Как да разговарят с внучетата си, когато им дойдат на

Как да беседват с внучетата си, когато им дойдат на посетители от чужбина – това е огромното предизвикателство за стотици, а може би хиляди баби и дядовци от Родопите.

След като страната ни стана член на Европейския съюз, маса народ, населяващ села и градове в Родопите, се изнесе в чужбина да потърси по-доходна работа. Повечето в действителност я откриха и заживяха трайно в Обединеното кралство, Испания, Гърция, Италия, Португалия и така нататък Там откриха освен мечтаната по-добре платена работа, а и любовта - и сътвориха фамилии. Част от тях подписаха брак с българи, само че други се задомиха с чужденци, родиха се и деца.
Не са малко бабите – млади и не толкоз млади пенсионерки, които вървят да се грижат за внучетата си при техните родители. Разказват, че им е доста тежко да привикнат на остарели години на ново място. Трудно им е да пазарят и да се оправят на непознат език. Трудно им е с този нов, друг метод на живот на далечно място. Но би трябвало да оказват помощ на младите, тъй като имат хубава работа и не могат да отсъстват за дълго време след раждането.
Други пък, които не могат да оказват помощ при развъждането на внучетата, се грижат за тях през ваканциите им в Родопите. Но множеството деца идват в България без да знаят езика на родителя, който е от тук.
Пример е 4-годишният Габриел Алфонсо Граса. Той е наследник на родопчанка и португалец, роден е в Лондон. Това лято хлапето е при двете си баби в Гълъбово, община Баните. В родното село на майка си играе на воля с другите деца, пристигнали от други елементи на България и от чужбина.
" Обичам Родопите, обичам българския език ", споделя Габриел, само че на британски. Баба му Валентина изясни, че момчето схваща всичко на български език, което му се приказва, само че от това лято приказва единствено на британски. Дори се ядосва, когато не го схващат. Изобщо обаче не схваща гόвора на прабаба му, която се пробва да поддържа връзка с него на родопски акцент.
" Четири години го виждам - 6 месеца в Англия, 6 месеца тук. Ноември отидох, април се върнах, два месеца остана той там. И в този момент, като пристигна тук, единствено на британски език ми приказва. А другояче, предходната година тук ходеше на детска градина 6 месеца, говореше на български език. И като отиде в детската градина в Англия, му беше доста мъчно ", споделя Валентина Чинова, баба на Габриел.
Сега той схваща всичко на български, само че дава отговор на британски.
" На 1 август пътуваме за Англия, ще си го повеждам, защото от 10 септември е на учебно заведение. И двете ми деца са в Англия. Много е мъчно, на никой не го поисквам, оставаме сами. Децата няма какво да вършат тук. Синът ми скоро отбрани магистратура и той отпътува за Англия. Казва: " Мамо, не мога да се оправям с 600-700 лв. заплата тук ", споделя дамата.
Тя има доста възрастните родители. Баща ѝ е на 92 години, а майка ѝ - на 84 години, и не може повече да ги остави. " А внука ми желае да се върне при майка си ", споделя Валентина, до момента в който дребният я подканя да му отвори сладоледа с: " Open! "
Майката на Габи е в Лондон от 7 години. Първо била камериерка в хотел, след това управител в хотел. Сега работи във компания за биопродукти. Казала, че няма да се върнат, тъй като не могат да оцеляват, макар че в България имат триетажна къща.
" Празни къщи доста, съвсем цялото село е в чужбина, доста е тежко и тъпо ", реди Валентина.
Според кмета на Гълъбово Асен Дерменджиев селото е изгубило голяма част от жителите си с умрелите възрастни хора и гурбетите. Той е кмет на Гълъбово от 1976 година, с един мандат спиране от 2013 до 2016 година.
" Целият ми живот мина в кметството. Тук сме строили, благоустроявали и в този момент селото ми е благо, тъй като се обезлюдява. Искаше ми се да поработя за богатството на хората още. Даже и на пенсионна възраст “, споделя Дерменджиев.
По думите му в този момент доста по-малко пари се отделят за отдалечените села. Не като след 1980 година, когато били направени 12 километра вътрешни улици до всяка къща, учебно заведение, читалище, магазини, детска градина с плувен басейн. В учебното заведение към оня интервал имало над 150 деца, в този момент е празно. От градината е останала единствено една група с няколко деца. Около 50 деца в този момент пътуват до общинския център на учебно заведение.
От 1986 до 1990 година селото наброявало 930 поданици, а в този момент се водят 500 души, само че действително живеещите там са надалеч по-малко.
" Хората избягаха, множеството са в чужбина. Има в Испания, Германия и в огромните градове. Тук възрастните хора се топят. Сватба няма, раждат се общо 5-6 деца за 2-3 години. Децата се задържат тук до 1 клас. Родителите по-късно се изселват, с цел да получат децата им обучение ", споделя кметът.