Как да стимулираме „зелените“ инвестиции в Европейския съюз? Евродепутатите трябва

Как да подтикваме „ зелените “ вложения в Европейския съюз? Евродепутатите би трябвало да намерят бързи отговори на въпроса, тъй като задачите, който общността си е сложила за битка с климата, не разрешават отсрочване. Европейският съюз си е сложил за задача да понижи въглеродните излъчвания с 40% до 2030 година Това би изисквало към 180 милиарда евро в допълнение финансиране на година за развиване на възобновимите източници на сила и енергийна успеваемост. Още повече пари ще са нужни за постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година.

Част от финансирането за планове, свързани с климата и околната среда, идва от бюджета на Европейски Съюз. Например, за битка с измененията в климата са заделени към 20% от бюджета на Европейски Съюз за 2019 година, който е в размер от 165,8 милиарда евро. Европейският парламент би желал делът на финансирането за климата в бюджета да се усили до 30%.

Частни вложения за "зелени " планове

Публичните средства обаче няма да бъдат задоволителни, с цел да покрият потребността от вложения в тази област, и по тази причина Европейски Съюз работи за привличането на частни вложения. Чрез Европейския фонд за стратегически вложения и Европейската капиталова банка към този момент са мобилизирани милиарди евро. Делът на финансирането за планове, свързани с климата, евентуално ще се усили в бъдеще.

Европейска инвестиционна банка към този момент играе значима роля, само че в речта си пред Народното събрание през юли бъдещият ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи желание да предложи превръщането на част от Европейска инвестиционна банка в банка за климата. Насочването на Европейска инвестиционна банка към финансиране на „ зелени “ планове беше тематика на пленарен спор в Екологичен потенциал на 9 октомври.

Евроинституциите също по този начин водят договаряния по нови правила за устойчивите вложения, които ще служат като справочник за вложители, компании и регулатори за това кои стопански действия и вложения могат да бъдат считани за екологосъобразни.

Търговията с излъчвания

Схемата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз цели да понижи въглеродните излъчвания на европейската промишленост. Взети дружно, страните от Европейски Съюз са на трето място в света по излъчвания на въглероден диоксид (след Китай и САЩ). В същото време те имат най-амбициозните цели в региона на климата: до 2030 година Европейският съюз има намерение да понижи излъчванията си от парникови газове с 40% по отношение на равнищата от 1990 година.

Схемата за търговия с излъчвания бе основана през 2005 година като един от инструментите за реализиране на тази цел. Тя е ориентирана към излъчванията от индустрията. Схемата задължава над 11 000 заводи и електростанции в Европейски Съюз да имат позволение за всеки звук въглероден диоксид, който те емитират. Разрешителните се закупуват от фирмите на аукциони, като цената им се дефинира от търсенето и предлагането. Това основава финансов тласък за по-малко замърсяване: колкото по-малко замърсяваш, толкоз по-малко би трябвало да плащаш.

Част от разрешителните обаче се раздават гратис, изключително в браншове, в които съществува риск фирмите да изнесат производството си в други райони с по-ниски екологични условия.

Защо е нужна промяна

Вследствие на икономическата рецесия търсенето на разрешителни понижа, а предлагането остана непроменено. В резултат на пазара на излъчвания през 2013 година имаше остатък от 2,1 милиарда разрешителни. Този остатък последователно понижава, само че в края на 2016 година той към момента се равняваше на 1,69 милиарда разрешителни. Наличието на огромен остатък от разрешителни дефинира ниските им цени, а това значи, че фирмите, които се нуждаят от още разрешителни, могат да си ги набират на ниска цена вместо да влагат в по-екологично произвеждане.