Как изглежда храненето, което е хем здравословно, хем не вреди

Как наподобява храненето, което е хем здравословно, хем не вреди на климата? Пълният отвод от месо и скотски артикули не е наложителен, само че колкото по-малко участват те в менюто ни, толкоз по-добре.

Специалистката по въпросите на храненето Клаудия Хунеке споделя пред „ Тагесшау ", че изобщо не е належащо да се ядат единствено растителни храни. Същевременно колкото по-малко месо консумираме, толкоз по-добре е това както за климата, по този начин и за хората.

Все отново по какъв начин наподобява „ вярното " хранене - какво би трябвало да ядем, с цел да не вредим на климата?

К. Хунеке: Преди няколко години интернационална експертна комисия излезе с рекомендации във връзка с оптималното хранене - оптимално и за индивида, и за планетата. Според тях другите групи храни би трябвало по опция всеки ден да участват в менюто ни - зеленчуци, пълнозърнести артикули, както и скотски.  азработената стратегия включва и мазнини, и захар, само че в тази ситуация значимото е количеството, т.е. от кое по какъв брой се приема.
Редакцията предлага
За се споделя ясно, че би трябвало да се редуцират оптимално и да не надвишават 300 грама седмично. Като би трябвало да се прави разлика сред типовете месо: аленото (телешкото) е добре да се понижи и под 300 грама, което не се отнася за свинското и пилешкото. Естествено, че био-месото е най-хубавото, само че като цяло важи - без значение дали био или не - колкото може по-малко.

Важи ли същото и за зеленчуците - би трябвало ли и те да са био?

К. Хунеке: Да, много значимо е по какъв начин е създадена храната. В това отношение е целесъобразно тя да се купува от пазарите, с цел да бъде от района. През зимата обаче пазарите не са толкоз богати и, с цел да набираме нужните ни хранителни субстанции, е разумно да прибегнем и до магазините.

Казвате, че тематиката за храненето и измененията в климата става все по-важна. Защо?

К. Хунеке: Както междувременно знаем, системата на хранене е един от огромните съставни елементи в. Тя от една страна форсира промените, само че от друга съставлява и едно от вероятните решения за понижаване на стоплянето на земята. От системата на хранене произлиза една трета от излъчванията парникови газове - това е вторият по- величина извършител след силата. Респективно става дума за огромно количество, което не трябва да се пренебрегва.

Освен това не са единствено парниковите газове - значение има и потреблението на вода и на земя, както и общественият аспект - работните места. Всичко това е обвързвано със системата на хранене и би трябвало да се има поради както от позиция на аргументите за климатичните промени, по този начин и при търсенето на техните решения.

Все отново какво би трябвало да се случи, с цел да се наложи тази система на хранене?

К. Хунеке: При парниковите газове, да вземем за пример, един от проблемите е въглеродният диоксид. Освен това имаме метан и азотни окиси. Въглеродният диоксид се получава освен от селскостопанското произвеждане, само че най-много от употребата на земята и измененията в предназначението ѝ. Примери в това отношение са или запечатването на земни площи. Метанът и азотните окиси се отделят съвсем извънредно при производството. Източник на метан е преди всичко месото, а азотните окиси се дължат най-вече на употребяваните торове.

Животинските артикули също не би трябвало да липсват в менюто ни

Именно в това отношение има капацитет: при метан главно посредством понижаване на животинските артикули. Ако броят на животните, от които имаме потребност за консумация, се понижи, това би било стъпка в правилната посока - към намирането на решение. При азотните окиси е малко по-сложно - при тях не става дума единствено за това какви количества торове се употребяват, а и с каква успеваемост се ползват. Не е толкоз елементарно като се откажеш от парчето месо за обед.

Все отново до каква степен сме стигнали в областта на климата и храненето?

К. Хунеке: За съжаление не толкоз надалеч, колкото бихме желали - тематиката не зае задоволително огромно място на конференцията по климата в Египет, въпреки да бе много застъпена. Що се отнася до обществеността - имам възприятието, че храненето от ден на ден ангажира вниманието и ни кара да се замисляме доколко се отразява на. Още не сме постигнали огромни триумфи, само че към този момент от ден на ден хора се занимават с тематиката - освен учени, само че и неправителствени организации и доста политици, което в действителност е добър знак.

Още по тематиката вижте тук:
Наистина ли мазнините са толкоз нездравословни?