо взето едно решение за присъединение към ERM II единствено би трябвало да подтиква стопанската система на страната.
– Наскоро влязоха в действие нови правила във връзка с регулациите в банките. До какво докара това?
– От една страна, комбинацията от наклонността за презастраховане от страна на ЕЦБ и неналичието на фикция от страна на политиците на европейско равнище, (не че това не се отнася и за тези в България), като цяло докара до една наклонност от 2010 година насам, която мощно увеличи равнището на регулации в банковия бранш. В България, като се изключи че би трябвало да изпълняваме европейските регулации, поради чисто политически популизъм бяха изменени някои от законите. До това се стигна поради дейната активност на омбудсмана и някои политици, които бяха в Народното събрание преди години. Като тук няма цвят на политиците, тъй като всички работят в една посока. Те трансформираха освен банковите регулации, трансформираха и разпоредбите за небанковите финансови институции. В резултат покачиха разноските на тези институции и доведоха до утежнение на самите процедури. А нещата не станаха, нито по-прозрачни, нито по-добре управляеми. Т.е. наклонността на свръх регулации, която съществува през последните години, по-скоро към този момент стартира да пречи на бизнеса. Между другото, толкоз ниско равнище на растеж на заемите, тъй като нарастване с 5,3% при 4% стопански растеж е нищо, е резултат от това че става все по-сложно и по-сложно да се взима заем от банка. Това е по този начин, тъй като има условия за свръх запаси и всевъзможни други дребни неща, които не вършат живота на бизнеса по-лесен, а в противен случай. Така че моята оценка е, че към този момент би трябвало да се спре с новите регулации, да се вършат минимални промени, без спомагателни условия и най-малко на национално равнище законодателят да не утежнява живота на банките, в случай че желаеме да имаме стопански напредък и бързо развиване. А в случай че не желаеме, може да си сътворяваме всевъзможни административни спънки пред бизнеса, тъй като утежняването на живота на банките рефлектира в кредитирането и икономическия напредък, и косвено върху скоростта на приближаване на Европа във връзка с приходите. Всеки политик на думи се грижи за повишение на приходите, само че с дейностите си основават спънки пред това да бъде осъществено.
– Каква е обстановката с неприятните заеми в страната. Те понижават ли?
– Факт е, че като цяло в банковия бранш равнището на несъбираемите заеми през предходната година мощно понижа. От едно релативно високо равнище, което даже Европейската комисия означи като забележителен дисбаланс за стопанската система ни и риск, към този момент се доближаваме до равнището, което е приблизително за Европа. Като това се дължи на няколко политики. Първо, това е политика на самата Централна банка, която подтиква банките да вървят в тази посока. Кредитите бяха преструктурирани, провизирани. Дори като се огледа статистиката, се вижда, че максимален растеж като % има на хората, заети в областта на колекторските компании, което изяснява част от процесите, развили се през 2017 година Банките почистиха портфейлите си като продадоха обилни размери от неприятни заеми на колекторски компании и по този метод оздравиха салдото си. Така че обстановката, несъмнено е мощно позитивна в тази сфера. Решенията, които се взимат от банковите мениджъри, са много положителни и резултатите приказват сами за себе си.
– Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще помогне ли на страната за привличане на повече вложения. Насочването на прожекторите към България ще ни направи ли по-разпознаваеми на картата от страна на вложителите?
– В началото резултатът от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз по-скоро ще бъде противоположен. Привличането на вниманието тогава, когато имаш проблеми, и в случай че нямаш предпочитание да решаваш тези проблеми, може да има отрицателен резултат. Проблемите, свързани с привличането на вложители, с бюрокрацията, с правораздаването, не могат да бъдат решени в границите на шест месеца. А привличането на вниманието върху страната в този миг може да има безпристрастен или отрицателен резултат. Но всичко това са единствено спекулации по тематиката. По принцип, европредседателството не е обвързвано с привличането на вложения. Но да се надяваме, че по този начин ще бъде единствено първоначално. Все още нищо не е почнало. Ако има сериозен метод и се свърши добра работа от страна на държавното управление, това би се отразило добре на капиталовия климат в страната. Всичко зависи от това какво ще свършим през идните шест месеца.
Нашият посетител
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 година във Враца. Завършил е „ Планиране и прогнозиране на икономическите системи “ в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 година като специалист, началник-отдел и консултант по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите „ Сакскобургготски “ и „ Станишев “. В момента е член на фискалния съвет към Народното събрание – самостоятелен орган, който следи подготовката и осъществяването на бюджета като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ